Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………
гр. София, 04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
ВЛАДИМИР
ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от
съдия Данаилова ч. гр. д. 7461 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. 30168/19.04.2019г. ЧСИ М.П.на длъжника по изпълнението И.Д.М. срещу разпореждане изх.№18965/04.04.2019
г. по изп.
дело № 20118510400373, с което е отказано прекратяване на изпълнителното
производство по отношение на този длъжник.
Доводите в жалбата са, че изпълнителното дело
е образувано пред 2011 г, като жалбоподателят е един от длъжниците
по него, като след образуване на изпълнителното дело взискателят
не е поискал извършването на никакви изпълнителни действия по отношение на него
и следователно са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за
прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжника И.Д.М..
Взискателят по изпълнението не взема становище по жалбата.
В мотиви на ЧСИ са развити съображения за
допустимост, но неоснователност на жалбата тъй като по отношение на длъжника са
извършвани множество изпълнителни действия – изпращани са запорни
съобщения на 23.03.2011 г., 24.07.2012 г., 04.04.2011
г., 16.03.2016 г., 19.05.2017 г. , 06.06.2017 г. и
28.02.2019 г., които изпълнителни действия са предприемани от съдебния
изпълнител по силата на овластяване от взискателя.
Изпращането на запорното съобщение представлява
изпълнително действие, като на следващо място се поддържа, че извършването на
изпълнителни действия по отношение на останалите длъжници
също е пречка за прекратяване на производството.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима
вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на
чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са
спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК,
отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи принудителното
изпълнение, както и акта на съдебния изпълнител, с който се определят дължими
по делото разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен
срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436,
ал. 1 ГПК).
Горната разпоредба очертава като допустим
предмет на обжалване отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство, като жалбата е подадена в законоустановения
срок и следователно е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
По аргумент от разпоредбите на чл.116, чл.122
и чл.125 ЗЗД предявяването на иск, респективно извършването на изпълнителни
действия по отношение на един от солидарните длъжници
не прекъсва давността по отношение на останалите и следователно преценката за
наличие на предпоставките за спиране и прекратяване на изпълнителното дело се
извършва по отношение на всеки един от солидарните длъжници
по отделно, като доводите на съдебния
изпълнител в противен смисъл са незаконосъобразни.
Следователно при преценка дали са налице
предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК се изхожда при съобразяване исканията
на взискателя и извършените изпълнителни действия по
отношение на всеки един от солидарните длъжници.
В случая изпълнителното дело е образувано на
23.03.2011 г. по молба на Райфайзенбанк (България) ЕАД и срещу солидарните длъжници Н.– Н.Н. ЕООД, Н.Л.Н., И.Д.М.,
Г.Д.А.и Н.ЕООД.
С молбата за образуване на изпълнителното
производство взискателят е посочил конкретни
изпълнителни способи по отношение длъжниците Н.– Н.Н. ЕООД, Н.Л.Н.и Г.Д.А., като е поискал извършването на
справки относно банкови сметки, МПС и имоти на длъжниците
и налагането на запори и възбрани върху имуществото им. С молбата за образуване
на делото взискателят е овластил
частния съдебен изпълнител да предприема изпълнителни действия.
След образуване на делото единствената
подадена молба от взискателя е от 01.11.2011 г., с
която се иска насочване на изпълнението върху имот на трето лице, учредило
ипотека за обезпечаване на задълженията, след което по делото взискателят не е правил никакви искания за извършване на
изпълнителни действия срещу нито един от длъжниците,
включително жалбоподателя. Подадени са две молби във връзка със заплащане на
такси по изпълнението и молба от 10.04.2019 г., с която взискателят
Райфайзенбанк (България) ЕАД е уведомил съдебния изпълнител, че прехвърлил
вземанията си.
Във връзка с изпълнението и по отношение на
длъжника И.М. по изпълнителното дело са налични запорни
съобщения с посочени изходящи номера и дата 23.03.2011 г. до всички търговски
банки с лиценз за извършване на банкова дейност на територията на страна.
Всички запорни съобщения са получени от съответните
банки едва на 30.01.2012 г., от който момент следва да се счита наложен
запорът, респективно извършено изпълнителното действие, като без правно
значение е обстоятелството дали по банковите сметки има наличност и дали в
резултат на запора ще постъпят суми.
В резултат на тези запорни
съобщения са преведени суми единствено от Централна кооперативна банка АД от
три банкови сметки на длъжника в тази банка, съгласно писмо на банката, получено
от ЧСИ но 03.02.2012 г..
