Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……………..
гр. София,
………..2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XІV
въззивен състав, в публично заседание, проведено на
десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛ ДЕЧЕВ
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
участие на секретаря Даниела Генчева и прокурора Мариян Александров, като
разгледа докладваното от съдия Дечев
ВНОХД № 5904 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
С
присъда от 27.09.2017 г. по НОХД №2407/2017
г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 96-ти състав, признава
подсъдимия В.И.П. за виновен в това, че на
13.06.2016 г., в гр. София, ж.к. „******”, бул. „******”, на паркинг на магазин
„Лидъл”, в съучастие с И.Д.Д. (извършител), като помагач, умишлено улеснил Д.,
като наблюдавал за появата на други лица и автомобили в района на
местопрестъплението, в опит противозаконно да проникне в чуждо моторно превозно
средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел „118Д” с peг. № ******, собственост
на А.Г.И., без съгласието на собственика, като деянието е останало недовършено
поради независещи от дееца причини - на място пристигнала ползвателката на
автомобила С.С.Д.- престъпление по чл.
346Б, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, поради което и
на основание чл. 54 НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 8
/ОСЕМ/ МЕСЕЦА, при първоначален ОБЩ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Със същата
присъда признава подсъдимия И.Д.Д. за виновен в това, че на 13.06.2016 г., в
гр. София, ж.к. „******”, бул. „******”, на паркинг на магазин „Лидъл”, в
съучастие с В.И.П. (помагач), като извършител направил опит противозаконно да
проникне в чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел
„118Д” с per. № ******, собственост на А.Г.И., без съгласието на собственика -
разбил ключалката на предна лява врата на автомобила и го отключил, като
деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини - на място
пристигнала ползвателката на автомобила С.С.Д.- престъпление по чл. 346 Б, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18,
ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 НК го ОСЪЖДА на наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, при първоначален ОБЩ режим на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС. Привежда на основание чл. 68, ал. 1 НК в
изпълнение наказанието „лишаване от свобода” за срок от 8 (ОСЕМ) МЕСЕЦА,
наложено на подс. Д. с присъда по НОХД № 13295/2012 г. по описа на CPC, НО,
111-ти състав, влязла в сила на 04.03.2014 г. Определя на основание чл. 57, ал.
1, т. 3 ЗИНЗС така приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода” за
срок от 8 месеца да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим. Осъжда на основание
чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК двамата подсъдими В.И.П. да заплатят в
полза на държавата направените по делото разноски.
Срещу присъдата
е подаден въззивен протест и допълнението към него, в които се поддържа, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна по отношение размера на наложените
наказания на двамата подсъдими, като се иска присъдата да се измени като се
увеличи наложеното им наказание. Изтъква се по отношение на подс.Д., че
определеното наказание между минимума и средата не съответства на обществената
опасност на дееца и деянието. Твърди се, че СРС неправилно е отчел
недовършеността на деянието като смекчаващо отговорността обстоятелство. Според
прокурора степента на осъществяване на намеренията извършителя е доста висока,
доколкото автомобилът е бил отключен като деянието е останало недовършено по
независещи от дееца причини. Сходни аргументи прокурорът изтъква и по отношение
на наказанието на подс.П.. Поради това се предлага в протеста наказанието
лишаване от свобода и на двамата подсъдими да се увеличи до около и над средния
размер.
Срещу присъдата е подадена и въззивна
жалба и допълнението към нея на подс.П., в които се твърди, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Защитата на подсъдимия изтъква, че липсват
безспорни доказателства в полза на обвинението от обективна страна срещу подс.П.,
поради което се иска неговото оправдаване. Алтернативно се иска отмяна на
първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на СРС, поради липса на правен анализ в мотивите на присъдата, съответно
липса на факти и обстоятелства в обвинителния акт относно престъпни действия от
страна подс.П.. Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ на подсъдимия или да се наложи алтернативно предвиденото
наказание „глоба“.
Срещу присъдата е подадена и въззивна
жалба и допълнението към
нея на подс.Д., в които се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована и
незаконосъобразна, а наложеното наказание е явно несправедливо. Защитата на
подсъдимия изтъква, че липсват безспорни доказателства в полза на обвинението
от обективна страна срещу подс.Д.. Твърди се, че протоколите за разпознаване са
били опорочени поради допуснати процесуални нарушения, поради което се иска
неговото оправдаване. Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия.
