№ 67
гр. Варна, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20223110202388 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Х. И. Х. с ЕГН ********** от гр. Белослав, ул.“Сан Стефано“ №16,
чрез адв. В. П., ВАК срещу НП № 22-0442-000179/27.04.2022 г. на началник
сектор в ОД МВР Варна, 04 РУ Варна, с което на Х. И. Х. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
С жалбата се иска отмяна на обжалваното НП, като се твърди, че
същото е неоснователно и необосновано. Оспорва се фактическата
обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява
представлява се от адв. В. П. ВАК, който поддържа жалбата на наведените в
нея основания и моли НП да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява, депозира писмено становище.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
1
наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН, серия АД, № 146892/31.03.2022 г. е било констатирано, че
на същата дата в 00, 20 часа в гр. Белослав, на кръстовището на ул. "Трети
март" и ул. "Х. Ботев", жалбоподателя управлява личното си МПС – марка
„Мицубиши Паджеро“ с рег. № В 78 88 НА, като отказва да бъде изпробван с
техническо средство "АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР " 7510 № 0008 за употреба на
алкохол, след като е във видимо нетрезво и лъха на алкохол. На водача е
издаден и връчен талон за медицинско изследване с № 121358, който същия
отказа да получи и подпише. Деянието е квалифицирано от актосъставителя
като нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Акта е съставен в присъствието на нарушителя, който отказал да го
подпише, което е удостоверено от свидетел.
В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН не са депозирани
възраженията пред административнонаказващия орган.
Въз основа на така съставения акт, началник сектор в ОД МВР Варна,
04 РУ Варна съставил обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП, на осн. чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер от 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца. На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР
са му отнети и 12 контролни точки.
Разпитана в хода на съдебното производство в качеството на
свидетел, актосъставителя потвърждава констатациите в акта за установяване
на административно нарушение. Посочва, че с колегата му свид.Ж. се
намирали на кръстовище на ул. "Трети март" и ул. "Х. Ботев" в гр. Белослав.
Забелязали автомобила управляван от жалбоподателя, и го спрели за
проверка. По време на проверката свид.А. усетил мирис на алкохол у водача,
полицейските служители поискали документите, водачът отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол, отказал да подпише акта за
административно нарушение и талона за медицинско изследване.Качил се в
автомобила и го управлявал до домът си, до където бил проследен от
полицейските служители.Прибрал се, а джипа паркирал пред дома си,
въпреки повторната покана да бъде тестван за употреба на алкохол от
полицейските служители.
2
С показанията си св. Ж. потвърждава казаното от св. А.. Твърди, че
жалбоподателя не е отрекъл употребата на алкохол и именно затова е отказал
да му бъде извършена проверка с техническо средство.
Св. Ж. потвърждава отказа на жалбоподателя да подпише акта за
административно нарушение.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на
свидетелите А. и Ж., който потвърждава констатациите, отразени в АУАН и
от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда
по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетелите А. и Ж., тъй като ги
намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.
В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по
делото материалите по АНП.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което
е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. По
същество е неоснователна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – началник сектор в ОД МВР
Варна, 04 РУ Варна, съгласно приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от
компетентно лице, съгласно същата заповед.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел,
присъствал при установяване на нарушението.
Според състава на съда са неоснователни оплакванията, свързани с
обстоятелството, че на нарушителя е било нарушено правото на защита
свързани с неточно описание на деянието при неясна фактическа обстановка.
Следва да се посочи, че въззивника е знаел, че му е съставен АУАН.
Той не е поискал събиране на допълнителни доказателства от
3
административнонаказващият орган преди издаване на НП, оспорил е същото
в срок, като при оспорването му е имал възможност, но не е направил нови
доказателствени искания пред съда, поради което настоящият съдебен състав
намира, че не е допуснато накърняване на правата му.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Вмененото във
вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава, наложените
наказания са индивидуализирани, в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
На жалбоподателя е наложено административно наказание по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, която регламентира последиците при отказ на водач на
МПС да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол
или упойващи вещества.
Установяването на употребата на алкохол се извършва посредством
техническо средство или чрез медицинско изследване по арг. на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, във вр. с Наредба № 30/17.07.2001 г.. В този смисъл, за да е налице
административно нарушение по см. на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП следва водачът
на МПС да е отказал да му бъде извършена проверка, било с техническо
средство, било посредством медицинско изследване, в предвидените в
наредбата случаи. Посочената разпоредба е с две форми на изпълнителното
деяние, като проявлението на която и да е от тях възпрепятства контролната
4
дейност и осъществява състава на нарушението.
Субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е лице с качеството
"водач" по дефиницията на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП.
Съгласно определението, дадено в § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, "водач" е
лице, което управлява пътно превозно средство. Законът за движение по
пътищата и правилника за прилагането му не дават разяснение на понятието
"управлява пътно превозно средство" и то е описано в Постановление № 1 от
17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на Върховния съд /което все още не е
загубило своето действие/, където е посочено, че в неговото съдържание се
включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на
автомобила независимо дали е в покой или в движение. Това е в синхрон с
определението за "участник в движението" по чл. 2 от ППЗДвП, какъвто е и
водача на МПС, според което участник в движението е всяко лице, което се
намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на
движението по пътя / решение КАНД № 1532/2019 г. по описа на Адм. съд
Варна/.
От показанията на свидетелите А. и Ж. се установява, че
жалбоподателя се е намирал на шофьорското място на лек автомобил марка
„Мицубиши Паджеро“ с рег. № В 78 88 НА, като е управлявал същия до
момента на спирането му за проверка, който факт е достатъчен, за да се
приеме, че е имал качеството водач на същия.
На следващо място от показанията на същите свидетели се
установява и извършения от страна на жалбоподателя в тяхно присъствие,
отказ да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с № 0008. Тези свидетели лично и непосредствено
възприели факта на нарушението, в изпълнение на служебните си
задължения.
Установява се по несъмнен начин от приложените по
административната преписка талон за изследване № 121358/31.03.2022 г., че
жалбоподателя е отказал да даде кръв за изследване.
Настоящото нарушение представлява типичен пример на нарушение
по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. То е формално и е довършено в момента,
в който Х. отказал да бъде изпробван с Дрегер.
5
От субективна страна нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателя /в
качеството си на водач на МПС/ съзнателно е отказал извършването на
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества, което задължение му е изрично вменено с
инкриминираната законова разпоредба.
Съгласно чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП /, която разпоредба освен
материално правна е и санкционна / водач на моторно превозно средство,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2
години и глоба от 2000 лева.
АНО е определил наказанията в посочения размер, като точно
фиксираният размер на наказанията не позволява на съда да прави преценка
на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и да
ревизира размера на наказанията.
Съгласно Наредба на МВР № Із-2539/17.12.2012 г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение (чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредбата) отказът на водач, който управлява
МПС, да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата
на алкохол или упойващи вещества и извърши нарушение по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП се наказва и с отнемане на 12 контролни точки.
Според състава на съда извършеното от жалбоподателя нарушение не
може да се определи като маловажно, доколкото шофирането в нетрезво
състояние е от най-честите причини за възникването на ПТП и прилагането
на чл. 28 ЗАНН, няма да съответства на личната и генералната превенция.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ОД
на МВР- Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
6
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна
сложност, процесуалния представител на въззиваемата страна не се е явил,
поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в
закона минимум от 80 лева. Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
ВРС, 3-ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0442-000179/27.04.2022 г. на началник
сектор в ОД МВР Варна, 04 РУ Варна, с което на Х. И. Х. с ЕГН **********
от гр. Белослав, ул.“Сан Стефано“ №16 е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца, на осн. чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети и 12 контролни
точки.
ОСЪЖДА Х. И. Х. с ЕГН ********** от гр. Белослав, ул.“Сан
Стефано“ №16 да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр.Варна по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7