След това по делото е налично ново запорно съобщение с изходящ № 98191/24.07.2012 г.
адресирано до ЦКБ АД, с което се налага запор върху сметките на длъжника М.,
което няма данни кога е получено от
банката, която с писмо вх.№22117/27.05.2013 г. е уведомила ЧСИ Петков за
закриване на сметката.
По делото са налични запорни
съобщения до ЦКБ АД за налагане на запор върху вземанията на М. по банковите му
сметки в банката съответно с изх.№49695/04.04.2014 г.
и изх.№ 39885/16.03.2016 г., които няма доказателства да са изпращани и
получавани от адреса.
Със съобщение изх.№112020/19.05.2017 г.,
адресирано до У.П.ООД е наложен запор върху трудово възнаграждение на М., като
съобщението е върнато в цялост с отбелязване за липса на знаци и служители на
дружеството на адреса. Изпратеното ново запорно
съобщение с изх.№ 125734/06.06.2017 г. е върнато от
пощенската служба с отбелязване, че
адресът е непълен.
По делото е постъпило на 20.06.2018 г. писмо
от ЦКБ АД –Клон Централен, с посочен изходящ номер на банката
№227661/21.12.2017 г., в което се посочва, че поради липса на средства и
движение по сметка на длъжника М. сметката ще бъде закрита служебно.
Със запорно
съобщение изх. 11403/28.02.2019 г. , получено от Първа инвестиционна банка АД
на 05.03.2019 г. е наложен запор върху вземанията на М. по банковите му сметки
в банката.
С молба от 04.04.2019
г. длъжникът М. е поискал прекратяване на изпълнителното дело, по което искане
е постановен обжалвания отказ.
Съгласно мотивите на т.10 от
Тълкувателно решение №2/2013 г. но ВКС, ОСГТК изпълнителни действия са насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан.
По отношение изпълнението върху вземания
на длъжника изпълнителният способ е налагането на запор, като запорът се счита
наложен, респективно изпълнителното действие извършено с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице. Запорът има
действие от получаване на съобщението до
датата на погасяване на длъжника и за сумата посочена в запорното
съобщение като това действие се простира както върху наличните суми, така и
върху последващите постъпления до размера на запорираните вземания (решение № 4/16.06.2017 г. по т.д.№
3129/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.
Не представлява изпълнително действие и
самото съставяне на запорно съобщение от съдебния изпълнител,
доколкото запорът като изпълнителен способ се смята наложен с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице.
На следващо място, веднъж получено от
третото задължено лице, запорното съобщение изчерпва
способа за изпълнение върху вземания на длъжника от това трето лице по
съществуващите към момента на запора банкови сметки, поради което изпращането
на поредни запорни съобщение за вече запорирани вземания по същото изпълнително дело и без
предходния запор да е вдигнат не представляват изпълнителни действия по смисъла
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като не са
различни от вече предприети такива, с които съответния способ е изчерпан за
това имущество(вземане). По същия начин не могат да се приемат за отделни
изпълнителни действия и многократното извършване на опис на една и съща вещ,
налагането на поредни възбрани върху недвижим имот.
Следователно по отношение на длъжника
след образуване на изпълнителното дело са извършени изпълнителни действия на
30.01.2012 г., когато са получени запорните съобщения
от задължените лицата – търговски банки, включително ЦКБ АД и Първа
инвестиционна банка АД.
Последващите запорни съобщения до същите банки без са вдигнати
предходните запори не представляват изпълнителни действия, тъй като не
осъществяват съдържанието на друг неприложен вече способ по отношение на същото
имущество.
Искане от взискателя
за извършване на изпълнителни действия също липсва след 30.01.2012 г., поради
което и съдът приема, че с изтичане на две години, а именно на 30.01.2012 г.
изпълнителното дело е прекратено, поради което и всякакви последващи
действия са незаконосъобразни, тъй като липсва искане от взискателя,
което да се третира като такова за образуване на ново дело.
По изложените съображения обжалвания
отказ следва да се отмени.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба с вх. 30168/19.04.2019г. ЧСИ М.П.на длъжника по изпълнението И.Д.М. разпореждане изх.№18965/04.04.2019
г. по изп.
дело № 20118510400373, с което е отказано прекратяване на изпълнителното
производство по отношение на този длъжник, като ПРЕКРАТЯВА изп. дело № 20118510400373 по
описа на ЧСИ М.П.по отношение на длъжника И.Д.М..
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: