Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 01.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата,
на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар
Диляна Цветкова, като разгледа търг.
дело № 622 по описа за
2018 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
625 и сл. от Търговския закон.
Образувано
е по предявена от „А.Б.“ А. Е., Р.Г., със седалище гр. Атина
и адрес на управление:***, дружество учредено и съществуващо в Р.Г., вписано в общия търговски регистър, воден от Министерство
на икономиката и развитието на Р.Г. под № *********,
представлявано от изпълнителния директор С.Ф., за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище ***, поради настъпила неплатежоспособност и свръхзадълженост.
Молителят твърди, че е кредитор на ответното дружество
въз основа на договор за синдикиран заем от
29.10.2010 г. в размер на 7000000 (седем милиона) евро, включително и в
качеството си на правоприемник на друг кредитор по договора – „Е.Т.Т.Е.“ А. Е., като към 30.03.2018 г. „М.Б.“
ЕАД в качеството си на солидарен длъжник по договора дължало
700000 евро, заедно със законната лихва от 10.08.2013 г. и 17354 евро -
разноски, за които суми молителят бил снабден със заповед за плащане №1024/2017
г., издадена от Първоинстанционен съд на Атина,
Гърция. Наред със задължението по заповедта за плащане, „М.Б.“
ЕАД дължало и 2817666,61 евро, неприсъден остатък от
главницата по договора. Заповедта за плащане била влязла в сила и бил издаден
Сертификат за признаването и изпълнението й, съгласно чл. 54 Регламент (ЕО) №
44/2001 на Съвета на ЕС. Задължението на длъжника произтичало от поръчителство,
поради което и неизпълнението му съставлявало основание за откриване на
производство по несъстоятелност, още повече, че длъжникът не разполагал с
имущество. Справка в търговския регистър по партидата на дружеството
установявала, че същото не е заявило за обявяване годишните си финансови отчети
за последните две години. Дружеството било неплатежоспособно и свръхзадължено с начална дата на тези кумулативно
поддържани основания - 28.06.2016 г., поради което по отношение на същото
следвало да бъде открито производство по несъстоятелност.
Ответникът, „М.Б.“ ЕАД, не депозира отговор на молбата с квалификация чл. 625 ТЗ.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното.
Дружеството-ответник по молбата - „М.Б.“ ЕАД, е капиталово
търговско дружество с правноорганизационна форма – ЕАД, което към депозирането
й, е с регистриран капитал от 1955000 лева, изцяло внесен.
Не е спорно и от представеното удостоверение
съгласно чл. 54 от Регламент (ЕС) №44/2001 на първоинстанционен
съд в Атина е видно, че е издадена заповед за плащане № 1024/06.02.2017 г., с
която е разпоредено ответникът „М.Б.“ ЕАД, наред с други
лица, при условията на солидарност да заплати на молителя „А.Б.“ А. Е., Р.Г., включително и
като правоприемник на „Е.Т.Т.Е.“ А. Е., сумата 700000
евро по договор за синдикиран заем от 29.10.2010 г.,
заедно със законната лихва, считано от 10.08.2013 г. и 17354 евро – разноски. Следователно,
молителят въз основа на издадения в държава-членка на ЕС съдебен акт, които
настоящият състав е длъжен да зачете на основание чл. 621, ал. 1 ГПК, се
легитимира като носител на неудовлетворено вземане, за което е издадена влязла
в сила заповед за плащане, което вземане е основано на договор за синдикиран заем, който обаче не е ангажиран като
доказателство в производството.
В този смисъл твърденията на молителя, че задължението на
ответника е възникнало от поръчителство, респ. какъв е обемът на задълженията,
произтичащи от договора, съответно към кой момент е настъпила изискуемостта им,
са недоказани в настоящото производство.
От постъпилата от Служба по вписванията - гр. София
справка, се установява, че „М.Б.“
ЕАД е вписано като носител на вещни права по отношение на недвижими имоти, но с
договор за покупко-продажба на недвижими имоти, оформен в нотариален акт № 172,
том ІІ, рег. № 8308, дело №289/2017 г. на нотариус Манчев № 053 в регистъра на
НК, се разпоредило на 28.06.2017 г. със същите в полза на „А.“ ООД, като с
дължимата за тях цена са погасени задължения на дружеството към „Б.П.“ С. А., Гърция.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се
установява, че в централизираната баса на АИС-КАТ към 12.06.2017 г. „М.Б.“ ЕАД е регистрирано
като собственик на лек автомобил „Субару Б 9“, ДКН *******.
В производството е прието заключение на съдебно финансово-икономическа
експертиза, което съдът кредитира, като съответно на събраните в производството
доказателства и формира следните изводи.
Активите на дружеството са основно дългосрочни
през 2014 г.,
2015 г. и 2016 г., и са
основно съставени от право на собственост
върху недвижими имоти. През 2017 г. структурата на активите се променя,
след продажбата на поземлени имоти
за сумата от 5438615,60 лева, съгласно нотариален акт за покупко-продажба
на недвижими имоти № 172, том
II, рег. № 8308, дело №
289/2017 г., като извършеното разпореждане е намерило отражение в
счетоводните записвания на дружеството, съгласно отчет за приходите и разходите за 2017 г.. В тази връзка се изменя
структурата на актива, но балансовото
му число бележи минимална промяна в спад от 5,56 %
на годишна база.
През целия изследван период, с изключение на последната година, активите на дружеството нарастват, но за
периода има спад от 17060000 лева през
2014 г. до 16198000 лева или приблизително
с 5,05 %.
При изготвяне на заключението
вещото лице не е разполагало с аналитични счетоводни записвания от търговските книги на ответното
дружество, относно това какви по
размер, основание и контрагент са предоставените
заеми на предприятия от група, вземания, както и какви са
предоставените аванси за ДМА в процес на изграждане и притежаваните поземлени имоти от дружеството.
За изследвания период, в баланса на дружеството
в транспортни средства няма отразена стойност,
което предполага, че посоченият в справката на СДВР, отдел „ПП“ лек автомобил
е напълно амортизиран към 31.12.2015 г. или не е заведен, или
е заведен в друга счетоводна партида.
Пасивите на дружеството са съставени основно
от дългосрочни задължения през 2014 г. и 2015
г., а през 2016 г. и 2017 г., са
изцяло съставени от краткосрочни задължения.
Общо за анализирания период задълженията намаляват със 272,48 % от 555000 лева към
31.12.2014 г. до 149000 лева, към 31.12.2017 г..
Липсват обаче аналитични счетоводни записвания от търговските книги на ответното
дружество, относно това какви по
размер, основание и контрагент са водените
задължения, но съгласно предоставените от Национална агенция
за приходите финансови отчети, не са включени
задължения към финансови предприятия. Това води до извод, че посочените от молителя вземания в молбата за образуване на
производството не са намерили счетоводно
отражение в записванията по търговските книги на „М.Б.” ЕАД.
За периода 2014 г. – 2017 г. дружеството
е с положителен собствен капитал, който показва пълната финансова независимост от кредиторите му. През изследваните фонансови периоди
дружеството, макар и да не е осъществявало
оперативна дейност, съгласно представените по делото финансови
отчети, е реализирало изцяло и само отрицателни финансови резултати: към 31.12.2014 г. - загуба
в размер на 125000 лева; към 31.12.2015
г. – загуба в размер на 136000 лева; към 31.12.2016 г. – загуба в размер на 152000 лева; към 31.12.2017 г. - загуба в размер на 57000 лева. Това означава, че дружеството е реализирало отрицателен кумулативен резултат в размер на 470000 лева.
Дейността на дружеството не е свързана с генериране на приходи от
оперативна дейност през изследвания период, а реализираните приходи през 2017 г. в размер на 5439000 лева, са
в резултат на приход от продажба
на дълготрайни материални активи.
Реализираните разходи за оперативна
дейност на дружеството през 2017 г., са както следва:
разходи за външни услуги в размер на 108000 лева и балансова стойност
на продадените активи в размер на 5513000 лева. Не са налице аналитични счетоводни записвания от търговските
книги на ответното дружество, които да позволяват установяване какви по размер и източник
са получените финансови приходи и направените от дружеството финансови разходи през
изследвания период.
За периода 2014 г. – 2017 г., с изключение
на 2016 г., показателите за ликвидност са на
сравнително високо ниво, а задълженията на дружеството са покрити изцяло
с наличните активи, с изключение на отчетната
2016 г., но това състояние през 2017 г. е
преодоляно. Към 31.12.2017
г. показателя за абсолютна ликвидност е на много високо
равнище. При изчисляване на
коефициентите обаче установеното с влязлата в сила заповед за плащане
задължение към молителя от 700000 евро, заедно със законната лихва и разноските
в производството не е отчетено, поради което и съдът приема да е релевантен
алтернативния вариант на изчислените от вещото лице показатели, но при отчитане
единствено на доказаното вземане на молителя в настоящото производство в размер
на 1403022,47 лева (левовата равностойност на 717354 евро). Действително, върху
сумата е присъдена и законна лихва, но доказателства за размера на същата не са
ангажирани, а няма основание такава да бъде изчислена съобразно българския
закон. Така задълженията на „М.Б.“ ЕАД нарастват до 2449022,47 лева и са изцяло краткосрочни, като задължението
към молителя „А.Б.“ А. Е., Р.Г. е следвало да бъде осчетоводено към 31.12.2016 г., тъй като подаденото искане от 23.12.2016 г. до първоинстанционния съд в Атина е
първичен счетоводен документ и е следвало да бъде отразено в счетоводните регистри на ответното дружество,
като разчети по съдебни спорове,
в пасива на баланса (в краткосрочни задължения), при спазване на счетоводните
принципи за текущо начисляване и отразяване на всякакви,
дори и евентуални бъдещи разходи/загуби с цел точно
представяне пред трети лица на
текущото и бъдещо финансово състояние на дружеството.
В текущите активи обаче
не следва да се включва вземането по договора за продажба от 28.06.2017 г., тъй
като същото едновременно с възникването му е разпоредено
в полза на кредитор на дружеството, затова и към 31.12.2017 текущите активи на „М.Б.“
ЕАД следва да са в размера, посочен във втория алтернативен
вариант на заключението, а именно в размер на 552000 лева. Така при активи от
251000 лева, респ. 552000 лева за 2017 г. и текущи задължения от 2449022,47
лева показателите за обща, бърза и незабавна ликвидност са 0,1025 (251000 лева
/ 2449022 лева) към 31.12.2016 г. и 0,2254 (552000 лева / 2449022 лева) към 31.12.2017
г.. Това означава, че показателите са на ниво, много под референтните стойности
от 1 за общата ликвидност, 0,70 за бързата и 0,30 за незабавната.
При тези данни е ясно, че дружеството разполага с
ликвидни средства за покриване само на незначителна част от краткосрочните си
задължения. Коефициентът на абсолютна ликвидност е 0. Дружеството не е ликвидно
- не разполага с ликвидни средства за покриване на краткосрочните си задължения.
Спомагателните показатели на финансова автономност и коефициент на задлъжнялост
потвърждават извод за влошеното финансово състояние на „М.Б.“ ЕАД.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По
отношение на молбата с правна квалификация чл.625 ТЗ.
Съгласно чл. 625 ТЗ активно процесуално легитимиран да
подава молба за откриване на производство по
несъстоятелност е кредитор на
длъжника по търговска сделка, ето защо следва
да се прецени дали молителят „А.Б.“
А. Е., Р.Г.разполага с активна процесуална легитимация.
Банката-кредитор се позовава на издадена в нейна полза заповед за плащане
от чуждестранен съд, която е влязла в сила и която съдът следва да зачете,
поради което молителят е доказал да е носител на неудовлетворено и изискуемо
вземане от ответника, с правопораждащ факт сключен
договор за банков кредит (договор за синдикиран
заем), който е търговска сделка.
Следва да се направи уточнението, че предмет на настоящия спор, а следователно
и предмет на силата на присъдено
нещо на постановеното в производството
по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието
на неплатежоспособност/свръхзадълженост на ответника
и началната й дата, а не съществуването на самото вземане на молителя – така
решение № 277 от
20.07.2007 г. на ВКС по т.
д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика
с решение № 32 от
17.06.2013 г. на ВКС по т.
д. № 685/2012 г., II т. о., ТК. Затова липсата на представени доказателства относно
действителния размер на задълженията на „М.Б.“ ЕАД към молителя не
препятства реализирането на правата на банката в производството по
несъстоятелност.
Следователно, молбата на „А.Б.“ А. Е., Р.Г., с правна
квалификация чл.625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице – кредитор
с изискуемо и неудовлетворено вземане, проитичащо от
търговска сделка - договор за синдикиран заем,
сключен на 29.10.2010 г..
Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно решение № 71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013
г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК и съставляващо задължителна
практика за съдилищата, неплатежоспособността е едно
от двете законоустановени основания за откриване на
производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността.
Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се
изразява в невъзможността на търговец да
изпълни определени от закона изискуеми
парични вземания.
Предприятието трябва да може да
посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни,
съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези,
които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните
задължения, които са с настъпил или
настъпващ падеж през отчетния период.
В
конкретния случай, задълженията към молителя „А.Б.“ А. Е., Р.Г., са изискуеми (настъпил
падеж) и се квалифицират като краткосрочни.
Преценката за
способността на предприятието да погаси тези задължения
следва да се направи посредством
анализ на активите, чрез които едно действащо
предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен
капитал),
не служат за извършване на
плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението
им, без тях
предприятието не би могло да
осъществява своята дейност, поради което, ако ги
осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал),
за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на
средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите
задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед
установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва
да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да
посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от
икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват
за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата
пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена
част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се
класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова
продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 год.), краткосрочни финансови
активи (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за
препродажба) и налични парични средства, като групите, освен по вид, се
различават и по ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са
паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в
друг вид актив, придобивайки го. Ответникът „М.Б.“ ЕАД към 31.12.2016 г.
не разполага с парични средства, а отразената в счетоводните му
книги към 31.12.2017 г. наличност от 256000 лева няма данни да е действително съществуваща,
още по-малко към приключване на устните състезания в настоящото производство.
С оглед отчитане на различната
ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние
на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща,
бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне)
към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на
всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща
ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните
пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват
само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи. Разликата
между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се
изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси.
В настоящият случай „М.Б.“
ЕАД не разполага с материални активи, затова този коефициент съвпада с бързата
ликвидност. Последните съвпадат и с незабавната ликвидност,
тъй като активите на ответника се състоят само от вземания. Коефициентът на
абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните
средства към текущите задължения, поради което при едно действащо предприятие
този показател е най-динамичен (както беше посочено, наличните парични средства
са най-ликвидните активи, които могат да се променят многократно) и не може да
е самостоятелна основа за възприемане на извод за влошено икономическо
състояние.
Необходимо е да се изследва и дали
текущите активи могат да се реализират съобразно присъщата за съответния вид
актив обращаемост, която зависи и от отрасловия сектор на икономиката, в който
работи предприятието.
Тъй като при осъществяване на
дейността си предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи
при извършване на стопанските операции се трансформират в парични средства, по
начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен индикатор за състоянието на неплатежоспособност.
Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не
означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични
наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на
търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции,
съответно поради несъбираемост или
обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния
капитал не може да бъде реализиран в парични средства, показателят ликвидност,
при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на
способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите
си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на
краткосрочните активи. Следва да се съобрази и реалната ликвидност на
краткосрочните инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания.
При недоказана събираемост на краткосрочните му вземания, тези активи не
следва да бъдат отчитани при изчисляване на коефициентите, в които участват.
При изготвяне на заключението същите са отчитани, което означава, че при
изключването им, показателите биха били значително по-съществено влошени.
Коефициентът на финансова
автономност и реципрочния на него показател на задлъжнялост дават съотношението
на собствения към привлечения капитал (базов 0.33), съответно на привлечения
към собствения капитал на предприятието. С оглед на информацията, на която са
носител, посочените коефициенти имат само спомагателен характер при преценка на
наличието на състояние на неплатежоспособност на предприятието, тъй като те не
отчитат каква част от задълженията на предприятието, формиращи привлечения
капитал, са краткосрочни/текущи и съответно се покриват при реализацията на
краткотрайните активи. При добри показатели за ликвидност и лош на финансова
автономност/задлъжнялост липсва състояние на неплатежоспособност на търговеца
към момента на устните състезания. В тази хипотеза е налице единствено
индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието няма да може да обслужва
плащанията си, поради размера на дългосрочните си задължения.
В конкретния случай, тези
показатели се наслагват към неблагоприятните показатели за ликвидност към
31.12.2016 г. и потвърждават извода за невъзможност на ответника да покрива
краткосрочните си задължения.
Необходимо е да се посочи, че съгласно
легалната дефиниция в чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не
е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: парично задължение,
породено от или отнасящо се да търговска сделка, публичноправно задължение към
държавата или общината, свързано с търговската му дейност, а от 13.05.2006 г. -
и частно държавно вземане. Действително, при спиране на плащанията, законът
въвежда презумпция за неплатежоспособност, която възлага в доказателствена
тежест на ответника да докаже възможността да посреща краткосрочните си
задължения.
В случая, анализът на обективното икономическо състояние на
„М.Б.“ ЕАД установява, че само
за финансовата 2016 г. и 2017 г. показателите за ликвидност са в неприемливи
граници, далеч под 1, което обуславя невъзможност на търговеца да изпълнява
паричните си задължения. Тази невъзможност е трайна, тъй като е налице за значителен период от време. От друга
страна извършваната от търговеца дейност за никой от изследваните счетоводни
периоди не е била източник на приходи, тъй като дружеството последователно във
времето е отчитало отрицателен финансов резултат (загуби).
В този смисъл, въз основа на заключението на СФИЕ, следва
да се приеме, че ответното дружество не е в състояние да изпълнява текущите си
задължения. То е напълно декапитализирано и отчита финансови загуби, като не
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност
за интересите на кредиторите.
Предвид осъществяването на състава на чл. 630, ал.1 ТЗ и липса на пречки по
чл. 631 ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на
основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.
По аргумент на чл. 608, ал. 1 ТЗ, в който е дадено
легално определение на понятието неплатежоспособност, началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е изпаднал в състояние да
не може да изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка, като това
състояние е налице при неблагоприятни показатели
на ликвидност, а същите са под референтните стойности към 31.12.2016 г..
По въпроса
за начина на определяне на
началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика
на ВКС, включително и задължителна такава, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Така например, в решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. №
915/2009 г., II т. о., решение
№ 115 от 25.06.2010 г. по
т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. №
1152/2011 г., I т. о., решение № 13 от
23.06.2015 г. на ВКС по т.
д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и др., е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление
на трайната неспособност на длъжника да погасява
свои изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, се определя от неговото
цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията
като външен белег на неплатежоспособността.
В
случая, спиране на плащанията към конкретен момент не е установено.
Видно от кредитираното заключение на СФИЕ показателите за
ликвидност се влошават съществено към 31.12.2016 г.. Затова съдът приема, че установената трайна невъзможност
за погасяване на изискуеми парични задължения е настъпила към 31.12.2016 г.,
към който момент всички показатели за ликвидност са под допустимите граници. Молителят
в производството не е ангажирал доказателства неплатежоспособността на
дружеството да е настъпила в по-ранен момент (28.06.2016 г.). Затова като
начална дата на неплатежоспособността съдът приема датата 31.12.2016 г., като
най-ранен момент, в който всички предпоставки по чл. 608 ТЗ са били налице.
В молбата на „А.Б.“ А. Е., Р.Г. се претендира в условията на кумулативност
да е налице и състояние на свръхзадълженост, като
основание за откриване на производство по несъстоятелност, поради което ако
това състояние предхожда неплатежоспособността, то ще е основанието за
откриване на производство по несъстоятелност, защото поглъща
неплатежоспособността.
За да е налице състояние на свръхзадълженост
е необходимо имуществото на дружеството да не е достатъчно за покриване на
паричните му задължения (чл. 742 ТЗ). В решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. №
659/2014 г. на ВКС, І ТО, е указано, че за разлика от неплатежоспособността,
при свръхзадължеността, легално дефинирана в чл. 742 ТЗ, не е нужно задълженията да са изискуеми и за наличие на свръхзадълженост
се преценяват и неизискуемите задължения.
Двете основания за откриване на производството по
несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост,
са самостоятелни. Могат да бъдат предявени в условията на кумулативност,
както в случая, или евентуалност. Възможно е откриване на производство по
несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната дата. Ако свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на
неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на свръхзадължеността
продължава да съществува и към момента на постановяване на решението. При
наличието на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена по-ранната дата, ако
съответното състояние е налице и към момента на постановяване на решението.
Преценката налице ли е свръхзадълженост
следва да отчита действителната, а не балансова стойност на активите на
предприятието, тъй като е възможно счетоводно да не са отчетени парични
задължения или необосновано да са вписани активи, които не са действително
придобити. В този смисъл, на база алтернативните варианти за определяне
показателите за ликвидност, съдът намира, че след 31.12.2016 г. задълженията на
„М.Б.“
ЕАД
са превишавали активите, като дружеството не е разполагало със собствен
капитал, т. е. настъпило е състояние на свръхзадълженост, което е настъпило едновременно с
неплатежоспособността, затова тъй като към приключване на устните състезания и
двете основания за откриване на производство по несъстоятелност са налице, при съвпадащи
начални дати, то производство по
несъстоятелност следва да се открие и на двете основания.
Предвид липсата на данни за
наличието на имущество на „М.Б.“ ЕАД, което да е достатъчно за покриване
на началните разноски за производството по несъстоятелност, и при неизпълнено
задължение от молителя, респ. от други негови кредитори за внасяне на сумата 7500
лева, указано им с определение от 02.07.2018 г., са налице всички предпоставки
за откриване на производството по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал.
1 ТЗ, едновременно с което дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и
производството да бъде спряно. В тази хипотеза временен синдик не се назначава,
нито се определя дата за провеждане на първо събрание на кредиторите.
С оглед изхода на спора в полза на
молителя „А.Б.“ А. Е., Р.Г., се поражда правото да получи разноските
за производството, но същият не претендира присъждането им.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „М.Б.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище
*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА ИМ
ДАТА – 31.12.2016 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, по
отношение на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище ***.
ПОСТАНОВЯВА „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище ***.
СПИРА производството по т. дело № 622/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI-16
състав.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „М.Б.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище
***, че спряното производство по несъстоятелност може да
бъде възобновено в 1-годишен срок от вписването на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно
имущество или ако се депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане
на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 7500 (седем хиляди и петстотин) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632,
ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването в ТРРЮЛНЦ на решението за
откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяването
му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от търговския
регистър на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
7-дневен срок от обявяването му пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията -
търговския регистър за обявяването му, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: