Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

20.05.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

22.04.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

47

по описа за

2021

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Депозирана е жалба от Х.Т.Б. от ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1970-000004/01.02.2021 г., издадена от *** в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, като издадена без правни основания и при неизяснена фактическа обстановка.

Излага съображения, че на процесната дата автомобилът не е бил управляван от сина й Н. Н. М., поради което АНО е допуснал съществено нарушение на производствените правила, налагайки административна мярка във връзка с недоказано нарушение.

В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозира молба с вх. № 837/22.04.2021 г., в която конкретизира искането си до съда, като моли за решение, с което да бъде отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1970-000004/01.02.2021 г.

Ответникът по жалбата, *** към РУ – Хасково, ОДМВР – Хасково – Р. Н. Р., се явява лично. Заявява, че оспорва жалбата. Сочи, че пропуснал да отрази в ЗППАМ, че работи като ***, към РУ – Хасково, както и пропуснал да отрази срока за налагане на ПАМ. Липсвала изрична заповед, с която да му е наредено да издава заповеди за прилагане на ПАМ, но по устно разпореждане на началника на РУ – Хасково, на всички ***, им било наредено да издават такива заповеди за прилагане на ПАМ, като преди това да извършват справка в сектор „Пътна полиция” и оттам да получат съответния номер за ПАМ. Твърди, че на 21.01.2021 г. извършвали полицейска операция и в 15.00 ч., в ***, изградили КПП. Около 15,30 ч. установили преминаването на лек автомобил „Опел Омега” с рег. № ***, управляван от Н. Н. М. Колегата му подал сигнал със стоп палката, но същият напусна лентата, в която се движел и продължил движението си в другата лента, в посока ***. Докладвали случая на началника на РУ – Хасково и на 27.01.2021 г. им беше разпоредено да издадат заповед за прилагане на ПАМ и да бъдат снети регистрационните табели на въпросния автомобил. Моли да отхвърли жалбата и да потвърди издадената ЗППАМ.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства: *****

*****

*****

*****

*****, се установява, че: Н. Н. М., с ЕГН **********, притежава СУМПС № ***, валидно до 21.04.2025 г., което свидетелство за управление е било отнето по административен ред на 16.08.2020 г.; Х.Т.Б., с ЕГН **********, е собственик на лек автомобил „Опел Омега“ с рег. № ***; На 21.01.2021 г., около *** часа, в ***, Н. Н. М., с ЕГН **********, е управлявал лек автомобил „Опел Омега“ с рег. № ***, собственост на Х.Т.Б. от ***. При извършената проверка в информационната система на МВР от служители на РУ – Хасково към ОДМВР гр.Хасково, се констатирало, че СУМПС на Н. М. е иззето; На Х.Т.Б. е съставен АУАН серия ** № ***/*** г. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 1 от ЗДвП. Актът е надлежно връчен на нарушителя и подписан с възражения; Съставен е и АУАН серия ** № *** срещу Н. Н. М., за нарушения на чл. 103 и чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП; Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1970-000004/01.02.2021 г., издадена от Р. Н. Р. – служител на ОДМВР - Хасково, на Х.Т.Б. от ***, с ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А от ЗДвП, при което са отнети 2бр. регистрационни табели с рег. № ***. В заповедта е отразено, че при издаването е взет предвид съставения серия ** № ***/*** г. и лицето е извършило нарушение по чл. 102, ал. 1 от ЗДвП.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Заповедта е издадена от компетентен орган – *** към ОДМВР – Хасково, РУ - Хасково, оправомощен със Заповед № 292з-906/20.03.2019 г. на директора на ОДМВР гр.Хасково (т. 11), приложена по делото/а.д. № 209/2021 г. на АдмС - Хасково, прието като доказателство по настоящето дело/. По делото липсват данни и не са въведени възражения, че към посочената дата, издателят на ЗППАМ е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения. С други думи, оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1970-000004/01.02.2021 г., е издадена от компетентния по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП орган – *** към ОДМВР – Хасково, РУ - Хасково, действал по делегация, на основание посочената по-горе Заповед рег. № 292з-906/20.03.2019 г., издадена от директора на ОДМВР – Хасково, с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 от ЗДвП.

