М О Т И В И
по АНД № 3037/18г., ПРС-ХХІн.с.
Производството е по реда на чл.375 и
следващите от НПК.
С мотивирано
постановление по пр. пр.№ 9888/2013г.
от 11.05.2018г. Районна прокуратура - Пловдив е направила
предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК
на обвиняемия Г. А., за това че на 20.08.2013г. в гр. Хисаря, обл. Пловдив по
хулигански подбуди е причинил другиму -
на А. Г. И., ЕГН ********** лека телесна повреда изразяваща се в повърхностно
прободно - прорезна рана в лявата коремна област, без данни за проникване в
коремната кухина, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК – престъпление по чл.131, ал.1 т.12, вр. чл.130, ал.1 НК, с
налагане на административно наказание Глоба.
С разпореждане от 23.07.2018год. съдът е
приел, че са налице предпоставките на чл.78а от НК и е насрочил делото за
разглеждане по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Прокурорът намира, че
обвинението е доказано по несъмнен начин и Пледира за налагане на минимално
наказание на дееца.
Обвиняемия Г. А. дава подробни обяснения и
заемат позиция, че не е извършил вмененото му престъпление. Лично и чрез своя
защитник настоява да бъде оправдан.
Съдът, въз основа на
събраните и приложени по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обвиняемият Г. А. е роден на ***г. в А.. Той е н. г., със средно образование,
пенсионер, женен, понастоящем живущ ***, неосъждан, с паспорт серия *******,
ЛНЧ **********.
Същият се установил трайно в Р България като
започнал да изгражда къща в гр.Хисаря. Строежът напредвал бавно и продължил
около седем години. През това време с малки прекъсвания обвиняемия пребивавал
именно в България. Създал приятелства тук като с познати и приятели говорел на
сърбохърватски език. Поради близостта на същия с българския, нямал проблеми в
комуникацията с хората. Често посещавал и минералните извори в гр.Хисаря. Така
на 20.08.2013г. той отново посетил извора на центъра на града. По същото време
там се намирал свид.А. И. от гр.С..
Последния бил придружен от жената с която живеел на семейни начала – свид.К. Т.
, както и от дъщеря си – свид.М.-М. И.. Тримата били на почивка в хотел А., но
използвали възможността да си наливат минерална вода. Това правели като на един
от чучурите на чешмата поставили 10 литрова туба, а на няколко от останалите
по-малки бутилки. Последните изливали пак в 10 литрова туба. Въпреки това имало
и други свободни чучури. Пълненето обаче ставало бавно, тъй като дебитът на
водата бил малък. Именно последното подразнило обв.Г. А.. Ето защо той избутал
дъщерята на пострадалия свидетел от един от чучурите и на глас започнал да
псува, фамилията на свид.И.. Последният не желаел да влиза в схватка, но
застанал между дъщеря си и обвиняемия, с цел да предпази първата – тогава около
12 годишна. Обвиняемия започнал да нарича свидетеля И. „мафиот“ и продължил да
негодува, че ползва повече от един чучур на чешмата. След като си напълнил
шишетата, които носел в чанта, обв.Г. А. се оттеглил, а свид.И. продължил да
пълни туби и да ги носи към паркираната си наблизо кола. Когато качвал последната
туба, усетил че някой се приближава зад гърба му. Обърнал се с и в този момент
почувствал пареща болка в областта на корема от лява страна. Възприел
нападателя си в лице, който бил именно обв.Г. А.. Последният държал в дясната
си ръка нож. Опитал да нанесе втори удар, но пострадалият И. успял с лявата си
ръка да го отклони. Същевременно започнал да вика за помощ. Това накарало
обвиняемия да прекрати нападението си и да се отдалечи. Преди това обаче
пострадалия успял да извади телефона си и да направи снимки в лице на
нападателя си. Освен това сигнализирал на тел.112 за случая. Виковете на
свидетеля И. привлекли вниманието на свидетелката Г. Н., която работела
наблизо. Тя ясно видяла раната в областта на корема на пострадалия, който в
този момент бил вдигнал ризата си нагоре. Освен това видяла и метален предмет в
ръката на обвиняемия, който проблеснал на слънцето. В този момент именно
обвиняемия започнал да бяга по улица Гладстон в посока Пощата. Пострадалият от
своя страна също последвал нападателя си. Привлечен от разправията се приближил
и съпругът на свидетелката Г. К., а именно свид. Н. К. В.. Първата му разказала
какво видяла. В това време свид.В. В. и Д. Т. – полицейски служители в
автопатрул по опазване на обществения ред, получили сигнала и предприели
издирване на нападателя и пострадалия. На кръстовището на улица „Димитър
Благоев“ и бул.“Христо Ботев“ в гр.Хисаря възприели пострадалия И., който ги
видял и започнал да им маха. Те се приближили до него и той им разказал, че бил
нападнат от мъж, който го пробол в корема. Двамата полицейски служители ясно
възприели раната в коремната област на пострадалия, която още кървяла и
наличието на кръв по ризата му. Освен това
на телефона си И. показал снимките, които направил на нападателя си.
Полицейските служители разпознали обв.Г. А.. Междувременно минал автомобил на
противопожарната служба и с него пострадалия бил отведен за оказване на
медицинска помощ. Свидетелите В. В. и Д. Т. продължили издирването на
нападателя. Малко след това го забелязали да пресича бул.Христо Ботев. Спрели
до него и му разпоредили да се качи в
патрулния автомобил. Обвиняемият сторил това. На полицейските служители
направило впечатление, че обв.Г. А. стиска между средния и безименния пръст на
дясна ръка ключ за автомобил. Веднага го откарали в сградата на Бърза помощ,
където пострадалия И. го посочил именно
като нападателя причинил му прободната рана. След това отвели обвиняемия в
районното. Пред полицейските служители той признал, че имало спор с пострадалия
за водата, но твърдял, че първо бил ударен от свид.И. по главата с шамар и в
израз на самозащита му отвърнал като го пробол с ключа. Междувременно
пострадалия бил настанен в УМБАЛ Св.Георги Пловдив, където останал до
23.08.2013г., а на 26.08.13г. се снабдил и със СМУ от отделението по съдебна
медицина при същото здравно заведение. Били му издадени и три болнични листа за
времето до 07.10.2013г.
От друга страна тъй като обв.Г. А. се
оплаквал от главоболие и световъртеж също бил прегледан от лекар на 20.08.13г.,
за което била издадена карта № 1709, а на следващия ден постъпил и в УМБАЛ
Св.Георги Пловдив, за което също има издаден лист за преглед и карта. Поставена
била диагноза комоцио капитис, комоцио церебрис. Края на месец септември пак
посетил здравното заведение с подобни оплаквания.
Описаната по-горе фактическа обстановка се
установява по категоричен начин частично от обясненията на обв. Г. А.да дени в хода
на наказателното производство- досъдебна фаза и пред настоящия състав, както и
от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели А.
Г. И., Г. К. Н., Н. К. В., В.И. В., Д.
Г. Т., К. Л. Т., М.-М. А.И.а и в съдебна фаза от показанията на свидетеля С. Р.
Д., а така също от приложените по делото писмени доказателства. На практика показанията
на свидетелите се допълват взаимно и не се съдържат някакви противоречия,
поради което съдът ги кредитира като обективни и безпристрастни. Не така стоят
нещата с обясненията на подсъдимия. Няма спор, че по посоченото време и място той
е присъствал на местопроизшествието в центъра на гр.Хисаря. Налице е
противоречие обаче между неговите обяснения и показанията на пострадалия и
членовете на неговото семейство относно това кой е започнал схватката.
Обвиняемия Г. А. твърди, че само направил забележка на пострадалия, че нямал
култура, задето ползва повече от един чучур на чешмата. В отговор бил зашлевен
с шамар в лицето от И.. Това станало при колата на последния. Това обаче
противоречи на показанията на пострадалия, свид.Т. и дъщеря им. Спорът започнал още при
чучурите, където първия бил псуван и наричан мафиот, а завършил при колата на
семейството. На следващо място показанията на свид.Н. също сочат като инициатор
на скандала обвиняемия, като според нея той говорел на развален немски език и
това й привлякло вниманието. Прави впечатление заетата позиция от обвиняемия,
че в обясненията си като такъв вече твърди че няма спомен какво точно е вършил,
а се съвзел едва ли не чак в спешна помощ. Видно от показанията на свидетелите В.
В. и Д. Т. обаче той е имал съвсем ясен спомен непосредствено след инцидента.
Изложил версия, че бил ударен но признал , че нанесъл рана на свид.И..
Последната твърдял, че стори с ключ за кола. По делото обаче е извършена СМЕ,
от чието заключение е видно, че тази рана е нанесена с нож. Оплакванията на
самия обвиняем от главоболие и световъртеж пък са чисто субективни такива.
Видно е , че е посещавал здравни заведения, но това сторил и доста след
инцидента. Изхождайки именно от избирателните спомени на подсъдимия,
твърдението му, че не знаел български, противоречието между заявеното от него
непосредствено след инцидента пред патрулните полицаи и заявеното вече като
обвиняем, дават основание на настоящата инстанция да счита, че се касае за
защитна версия от негова страна. Дори да е имал комоцио, последното касае
напълно субективни оплаквания. Видно е че тези оплаквания имал и месец след
инцидента, поради което и настоящата инстанция счита, че тези оплаквания не са
в причинна връзка с настоящия казус. Ето защо и не се кредитират обясненията на
обвиняемия, че получил удар с шамар в лицето от пострадалия И., а при
самозащита нанесъл рана на последния с помощта на ключ. Тази версия се
опровергава напълно от изброените по-горе доказателствени източници.
Показанията на свид.Д. сочат, че обв.Г. А. не е поначало обществено
опасен, честен е, почтен човек. Всеки обаче в конфликтна ситуация е способен на
неща, които принципно не са типични за него. В този смисъл показанията на този
свидетел не могат да опровергаят показанията на свидетелите очевидци за
станалото. Не може да се приеме априори, че ако едни човек, не само обвиняемия
по принцип не се отличава със закононарушения или непочтено поведение, то
никога не би могъл да извърши престъпление. Видно е обаче и от показанията на
този свидетел, че обвиняемия говори достатъчно български и разбира, когато му
говорят на такъв език. Дали си прави превод от сърбохърватски или не, не е
съществено. Важното е, че се оборва твърдението на обвиняемия, че не говорел
изобщо български език и по тази причина не е влизал в спор с пострадалия. По
делото е приложен и запис от тел.112, извършен е оглед на ВД-то, от протокола
за това действие /л.124/ също е видно, че на разбираем език обвиняемия се е
обърнал към И. с думите : „Пусни ме!“.
От извършената СМЕ /79-81 д.пр./ е видно, че
на постр.И. е била причинена повърхностна прободно-прорезна рана в лява коремна
област, без данни за проникване на коремна кухина. Същата е нанесена с нож. Тази
рана е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
На обвиняемия също е извършена СМЕ по писмени
данни / л.127-131 д.пр/, от чието заключение е видно, че на 20.08.13г. е имал
сътресение на мозъка. По принцип това може да е станало при инцидента по делото
по описания начин при удар с или върху твърд тъп предмет. Същото би
представлявало разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Съдът кредитира заключенията на експертизите
като изготвени обстойно, с нужните специални знания, в съответствие с
доказателствата по делото и неоспорени от страните. При все това прави
впечатление, че оплакването на обвиняемия е субективно и се базира на неговите
данни, както и оплакванията му продължават месец след инцидента. Следователно
се касае за опит от негова страна да си набави медицински документи, с които да
изгради защитна теза, тъй като няма как в резултат на едно мозъчно сътресение,
той да има оплаквания толкова време след случая.
При така установената фактическа обстановка
по делото Съдът е на становище, че обвиняемият Г. А. е осъществил от обективна
и субективна страна съставът на престъплението по 131, ал.1, т.12, вр. с чл.130,
ал.1 НК за това, че на 20.08.2013г. в гр. Хисаря, обл. Пловдив по хулигански подбуди е причинил другиму - на А. Г. И., ЕГН
********** лека телесна повреда изразяваща се в повърхностно прободно - прорезна
рана в лявата коремна област, без данни за проникване в коремната кухина,
довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
От
обективна страна с нанасяне на удар насочени към уязвима част на тялото и с
достатъчна сила на пострадалия, с използване на годно средство – нож, е налице причинна връзка
между действията на този обвиняем и уврежданията телесния интегритет на
пострадалия. Не се установи да е налице
самонараняване на пострадалия или трето лице да е направило това. А наличната
рана, нейната обработка в медицинско заведение и лечение след това са обективни
и безспорни факти по делото. Ето защо макар пострадалия също да е заинтересован
от изхода на делото, с оглед евентуално парично обезщетение, то неговите
показания са далеч по-логични и последователни, за разлика от обясненията на
обвиняемия и съда дава вяра на първите относно начина на причиняването й.
От субективна страна престъплението е било
извършено при пряк умисъл, като обвиняемият е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Това е видно от
силата на удара, местонахождението и използваното средство. Същевременно
извършеното е изцяло израз на неговото желание за себеизява и демонстриране, че
личността му е над нормите на общуване и установен ред. Никакви други причини
за нанесения удар не се установиха, а извършеното е на публично място и целяло
единствено демонстрация на незачитането на реда от страна на дееца и
значимостта на неговата личност над порядките на общуване в социума. На пръв
поглед поведението на обвиняемия Г. А. е било провокирано от това, че
пострадалия И. нарушавал установения ред като пълни повече от една бутилка. Не
е обаче работа на гражданите сами да въвеждат ред и да раздават правосъдие,
защото последното води до риск имено от такива обществено опасни последици и
дори до смъртни случаи. Ако обв.Г. А. е счел, че се извършва нарушение е
следвало да сигнализира общинските служители контролиращи забраната, а не да
влиза в схватка с пострадалия. Не може да се приеме и тезата на защитата, че
чужди граждани, поради това, че живеят в подобре организирани общества, не извършват престъпления, каквато линия на
защита прозира в защитната пледоария. В такъв случай не би трябвало в Германия да
съществува изобщо правосъдна система, а това определено не е така.
За извършеното от обв.Г.
А. престъпление се предвижда наказание “Лишаване от свобода” под три години.
Той не е осъждан за престъпление, не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава VІІІ от НК, а липсват и
имуществени вреди от престъплението. /Евентуални такива са извън всяка пряка и
непосредствена последица от това престъпление/. При наличието на тези
материалноправни предпоставки за приложението на чл. 78а от НК, Съдът е на
становище, че обв. Г. А. следва да бъде освободен от наказателна отговорност,
като на основание посочената разпоредба му бъде наложено административно
наказание „Глоба”. Не са налице и пречки по ал.7 на посочената норма. Според
ал.1 на чл.78а от НК тя следва да бъде в размер между 1000 и 5000 лева.
Отчитайки иначе добрите характеристични данни на обвиняемия , че все пак е
пенсионер, а и времето изминало от извършване на деянието до настоящия момент,
което не се дължи на поведението на обвиняемия, то настоящата инстанция намира,
че глобата следва да бъде определена на минимума определена от законодателя.
Ето защо Глоба от 1000 лева настоящата инстанция намира за съответна на
извършеното и на обществената опасност на деянието и дееца.
Причини за извършване на
деянието – незачитане на правовия ред.
Подбуди – хулигански.
По делото са направени разноски в досъдебна
фаза в размер на 186 /шестдесет/ лева за извършени експертизи, които на
основание чл.189, ал.3 от НПК обв. Г. А. следва да заплати по сметка на РУП
Хисар, а разноските за извършения превод следва да останат за сметка на
Държавата на осн.чл.189, ал.2 НПК.
По изложените съображения
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П. С.