НОХД № 1510/2010 год.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимите А.А. и А.В.,*** е за
престъпление по чл.195 ал.1,т.3, т.4, т.5 и т.7
във вр. с чл.194 ал.1 , във вр. с чл.28 ал.1 от НК за А. и по чл.195 ал.1, т.3,
т.4 и т.5 във вр. с чл.194 ал.1 от НК за В., за това, че на 20.05.2010 г. в с.
Г, обл.Пазарджишка, след предварителен сговор, като случаят е немаловажен, са
отнели чужда движима вещ – 51
кг. меден отпадъчен материал на стойност 433,50 лв. от
владението на „К.”***, без съгласието на собственика и управител В.Г.К., с
намерение противозаконно да го присвоят, като кражбата е извършена чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – срязване на
метална мрежа и е използвано техническо средство – клещи, като деянието е
извършено от А.А. повторно и случаят е немаловажен.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава
ХХVІІ от НПК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение. Не прави нови искания и не сочи нови
доказателства. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните
прения. Пледира за осъдителна присъда.
Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание и със
служебно назначен защитник, като се признават за виновни по предявеното обвинение, признават изцяло фактите изложени
в обстоятелствената част на ОА и не желаят да се събират доказателства за тези
факти.
Районният
съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Пострадалият В.К. имал регистрирана фирма „К.” ЕООД и
притежавал пункт за изкупуване на метални отпадъци в с. Г, обл.Пазарджишка. В
близост до оградата на северния край на пункта св. К. бил оставил медни
отпадъци под формата на кабели от електромотори.
подс. А.А. и брат му - подс. А.В., знаели за наличието
на медни отпадъци, тъй като майка им работела на същия пункт. На 20.05.2010 г.
двамата подсъдими се наговорили да отидат късно вечерта и да извършат кражба.
Около 23.00 ч. направили дупка в металната мрежа с помощта на клещи и от там
влезли в двора. Там намерили оставения от пострадалия отпадъчен материал от
кабелите на електромотори и го изнесли обратно. След това на сутринта подс. А.А.
ги занесъл и оставил в двора на къщата на св. З П, живееща срещу пункта, на
която казал, че ги бил закупил.
На 21.05.2010 г. св. К. установил, че е извършена
кражба и уведомил полицията. Работещият по случая св. Иван Ганчев – служител на
РУП Пазарджик, провел издирвателни мероприятия и установил подсъдимите, като авторите
на деянието. Пред него те разказали за извършената кражба и посочили къде са
оставили медните проводници. Извършен бил оглед на местопроизшествието и
изготвен фотоалбум, а откраднатото имущество било иззето и претеглено.
Видно от заключението на оценъчната експертиза
стойността на медния отпадъчен материал, предмет на престъпно посегателство е с
тегло 51 кг.
и на стойност 433,50 лв.
С протокол от 21.05.2010 г. вещите били върнати на
пострадалия – св. К..
По този повод било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на самопризнанията на подсъдимите за фактите в обстоятелствената част на ОА и доказателствата
от досъдебната фаза на процеса, които ги подкрепят - показанията на свидетелите К., П и Ганчев, заключението на ОЕ, а също и
от и писмените и веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения
материал по делото.
Съдът
изцяло дава вяра на обясненията на подсъдимите и свидетелските показания, т.к.
същите са хронологично точни взаимно допълващи се и кореспондират с останалия
доказателствен материал, като по безспорен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият А.А. е осъществил
престъпния състав на чл.195 ал.1,т.3, т.4, т.5 и т.7 във вр. с чл.28 ал.1 от НК, а подс.А.В. е осъществил съставът на чл.195
ал.1,т.3, т.4 и т.5 от НК, като на 20.05.2010 г. в с. Г, обл.Пазарджишка, след
предварителен сговор, като случаят е немаловажен, са отнели чужда движима вещ –
51 кг.
меден отпадъчен материал на стойност 433,50 лв. от владението на „К.”***, без
съгласието на собственика и управител В.Г.К., с намерение противозаконно да го
присвоят, като кражбата е извършена чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот – срязване на метална мрежа и е използвано
техническо средство – клещи, като деянието е извършено от А.А. повторно и
случаят е немаловажен.
Авторството
на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението.
Подсъдимите са имали представа и за всички обективни елементи на
престъплението, включително и квалифициращите. Съзнавали са, че за
осъществяване на първото деяние са разрушили преграда, здраво направена за
защита на имот – направили дупка в
метална оградна мрежа, както и че са използвали техническо средство – клещи, с
които са срязали мрежата, след което са проникнали в обекта. Наясно са били, че
решение за извършване на кражбата са взели предварително в относително спокойна
обстановка при възможност за обсъждане
на въпросите „за” и „против”, т.е. действали са с предварителен сговор. Подс.А.
е съзнавал също така, че е осъждан по
НОХД № 2503/2006 год. на Пазарджишкия районен съд, с присъда влязла в сила на 06.04.2007
година, за престъпление по чл.195 ал.1 от
НК, извършено на 09.05.2006г., като е осъден на четири месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване е било
отложено за изпитателен срок от три години.
Осъждан е и по НОХД № 1584/07г. на ПРС, с присъда влязла в сила на 14.11.2007г., за престъпление по чл.194 ал.1
от НК, извършено на 09.02.2007г., като му е наложено наказание пробация.
Действително
тези две осъждания и наложените наказания са били кумулирани при условията на
чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, т.к. и двете деяния са били извършени
преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях. При кумулацията е било наложено
едно общо най-тежко наказание от 4 месеца ЛС, чието изтърпяване е било отложено
за изпитателен срок от три години. Този изпитателен срок тече от влизане в сила
на присъдата и е изтекъл на 06.04.2010 година, а настоящото деяние от
20.05.2010г. е извършено извън изпитателния срок. При това положение подс.А.
следва да се третира като неосъждан, т.к. за двете му предишни присъди е настъпила
реабилитация по право по смисъла на чл.86 ал.1,т.1 от НК.
В същото време обаче, настоящото деяние подсъдимият А. е извършил в рамките на срока по чл.30 ал.1 от НК, което обуславя квалифициране на кражбата за него и като повторно извършена,
по смисъла на т.7 на чл.195 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК.
Подсъдимите
са предвиждали конкретно и искали
настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действали са
с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2
от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието, съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието - кражба, което е тежко умишлено престъпление
по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК
– “Престъпления против собствеността”. Конкретното деяние също е със завишена степен
на обществена опасност, предвид времето, начина
и мястото на извършване– демонстративно и с чувство за безнаказаност.
Подсъдимият
А. е личност със завишена степен на обществена опасност. Независимо, че следва
да се третира като неосъждан, предвид настъпилата реабилитация по право, то
неговите предишни осъждания следва да се отчитат като негативни характеристични
данни, а отделно от това е негативно
охарактеризиран по местоживеене, като криминално проявени.
Подсъдимият
В. е личност с невисока степен на обществена опасност – не е осъждан, не е
криминално проявен, положително охарактеризиран по местоживеене.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и правото на собственост,
както и в желанието на подсъдимите да си набавят средства за живеене по бърз и
престъпен начин, което е една рефлексия от ниския им жизнен стандарт и липсата
на възможност за социална реализация.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимите, съдът прецени направените
самопризнания, чистото съдебно минало, тежкото материално положение и имотно състояние, а за В. и положителните
характеристични данни.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства са негативните характеристични данни за А..
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съобразявайки
се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а
от НК, като определи наказание за всеки от подсъдимите при условията на
общата част в НК, като за подс.А.
определи наказание от 1 година и 6 месеца ЛС, а за подс.В. от 1 година ЛС,
което ще е съответно на извършеното от тях. След това съдът намали всяко едно
от тези наказание с една трета и осъди подс.А. на една година лишаване от
свобода , а подс.В. на осем месеца лишаване от свобода.
Предвид
данните за личността на подсъдимите и преди всичко чистото им съдебно минало,
съдът намери, че преди всичко за тяхното поправяне и превъзпитаване не е
наложително ефективно изтърпяване на наложените им наказание ЛС, с оглед на
което приложи института на условното
осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК и отложи изтърпяването на наказанието
ЛС от двамата подсъдими за изпитателен
срок от по
три години.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимите
бяха присъдени и същите бяха осъдени да заплатят в полза на държавата по сметка
на ОД на МВР деловодни разноски в размер на по 20 лева за оценъчна експертиза.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: