Р Е Ш Е Н И Е
№ 1104/09.04.2020г.
гр.
Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII
– ти гр.с-в в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена
Стефанова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15089/2019г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството по делото е по
субективно съединени искове правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС.
Ищците К.А.А. и Х.О.И. чрез адв. К.А.
искат осъждането на ответник С. А. К. за сумата от 99.60 лева за периода от
01.10.2018г. до 25.03.2019г., която представлява обезщетение за ползата от
която ищците са лишени до размера на притежаваната от тях 1/3 ид.част от
правото на собственост върху метална гаражна клетка трайно вградена върху
бетонов фундамент с размер 2.80/5.00м. – 14 кв.м. изградена в югозападната част
на поземлен имот с идентификатор № 56784.523.818 по действащата КК и КР на гр.П.
с площ от 363 кв.м. с административен адрес: *****.
Ищците искат осъждането и на
ответник Н.Л.П. за сумата от 99.60 лева за периода от 01.10.2018г. до
25.03.2019г., която представлява обезщетение за ползата от която ищците са
лишени до размера на притежаваната от тях 1/3 ид.част от правото на собственост
върху метална гаражна клетка трайно вградена върху бетонов фундамент с размер
2.80/5.00м. – 14 кв.м. изградена в югозападната част на същия имот.
В исковата молба се твърди, че
ищците са собственици върху процесните гаражни клетки въз основа на чл. 92 ЗС,
тъй като са собственици на поземления имот върху който същите са построени.
Поради обстоятелството, че ответниците ползват еднолично двете гаражни клетки,
отправили писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата от която са
лишени по отношение на двете процесните гаражни клетки.
Ответниците Н.П. и С.К. чрез адв. Г.Н.
не оспорват по основание и размер предявения иск. В открито съдебно заседание
процесуалния представител на ответника иска постановяване на решение при
признание на иска. Заявява, че разноските по делото не следва да се вменяват в
тежест на ответниците, тъй като последните не са станали повод за делото и
отношенията между страните по повод изплащането на обезщетението на ищците били
изяснени с влязло в сила решение по гр.д. № 15668/2018г. по описа на РС
–Пловдив.
Съдът след като се запозна със
събраните по делото доказателства намира следното.
В открито съдебно заседание на
24.02.2020г. процесуалния представител на ищците адв. К.А. иска постановяване
на решение при признание на иска. Такова решение са поискали и ответниците чрез
техния процесуален представител.
Съдът намира, че няма процесуални
пречки за постановяване на решение при признание на иска, тъй като признатото
право не противоречи на справедливостта и мора и тъй като признатото право е от
категорията на тези права, с което страната може да се разпорежда.
В случая се касае до наличието на
съсобственост върху две гаражни клети възникнала по реда на чл. 92 ЗС като е
била изпратена покана през 2018г. за заплащане ползата от която ищците са
лишени.
Предявеният искове са основателни и
доказани и предвид представените от ищците писмени доказателства наред с
признанието на ответниците.
На основание чл. 78 ГПК в полза на
ищците следва да се присъдят сторените от тях разноски в размер на сумата от
650 лева, тъй като ответниците веднъж вече са били осъдени с решение по гр.д. №
15668/2018г. по описа на РС –Пловдив да заплащат обезщетение поради което и
задължението им е периодично щом като ползват чуждите ид.части от правото на
собственост и касае престиране на парични средства, които са носими, а не
търсими, поради което и не е необходимо повторно ответниците да бъдат канени да
заплащат обезщетенията за гаражните клетки.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
С. А. К. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на К.А.А. с ЕГН ********** и Х.О.И. с ЕГН ********** и
двамата със съдебен адрес: ***, **** сумата от 99.60 лева за периода от
01.10.2018г. до 25.03.2019г., която представлява обезщетение за ползата от
която ищците са лишени до размера на притежаваната от тях 1/3 ид.част от
правото на собственост върху метална гаражна клетка трайно вградена върху
бетонов фундамент с размер 2.80/5.00м. – 14 кв.м. изградена в югозападната част
на поземлен имот с идентификатор № 56784.523.818 по действащата КК и КР на
гр.Пловдив с площ от 363 кв.м. с административен адрес: *****
ОСЪЖДА
Н.Л.П. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на К.А.А. с ЕГН ********** и Х.О.И. с ЕГН ********** и
двамата със съдебен адрес: ***, **** сумата от 99.60 лева за периода от
01.10.2018г. до 25.03.2019г., която представлява обезщетение за ползата от
която ищците са лишени до размера на притежаваната от тях 1/3 ид.част от
правото на собственост върху метална гаражна клетка трайно вградена върху бетонов
фундамент с размер 2.80/5.00м. – 14 кв.м. изградена в югозападната част на
поземлен имот с идентификатор № **** по действащата КК и КР на гр.П. с площ от
363 кв.м. с административен адрес: *****;
ОСЪЖДА
Н.Л.П. с ЕГН ********** и С. А. К. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на К.А.А.
с ЕГН ********** и Х.О.И. с ЕГН **********
и двамата със съдебен адрес: ***, ****
сумата от 650 лева разноски за настоящата инстанция
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ В. АТАНАСОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.