Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 187 / 08.06.2021 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и шести
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря Мария Михалева
разгледа докладваното от председателя адм. д. №163/2021 г. по описа на
Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на О.Н.Ж. ***, срещу Решение №9/30.03.2021 г.
на Директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Ж. срещу Разпореждане №
**********/12.02.2021 г.
на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ Добрич.
Жалбоподателката иска да бъде отменено изцяло
обжалваното решение като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Излагат се съображения, че положеният и стаж в България е 13 години и 8 месеца,
който представлява 91% от необходимия й по закон 15 години стаж, поради което и
размерът на пенсията и следва да бъде 91% от 250 лева – около 193 лева. Твърди
се, че е налице несправедливост при изчисляване на пенсията, тъй като същата е
по ниска от социалната пенсия за старост, която е 141 лева. Релевират се и
доводи, че с изчисляването по този начин на пенсията грубо се погазват
принципите на солидарност и равнопоставеност на гражданите. Моли да се отмени
обжалваното решение и да се постанови справедливо преизчисляване на пенсията.
В с.з. оспорващата не се
явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ Добрич, редовно призован, не се явява, представлява се от ст. юрисконсулт Анна Минчева, която моли да се остави
без уважение подадената жалба и да се потвърди Решението като правилно и
законосъобразно. Релевират се доводи, че в случая се прилага Договора за
социална сигурност, сключен между България и Руската федерация, поради което и
след като стажът в България не е достатъчен се взема предвид и стажа положен в
Русия, но само за да се допусне право на пенсия, като самото изчисление на
размера на пенсията се прилага принципа на чл.70 от КСО.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд на гр. Добрич, четвърти състав, като провери
законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.
Със заявление вх. №2119-24-54/15.05.2019 г.
жалбоподателката е поискала отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст /л.7 от делото/. Декларирала е, че получава пенсия от
друга държава – Русия. Към заявлението е представена и декларация за информираност. С
Разпореждане №**********/09.06.2020 г. /лист 22/, ръководител на ПО е отказал
да бъде отпусната ЛПОСВ, тъй като няма навършена възраст 66,04 г. на осн.
чл.68, ал.3 от КСО. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Със Заявление
№Ц-2113-24-970/11.09.2020 г. отново О.Ж. е подала искането си за отпускане на
пенсия /лист 24/. Декларирала е, че има положен стаж в Руската федерация и
получава пенсия и от там. Към заявлението са представени необходимите
документи, както и Декларация за информираност /лист 28/. Извършена е проверка
по разходите на държавното обществено осигуряване на О.Ж. – Констативен
прокотол №КВ-5-24-00877045/09.02.2021 г. /лист 30/. Към преписката са приложени
и служебни бележки за доходите на оспорващата.
При тези данни на оспорващата е отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст в размер на 100.96
лева съгласно разпореждане № **********/12.02.2021 г.
На ръководителя на "ПО" - л. 33 от делото. Пенсията е отпусната на
осн. чл.68, ал.3 от КСО.
Ж. е обжалвала
процесното разпореждане, с твърдения сходни с посочените в настоящата жалба.
С обжалваното в настоящото
производство Решение №9/30.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Добрич е
отхвърлена жалбата на О.Н.Ж. срещу обжалваното разпореждане.
При тази фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореното решение и потвърденото
с него разпореждане са постановени от компетентните за това административни
органи съгласно чл.117, ал.3 от КСО, в предписаната от закона форма, с
посочване на фактическите и правните основания за издаването им, при липса на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но
при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон.
По делото не е имало
спор по фактите.
Спорът между страните се
свежда до това, че е неправилен подхода при изчисляване на пенсията, поради
което и е несправедлив определения размер на същата.
Правото на пенсия на за осигурителен стаж и възраст за
жените, възниква съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО - при навършване на 66,04 години и наличието
на осигурителен стаж най-малко 15
години. Към датата на подаване на заявлението на жалбоподателката за
отпускане на пенсия тя е имала навършените
години, но не е имала придобит стаж на територията на Р.България от изискуемите
- 15 години. За да отпусне пенсия за осигурителен стаж и
възраст правилно ответникът, при недостигащ осигурителен стаж на лицето,
придобит в Р.България, е взел предвид и стаж придобит в друга държава – Руската федерация. Доказан е такъв в размер на 17
години, 05 месеца и 3 дни.
Съгласно чл. 10, т. 3 от Договора – ако продължителността на
осигурителния стаж, придобит по законодателството на Договарящата се страна,
която отпуска пенсията, изискуем за правото на такава пенсия, е недостатъчен,
се взема предвид осигурителния стаж, придобит по законодателството на другата
Договаряща се страна, както и на трета държава, с която Договарящата се страна,
отпускаща пенсията, има сключен международен договор за социална сигурност, при
условие, че тези периоди на осигурителен стаж не съвпадат по време на
придобиване. Тъй като не може да отпусне пенсия на
жалбоподателката само на основание осигурителен стаж, придобит в България и
възраст, затова е зачетен и стажа придобит в Руската федерация,
който е допълнил недостигащия стаж, придобит в Р.България.
Съгласно чл. 11 от Договора - Всяка договаряща страна определя размера на пенсиите, съответстващ на нейния
осигурителен стаж, а за Република България и на осигурителния доход за времето на този стаж, в съотвествие с разпоредбите на своето законодателството, ако друго не е предвидено в този
Договор. Изчисляването и потвърждаването на
осигурителния стаж за определянето на размера на пенсията се извършва съгласно
законодателството на договарящата страна, отпускаща пенсията. Следователно
правилно ответникът е изчислил размера на пенсията на оспорваща въз основа само
на придобития в България стаж - 13 години, 08
месеца, съгласно чл. 70 от КСО, съобразявайки се с положения стаж и осигурителния доход /съгласно
представените справки по делото/. Същият не се оспорва от жалбоподателката.
Основното възражение на жалбподателката е, че
определеният размер на пенсия й е под минималния такъв определен за страната. При
определяне размера на пенсията, административният орган е взел предвид само
осигурителния доход за осигурителния стаж, положен в Република България. За да
изчисли по този начин размерът на пенсията, административният орган се е
позовал на чл. 11 от Договора между Република България и Руската Федерация за социално осигуряване, чл. 70, ал. 16 от КСО и чл.
48, ал. 2 от НПОС. В посочените разпоредби е предвидено правилото, че при
изчисляване размера на пенсия по международен договор се взема предвид само
осигурителният доход за осигурителния стаж, придобит по българското
законодателство, поради което административният орган правилно и обосновано се
е позовал на тези разпоредби.
Тук
следа да се има предвид и нормата на и чл. 48, ал. 2 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Съгласно последната - при пенсии по
международен договор, когато размерът на пенсията, изплащана от Република
България, е по-малък от минималния размер за съответния вид пенсия, той се
приравнява към него, когато условията за придобиване право на пенсия по КСО са
изпълнени само с осигурителния стаж, придобит в Република България.
Жалбоподателката не отговаря на условията на чл. 68, ал.3 от КСО за
придобиване право на пенсия, придобитият от нея
осигурителен стаж в Република България е по-малко от изискуемите 15
години, поради което определения размер на пенсията й не може да бъде съобразен
с минималния такъв определен за страна.
С
оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира,
че правилно е определен размера на пенсията на жалбподателката.
Налага
се извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона писмена форма при липса на съществени процесуални
нарушения при издаването му и при правилно приложение на материалния закон и
неговата цел. Жалбата срещу акт следва да бъде отхвърлена.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд на гр. Добрич, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.Н.Ж. ***,
срещу Решение №9/30.03.2021 г.
на Директора на ТП на НОИ – Добрич.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховния Административен Съд на
Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: