№ 1945
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело №
20211110212032 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-007514 от 05.08.2021г., на директора на Дирекция
„Инспекция по труда”-София област на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на
„*** ***“ ООД, с ЕИК ***, в качеството му на работодател е наложена имуществена
санкция в размер на 2000/две хиляди/лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
415, ал. 1 от КТ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало наказаното
дружество, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-
напред се излагат оплаквания за непълно и неточно установена от наказващия орган
фактическа обстановка, довело и до неправилно определяне размера на санкцията, като се
твърди, че не са били отчетени всички обстоятелства свързани с неизпълнението на
задължението за изплащане на обезщетение, в частност причините за това, свързани с
влошената икономическа обстановка и предприетите от дружеството действия-сключване
на споразумения за разсрочено изплащане на обезщетението. В допълнение се излагат
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото не са посочени
началния и крайния момент на нарушението, което е довело и до необосновано извод за
неприложимост на института на маловажния случай по отношение на процесното
нарушение, като се иска именно последното.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна - ДИТ-София-град(определена към момента на насрочване на
делото за разглеждане в открито съдебно заседание) , редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Петрова- представител както на ведомството, така и на наказващия орган-
директор на ДИТ София-град. В хода по същество моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, като изтъква, че нарушението е установено по безспорен
начин предвид факта, че дружеството не е представило доказателства за заплащане на
обезщетение на Мая Рангелова, т.е. за изпълнение на дадено предписание, с което е
нарушена разпоредбата на чл.415, ал.1 КТ. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
1
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „*** ***“ ООД, с ЕИК ***, е търговско дружество със седалище в
гр. София, адрес на управление: ж.к. „Младост 1“, ул. „Магнаурска школа“ № 15, ет. 2,
представлявано от заедно и поотделно от управителите си – Максим Веселинов Заяков и
Веселин Стоянов Заяков.
За периода от 17.03.2021г. до 07.04.2021г. служители на ДИТ-София-град, сред които
и свидетеля Д., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на
„*** ***“ ООД, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ.
Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка №
ПР2109076/07.04.2021г., връчен на представител на дружеството на 08.04.2021г. В хода на
проверката, на база представени от дружеството ведомости за заплати и обезщетения на
служителите за месец ноември 2020г., било констатирано, че „*** ***“ ООД в качеството си
на работодател е начислил, но не изплатил на лицето Мая Раденкова Рангелова- бивш
служител, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. В хода на проверката не са били представени
документи, удостоверяващи изплащане на такова обезщетение, платимо съгласно чл.228,
ал.3 КТ до края на месеца следващ месеца, през който е прекратено трудовото
правоотношение.
Във връзка с констатираните по време на проверката забавяния, в изготвения
протокол от страна на контролните органи, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т.12 от КТ,
били дадени задължителни предписания на „*** ***“ ООД, като съгласно т.5 от
диспозитивната част на протокола, на дружеството-жалбоподател било издадено
предписание в срок до 23.04.2021г. да изплати начисленото във ведомостта за месец
ноември 2020г. и дължимо на служителя Мая Раденкова Рангелова обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение. Препис от протокола, съдържащ предписанията бил
връчен на един от двамата управители на дружеството- Максим Заяков на 09.04.2021г. С
молба от 09.04.2021г., до директора на ДИТ –София град, дружеството поискало
удължаване на определения за изпълнение на предписанията срок, като с Решение изх. №
ПР2109076-1/13.04.2021г. на директора на ДИТ-София град, искането било удовлетворено,
като срокът за изпълнение на предписанията по ПР2109076/07.04.2021г., включително
предписанието под № 5, бил удължен до 28.05.2021г. включително.
С оглед осъществяване на контрол по изпълнение на предписанията, дадени на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, на 08.07.2021г. бил извършен последващ контрол от
страна на служители на ДИТ- София град, сред които и свидетеля Д., като при преглед на
изискани и представени от „*** ***“ ООД документи било установено, че че посоченото
предписание, касаещо изплащане на обезщетение на Мая Раденкова по чл.222, ал.3 КТ, не е
изпълнено.
В тази връзка от страна на свидетеля Д., бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 22-007514/08.07.2021г., с който срещу „*** ***“ ООД, било
повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че не е изпълнило в срок до
28.05.2021г. даденото с т.5 от Протокол от 07.04.2021г. предписание за изплащане на
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ на служител на дружеството с прекратено
правоотношение, квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Актът бил връчен на представител на дружеството Явор Маноилов Тиманов, с
приложено по преписката пълномощно с нотариална заверка на подписа, като срещу същия
не са направени възражения.
На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление № 22-007514 от 05.08.2021г., с което директора на Дирекция „Инспекция по
труда”-София град на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ наложил на „*** ***“
ООД, с ЕИК ***, имуществена санкция в размер на 2000/две хиляди/лева за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства- Протокол за извършена
проверка с изх.№ ПР2121391/08.07.2021г., Протокол за извършена проверка изх. №
2
ПР2109076/07.04.2021г., Решение изх. № ПР2109076-1/13.04.2021г., Заповед № 3-
0058/11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, Заповед № 977/21.08.2017г. на
изпълнителния директор на ИА ГИТ, Заповед № ЧР-1458/13.10.2020г., длъжностна
характеристика, ведомости за заплати, сигнали до ДИТ, както и събраните гласни
доказателства - показанията на свидетеля М.Д..
Настоящият съдебен състав кредитира в пълна степен показанията на свидетеля Д.,
като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля са достатъчно
информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на
нарушението. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се
опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. С
оглед липсата на противоречия между доказателствените източници, по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага подробното
обсъждане на всеки от тях поотделно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
като доколкото липсват доказателства за датата на връчване на наказателното
постановление и такива не са представени от страна на наказващата администрация, същата
следва да се приеме за своевременно депозирана. Разгледана по същество в рамките на
правомощията на съда по чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН да извърши цялостна проверка на
атакувания акт, е неоснователна по изложените по-долу съображение.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и
съдържание, регламентирани съответно в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, както и
специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на
АУАН, и сроковете за това.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 22-007514 от
08.07.2021г., издаден от компетентен орган - старши инспектор при ДИТ-София-град, в
кръга на неговите правомощия и в присъствието на двама свидетели. Съгласно чл. 416, ал.1
от КТ, актовете за установяване на нарушения се съставят от длъжностните лица към
службите за контрол, към които съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ се числи и ИА ГИТ, съответно
нейните подразделения и служители, какъвто е свидетелката Д. на длъжност старши
инспектор в агенцията. Актът е подписан от съставителя и двама свидетели, съгласно
изискванията на чл. 40 от ЗАНН, и е предявен на представител на дружеството по
пълномощие. Актът отговаря на изискванията за съдържание и реквизити, регламентирани в
чл.42 ЗАНН, като в тази връзка не се констатираха нарушения на процесуалните правила,
които да се определят като съществени и да внасят неяснота относно формулираното
обвинение.
Въз основа на така издадения акт за установяване на административно нарушение е
съставено обжалваното НП, което изхожда от териториално и материално компетентен
орган, съгласно т.4 на Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА
ГИТ. Атакуваното наказателно постановление е издадено законноустановения срок по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН, като при съставянето на същото не се констатират нарушения на чл. 57,
ал.1 ЗАНН или други процесуални нарушения от категорията на съществените. Посочено е
съдържанието на издаденото задължително предписание, срока за изпълнението му, както и
факта на неизпълнението т.е. всички елементи от състав на нарушение по чл.415, ал.1 КТ.
Тук е мястото да се отбележи, че посочените предписания представляват принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, като в тази си част Протоколът за
3
извършена проверка представлява съвкупност от отделни индивидуални административни
актове, всеки, от които подлежи на самостоятелна преценка за законосъобразност, на
самостоятелно оспорване по административен и съдебен ред, както и на отделно изпълнение
и доколкото няма данни издадените ПАМ да са били атакувани, същите, са влезли в сила, и
подлежат на изпълнение в рамките на изрично удължения срок.
В хода на административно-наказателното производство на
дружеството-жалбоподател е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна
административно нарушение, което съгласно съставения АУАН и издаденото НП, се
изразява в това, че „*** ***“ ООД, в качеството си на работодател е нарушило разпоредбата
на чл. 415. ал. 1 от КТ, като не е изпълнило даденото му предписание в т.5 от Протокол за
извършена проверка от 07.04.2021г. и в определения за изпълнението срок - до 28.05.2021г.,
не е определило и изплатило на посочения служител на дружеството обезщетение по чл.
