Определение по дело №9355/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 273203
Дата: 26 август 2021 г. (в сила от 18 септември 2021 г.)
Съдия: Катя Ангелова Хасъмска
Дело: 20201100509355
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2020 г.

Съдържание на акта

                                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 26.08.2021 г.

 

         СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение-Брачни състави, І-ви въззивен брачен състав, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА

                                 ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                    ТАНЯ КАНДИЛОВА

        като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска гр. дело № 9355 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал.2 ГПК и чл.463 ГПК.

С определение № 1085/19.08.2017 г. по ч.гр.д. № 48/2021 г. на САС е отменено определение № 264622 от 19.11.2020 г., постановено по настоящото частно въззивно дело на СГС, с което е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от А.М.П. срещу изпълнителни действия по изп.дело №20198440402140 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие СГС и по изп.дело № 20188510401147 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие СГС и делото е върнато за извършване на последващи процесуални действия.

В постановеното от САС определение е прието, че от изложеното в частната жалба на А.М.П. срещу действията на съдебни изпълнители по двете изпълнителни дела не може да се установи кои конкретно изпълнителни действия се обжалват поради противоречие между изложеното в обстоятелствената част на същата и нейния петутум. Констатирано е, че СГС не е дал указания на жалбоподателката за отстраняване на тази нередовност на депозираната от нея жалба.

С разпореждане от 28.04.2021 г. на СГС, частната жалба е оставена без движение, като е предоставена възможност на жалбоподателката в едноседмичен срок да уточни кои конкретни изпълнителни действия по посочените по-горе изпълнителни дела обжалва.

 

С допълнителна молба към депозираната частна жалба, подадена по пощата /с нечетлива дата на пощенското клеймо/ А.М.П. е уточнила, че поддържа частната си жалба, с изключение на искането за отмяна на постановлението за спиране на изпълнителното производство по изп.дело № 20198440402140 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ. Твърди, че изп.дело по описа на ЧСИ М.П. е било прекратено поради пълно погасяване на задължението. Заявява, че обжалваните от нея действия на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ по изп. дело №20188510401147 се изразяват в присъединяване на взискател, неуведомяване по съответния ред за извършване на частично разпределяне без съответния акт на ЧСИ и превеждане на суми по изп. дело № 20198440402140 по описа на ЧСИ С.Я.. Сочи и, че обжалва отказа на ЧСИ С.Я. по изп. дело 20198440402140 да се съобрази с началната дата на спирането на изпълнителното производство с влязло в сила на 11.12.2019 г. Определение № 276808 от 16.11.2019 г. на СРС по ч.гр.д. № 50133/2019 г., незаконосъобразното му задържане на несеквестируеми средства, както и отказа му да отмени наложения запор върху банковите й сметки. Излага подробни доводи по отношение на обжалваните действия. Заявява, че и двамата съдебни изпълнители нямат право на преценка дали да приложат и от кой момент влязлото в сила определение на СРС за спиране на изпълнението. Всички действия, извършени след датата на спирането до узнаването, са недействителни. Твърди, че едва след прекратяване на извънредното положение на 19.05.2020 г. е успяла да се снабди с официално заверено ксерокопие на влезлия в сила съдебен акт и веднага след това го е представила на двамата съдебни изпълнители с молба за връщане на неправомерно взетите суми. Моли съда да приеме за установено спрямо ЧСИ М.П.и ЧСИ С.Я., че не са съобразили и приложили меродавната дата на влизане в сила на определение № 276808 от 16.11.2019  г. на СРС, 59 състав; да обезсили като недопустими или отмени като неправилни действията на ЧСИ М.П.; да отмени отказите да спре след тази дата насочването на принудителното изпълнение върху несеквестируемо имущество; да поиска и получи обратно преведените на ЧСИ С.Я. суми; да прехвърли надвзетите суми на взискателя „О.Ф.Б.” ЕАД своевременно преди приключване на изп. дело № 20188510401147, както и да обезсили, като недопустими или отмени, като неоснователни действията на ЧСИ С.Я. по отношение отказа да приеме и изпълни началната дата на

спирането – 11.12.2019 г.; отказа да спре след спирането насочването на принудителното изпълнение върху несеквестируемо имущество; да спре получаването и върне незаконно задържаните несеквестируеми доходи в размер на 1008,03 лв. получени от четирикратни частични разпределения на постъпления за периода м.02. – м.05.2020 г.

Ответната страна по жалбата - взискателят „О.Ф.Б.” ЕАД по изп.д. № 20188510401147 по описа на ЧСИ М.П., в отговор на допълнителната молба към частната жалба заявява, че не намира за отстранени противоречията между обстоятелствената част и петитума на частната жалба и поддържа становището си за нейната недопустимост. Счита, че исканията на жалбоподателката не попадат в приложното поле на разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК. В случай, че съдът приеме, че указанията са изпълнени, то жалбата се явява неоснователна. Излага доводи, че изпълнението не е насочено срещу несеквестируеми доходи и запорът е бил допустим. Заявява, че към настоящия момент процесните вземания са погасени чрез плащане, в какъвто смисъл е и първоинстанционното решение по предявения от дружеството иск за установяване на вземанията /решение № 20066724/15.03.2021 г.  по описа на СРС, 50 състав/, което все още не е влязло в сила поради обжалване от страна на А.М.П..

В допълнителните си писмени мотиви, ЧСИ М.П. заявява, че производството по изп. дело № 20188510401147 е приключено и всички наложени запори са вдигнати. Поддържа, че действията, които са извършени по присъединяване на взискателя „Банка ДСК” ЕАД и разпределенията са напълно законосъобразни. След като е уведомен със съобщение от 18.05.2020 г. от ЧСИ С.Я., че воденото от него изпълнително дело е спряно, суми по него не са превеждани, респ. заделяни. Заявява, че събраната по делото информация не кореспондира с твърдението на жалбоподателката, че трудовото възнаграждение, получавано от нейния работодател, е изцяло несеквестируемо.

В допълнителните си писмени мотиви, ЧСИ С.Я., излага, че описаните в допълнителната молба към частната жалба твърдения обхващат действия, извън обективираните в постановление за спиране от 12.05.2020 г. и разпореждане от 26.05.2020 г. за отказ за връщане на получените суми по делото. Заявява, че не е налице нарушение от негова страна по отношение на приложените обезпечителни мерки, изразяващи се в налагане на запор върху банковата сметка и трудовото възнаграждение на

длъжника, тъй като големият размер на задължението предполага, че за взискателя ще бъде трудно да се удовлетвори само от един изпълнителен способ. Разпределението на постъпилите суми е извършено при спазване на разпоредбата на чл.136 ЗЗД. Поддържа, че поканата за доброволно изпълнение е получена от майката на длъжника, след неколкократни посещения на адреса. Заявава, че съдебния изпълнител няма задължение да извършва служебни проверки във връзка с образуваните при него дела и дали същите са обжалвани от страните по тях, респ. има ли съдебни актове, прогласяващи спиране на изпълнителните производства. Същите следва да бъдат представяни от заинтерисованата страна в оригинал или заверен препис. Счита изложената в тази връзка от жалбоподателката теза за извънредното положение обявено в страната вследствие на Ковид 19, за несъстоятелно, с оглед на това, че същата е разполагала с достатъчно време да се снабди с влязлото в сила определение за спиране на производството и да му го представи. Заявява още, че той не разполага с информация средства с какъв произход постъпват по сметка на длъжника. Преценката за несеквестируемостта на сумите следва да бъде извършвана от страна на банката. В запорното съобщение дори се съдържа нарочно отбелязване относно несеквестируемостта на сумите, които не подлежат на принудително изпълнение. Освен това е налице и банкова тайна по отношение на влоговете и сметките на нейните клиенти. Поддържа още, че е в интерес на двете страни в изпълнителното производство задържане на получените по неговата сметка средства до решаването на висящността на спора с окончателно влязъл в сила съдебен акт.

Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и приложените с нея материали, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството по изпълнително дело № 20188510401147 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ е образувано на 26.04.2018 г. по молба на „О.Ф.Б.” ЕАД, като взискател, срещу А.М.П., като длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 01.07.2015 г., издаден на основание заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д. № 35802/2015 г. по описа на CPC, 50 с-в, за сумата от 444,65 лв. – главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 01.07.2013 г., ведно със законната лихва за периода от 24.06.2015 г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 143,13 лв. за периода 20.08.2014 г.-23.06.2015 г., лихва за забава в размер на 36,00 лв. за периода 20.08.2014 г. – 23.06.2015 г., такси по заема в размер на 120 лв., както и 325 лв. разноски по делото, от които 25 лв. – държавна такса и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Във връзка с проучване на имущественото състояние на длъжника, ЧСИ М.П. е извършил необходимите справки.

Със запорни съобщение, връчени на 03.05.2018 г., ЧСИ е наложил запор върху всички банкови сметки на длъжника открити в „Първа инвестиционна банка” АД и „Банка ДСК” ЕАД, до размера на вземането от 1 567,46 лв. Със съобщението до третите задължени лица „ПИБ” АД и „Банка ДСК” ЕАД, съдебния изпъбнител е посочил, че запора следва да се изпълнява при съобразяване на несеквестируемостта на доходите на длъжника, формирани от трудово възнаграждение и/или пенсия под размера на минималната работна заплата за страната, обезщетения от НОИ за безработица, времена нетрудоспособност, майчинство и др., обезщетения и помощи от ДСП, вкл. семейни помощи при бременност , раждане, отглеждане на деца и др.

Със запорно съобщение, връчено на 30.05.2018 г. „К. П.” ООД, в качеството си на работодател на длъжника А.М.П. е уведомен за наложен от ЧСИ запор върху трудовото й възнаграждение.

С писмо от 15.06.2018 г., работодателя на длъжника е уведомил ЧСИ, че признава вземането за основателно и ще прави необходимите ежемесечни удръжки, както и, че има и други наложени запори върху възнаграждението по други изпълнителни листове.

С молба от 01.06.2018 г. длъжникът е поискал от ЧСИ М.П. да вдигне наложения му запор на банковата сметка в „ПИБ” АД с мотива, че има непълнолетно дете, а сбора от двете суми 121 лв. и 218,42 лв. надвишава трикратно допустимия по чл.446, ал.1, т.1, предл. 2 ГПК.

С резолюция от същата дата, съдебният изпълнител е вдигнал частично запора на банковата сметка на длъжника до размера на трудовото му възнаграждение, получавано от „К. П.” ООД, като за това е изпратено съобщение до „П.И.Б.” АД.

На 25.06.2018 г. в СГС е депозирана частна жалба от длъжника с искане за отмяна на наложения запор на банковата му сметка, за забрана за налагането на други обезпечителни мерки и за намаляване размера на таксите и разноските по изпълнителното дело, която е оставена без разглеждане поради неотстраняване на нередовностите в срок.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на 23.07.2018 г. чрез пълномощника на длъжника – В.П..

С молба от 29.01.2020 г. „Банка ДСК” ЕАД, е поискала да бъде присъединена като взискател по изп. дело № 20188510401147. На същата дата, на основание чл.456, ал.1 ГПК, ЧСИ М.П. е удовлетворил молбата.

С протокол за извършено разпределение от 10.02.2020 г. по изп. д. № 20188510401147, на основание чл.460 ГПК, съдебния изпълнител е извършил разпределение на постъпила от длъжника сума в размер на 170,16 лв., както следва: по изпълнителния лист, издаден по гр.д. № 35802/2015 г. в полза на „О.Ф.Б.” ЕАД за договорна лихва в размер на 143,13 лв. е погасена сумата от 1,98 лв., при неплатен остатък от 15,83 лв.; при общо дължима пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 16,24 лв., е погасена сумата от 0,22 лв.; в полза на присъединения взискател по изп. дело № 20198440402140 са погасени разноски по посоченото дело в размер на 100,57 лв. от общо дължими 334,91 лв. , както и такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 7,39 лв. от общо дължима такава от 24,61 лв. и начислената такса по т.11 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 60 лв. Така дължимите суми от длъжника в полза на взискателя „О.Ф.Б.” ЕАД по изп. д. № 20188510401147 след извършеното разпределение са, както следва: 444,65 лв. – главница; 13,85 лв. – договорна лихва; 36 лв. – мораторна лихва; 209,06 лв. – законна лихва върху главницата от 24.06.2015 г. и такси в размер на 120 лв., а по отношение на взискателя „Банка ДСК” ЕАД, са следните: 31 367,30 лв. – главница; 23 094,62 лв. – мораторна лихва; 1 239,24 лв. – разноски по гр.дело; 1 437,67 лв. – законна лихва върху главницата от 29.08.2019 г., както и 234,34 лв. – разноски по изп. дело. Сумите за изплащане след разпределението към ЧСИ М.П. са в размер на 67,61 лв.

С протокол за извършено разпределение от 11.03.2020 г. e извършeно разпределение на постъпила от длъжника сума в размер на 229,71 лв., както следва: по изпълнителния лист, издаден по гр.д. № 35802/2015 г. в полза на „О.Ф.Б.” ЕАД от дължима сума в размер на 36 лв. за мораторна лихва, е погасена сумата от 4,14 лв.; при общо дължима пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 4,08 лв., е погасена сумата от 0,47 лв.; в полза на присъединения взискател по изп. дело № 20198440402140, са погасени разноски по посоченото дело в размер на 209,70 лв. от общо дължими 334,91 лв. , както и такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 15,40 лв. от общо дължима такава от 24,59 лв. Така дължимите суми от длъжника в полза на взискателя „О.Ф.Б.” ЕАД след извършеното разпределение, са както следва: 444,65 лв. – главница; 13,85 лв. – договорна лихва; 31,86 лв. – мораторна лихва; 212,76 лв. – законна лихва върху главницата от 24.06.2015 г. и такси в размер на 120 лв., а по отношение на взискателя „Банка ДСК” ЕАД, са следните: 31 367,30 лв. – главница; 23 094,62 лв. – мораторна лихва; 1 239,24 лв. – разноски по гр.дело; 1 699,06 лв. – законна лихва върху главницата от 29.08.2019 г., както и 24,64 лв. – разноски по изп.  дело. Сумите за изплащане след разпределението към ЧСИ М.П. са в размер на 15,87 лв.

На 10.04.2020 г. с протокол за извършено разпределение e извършeно поредно разпределение на постъпила сума от 419,56 лв., както следва: по изпълнителния лист, издаден по гр.д. № 35802/2015 г. в полза на „О.Ф.Б.” ЕАД ,е погасена сума от 7,53 лв. -договорна лихва, с неплатен остатък от 13,85 лв.; при общо дължима пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 16,23 лв. е погасена сумата от 0,86 лв.; в полза на присъединения взискател са погасени разноски по гр.д. № 50133/19 г. по описа на СРС в размер на 358,47 лв. , с оставащ дълг от 1 239,24 лв., както и такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 26,26 лв. от общо дължима такава от 90,77 лв., както и погасени разноски по изп. дело в размер на 24,64 лв. и такси по т.26  от 1,80 лв. при общ дълг от 24,59 лв. Така дължимите суми от длъжника в полза на взискателя „О.Ф.Б.” ЕАД след извършеното разпределение са, както следва: 444,65 лв. – главница; 6,32 лв. – договорна лихва; 31,86 лв. – мораторна лихва; 216,47 лв. – законна лихва върху главницата от 24.06.2015 г. и такси в размер на 120 лв., а по отношение на взискателя „Банка ДСК” ЕАД са следните: 25 837,10 лв. – главница; 52,27 лв. – договорна лихва; 1 000,77 лв. – разноски по гр.дело; 1 614,82 лв. – законна лихва върху главницата от 29.08.2019 г. Сумите за изплащане след разпределението към ЧСИ М.П. са в размер на 28,92 лв.

На 05.05.2020 г. длъжникът е подал молба до ЧСИ М.П., с искане да се преустановят действията на разпределяне на суми в полза на присъединения взискател, с твърдение, че изп.д. № 20198440402140 по описа на ЧСИ С.Я., е спряно, считано от 02.01.2020 г.

Със съобщение от 18.05.2020 г. ЧСИ С.Я. уведомява ЧСИ М.П., че изп. д. № 20198440402140 е спряно с постановление от 11.05.2020 г.

Производството по изпълнително дело № 20198440402140 по описа на ЧСИ С.Я. е образувано по молба на „Банка ДСК” АД като взискател, срещу А.М.П., като длъжник, въз основа на изпълнителен лист издаден на 07.10.2019 г. на основание заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д. № 50133/2019 г. по описа на CPC, 59 с-в, за сумата от 31367,30 лв. – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва за периода от 29.08.2019 г., до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 20 820,86 лв. за периода 20.11.2014 г.-20.08.2019 г., обезщетение в размер на 2101,49 лв. за периода 20.12.2014 г. – 22.08.2019 г., обезщетение в размер на 52,27 лв. за периода 23.08.2019 г. – 28.08.2019 г. , 120 лв. – разходи при изискуем кредит, както и 1239,24 лв. разноски по делото, от които 1089,24 лв. – държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С определение от 16.11.2019 г. по ч.гр.д. № 50133/2019 г. по описа на СРС, на основание чл.420 ГПК е спряно незабавното изпълнение на издадената на 14.09.2019 г. заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по посоченото гражданско дело и принудителното изпълнение по изп.д. № 20198440402140 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ. Същото е влязло в сила, като необжалвано, на 11.12.2019 г.

С влязло в сила определение от 11.02.2020 г. на СГС, е частично обезсилен издадения по ч.гр.д. № 50133/2019 г. по описа на CPC, 59 с-в изпълнителния лист за сумите от 5530,30 лв. – главница, дължима за периода 20.12.2014 г. – 20.11.2015 г., договорна лихва в размер на 20 820,86 лв. за периода 20.11.2014 г.-22.08.2019 г., както и за претендираната лихвена надбавка за забава в размер на 2101,49 лв. за периода 20.12.2014 г. – 22.08.2019 г.

С разпореждане от 11.05.2020 г. ЧСИ С.Я. е разпоредил спиране на изпълнителното производство, като е указал на длъжника да представи доказателства за влизане в сила на определението от 16.11.2019 г., в частта относно постановено спиране, както и доказателства за валидна представителна власт на  лицето В.П.. Изпратил е уточнителни съобщения до третите задължение лица, както и до ЧСИ М.П., относно актуалния размер на задължението, вследствие частичното обезсилване на издадения изпълнителен лист с влязлото в сила на 11.02.2020 г. определение на СГС.

С молба от 21.05.2020 г., длъжникът е поискал връщане на получените суми от ЧСИ С.Я. през м.март и м.април 2020 г.

С разпореждане от 26.05.2020 г., съдебния изпълнител  е оставил искането без уважение, тъй като посочените плащания касаели период преди спиране на делото. Посочил е, че до 11.05.2020 г. не е бил уведомен за спиране на изпълнителното дело, предвид което действията му са законосъобразни. 

С действащия ГПК значително са ограничени възможностите за обжалване на действията и актовете на съдебните изпълнители. Въведено е изрично изброяване на действията и отказите, които могат да бъдат обжалвани. Така в разпоредбата на чл. 435 и чл.463 ГПК са  визирани конкретните действия и откази на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване, както и лицата, разполагащи с право на жалба за всяко от тях. Обжалването на всички останали действия извън посочените, е недопустимо.

С допълнителната молба към първоначално депозираната частна жалба, жалбоподателката – длъжник е направила опит да покаже, че изпълнителните действия на двамата съдебни изпълнители попадат в приложното поле на чл.435, ал. 2, т.1-7 ГПК. Описаните от нея действия са извън обективираните в обжалваните постановление за спиране от 11.05.2020 г. и разпореждане от 26.05.2020 г. за отказ за връщане на получени суми по делото. Според настоящият съдебен състав в случая не се атакува някое от изброените в посочената разпоредба на ГПК изпълнителни действия, а основно се атакува несъобразяването на ЧСИ с началната дата на спирането на принудителното изпълнение и произтичащите от това за длъжника последици. По делото не е налице отказ за спиране на изпълнението, който би подлежал на обжалване, а напротив налице е издаден изричен акт на ЧСИ, с който е уважена молбата на жалбоподателката за спиране на изпълнителното производство по изп. дело № 20198440402140 на ЧСИ С.Я., от момента, в който съдебния изпълнител е уведомен за спиране на принудителното изпълнение с влязъл в законна сила съдебен акт.

Поради горните съображения, подадената жалба е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество. Единствено за пълнота следва да се отбележи, че спирането на производството по изпълнително дело не е свързано с отмяна на наложените обезпечителни мерки, тъй като спирането на производството не води до отмяна на извършените до този момент изпълнителни действия. Освен това, от материалите по делото се установява, че след спиране на изпълнителното производство, съдебният изпълнител ЧСИ С.Я. е изпратил съобщения за това до третите задължени лица с указания да преустановят изпълнението по наложения запор до получаване на последващи указания.

По изложените съображения, подадената жалба и уточнение към нея е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като е насочена срещу актове на ЧСИ, неподлежащи на съдебен контрол.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба и допълнителна молба към частната жалба, подадена от А.М.П. срещу Постановление от 11.05.2020 г., постановено по изпълнително дело № 20198440402140 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие СГС, в частта за началото на действието на спирането на посоченото изпълнително дело, както и срещу липсата на разпореждане за разпределяне по изпълнително дело № 20188510401147 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие СГС, като недопустима.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:  1.               2.