Предвид гореизложеното, оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в изискуемата писмена форма. Без значение в случая е, че в ЗППАМ, издалото я лице е описано като ***, а към датата на издаването й същият е *** в РУ – Хасково при ОДМВР гр.Хасково. Издателят на заповедта, по гореизложените съображения, е надлежно оправомощен да издава ЗППАМ, поради което посочената непрецизност в оспорения акт не обуславя липса на компетентност или съществено административнопроцесуално нарушение.

Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на изискването за форма и при нарушение на административнопроизводствените правила.

Нормата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП въвежда изискването, че принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, респ. законодателят изрично е въвел изискването за мотивиране на заповедта за прилагане на ПАМ. Съдът счита, че в конкретния случай това изискване на закона не е спазено в оспорената заповед и то по отношение на съществен елемент от тези мотиви, а именно – по отношение фактическото основание за издаване на акта, т.е. налице е нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта, касаещи изискванията за неговото съдържание и мотивирането му, т.е. посочването на конкретните фактически основания за неговото издаване, съгласно изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК.

Липсват изложени мотиви относно това, какво конкретно е имал предвид административният орган, посочвайки, че водачът Н. М. е бил неправоспособен към датата на издаването на оспорената заповед, респ. дали лицето не притежава СУМП, дали е бил лишен от това право по административен ред или притежаваното от него свидетелство е било отнето. В тази връзка не е посочено и с какъв акт, кога и от кой орган е наложено наказанието или изземването, както и за какъв срок. В оспорената заповед е отразено единствено, че М. е неправоспособно лице.

Според настоящия състав, така въведените мотиви в ЗППАМ, не съответстват на изискването за съдържание на акта, но констатираното несъответствие не е до такава степен съществено, че да обоснове нищожност на акта, а съставлява съществено нарушение на изискването за форма.

На следващо място, безспорно е, че в оспорената заповед не е посочено в пълнота правното основание за издаването й – чл. 171, т. 2а от ЗДвП, респ. липсва отразяване по коя от двете букви на горепосочената разпоредба се издава актът - на основание б. „а“ или б. „б“. В конкретния случай, с оглед горепосочените нередности в описанието на фактическите основания за налагането на ПАМ, този пропуск се явява съществен и води до неяснота на волята на административния орган, издал процесната заповед, като евентуално би могло да се приеме, че принудителната мярка е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

Съгласно посочената норма/чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В този смисъл следва да се отбележи, че законодателят изрично е разграничил лишаването на лицето от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред и временно отнемане на свидетелството му за управление по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП – арг. чл. 171, т. 2а, б. „а“, пр. 3 и пр. 4 от ЗДвП.

Отделно от горното, в оспорената заповед не е определен срокът, за който се налага принудителната административна мярка, което води до неяснота по отношение на времето, за което следва да се търпят неблагоприятните последици от налагането на същата. Съгласно чл. 171, т. 2а, б.„а“ от ЗДвП, принудителната административна мярка - прекратяване на регистрация на пътното превозно средство, се налага за срок от 6 месеца до една година. Срокът за който се налага принудителната административна мярка, обаче, във всеки отделен случай трябва да е определен конкретно, в рамките на посочените долна и горна граници и то в такъв обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. В процесната ЗППАМ изобщо не е посочен срок, за който се налага мярката, поради което и по гореизложените съображения, съдът намира, че административният орган е издал заповедта при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, което се явява самостоятелно и достатъчно основание за отмяната й като незаконосъобразна.

По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба от Х.Т.Б. от ***, е основателна, респ. обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1970-000004/01.02.2021 г., издадена от *** в ОДМВР гр.Хасково, РУ - Хасково, се явява незаконосъобразна като издадена в нарушение на изискването за форма и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което следва да бъде отменена като такава.

Независимо от изхода на делото, предвид липсата на надлежно въведеното искане за заплащане на деловодни разноски и липсата на представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК от страна на Х.Т.Б., то съдът не следва да присъжда такива в полза на оспорващото лице.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1970-000004/01.02.2021 г., издадена от *** в ОДМВР гр.Хасково, РУ - Хасково, с която на Х.Т.Б. от ***, с ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, от ЗДвП, при което са отнети 2бр. регистрационни табели с рег. № ***.

Препис от решението да се връчи на страните.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.

                                                                              Председател: