№ 2519
гр. София, 30.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000502717 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК вр. с чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Й. Б. срещу решението на СГС, ІVГО от
12.02.2021г. по ч.гр.д.№ 7982/2020г. в частта, имаща характер на определение, с която е
оставена без разглеждане жалбата й вх.№ 39686/09.06.2020г.
Жалбоподателката иска отмяна на атакуваното определение и произнасяне от
въззивния съд по същество на жалбата й вх.№ 39686/09.06.2020г. Твърди да са неправилни
изводите на първостепенния съд, че не упражнява фактическа власт върху имота към
момента на възбраната му, както й че ако се приеме, че не е трето за изпълнението лице,
като съпруга на длъжника има право на жалба на основанията, които има и самият длъжник
, поради което може да се позове на несеквестируемост на имота, срещу който е насочено
изпълнението.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело В. Б. А. я счита за
основателна.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело „Инвестиционна
компания“ АД я счита за неоснователна.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело “Юробанк България" АД
не взема становище.
Софийският апелативен съд, като се запозна с доводите на жалбоподателя и данните
по делото, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Оставената без разглеждане жалба на В. Б. вх.№ 39686/09.06.2020г. е подадена в
качеството й на трето за изпълнението по изпълнително дело № 20148510401383 по описа
на ЧСИ М. Б. лице с твърдението, че насочването на изпълнението върху апартамент № **,
ет.*, вх.*, бл. *** жк ***, гр.*** е незаконосъобразно, тъй като имотът е несеквестирем.
1
Легитимацията й на трето за изпълнението лице жалбоподателката извежда от твърдението,
че притежава вещно право на ползване върху имота, за което представя съответните
нотариални актове. Същевременно в сезиращата съда жалба Б. твърди, че имотът, срещу
който е насочено изпълнението, е лична собственост на съпруга й – Р. Б. – длъжник по
изпълнителното дело, като придобит преди брака им, за което също представя съответните
нотариални актове.
При тези твърдения на жалбоподателката е явно, че тя има възможност да обжалва
действията на ЧСИ единствено в качеството й на трето за изпълнението лице - съгласно
даденото в т.2 от ТР № 4/2017 от 11.03.2019 г. разрешение, трето лице по смисъла на чл. 440
и чл. 435, ал.4 и 5 ГПК е всяко лице, което не е страна в производството по принудително
изпълнение, не е неин правоприемник и спрямо което издаденият изпълнителен лист не
разпростира своите субективни предели.
Обстоятелството, че е съпруга на длъжника Р. Б. не й дава право да обжалва
изпълнителните действия на същите основания като длъжника ( вж. чл. 503, ал.3, предл.-
последно ГПК), тъй като тези права има единствено съпругът-недлъжник при насочване на
изпълнението върху вещ, която е съпружеска имуществена общност. В случая засегнатият
от изпълнението имот е лична собственост на длъжника Борсов т.е. цитираната разпоредба
е неприложима.
Третото за изпълнението лице, каквото е жалбоподателката, може да обжалва по
реда на чл. 435 ГПК насочването на изпълнението върху вещ, която в деня запора,
възбраната или предаването ( за движима вещ), се намира във владение на това лице. Под
владение в цитираната разпоредба се има предвид упражняване на фактическа власт /
държане на вещта. Жалбоподателката Б. не е твърдяла и липсват доказателства по делото, че
към 10.02.2020г., когато е вписана възбраната върху апартамент № 13, както и към
26.02.2020г., когато имотът е описан, тя е била във фактическо владение на имота. Видно
от протокола за опис, същата не е заварена в имота при описа му. Изцяло ирелевантни за
активната й легитимация по чл. 435, ал.4 ГПК са твърденията и доказателствата за
съществуване в нейна полза на ограничено вещно право на ползване върху апартамента.
Същото е защитимо по реда на чл. 440 ГПК, а противно на виждането на жалбоподателката,
в случая тя няма право на избор за защитата й ( чл. 435, ал.4 ГПК или чл. 440 ГПК), тъй като
не упражнява фактическа власт върху имота, срещу който е насочено изпълнението.
Извън горното, както е приел и първостепенния съд, правото на обжалване по чл.
435, ал.4 ГПК е способ за защита правата на трети за изпълнението лица, когато
изпълнението засяга техни права. Жалбоподателката не описва подобна хипотеза, а изтъква
единствено несеквестируемостта на имота като основание за незаконосъобразност на
атакуваните действия на съдебния изпълнител. Забраната по чл. 444 т.7 ГПК е средство за
защита на длъжника – физическо лице т.е. само той може да се позове на несеквестируемост
на имуществото, срещу което е насочено изпълнението. Жалбподателката, дори да бе
легитимирана да обжалва по реда на чл. 435, ал.4 ГПК, не може да се позове на нарушаване
на забраната на чл. 444 т.7 ГПК, тъй като така би упражнила чужди права.
В обобщение, жалбата на В.Б., депозирана както в качеството й на трето за
изпълнението лице, така и в качеството й на съпруга на длъжника по изпълнението, е
недопустима. Като я е оставил без разглеждане, първостепенният съд е действал
законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Й. Б. ЕГН **********, съдебен
адрес адв. С. П. , гр.***, ул. *** № **, ет.*, ап.** срещу решението на СГС, ІVГО от
12.02.2021г. по ч.гр.д.№ 7982/2020г. в частта, имаща характер на определение, с която е
оставена без разглеждане жалбата й вх.№ 39686/09.06.2020г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3