Решение по дело №1622/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 630
Дата: 21 декември 2021 г.
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20214430201622
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 630
гр. Плевен, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря МАРИЯНА Н. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20214430201622 по описа за 2021
година
Постъпила е жалба *** управлявано и представлявано от ДР. ИВ. Д., чрез адв. Д.Ц. от АК-***
против НП № 35-0000859 от 16.07.2021г. на **** на РД „АА“ гр. Плевен, с което на жалбоподателя
за нарушение на чл.33, § 2, изр.1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014г. и на основание чл.105, ал.1 от
ЗАвПр е било наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 200
/двеста/ лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление
с подробна аргументация. В заключение се моли съда за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Д.Ц.
от АК-***, който моли за отмяна на издаденото НП, като излага подробни съображения относно
незаконосъобразността на същото.
Актът е постановен на 26.06.2021 Ответникът по жалбата – РД “Автомобилна администрация” гр.
Плевен, редовно призовани, не се представляват, както и не ангажира становище по предмета на
делото.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на страните, събраните по делото
доказателства и Закона, констатира следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА
ОСНОВАТЕЛНА
На 28.06.2021г. около 12:03 часа в гр. Плевен на у****, била извършена проверка от
длъжностните лица **** К. при РД „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен на ****,
притежаващо лиценз за превоз на товари на Общността №3547. При проверката е установено, че
превозвачът не е изпълнил задължението си, като не представя в четлива форма извлечение от
данните на дигиталния тахограф за срок от 1 година, считано от 28.06.2021г. на товарен автомобил
*** . Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение Серия А-2020 бл. №
293028/28.06.2021г. и издадено въз основа на него НП № 35-0000859 от 16.07.2021на **** на РД
“АА” – гр. Плевен, с което на жалбоподателя ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, обл. ***, п.к. 5400, ул. ***, управлявано и представлявано от Д.Д., с ЕГН
********** вменили следното нарушение на чл.33, § 2, изр.1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014г., за
1
което на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр е било наложено административно наказание глоба в
размер на 200 /двеста/ лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства –
свидетелските показания на **** К., които съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви,
обективни и липсва индиция за тяхната заинтересованост. Подкрепят изцяло събраните по делото
писмени доказателства, а именно Наказателно постановление № 35-0000859 от 16.07.2021г. на
**** на РД “АА” – гр. Плевен на л.6; АУАН Серия А-2020 бл. № 293028/28.06.2021г. на л.7 и
заповед на АНО на л.10-11 от делото, в то.ч. тези постъпили в с.з. - писмени доказателства от АНО
с придружително писмо вх.№ 20389/01.11.2021г. от л.28 до л.53 по делото, в т.ч.: справка рег.№
10-00-53- 827/2/01.11.2021г. ведно с писмо рег. № 10-00-53-827/1/26.10.2021г. и писмо рег.№ 08-
00-00-171/11/29.06.2021г. с приложения към него, както и представените в с.з. от процесуалния
представител на жалбоподателя справка от **** за въпросните тахографи и писмо от **** от
22.10.2021г.
Съобразно разпоредбата на чл.33, § 2 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. „Транспортните
предприятия съхраняват тахографските листове и разпечатките, когато разпечатките са направени
с цел спазване на член 35, в хронологичен ред и в четлива форма най-малко една година след
тяхното използване и издават копия на съответните водачи при искане от тяхна страна.
Транспортните предприятия също така издават копия на данните, извлечени от картите на водача,
на съответните водачи при искане от тяхна страна, както и разпечатки на хартиен носител на тези
копия. Тахографските листове, разпечатките и извлечените данни се представят или предават при
поискване от страна на оправомощен служител на контролен орган.“. В хода на проверката
свидетелят *** М. констатирал, че превозвачът ****, притежаващо лиценз за превоз на товари на
Общността №3547 не е изпълнил задължението си, като не представя в четлива форма извлечение
от данните на дигиталния тахограф за срок от 1 година, считано от 28.06.2021г. на товарен
автомобил *** . Свидетелят М. в присъствие на св. О.К., който се подписал като свидетел на
установяване на нарушението, приел, че това е нарушение на разпоредбата на чл.33, § 2, изр.1 от
Регламент № 165/2014 година.
Независимо от надлежно спазената процедура по ЗАНН по съставяне на процесния АУАН и по
издаване на обжалваното НП (същите са съставени/издадени от компетентни за това органи,
съдържат всички реквизити и при издаването им не са били допуснати нарушения на правата на
жалбоподателя.
Изпълнително деяние за нарушението ,което е вменено на нарушителят е ,че превозвачът не
представя в четлива форма.Т.е съвсем различно от задължението по изр.първо дасъхранява.
АНО не е описал в какво се изразява нечетливостта на приставените извлечения от дигиталния
апарат.Това че наказващият орган не ги разчита е негов технически недостатък,но това не означава
че данните не могат да бъдат разчетени,става дума не за данни на хартиен носител , а за дигитални
данни. Данните са записани във съответния формат и няма изискване в какъв електронен формат
на извлечените данни от дигиталния тахограф да се престават на АНО.Това че не могат да се
разчетат от съответният софтуер на АНО не може да се вмени във вина на жалбоподателят-
транспортната фирма.Още повече,че в офиса на транспортната фирма се съхраняват тахограските
листове и разпечатките,но не се санкционират за това,че не се съхраняват тахографските листове
и разпечатки в четлива форма, а за тава че не представят в четлива форма извлечение от данните
на дегиталния тахограф.Изпълнителното деяние описано в НП не преставлява
нарушение,посочената за нарушена норма на разпоредбата на чл.33, § 2, изр.1 от Регламент /ЕС/ №
165/2014гне съдържа такова изпълнително деяние или задължение за превозвача.
Съдът счита, че това нарушение е следвало да бъде квалифицирано като маловажен случай по см.
на чл. 28 ЗАНН. Безспорно е, че същото – с оглед естеството му, не е израз на професионална
недобросъвестност на жалбоподателя и не е довело до настъпване на вредоносни последици.
Същевременно не са налице данни за други допуснати нарушения на транспортното
законодателство от страна на жалбоподателя. Всички тези обстоятелства дават основание
процесното нарушение да се третира като такова с изключително ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по ЗАП
. Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно
2
наказание.
Настоящият съдебен състав счита, че АНО – независимо, че е приел за съставомерно по чл.33, §2,
изр.1 от Регламент /ЕС/ №165/2014г. процесното деяние на жалбоподателя, е следвало да приложи
института на чл.28 от ЗАНН, тъй като в случая са били налице всички законови предпоставки за
това. Наказващият орган е следвало да съобрази изложените по-горе факти, тъй като преценката
дали деянието е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН е преценка за законосъобразност, която
органът по силата на чл.53, ал.1 от ЗАНН е длъжен да извърши преди да се произнесе с НП. В
случая е било достатъчно жалбоподателят да бъде предупреден, че процесното деяние се явява
нарушение по посочената правна квалификация и да му бъде указано, че при повторно такова
нарушение, същото вече ще бъде санкционирано. Във връзка с последното следва да се отбележи,
че формалният характер на процесното нарушение на жалбоподателя не изключва приложението
на института на чл.28 от ЗАНН – в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС, във връзка с
аналогичния институт на чл. 9, ал.2 от НК. Ако се приеме обратната теза (че институтът на чл.28
ЗАНН е приложим само при резултатни деяния и при липсата на реален общественоопасен
резултат от тях), то би се стигнало до едно абсурдно и абсолютно превратно тълкуване на волята
на законодателя (който не е предвидил ограничения/изключения за приложението на чл.28 от
ЗАНН при деяния, осъществяващи признаците на формални нарушения). Като не е приложил
института на чл.28 от ЗАНН, в 4 Този файл е копие на електронно подписан документ.
Конкретния случай АНО е издал едно незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено на
това основание.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има право на
разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е
своевременно направена от процесуалния му представител.
Особеност на процесното производство се състои в това, че адвокатското възнаграждение не е
реално заплатено, а е предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата. Съгласно цитираната разпоредба, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В този
специален случай легитимиран да получи присъдената от съда сума е не защитаваната страна, а
самия адвокат. В този смисъл - Решение № 8011 от 23.06.2020 г. по адм. д. № 2450/2020 на
Върховния административен съд; Определение № 5716 от 18.05.2020 г. по адм. д. № 13722/2019 на
Върховния административен съд; Определение № 5326 от 05.05.2020 г. по адм. д. № 2563/2020 на
Върховния административен съд; Решение № 5246 от 30.04.2020 г. по адм. д. № 8497/2018 на
Върховния административен съд и др.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако размерът на дължимото възнаграждение не е определен между
страните с договора (както е в настоящия случай) този размер се определя от съда, като следва да
бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно дължимия размер съдът съобрази
следните обстоятелства:
- към момента на сключване на договора 23.08.2021 г. и към момента на провеждане на откритото
съдебно заседание, в което е оказана адвокатска защита и съдействие - 21.07.2020 г. е в сила нова
редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в чл. 18,
ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 предвижда минимален размер на дължимото възнаграждение при дела с
материален интерес до 1000 лева равен на 100 лева;

- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие – представителство в едно открито съдебно
заседание. По делото не са налице доказателства и жалбата да е изготвена от адвоката, доколкото
видно от нейния текст тя е подадена лично от наказаното лице, като в нея няма посочване, че се
подава със съдействието на адвокат. Освен това към нея не са представени пълномощно и договор
за правна защита и съдействие, а тези приложени в откритото съдебно заседание са от по – късна
дата;

3
- фактическата и правна сложност на делото. Констатира се, че процесния случай не поставя за
обсъждане непознати въпроси по приложението на материалния и процесуалния закон. По делото
е проведено едно открито съдебно заседание и е разпитан един свидетел. Изложени са
сравнително кратки доводи от адвоката за отмяна на процесното наказателно постановление.

- материалният интерес. В случая наложената административна санкция е глоба в размер на 2000
лева.
С оглед гореизложеното, справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение,
който следва да се присъди е 500лева. Този размер на възнаграждението е законосъобразно
определен и същевременно представлява достойно заплащане за доказано положения от адвоката
труд, без същевременно да се допуска неоснователно обогатяване за сметка на държавен орган.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 35-0000859 от 16.07.2021г. на **** на РД „АА“ гр. Плевен, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.33, § 2, изр.1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014г. и на основание
чл.105, ал.1 от ЗАвПр е било наложено на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
****, обл. ***, п.к. 5400, ул. ***, управлявано и представлявано от Д.Д., с ЕГН **********
административно наказание – имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева,като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РД „АА“ Плевен на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 38 от ЗАдв. да ЗАПЛАТИ
на****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, обл. ***, п.к. 5400, ул. ***,
управлявано и представлявано от Д.Д., с ЕГН ********** сумата от 500 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана защита и съдействие.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд-Плевен в 14-дневен
срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4