РЕШЕНИЕ
гр.София,20.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,ГО - І състав, в закрито
заседание на двадесети октомври през 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
:ГЕРГАНА
КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Кузманова ч. гр. дело № 8294 по
описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното.
Производството е по реда на
чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“
ЕАД – длъжник по изп. дело № 20208600400561 по описа на ЧСИ с рег. № 860 при
КЧСИ срещу постановлението съдържащо се в Съобщение с изх. № 29815/15.07.2020
г., с което е оставено без уважение възражението за размера на адвокатския хонорар.Жалбоподателят
твърди, че приетото по делото адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид
липсата на фактическа и правна сложност и че действията на адвоката са изчерпани само с подаването на молба за
образуване на делото. Относимата сума към извършените действия не следва да
надвишава 100 лв. и начисляването от ЧСИ на възнаграждение по чл. 10, т. 2 Н № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е неоснователно.Иска отмяна като
незаконосъобразен отказа на ЧСИ да намали размера на адвокатското
възнаграждение приет по делото и намаляване на пропорционалните такси. Претендира разноски за държавна
такса за обжалването и юрисконсултско възнаграждение.
Взискателите считат жалбата за
неоснователна. Сочат, че размерът на адв. хонорар бил само за образуване на
делото, което се потвърждава и договора за правна защита и съдействие,който бил
сключен преди частичната отмяна на Наредба № 1. Размерът от 800 лв. се
оправдавал и от броя на взискателите – четирима, като всеки един от тях е
упълномощил отделно адвокат. Претендират разноски.
В мотивите по реда на чл.
436,ал.3 ГПК ЧСИ с рег. № 860 при КЧСИ оспорва жалбата. Поддържа, че адвокатския
хонорар отговаря на минималния размера на Наредба № 1/2004 г. отпреди отмяната
й и е съобразен с броя на адвокатите по делото.
Съдът констатира от фактическа страна следното:
Производството по изп. дело №
20208600400561 по описа на ЧСИ с рег. № 860 при КЧСИ е образувано по молба от
09.07.2020 г. на взискателите Д.Т., Ю.К., М.К.и И.Д.срещу „Т.С.“ ЕАД за
изпълнение на парично задължение в общ размер на 455, 27 лв. по приложен
изпълнителен лист от 02.07.2020 г. издаден от СРС, 118 състав по гр. дело №
53954/2018 г. В молбата е извършено възлагане на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да извърши всички
необходими действия за събиране на процесната сума. Претендирано е адвокатско
възнаграждение от по 200 лв. за всеки един от четиримата адвокати подписали
молбата, представители на всеки един от четиримата взискатели или общо 800 лв.
Представени са четири броя Договори за правна защита и съдействие от 08.05.2020
г. за образуване на изпълнително дело всеки един от тях на стойност 200 лв. В изпратената
до длъжника ПДИ,е посочено, че дължи:
455, 27 лв. – главница; 152, 30 лв. – разноски по делото; 144, 50 лв. – такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ и 800 лв. – адвокатско възнаграждение. На 13.07.2020 г.
длъжникът е подал пред ЧСИ възражение срещу размера на адвокатското
възнаграждение и формираната по т. 26 ТТРЗЧСИ такса, което е оставено без
уважение с процесното постановление. В срока за доброволното изпълнение
дължимите суми са изплатени.
При така изложената
фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна:
Не е спорно, че действията по
изпълнителното дело са се изчерпали само с подаването на молба за образуването
му и вследствие на това дължимото възнаграждение следва да бъде в размер на 200
лв. - чл. 10, т. 1 Наредба № 1/2004 г.
Спорно е дали то се дължи на всяка една от страните, респективно -
нейния адвокат или следва да бъде определено общо. Дължимата сума по делото се
съдържа в един изпълнителен лист и в
него не е направено разграничение на кой кредитор какъв размер се дължи, поради
което изплащането й на когото и да е от кредиторите освобождава длъжника.
Липсата на необходимост всеки от кредиторите да събира сума на собствено
основание не налага ангажирането на отделни адвокати, но макар това да е право
на всеки от кредиторите,последиците от упражняването му не бива да влошават
положението на длъжника още повече че той е платил в срока за доброволното
изпълнение. Ето защо възнаграждението за адвокатско представителство следва да
бъде намалено до дължимото за един представител или до размер от 200 лв.
Поради това следва да бъде
намален и размерът на дължимата на основание чл. 26 ТТРЗЧСИ такса от 144, 50
лв. на 100 лв. (чл. 26, б. „б“ ТТРЗЧСИ – за сума от 100 до 1 000 лв. се
събира 10 лв. + 10 % над 100 лв. до 1 000 лв.).
При този изход на делото на
жалбоподателя се следват разноски в размер на 25 лв. – ДТ за разглеждане на жалбата
и 50 лв. – юриск. възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 27 НЗПП.
Въз основа на
изложеното Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановения на 15.07.2020 г. отказ за
намаляване разноските по изп. дело №
20208600400561 по описа на ЧСИ В. М. с рег.№ 860, с който
е оставено без уважение възражението от 13.07.2020 г. на „Т.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление:*** Б за
намаляване размера на адвокатския хонорар и за редуциране таксите по
изпълнението и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 10, т. 1 Наредба №
1/2004 г. разноските на взискателите за адвокатското възнаграждение от 800 лева на 200 лева и пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ в размер от 144,50 лева на 100 лева.
ОСЪЖДА Д.
Х. Т., ЕГН **********, Ю. Х. К.,
ЕГН **********, М. П. К.,
ЕГН ********** и И. В. Д., ЕГН **********
със съд. адрес:адв.П. Х. гр. София, ж.к. *да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***** с адрес: *** Б, на основание чл. 78, ал. 2 и 8 ГПК сумата от 75 лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.