Решение по дело №131/2021 на Административен съд - Кюстендил

      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 205

                                           гр.Кюстендил, 07.10.2021год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при  секретаря  Лидия Стоилова, като  разгледа  докладваното  от  съдията  адм.  дело № 131 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

М.М.К. ***, чрез пълномощника си адв. Л.А.,  оспорва  Заповед № 21-1139-000083 от 02.04.2021г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“  при ОД на МВР – Кюстендил за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Релевирани са основания  за незаконосъобразност  на  оспорения акт по чл.146, т.4  от АПК. Нарушението на материалния закон се обосновава с доводи за недоказаност на  нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Прави се искане за отмяна на издадената заповед.

            Ответникът  - началникът на Сектор „Пътна полиция“  при ОД на МВР-Кюстендил, не изразява становище по жалбата.

            Административният съд, като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:         

            Оспореният административен акт е издаден на посоченото в него законово основание и въз основа на съставен Акт № GА377644/02.04.2021г.  за установяване на административно нарушение, респ. при изложените в същия фактически обстоятелства, за това, че на 02.04.2021г.,  около  22,00 часа, в гр. Кюстендил по ул. „Спасовица“, срещу  сградата  на Фондация „Сийдър“,  жалбоподателката управлява МПС - лек автомобил „Д.“ с рег. № КН****ВХ, след употреба на алкохол, установена в 22,15ч. с техническо средство „ Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № АRВВ-0060, чиято идникаторна скала е отчела 0,55 промила алкохолни пари в издишания въздух. Посочено е, че водачът има силен мирис на алкохол, както и че му е издаден  талон за изследване. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а съставеният за констатиране на същото, акт е връчен лично на нарушителя. 

Към административната преписка са приложени: АУАН № GА377644/02.04.2021г.;  разпечатка от „ Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № АRВВ-0060 с отчетена концентрация на алкохол от 0,55 на хиляда; талон за медицинско изследване № 094524, който водачът  е получил срещу подпис; докладна записка рег. № 1910р-9467 от 05.04.2021г. на полицейски служител, в която са изложени горните фактически обстоятелства; протокол № 3286р-53753/01.12.2020г. от Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха за  изправност на използваното техническо средство; справка за нарушения на ЗДвП, извършени от жалбоподателката.   

            Въз основа на обстоятелствата отразени в съдържанието на АУАН № GА377644/02.04.2021г.,  началникът на Сектор „Пътна полиция“ при  ОД на МВР - Кюстендил издава оспорената заповед  № 21-1139-000083 от 02.04.2021г., с която приема, че  на  02.04.2021г.,  около  22,00 часа, в гр. Кюстендил по ул. „Спасовица“, срещу  сградата  на Фондация „Сийдър“, жалбоподателката  е извършила нарушение  на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно  0,55 на хиляда, установено с техническо средство, поради което й е наложена принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността”, но не повече от 18 месеца, на осн.чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП  вр. с чл.22 ЗАНН.

            Заповедта е връчена лично на санкционираното лице на 05.04.2021год., а жалбата е подадена на 09.04.2021г.

            В съдебното производство, освен посочените писмени доказателства, са представени  Заповед № 277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОД на МВР – Кюстендил за оправомощаване на длъжностни лица от структурните звена на ОДМВР – Кюстендил да издават заповеди за прилагане на ПАМ.

             Преценката на събраните доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:

            Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по  чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП  от адресата на наложената ПАМ, чийто права и интереси се засягат пряко от  оспорения административен акт.  Същата е редовна, като  изпълнява  изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е валиден административен акт, издаден при спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби  и с целта на специалния закон.

По отношение  компетентността на органа следва да се констатира, че са налице изискванията за материална  компетентност на  началника на  Сектор ”Пътна полиция” при  ОД на МВР - Кюстендил,  видно  от  заповед № 277з-1046/ 30.06.2017г. на  директора на ОД на МВР – Кюстендил - последната, издадена въз основа на упълномощаване със заповед рег. № 8121з-48/16.01.2015г. на министъра на вътрешните работи. Страните не спорят по компетентността.

            От процесуална страна, следва да се констатира, че са изложени фактическите и правни основания за налагане на принудителната административна  мярка. Материално компетентният административен орган е издал атакувания индивидуален административен  акт на осн.чл.171, ал.1, б.”б” от ЗДвП  и съобразно обстоятелствата отразени в съставения АУАН, като ги е възпроизвел в изложените мотиви. Конкретно и ясно е описано нарушението на правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, извършено от водача на автомобила, което представлява фактическото  основание, прието  като материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените  правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

 Оспореният административен акт е и материалноправно законосъобразен. Съдът, въз основа на събраните доказателства, установи че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, т.е.  осъществен е фактическия състав за прилагане на принудителната административна мярка, визиран в разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Съобразно предвижданията на цитираната правна норма в относимата й част, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС се налага на водач, който управлява  МПС  с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Срокът на мярката при тази хипотеза  е до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца.  

При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка, е установено по надлежния ред нарушение от посочения вид. Безспорно е в случая, че последното е констатирано със съставения АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, поради което на оспорващия принадлежи доказателствената тежест за установяването на фактическа обстановка, различна от визираната в акта.  В случая такива доказателства не са събрани в съдебното производство, като допуснатите свидетели не са разпитани от съда поради създадени от оспорващата пречки – неизпълнение на задължението по чл. 160, ал.2 вр. с ал.1 от ГПК. От друга страна, анализът на писмените доказателствени средства сочи на безспорна установеност на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а защитната теза на водача е недоказана. По категоричен начин се установяват относимите обстоятелства, а именно  управлението на ППС от жалбоподателката и употребата на алкохол над допустимата концентрация, установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.  Алкохолната концентрация  е надлежно установена чрез способ, изрично предвиден от законодателя, а отсъствието на медицинско изследване за наличие на алкохол е резултат от поведението на жалбоподателката, която не се е явила в медицинското заведение за извършването му. Горните обстоятелства сочат на приложимост  на хипотезата на чл. 6, ал.9 от Наредба  № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, според която концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство. Обратната теза на оспорващата е неоснователна. Следват изводи за безспорна установеност на извършеното  нарушение, поради което е налице фактическото основание за издаване на заповедта и законосъобразно спрямо жалбоподателката  е наложена принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.  

Предвид изложеното, издадената заповед се явява законосъобразен административен акт, а оспорването като неоснователно - подлежи на отхвърляне.

            Водим от горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП, съдът

                                                           

                                                              Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ  оспорването с  жалбата  на М.М.К., ЕГН **********,***,  против   Заповед № 21-1139-000083  от  02.04.2021г.,  издадена от началника на сектор „Пътна полиция“  при  ОД на МВР – Кюстендил за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.

Решението  не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: