№ 611
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502073 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 260031 от 8 март 2021г. по т. д. № 52/2020г., изменено с
определение № 260244 от 9 май 2021г., Окръжен съд – Враца, ГО, е осъдил
"Застрахователна компания Лев Инс"АД да заплати на Т. В. Ц. сумата 50 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили при ПТП на 17.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от
14.07.2020г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска в останалата
част като „неоснователен и недоказан“; осъдил "Застрахователна компания
Лев Инс"АД да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в
размер на 2 000 лв., както и направените за сметка на бюджета на съда
разноски за експертизи в размер на 550 лв.; осъдил "Застрахователна
компания Лев Инс" АД да заплати на адв. Ж. В. Т. адвокатско възнаграждение
по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 2 030 лв.; осъдил Т. В. Ц. да заплати на
"Застрахователна компания Лев Инс"АД разноски по компенсация, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лв.
ЗК „Лев инс“ АД е подал въззивна жалба срещу решението на ОС -
Враца, изменено в частта за разноските, постановено по търговско дело №
1
52/2020г., с което исковата претенция е уважена за сумата над 20 000 лв. С
доводи за нарушение на чл. 52 ЗЗД – с оглед обема, интензитета и
продължителността на търпените вреди, определени от характера и тежестта
на уврежданията, периода на проявлението им и актуалното здравословно
състояние на пострадалата, и обществено – икономическите отношения в
страната, както и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – в тази връзка поддържа, че
пострадалата е имала възможност да види приближаващия се автобус и да
предотврати ПТП, - иска отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на иска за разликата до 50 000 лв.
Т. В. Ц. е подала отговор на въззивната жалба, депозирана от
ответника, с който е оспорила основателността й.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
в полза на ищцата е възникнало вземане срещу ответника, застраховал
гражданската отговорност на делинквента, за обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ПТП от 17.02.2020г., в това число неблагоприятните
последици за психоемоционалното й състояние, в размер на 50 000 лв., като е
приел възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата – пресичаща на пешеходна пътека на зелен сигнал на светофарната
уредба - за неоснователно.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваната част, а като
косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно в
обжалваната част.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
2
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
при което е причинено непозволеното увреждане.
За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо
гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на
пресъдено нещо и в случая тя не е установено по този начин, но с оглед
спорния предмет на делото във въззивното производство и обстоятелството,
че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищцата
част не е обжалвано изцяло, въззивният съд в правоприлагащата си дейност
изхожда от положението, че ищцата е пострадало лице от ПТП, станало на
17.02.2020г., от което са й причинени неимуществени вреди, а ответникът е
застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното
ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и
сл. КЗ). Следователно установено е на настоящия етап от производството, че
ищцата е претърпяла неимуществени вреди от посоченото ПТП.
Спорно във въззивното производство, съобразно отбелязаното по-горе
за оплакванията на жалбоподателя, е какъв е размерът на обезщетението,
предназначено да възмезди претърпените неимуществени вреди от ищцата,
чиято легитимация като пострадало лице е призната от съда, но чийто изводи
относно дължимия размер на обезщетението по същество се оспорват като
необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на
материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Спорен е и въпросът налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. В срока
за отговор на исковата молба ответникът е релевирал възражение по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, изразяващо се в нарушение от страна на пострадалата пешеходка на
нормите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 и на чл. 114, ал.1, т. 1 и 2 ЗДвП, чието
съдържание е възпроизведено.
Конкретен вероятен механизъм на ПТП е установен по делото от
заключението на изслушаната авто-техническа експертиза, изготвено въз
основа на съставените след ПТП документи, неоспорено от страните, което
съдът е възприел и във въззивното производство няма оплаквания срещу
3
фактическите положения, приети въз основа на него. Съгласно това
заключение ПТП е настъпило на 17.02.2020г. в светлата част на денонощието
в гр.Враца на кръстовище, образувано от бул. "В. Кънчов" и ул."Екзарх
Йосиф", на пешеходна пътека. Времето е било сухо, със суха пътна настилка
и нормална видимост. В участъка на кръстовището движението се
осъществява в три ленти. Организацията на движение на ППС и пешеходци
през кръстовището се осъществява посредством светофарна уредба -
въздушна и колонна, като колонните светофари се намират срещу
пешеходните пътеки, а въздушните и колонни светофари работят в синхрон и
на четирите граници на кръстовището се намират и стоп линии. Преди
настъпването на ПТП, автобусът "Исузу-Ситибус" се е движил по ул."Екзарх
Йосиф" в посока към кръстовището и от състояние на покой - на зелена
светлина с маневра "завой наляво" е предприел движение за пресичане на
кръстовището. При наличие на същия зелен сигнал на светофара пешеходката
/ищцата/ е предприела движение по пешеходната пътека от западната страна
на кръстовището. От техническа гледна точка мястото на удара е на около 10
метра от началото на пешеходната пътека, гледано от посока движението на
пешеходката, и на около 2 метра вляво от десния габарит на пътеката. Към
момента на удара скоростта на движение на автобуса е била около 12 км/ч и
при движение с такава скорост необходимото на водача му време за спиране в
покой е около 2.09 сек, като пътят, който автобусът изминава за това време,
т.е. опасната му зона на спиране, е 6 метра. Вещото лице е изготвило скица на
произшествието, отразяваща движението на пешеходката, и е приело, че няма
данни за наличие на препятствия, ограничаващи директната видимост между
навлизащата на пешеходната пътека пешеходка на зелен сигнал на светофара
и водача на автобуса, като началото на пешеходната пътека, по която се е
движила тя, се намира пред погледа на водача на автобуса и е в гръб на
пешеходката. Причината за настъпване на процесното ПТП според
заключението е закъснялата реакция на водача на автобуса за аварийно
спиране или намаляване на скоростта при възникналата опасност при
движението му със скорост от около 12 км/ч, с което е поставил сам себе си в
невъзможност да предотврати настъпването на ПТП. За този свой извод
експертът е изследвал поведението на пострадалата, която е достигнала
пешеходната пътека и при подаден зелен сигнал на светофара е предприела
пресичане на бул. "В. Кънчов" с бърз ход, граничещ със спокойно бягане.
4
Изминавайки около 10 метра от пешеходната пътека, тя е била ударена в
задна дясно-странична част на тялото от предната лява част на автобуса и в
резултат от удара и ударния импулс е паднала напред и леко вляво спрямо
траекторията на движение на автобуса. Автобусът се е движил в полагаща му
се лента за навлизане в кръстовището при завой наляво, където на стоп-
линията е спрял при червена светлина на светофара. При появата на зелена
светлина, която е валидна и за пешеходката, водачът на автобуса е навлязъл в
кръстовището и с ляв завой е продължил движението си, като след
изминаване на разстояние от около 11.3 метра и отстоящ на около 6 метра от
мястото на удара е видял /възприел/ движещата се по пешеходната пътека
пешеходка, отстояща на около 3.95 метра от мястото на удара, възприел я е
като опасност, реагирал е за аварийно спиране, но поради закъснялата му
реакция с предната лява част на автобуса и в режим на аварийно спиране е
ударил тялото на пешеходката, след което се е установил в покой почти до
мястото на удара. Геометричното разположение на пешеходната пътека
спрямо стоп линията на автобуса и липсата на препятствия, ограничаващи
видимостта на водача му спрямо началото на пешеходната пътека, са
осигурявали на водача техническа възможност от разстояние от около 17.3
метра от мястото на удара да види и възприеме движещата се по пешеходната
пътека пешеходка и да осигури възможност чрез намаляване на скоростта или
спиране пред пешеходната пътека да пропусне пешеходката да премине
безпрепятствено пред автобуса, при което ПТП не би настъпило, въпреки че
пешеходката е могла хипотетично също да предотврати ПТП чрез спиране
(както вещото лице е пояснило при приемане на заключението), но за да види
буса тя е трябвало да се обърне надясно. Пояснило е, че тя е била на
пешеходна пътека и се е намирала там преди автобуса, като вниманието й е
насочено наляво където движението е по три ленти и е много интензивно.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза, също
неоспорено от страните, възприето от съда, от чийто постановки изхожда в
правоприлагащата си дейност и въззивният съд, изготвено през м.10.2020г.
въз основа на относимата медицинска документация и след преглед на
ищцата, е установено следното: получените в резултат от ПТП травматични
увреждания са: комоцио церебри (мозъчно сътресение), фрактуре процесус
зигоматикус декстра (фрактура на дясна скулна кост), фрактуре орбиталис
декстра (фрактура на външната стена на дясната орбита), фрактура на
5
латералната (външната) стена на десен максиларен синус (дясна
горночелюстна кухина) с кръвоизлив. След като е приета по спешност в
болницата в гр.Враца, тя е оперирана в "Пирогов" поради поставената й
диагноза "Счупване на костите на скулите и горната челюст - закрито" и по
този начин е преодоляна лицевата асиметрия. Вещото лице е обсъдило и
издадените амбулаторни листове за прегледи на ищцата с поставени диагнози
за остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство след
ПТП с прояви на плач без повод, безсъние, невъзможност да пресича улици,
страх, персистиращо страхово очакване за заплаха за живота, персистираща
емоционална лабилност и потиснато настроение. Посочило е, че болничното
й лечение е приключило за 10 дни, през които пострадала е изпитвала болки и
неудобства, възстановяването от мозъчното сътресение е за период от около
месец, а от счупванията на лицевите кости за около 2 месеца, през които
ищцата е търпяла болки и неудобства също, като няма усложнения от
физическите увреди, а психологическите травми са налични и към момента
на изготвяне на заключението – тъй като на 07.10.2020г. на ищцата е
предписана медикаментозна терапия от психиатър. При проведения личен
преглед тя е съобщила за изтръпване на дясната ръка тип "Ръкавица" и за
изтръпване на зъбите в горночелюстната област вдясно, което не нарушава
дъвкателната функция. Становището на вещото лице е, че получените от
ищцата травми са й причинили разстройство на здравето, неопасно за живота,
а актуалното й състояние е добро. По тялото й няма загрозяващи белези
/такива са налице в окосмената част на главата/ и последващи оперативни
интервенции и рехабилитация не са необходими.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза, изготвено
през м.11.2020г., въз основа на документите по делото и психодиагностична
беседа, е установено по делото, че към момента на психологичното
изследване ищцата е със затруднено функциониране – чувства се тревожна и
изнервена, притеснена, не спи спокойно, стряска се от кошмари, избягва
обекти, лица и разговори за дейности, свързани с произшествието. При нея е
настъпила първоначално остра стресова реакция, а по-късно и
посттравматично стресово разстройство като закъснял отговор на стресогенно
събитие, с отражение върху цялостното й функциониране, с благоприятна
прогноза, свързана с провеждане на продължително психотерапевтично
лечение. Ищцата претърпява т.нар. "флаш-бек" - своеобразни пристъпи,
6
характеризиращи се с учестено дишане, изпотяване, изтръпване и
световъртеж, като и при нея са характерни и т.нар. тригери /болезнено
връщане към травматичния инцидент/, които продължават страданието
ежедневно. Според вещото лице-психолог ищцата не е възстановила
обичайното си ниво на личностно и социално функциониране и състоянието
й, характеризиращо се със силна тревожност и депресивност, би се повлияло
благоприятно от психотерапевтична намеса, както и от подкрепата на
семейството, тъй като медикаментозното лечение очевидно не е било
достатъчно. Вещото лице е установило, че предизпозиция на травмата е и
внезапната загуба на майката на ищцата преди малко повече от година без да
има данни в живота на пострадалата за други събития, които са в състоянието
да причинят психична травма.
За установяване на твърдените неимуществени вреди по делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.
Св. Д.а - приятелка и колежка на ищцата е разказала, че в деня на
инцидента Теменужка закъсняла за работа и съпругът й съобщил за
произшествието. Свидетелката видяла ищцата на третия ден след ПТП при
посещение в болницата, където я заварила посиняла и рухнала психически,
плачела от болки в лицето, тялото и ръката. Свидетелката поддържала връзка
с ищцата докато тя била и на лечение в София и тогава тя говорела трудно,
оплаквала се от болки, била разстроена и често плачела. Ищцата се върнала
на работа след около 45 дни изцяло променена - затворила се, почти не
контактувала, не разговаряла с колегите си, докато преди това била лъчезарен
и общителен човек. Това състояние продължило повече от половин година;
ищцата се оплаквала, че не може напълно да отваря устата си, страхувала се
от пресичане на улици, поради което с нея трябвало винаги да има
придружител. И към момента на разпита (м.02.2021г.) според свидетелката
ищцата не е напълно възстановена, все още е по-затворена и нестабилна
емоционално и психически, въпреки че няколко месеца след инцидента
започнала да пресича сама.
От показанията на сВ. Ц. - съпруг на ищцата, чийто показания
подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК, е установено, че бил уведомен
за инцидента по време на дежурството си като пожарникар и веднага отишъл
в болницата, където заварил съпругата си на носилка, подута и с охлузни
7
рани, а поведението й било неадекватно. При престоя си в болницата във
Враца тя изпитвала силно главоболие, имала дефект на лицето /дясната й
скула била хлътнала/ и била насочена за операция в лицево-челюстна
хирургия. В болница "Пирогов", след претърпяната операция, се оплаквала от
силни болки, а изпитвала преди това и страх от самата операция, тъй като тя
била извършена под пълна упойка. След прибирането си вкъщи ищцата
продължила да се оплаква от главоболие, болки в мястото на операцията и
над таза, където имала синини. През първия месец и половина след
операцията съпругата му имала нужда от неговата помощ почти за всичко –
можела да ходи сама единствено до тоалетна. Болките отшумели след около
два месеца, но и към м.02.2021г. ищцата се оплаквала понякога от главоболие
и продължавала да изпитва панически страх при пресичане на пешеходни
пътеки, въпреки че след няколко месеца започнала да пресича и сама. И този
свидетел потвърждава, кореспондиращо с показанията на св. Д.а, че съпругата
му станала по-затворена, все още била стресирана и избягва контакти с хора,
докато преди инцидента била жизнерадостна и общителна.
От приетите във въззивното производство доказателства – 2 бр.
амбулаторни листове, е установено, че и през м.06.2021г. и през м.11.2021г.
на ищцата е поставена диагноза ПТСР, констатирани са обективни признаци
на състоянието, и й е предписана медикаментозна терапия.
При така приетото по-горе, въззивният съд изхожда от положението,
че с поведението си водачът на автобуса, застрахован при ответника
(застрахователното правоотношение не се оспорва), противоправно и виновно
е причинил на ищцата вреди (чл. 45 ЗЗД), като е нарушил нормата на чл. 119,
ал. 1 ЗДвП - при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре.С причиняването на непозволеното увреждане е реализиран и
застрахователният риск, срещу който ответникът обезпечава застрахователна
закрила. С оглед приетото за установено в производството и въззивният съд
намира, че дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди,
срещу чийто присъден от първата инстанция размер са направени оплаквания
относно преценката на тежестта на уврежданията и на другите релевантни за
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
обстоятелства, съотв. за нарушение на чл. 52 ЗЗД, възлиза на 50 000 лв. В
8
приложение на чл. 52 ЗЗД, при приетото за установено в
първоинстанционното производство относно характера и тежестта на
увреждането на здравето на пострадалата, която на близо 42 години е
получила травматични увреждания, измежду които и фрактури в областта на
лицето и мозъчно сътресение, както и претърпените от нея болки, присъщи на
уврежданията; характера и продължителността на лечението (в т. ч.
оперативно) с общ възстановителен период от физическите увреди общо от
около 2 месеца, но с трайни последици за психоемоционалното състояние на
пострадалата, чиято психична травма е преминала в непреодоляно ПТСР,
лекувано продължително с медикаментозна терапия; обстоятелствата, при
които е причинено телесното увреждане (удар в гръб на пострадалата,
пресичаща на пешеходна пътека на зелен сигнал на светофара);
ограниченията в битов и социален план, които пострадалата е търпяла поради
уврежданията си, както и при съобразяване на икономическите условия в
страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, индиция за икономическите условия, и въззивният
съд счете, че обезщетение в определения размер от 50 000 лв. в разглеждания
случай отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД и не
води до обогатяване на пострадалото лице. Неимуществените вреди не
подлежат на оценка в пари, но подлежат на компенсиране с обезщетение,
което съдът определя по справедливост при съобразяване на изброените
конкретни обстоятелства. Така в разглеждания случай въззивният съд счете,
че общите доводи на жалбоподателя, разгледани като оплаквания за
необоснованост на констатациите на първоинстанционния съд относно
тежестта на получените увреждания и отражението им върху здравето на
ищцата, са неоснователни. Въз основа на извършената от САС самостойна
оценка на доказателствата, в това число на основание констатираните по
делото трайни неблагоприятни последици за личностното и социално
функциониране на пострадалата в активна работоспособна възраст,
въззивният съд достигна до извод, че като резултат не е налице нарушение на
чл. 52 ЗЗД.
По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Ответникът е въвел в рамките на първоинстанционното производство
9
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, възпроизвеждайки
законови задължения на пешеходеца, които поддържа, че ищцата е нарушила.
С оглед установеното нарушение на правилата за движение от страна на
водача, имащо отношение към произшествието, възражението на
жалбоподателя не е съобразено с нормата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП (При ПТП с
пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато
водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е
нарушил друго правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието,
пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие.). На общо основание, несподелима, като се изхожда от
правилата за движение, е тезата на жалбоподателя, че пострадалата,
започнала да пресича правомерно, е можела да предотврати ПТП с
потеглилия от стоп – линията автобус, което в случая, според жалбоподателя,
означава да се обръща назад по време на пресичането, каквото нормативно
задължение няма и такова нейно поведение би поставило в риск собственото
й здраве и живот.
По горните съображения правните изводи на въззивния съд съвпадат
с тези на първоинстанционния съд, поради което решението му в
обжалваната част като правилно подлежи на потвърждаване и чрез
препращане към мотивите, изложени към него, кореспондиращи на приетото
от САС (чл. 272 ГПК). При този изход на спора в полза на представителя по
пълномощие на ответницата по жалбата, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл.
78, ал. 1 ГПК, се присъжда адвокатско възнаграждение за безплатна правна
помощ в размер на 1 430 лв.
По частната жалба на ищцата, по която също е образувано
производството:
С определение № 260244 от 9 май 2021г., постановено по т. д. №
52/2020г., Окръжен съд – Враца, ГО, освен че е изменил решението си, е
оставил без разглеждане молбата на ищцата вх. № 262264/16.03.2021г. за
допълване на постановеното по делото решение. За да постанови
определението си, съдът е приел, че решението, чието допълване е поискано,
не е непълно, тъй като съдът е присъдил законна лихва върху присъдената
сума от приетия в мотивите към решението момент на забавата. В молбата си
за допълване на решението, подадена в деня на връчване на препис от
10
същото, ищцата се е позовала на своето искане към съда за присъждане на
лихва, поддържайки, че съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В
исковата молба и в молба – уточнение от 19.08.2020г. тя действително е
предявила искане за присъждане на законна лихва върху исковата сума от
датата на деликта – 17.02.2020г. (позовала се е на нормата на чл. 429 КЗ),
както и считано от 15.04.2020г. – датата на отказа на застрахователя (позовала
се е на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ).
Срещу определението по чл. 250 ГПК е подадена частна жалба от Т. В.
Ц. с оплаквания, че е незаконосъобразно и с искане за отмяната му.
Частната жалба е основателна. В решението липсва произнасяне по
искането за присъждане на законна лихва от 17.02.2020г. Съдът е отразил
извода от решаващата си дейност само по отношение на искането за
присъждане на лихва за забава от момента, от който е приел, че такава е
настъпила, – от 15.04.2020г., т.е. произнесъл се е само по искането за
присъждане на лихва за забава, което е счел за основателно. Без значение
дали намира искането за основателно обаче, в решението му следва да е
отразена и волята по искането за присъждане на законна лихва от по-ранен
момент, с което е сезиран, така че това решение да бъде предмет на
евентуален инстанционен контрол. По тези съображения атакуваното
определение подлежи на отмяна.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260031 от 8 март 2021г. по т. д. № 52/2020г. на
Окръжен съд – Враца, ГО в обжалваната част.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания Лев Инс" АД, ЕИК
*********,да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на
адвокат Ж. Т. сумата от 1 430 лв. - адвокатско възнаграждение за безплатна
правна помощ за въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ определение № 260244 от 9 май 2021г., постановено по т. д.
№ 52/2020г., от Окръжен съд – Враца, ГО, в частта му, в която е оставена без
разглеждане молбата на ищцата вх. № 262264/16.03.2021г. за допълване на
11
постановеното по делото решение.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ, при условията на чл.
280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му, а в частта, в която има
характер на определение, не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12