В предвидения в чл.322 от НПК срок не са
подадени писмени възражения.
Въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК,
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждане
на съдебно следствие.
Пред
въззивния съд прокурорът поддържа протеста и оспорва двете жалби на подсъдимите
като неоснователни. Сочи, че присъдата е правилна и законосъобразна относно
доказаността на обвинението и предлага да се измени в частта относно
наказанията като и на двамата подсъдими се наложат по-тежки наказания, а именно
лишаване от свобода в размер една година и половина, което да се изтърпи
ефективно.
В
съдебното заседание пред въззивната инстанция, защитникът на подс. П. - адв. Ч.,
изцяло поддържа въззивната жалба и допълнението към нея и моли съда да отмени
първоинстанционната присъда и признае за невинен и оправдае подсъдимия или да я
отмени поради съществени процесуални нарушения и върне делото за разглеждане от
друг състав на СРС.
В
съдебното заседание пред въззивната инстанция, защитникът на подс. Д. - адв. Г.,
изцяло поддържа въззивната жалба и допълнението към нея и моли съда да отмени
първоинстанционната присъда и признае за невинен и оправдае подсъдимия или да му
наложи по-леко наказание.
Подс.
П. по същество поддържа жалбата на защитата и твърди, че е невинен.
Подс.
Д. по същество поддържа жалбата на защитата и твърди, че е невинен.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложените от
страните доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и правилност, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:
В
хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие са изяснени всички
правно значими обстоятелства, свързани с времето и мястото на извършване на
процесното деяние и неговия извършител. Съдът е изпълнил задълженията си,
произтичащи от чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК и е направил подробен анализ на
доказателствените източници, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност
и взаимна връзка.
След
извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен
състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено
от приетата от първата инстанция:
Подсъдимият В.И.П. е роден на *** г. в гр. ******,
българин, с българско гражданство, осъждан, със средно образование, безработен,
с постоянен адрес:***, живущ ***, с ЕГН **********.
Подсъдимия И.Д.Д. е роден на *** г. в гр. ******,
българин, с българско гражданство, осъждан, неженен, с основно образование,
безработен, с постоянен адрес:***, живущ на същия адрес, с ЕГН **********.
На 13.06.2016 г. около 13.00 часа подсъдимите В.П.
и И.Д. ***. Двамата подсъдими видели лек автомобил марка „БМВ“, модел „118Д“ с
per. № ******, собственост на св. А.Г.И., който бил паркиран на паркинг на
магазин „Лидъл“, находящ се в ж.к. „******“, бул. „******“. Подсъдимите П. и Д.
решили да проникнат в него, въпреки че не познавали собственика на превозното
средство и нямали неговото съгласие.
Тъй като в този момент около автомобила нямало
други граждани, подсъдимите пристъпили към изпълнение на решението си.
Подсъдимите паркирали успоредно и непосредствено до горепосоченото МПС лек
автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“ с peг. № ******,
собственост на В.Д.М., с която подс. В.П. живеел във
фактическо съжителство. След като паркирали автомобила, подсъдимите отворили
предна лява врата на л.а. „БМВ“ с per. № ******, така че да закрива видимостта
откъм улицата към лявата страна на л.а. „БМВ“ с peг. № ******. След това подс. И.Д. клекнал до предна лява врата на автомобил марка
„БМВ“ с per. № ******, поставил в ключалката му отвертка, извършил въртеливи
движения с работната й част, като упражнил натиск по отношение на ключалката,
вследствие на което я счупил, като паднали парчета от нея. Автомобилът бил с
централно заключване със светлинни индикации при отключване и при счупването на
ключалката фаровете му се активирали, което било индикация, че автомобилът е
отключен. Докато подс. Д. извършвал
гореописаните действия, подс. В.П. се намирал
до него изправен, като закривал подсъдимия Д. и наблюдавал за появата на други
лица и автомобили в района на местопрестъплението.
В момента, в който подс. Д. отключил л.а. „БМВ“ с per. № ******, на място
пристигнала св. С.Д., която ползвала автомобила. Последната възприела двамата
подсъдими, които се намирали непосредствено до лявата врата на автомобила й.
След като св. Д.видяла включването на фаровете на л.а. „БМВ“ с peг. № ******, извикала на подсъдимите „Какво правите?“.
В този момент и двамата подсъдими се обърнали към нея, като свидетелката ги
огледала добре. След като подсъдимите чули извикването от св. Д.се уплашили, че
ще бъдат разпознати и задържани като извършители на деянието. С оглед на това
подсъдимите П. и Д. не успели да проникнат в автомобила, като подс. П. *** подс. Д. се качил в
л.а. „БМВ“ с peг. № ****** и потеглил с него.
В момента, в който двамата подсъдими се
отдалечавали от местопрестъплението св. Д.направила снимки на подс. П. и на л.а. „БМВ“ с peг. № ******, които впоследствие представила на
служителите на СДВР.
След това св. Д.се обадила по телефона на св. А.И.,
като му разказала цялата ситуация. Св. И.незабавно слязъл от блока и отишъл на
мястото, където бил собственият му лек автомобил. Св. И.констатирал, че вратите
на автомобила са отключени и фаровете светят, като на мястото на ключалката на
предна лява врата имало дупка. Св. И.преместил автомобила пред блока, в който
живеел и се обадил на тел. 112, като подробно обяснил на дежурния служител
разказаното му от св. Д.относно взломяването на собствения му лек автомобил.
На място пристигнал екип на СДВР, като бил
извършен оглед на л.а. „БМВ“ с peг. № ****** и бил
изготвен фотоалбум към него.
Съгласно заключението на изготвената по делото
оценителна експертиза стойността на счупената ключалка на процесния автомобил е
104.50 лева.
Настоящият съдебен състав
приема горната фактическа обстановка за установена въз основа на събраните по
делото гласни доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията
на свидетелите С.Д. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
1 и т. 2, пр. 2 НПК на л. 31-32, л. 39 и л. 45-47 от ДП), А.И. (вкл.
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 37 от
ДП), И.И. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 153 от ДП), В.М.(вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 154 от ДП) и В.М.
Тези гласни доказателствени
средства се подкрепят и от следните писмени доказателства и заключения на
експертизи: справки от НАП относно изтърпени наказания „глоба“, наложени на подс.
П.; протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него (л.
29-30 и л. 156-159 от ДП); протокол за доброволно предаване (л. 33 от ДП);
снимков материал (л. 34-36 от ДП); протокол за разпознаване по снимки (л. 40-44
от ДП); протокол за разпознаване на живо (л. 48-51 от ДП); справка от ОПП-СДВР
(л. 84 от ДП); Договор за покупко- продажба на л.а. „БМВ“ с peг. № ******;
заключението на съдебнотехническа експертиза (л. 145-151 от съдебното
производство); заключението на съдебно-оценителна експертиза (л. 67-68 от ДП) и
справки и бюлетини за съдимост на двамата подсъдими.
Правилно първоинстанционният
съд е приел, че основен доказателствен източник се явяват показанията на св. С.Д..
Същата е очевидец на извършените от двамата подсъдими конкретните действия при
взломяването на автомобила й. Св. Д.е категорична, че е възприела как едното
лице, впоследствие разпознато като подс. И.Д., е било приклекнало до предна
лява врата на ползвания от нея лек автомобил „БМВ“, като вкарвайки отвертка в
ключалката на предна лява врата, чрез въртене и удар, е счупил същата. Св. Д.е
категорична и че непосредствено до подс. Д., с гръб към нея и изправен, е
стояло друго по-пълно лице, впоследствие разпознато от нея като подс. П..
Последният е прикривал подс. Д., като се е оглеждал за преминаващи хора и
автомобили откъм улицата. Св. Д.описва, че в момента, в който е приближавала
процесния автомобил без подсъдимите да я виждат, са светнали фаровете на
последния и после установила, че вратата на процесния лек автомобил е била
отключена. В тази насока са и показанията на св. А.И., който заявява, че
непосредствено след отиването му до паркинга, където се е намирал взломеният
автомобил, е установил, че последният е отключен и фаровете му са светели,
което е индикация, че вратите му са отключени. Освен това св. И.заявява, че е
имало голяма дупка на мястото на ключалката на предна лява врата и поради
невъзможността да заключи автомобила си, го е закарал пред блока, в който
живее.
Въззивният съд споделя извода
на районния, че показанията на св. Д.и св. И.за наличието на дупка на мястото
на ключалката на предна лява врата на процесния автомобил съответстват напълно на
протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него и
по-специално със снимка „ФК5“, приложена на л. 157 от ДП.
Първоинстанционният съд се е
обосновал подробно и логично защо счита, че самоличността на двете лица,
заварени от св. Д.непосредствено до процесния автомобил също е безспорно
доказана. В подкрепа на това заключение са приложените два протокола за
разпознаване (л. 40-44 от ДП и л. 48-51 от ДП), удостоверяващи извършено
разпознаване от св. Д.на подс. П. (по снимки) и на подс. Д. (на живо). Правилно
контролираният съд е отхвърлил като неоснователно възражението на защитника на
подс. Д., че двете разпознавания са опорочени, доколкото предварително на св. Д.са
показвани снимки, като освен това последната не била възприела подс. Д. в лице
на местопрестъплението. От показанията на св. Д.хода на досъдебното и съдебното
производство се установява, тя е категорична, че може да разпознае
извършителите на деянието, защото е имала достатъчно време да ги огледа добре и
затова дава подробно описание на всеки един от двамата подсъдими, след което ги
разпознава на (л. 39 от ДП и л. 45-47 от ДП). От показанията на св. В.М.се
установява, че когато той е посетил непосредствено след подадения сигнал
местопроизшествието и е разговарял със свидетел Драгулева, тя е дала подробно
описание на лицето, което е било клекнало и е отваряло вратата - рус, слаб,
атлетичен, около 175-180 см. и т.н. Като именно вследствие на даденото от св. Д.описание
по оперативна информация разследващите органи са стигнали до подс. И.Д., като
другият участник при извършване на деянието.
Настоящият съдебен състав също
намира за неоснователно и другото възражение на защитата за опорочаване на
извършеното разпознаване и в частност това на подс. Д. заради това, че на св. Д.са
били предоставени снимки преди самото разпознаване. Районният съд се е
мотивирал много подробно по този въпрос, включително е цитирал в негова
подкрепа съдебна практика (Решение № 535/08.01.2010 г. по н.д. № 605/2009 г. по
описа на ВКС, II н.о.), като неговите аргументи се поддържат от въззивния съд,
който не вижда необходимост да ги преповтаря.
Обобщавайки всичко
гореизложено, съдът счита, че показанията на свидетелката Д.са логични,
подробни и последователни, като предвид корелацията им с останалите гласни и
писмени доказателства, същите следва да се кредитират изцяло. Следва да се
посочи, че липсва каквото и да е противоречие между заявеното от св. Д.в хода
на съдебното следствие и възпроизведеното от нея на досъдебната фаза, като
показанията й от досъдебното производство единствено допълват тези, дадени в
хода на съдебното следствие.
Правилно са кредитирани
изцяло и показанията на св. А.И., доколкото същите са обективни, последователни
и логични. Възпроизведеното от св. И.косвено потвърждава показанията на св.
Драгулева, доколкото последният преразказва заявеното му от св. Д.относно
конкретните действия на двете лица, взломили автомобила му. Показанията на св. И.се
подкрепят и от заключението на изготвената в хода на съдебното следствие
съдебнотехническа експертиза, в която е възпроизведено съдържанието на
заявеното от св. И.на дежурния служител към Дирекция „Национална система 112“
при обаждането му на тел. 112.
От показанията на св. И. се
установява, че на 31.05.2016 г. е продал л.а. марка „БМВ“ с peг. № ****** на В.М.,
която живее във фактическо съжителство с подс. П.. Това се потвърждава и от
договор за покупко-продажба от 31.05.2016 г.
Въззивният съд също като
първоинстанционния не кредитира обясненията на подс. И.Д., тъй като те са
изключително лаконични, заинтересовани от изхода на делото и противоречащи на
останалите доказателства.
Всички
тези доказателства, обсъдени и поотделно, и в своята съвкупност по един
категоричен начин позволиха на съда да приеме описаната по-горе фактическа
обстановка, въз основа на която бяха изградени изводите относно приложимото
право.
По
изложените съображения въззивният съд счете, че доказателствената съвкупност
обосновава извод от правна страна за
осъществен от подсъдимия П. състав на престъпление по чл.
346 Б, вр. чл.20, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК за осъществен от подсъдимия Д. състав на престъпление по чл. 346 Б, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК.
От обективна страна по
безспорен начин по делото се установява, че подсъдимите П. и Д., са повредили
предна лява врата, в областта на ключалката, на л.а. „БМВ“ с per. № ****** чрез
използвана от подс. Д. отвертка. Действията и на двамата подсъдими са били
насочени към проникване в процесния автомобил без съгласието на неговия
собственик - св. А.И.. С оглед на това в случая се касае за осъществен състав
на престъпление по чл. 346Б НК, което е останало недовършено във фазата на
опита, доколкото подсъдимите не са успели да проникнат в автомобила предвид
намесата на св. Драгулева.
Правилно районният съд е отхвърлил
като неоснователно възражението на защитника на подс. Д., че в случая не се
касае до опит за противозаконно проникване в процесното МПС, а за повреждането
му, като е използвал като аргумент факта, че се касае за повреждане на тази
част от процесния автомобил, която е свързана с непосредственото влизане в
същия. В случая е повредена предна лява врата на автомобила в областта на
ключалката, като чрез използването на отвертка последната е била буквално
разрушена, за което е показателна снимка „ФК5“ на л. 157 от ДП. Повреждането в
областта на ключалката обективно благоприятства възможността да се влезе в
автомобила. В този смисъл свидетелите И.и Д.са категорични, че автомобилът е
бил отключен именно вследствие на извършеното повреждане на ключалката му, като
фаровете на последния са светнали, което е индикация, че вратите на автомобила
са били отворени.
Единствено намесата на св.
Драгулева, която е дошла откъм гърба на подс. П., е попречила престъплението да
бъде довършено и подсъдимите да влязат във вътрешността на автомобила. С оглед
на това последното е останало недовършено на фазата на опита, доколкото макар и
подсъдимите да са започнали осъществяването на изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 346 Б от НК чрез отключването на автомобила посредством
повреждането на ключалката на лява предна врата на автомобила, не са успели да
проникнат в него. Престъпното деяние е осъществено от двамата подсъдими при
съучастие във формата на извършителство от страна на подс. Д. и помагачество от
страна на подс. П.. Подс. Д. е започнал осъществяването на изпълнителното
деяние по проникване в превозното средство чрез повреждане на ключалката на
предна лява врата на процесното МПС и отключването
му, а подс. П. е подпомагал по смисъла на чл. 20, ал. 4 НК тази дейност на подс.
Д. чрез отстраняване на спънки, наблюдавайки за идването на хора или автомобили
от улицата, докато подс. Д. влезе в процесното МПС.
Въззивният съд намира за
необходимо да отбележи, че престъплението по чл.346 Б от НК е формално (на
просто извършване), но това не изключва опита. Според легалното определение
недовършеният опит е очертан от обективна страна като „започнатото изпълнение
на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено“.
Докато изпълнителното деяние е в процес на осъществяване, все още не се е
формирала причината, която ще предизвика настъпването на общественоопасните
последици, защото деецът не е извършил всичко, което обективно е необходимо за
тяхното настъпване (Р 4-86-ОСНК). Опит за извършване на формално престъпление е
възможен, когато първият акт предизвиква междинни съставомерни последици (Р
505-73-І). Другото необходимо условие е да може да се отграничи началото на
изпълнението от довършването на престъплението. Процесният случай е именно
такъв – подсъдимите успешно са повредили ключалката на лява предна врата на
автомобила, по този начин са го отключили, но не са успели да влязат в него и
така да довършат деянието си, тъй като им е попречило идването на св.Драгулева.
Престъпното
деяние е осъществено от двамата подсъдими при форма на вина пряк умисъл, тъй
като всеки един от тях е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от деянието и е целял
настъпването на този престъпен резултат (противозаконното проникване в
процесния автомобил). Престъплението е осъществено от двамата подсъдими и при
общност на умисъла, доколкото всеки от тях е съзнавал, че извършва
престъплението заедно с другия подсъдим при съответно разпределение на ролите,
като е целял това негативно изменение на обективната действителност.
При
правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по
делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че при индивидуализиране на
наказанието на подс. И.Д. следва да се отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство фактът, че е извършил настоящото престъпление в изпитателния срок
на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 13295/2012 г. по
описа на СРС, НО, 111-ти състав, присъдата по което е вляла в сила на
04.03.2014 г. Въззивният съд възприема извода, че това обстоятелство безспорно
завишава обществената опасност на извършеното престъпление, както и на самия
подсъдим, като го характеризира като личност с установени престъпни навици. Правилно
контролираният съд е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство и факта,
че при опита за проникване в процесния автомобил последният е бил повреден, в
каквато връзка е заключението на изготвената по делото СОЕ, от която се
установява, че са причинени вреди на автомобила в размер на 104.50 лева. Настоящият
съдебен състав споделя мнението, че размерът на вредите завишава степента на
обществена опасност на извършеното престъпление, доколкото са засегнати и
обществени отношения, извън тези обект на защита от разпоредбата на чл. 3466 НК. Правилно е отбелязано, че отегчаващо отговорността обстоятелство се явява и
фактът, че престъплението е осъществено във формата на съучастие, което в
допълнителна степен завишава обществената му опасност. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство, следва да се отчете, че престъплението е останало
недовършено и обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл.
3466 НК не са били увредени в пълна степен.
При
така очертаните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства правилно
районният съд е преценил, че на подсъдимия следва да се наложи по-тежкото по
вид наказание от алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 3466 НК такива,
а именно „лишаване от свобода“. В разпоредбата на чл. 3466 НК е предвидено
наказанието „лишаване от свобода“ да се индивидуализира в размер до 3 години. Правилно
контролираният съд отчитайки отегчаващите отговорността обстоятелства е приел,
че наказанието „лишаване от свобода“ спрямо подс. Д. следва да се определи над
неговия минимум и в същия смисъл е решил, че отегчаващите отговорността
обстоятелства спрямо подс. Д. не следва да се абсолютизират, доколкото същите
вече веднъж са отчетени от съда при определяне на по-тежкото от предвидените в
разпоредбата на чл. 3466 НК две алтернативни наказания – лишаване от свобода и
глоба. При тези обстоятелства въззивният съд счита, че определеното за подс. Д.
наказание от 10 месеца „лишаване от свобода“, което е между предвидените
минимум и среден размер на наказанието, съответства на предвидените в чл.36 от НК цели на наказанието.
Доколкото
настоящото престъпление е извършено от подс. Д. в изпитателния срок на
предходното му осъждане по НОХД № 13295/2012 г. по описа на CPC, НО, 111-ти
състав, законосъобразно на основание чл. 68, ал. 1 НК първоинстанционният съд е
привел в изпълнение наложеното му по това осъждане наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 8 месеца. Предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС наложеното наказание „лишаване от свобода“ за извършеното престъпление по
чл. 3466 НК по настоящото дело, както и приведеното в изпълнение наказание
„лишаване от свобода“ по НОХД № 13295/2012 г. по описа на CPC, НО, 111-ти
състав следва да се изтърпят при първоначален общ режим, доколкото сборът от
двете наказания не надвишава 2 години (по аргумент на противното от
разпоредбата на чл. 57, ал. 1,т. 2, б. „в“ ЗИНЗС).
При
индивидуализиране на наказанието на подс. В.П. контролираният съд правилно е
отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство предходните му осъждания - по
НОХД № 108/2012 г. по описа на PC-Шумен, вляло в сила на 28.02.2012 г.
(наложено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година,
изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3
години) и по НОХД № 166/2012 г. по описа на ОС-Стара Загора, в сила от
22.03.2012 г. (наложено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер
на 2 години, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за
срок от 3 години и наказание „глоба“ в размер на 3250 лева). Правният извод на
първият съд, че към момента на извършване на настоящото престъпление е изтекъл
изпитателният срок на всяко едно от предходните осъждания на подс. П., но
въпреки това последният не е реабилитиран по реда на чл. 86, ал. 1, т. 1 и т. 3 НК е законосъобразен, тъй като не е изпълнено наложеното по НОХД № 166/2012 г.
по описа на ОС-Стара Загора наказание „глоба“. Видно от справите от НАП,
изискани служебно от съда, вземането за посочената глоба е присъединено към
предходно образувано изпълнително дело срещу подс. П. през 2012 г., като към
настоящия момент същото не е погасено. Ето защо правилно е преценено, че не е
налице основание за настъпване на
реабилитация по право по отношение на предходните осъждания на подс. П. и
същите следва да се отчетат като отегчаващо отговорността обстоятелство. И тук
следва да се отчетат като отегчаващи отговорността обстоятелства фактът, че
престъплението е извършено във формата на съучастие, както и че са причинни
вреди на процесния автомобил. Правилно контролираният съд е преценил, че като
смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете фактът, че
престъплението е останало недовършено на фазата на опита, както и че
съучастието на подс. П. при извършване на престъплението се е изразявала
единствено в наблюдаване на преминаващи лица и автомобили, т.е. отчетен е
характерът и степента на участие на дееца в извършването на престъплението - чл.
21, ал. 1 НК. Същият не е повредил автомобила, като единствено е стоял и
наблюдавал обстановката около него. По този начин последният в по-малка степен
е спомогнал за засягане на обществените отношения, обект на защита от
разпоредбата на чл. 346 Б НК.
При така очертаните правилно
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, както и тяхната
относителна тежест, контролираният съд правилно е преценил, че на подс. П.
следва да се наложи по-тежкото от предвидените в разпоредбата на чл. 3466 НК
алтернативни наказания, а именно „лишаване от свобода“. Законосъобразен и
правният извод, че предвид предходните осъждания на подс. П., той се характеризира
като личност с установени престъпни навици и с оглед на степента на засягане на
обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 346 Б НК, вкл.
повреждането на процесния автомобил, на подс. П. следва да се наложи по-тежкото
по вид наказание.
И настоящият съдебен състав
счита, че при определяне на размера на наказанието „лишаване от свобода“, същото
следва да се индивидуализира в размер между минималния и средния такъв. Правилно
е преценено, че в случая като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да
се отчете формата на съучастие на подс. П., при която последният в по-малка
степен е засегнал обществените отношения, предмет на защита от нормата на чл.
346 Б НК, както и факта, че макар и да е осъждан в изпитателния срок на
предходните си осъждания не е извършил друго престъпление (за разлика от подс. Д.).
Въззивният съд споделя извода на районния, че наказанието „лишаване от свобода“
на подс. П. за така извършеното престъпление следва да бъде индивидуализирано в
размер на 8 месеца и по този начин то може да изпълни всички цели на
наказанието по чл. 36 НК.
Настоящият съд не споделя
направените във въззивния протест възражения за занижени наказания на двамата
подсъдими. При определянето и индивидуализацията на наказанията на двамата подсъдими
първоинстанционният съд е отчел правилно и справедливо стехента на обществената
опасност на деянието и дееца, характерът и степента на участие на двамата в
извършването на престъплението, смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Вярно е това, че и двамата подсъдими към момента на деянието са
били осъждани. От друга страна обаче следва да се отчете фактът, че и двамата
до този момент не са били осъждани на ефективно наложено наказание лишаване от
свобода. В този смисъл определените по вид и размер наказания по настоящото
дело, които те ще трябва да изтърпят ефективно не могат да се считат за
несправедливи и биха постигнали целите предвидени в чл.36 от НК.
На същото основание следва
да се отхвърлят като неоснователни и исканията в двете въззивни жалби на
подсъдимите за намаляване размера на наказанията или за налагане на по-лекото
наказание „глоба“.
Предвид изложените по-горе
аргументи следва да се отхвърлят като неоснователни и твърденията в двете
въззивни жалби за допуснати съществени процесуални нарушения.
Правилно с оглед изхода на
процеса разноските по делото са възложени в тежест на подсъдимите на основание
чл. 189, ал. 3 НПК.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи
нейното изменяне или отмяна.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 27.09.2017
г. по НОХД №2407/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 96-ти състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.