222, ал. 3 от КТ.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с приетата за
установена от настоящия съдебен състав. Правилно наказващият орган е подвел фактите под
посочената в НП материално-правна норма. Това следва от обстоятелството, че съгласно
изричния текст на предписание под № 5 дадено в Протокол за извършена проверка
ПР2109076/07.04.2021г., дружеството жалбоподател е следвало в срок до 28.05.2021г. да
изпълни задължението си за изплащане на дължимото на служителя Раденкова, на
основание чл. 222, ал. 3 от КТ обезщетение. Предписанието е издадено в изпълнение на
правомощията на контролните органи по чл.404, ал.1, т.1 и т.12 КТ и е насочено към
отстраняване на констатирано от същите нарушение на трудовото законодателство. Видно
от последващата проверка не са представени доказателства за изпълнение на посоченото
предписание, при това не просто в определения срок, съобразен с изричното искане на
дружеството за удължаване, но и към датата на приключване на проверката- 08.07.2021г.
При това законосъобразно е констатирано, че е налице неизпълнение на задължително
предписание, с което е осъществен състава на нарушение по чл.415, ал.1 КТ. Не би могло да
бъде възприето възражението на жалбоподателя, че сключените с неговите служители
споразумения имат отношение към процесното нарушение, тъй като както в хода на
проверката, така и в рамките на съдебното следствие последният не е представил
доказателства, че такова е било сключено с лицето Мая Раденкова Рангелова за дължащото
ѝ се обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, за което именно е издадено процесното НП.
За нарушаване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ се предвижда имуществена
санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. Санкцията, която е наложена на
жалбоподателя е в размер от 2000/две хиляди/лева т.е. в размер по близък до минималния,
като същият е аргументиран по-високата обществена опасност на нарушението, от което за
служителя са произтекли вреди, тъй като не му е било изплатено дължащото му се
обезщетение, което замества трудов доход и е основно средства за препитание. Освен това
като отегчаващо обстоятелство следва да се отчита и периода на забавата при изплащане на
обезщетението. По изложените съображения съдът намира, че определения от наказващия
орган размер на санкцията е съответен на извършеното нарушение и не следва да бъде
редуциран.
Следва да се отбележи, че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на
чл. 415в от КТ, като това е било обосновано и от наказващия орган. Съгласно чл. 415в, ал. 1
от КТ, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300лв. В
настоящия случай нарушението(неизпълнение на предписание) не само не е отстранено
веднага след установяването му, но липсват доказателства същото въобще да е било
отстранено, вследствие на което разпоредба на чл. 415в от КТ не би могла да намери
приложение. Привилегированата разпоредба на чл. 415в от КТ, чието приложение е
обсъдено от наказващия орган, урежда маловажните случаи на административни нарушения
в областта на трудовото законодателство и след като е установено, че тя не следва да намери
приложение, а същата е специална по отношение на общата хипотеза на маловажния случаи
по чл. 28 от ЗАНН, то не могат да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя, че
наказващият орган не е обсъждал наличието на маловажен случай по отношение на
4
процесното наказание, както и че по отношение на процесното нарушение следва да се
приложи чл. 28 от ЗАНН.
Предвид на изложеното жалбата се явява неоснователна и наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и доколкото се констатира основание за налагане на
имуществената санкция, респективно не се установи основателност на искането за отмяна, с
което се обжалва наказателното постановление, следва да бъде уважено и направеното на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Основанието за това е нормата на чл.144 АПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК и даденото в тази връзка
задължително тълкуване на върховната съдебна инстанция в полза присъждането на
възнаграждение определено според правилата на Наредбата за заплащане на правната
помощ, в случай на представителство на административен орган от страна на юрисконсулт.
В настоящото производство, въззиваемата страна- директор на ДИТ София град е била
представлявана от надлежно упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че
справедливият размер на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е
Наредбата за заплащането на правната помощ, относим именно към защита в производства
по ЗАНН е 80 лева, доколкото по делото е проведени едно съдебно заседание не са
разпитвани свидетели, не са представяни допълнителни доказателства. Същото съобразно
искането следва да бъде присъдено в полза на ИА ГИТ , като първостепенен разпоредител с
бюджетни средства.
Воден от горното, на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, СЪДЪТ :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-007514 от 05.08.2021г., на
директора на Дирекция „Инспекция по труда”-София област на основание чл. 416, ал. 5, вр.
чл. 415, ал. 1 от КТ на „*** ***“ ООД, с ЕИК ***, в качеството му на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 2000/две хиляди/лева за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА на „*** ***“ ООД, с ЕИК ***да заплати на ИА ГИТ сумата от
80/осемдесет/ лева, съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14 – дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5