П  Р  И  С  Ъ  Д  А

№ 260006

 

Гр. Пловдив, 26.01.2021 година

 

 В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА

                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:   МАРГАРИТА КИРИЛОВА

ДОРОТЕЯ КИРЯКОВА

 

при участието на секретаря Андреана Динкова

и прокурора   Иван Спиров,

като разгледа докладваното от председателя  НОХД № 176 по описа за 2020 година, след съвещание

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.И.П., роден на *** г. в гр. И., живущ ***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, работещ като управител на „В.“ ЕООД, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, през периода 01.07.2010г. - 14.02.2011г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и представляващ "В.С." ЕООД гр. П., ЕИК ********* да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за същото дружество, в особено големи размери - данък върху добавената стойност /ДДС/ общо в размер на 52 397.66 лв., като при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив, е съставил и използвал документи с невярно съдържание: отчетни регистри - дневници за покупките на "В.С." ЕООД гр. Пловдив, съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит съгласно чл.68, ал. 1 от ЗДДС, без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и е потвърдил неистина в подадени справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС пред Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив и на основание чл. 92, ал. 1 вр. с чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, да е приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 52 397.66 лв., както следва:

1.  През периода 01.07.2010 г. - 16.08.2010 г., в гр. П., да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за м. 07.2010 г., в размер на 24 284.70 лв., като при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив, да е съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на "В.С." ЕООД гр. Пловдив за м. 07.2010 г., в който е отразил неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 121 423.50 лв. и начислен ДДС общо 24 284.70 лв.:

-    по фактура с № 14320/06.07.2010 г., с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 25 657,50 лв. и начислен ДДС - 5 131.50 лв.;

-    по фактура с № 14352/09.07.2010 г., с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 30 750 лв. и начислен ДДС - 6 150.00 лв.;

-    по фактура с №14361/12.07.2010 г., с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 17 371 лв. и начислен ДДС - 3 474.20 лв.;

-    по фактура с №14390/21.07.2010 г., с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 47 645 лв. и начислен ДДС - 9 529 лв.,

а на 16.08.2010 г. да е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. №16001558222/16.08.2010г. за данъчен период по ЗДДС - м.07.2010 г., подадена по електронен път, като в раздел „Б“, графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит е декларирал - 410 902.29 лв., вместо действителния размер - 289 478.79 лв. и в раздел „Б“, графа 41 относно размера на начисления ДДС, с право на пълен данъчен кредит е декларирал  82180.49 лв., вместо действителния размер - 57 895.79 лв., като по този начин е променил резултата за периода и в раздел "В", графа 50 е декларирал ДДС за внасяне в размер на 7632.69 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 31 917.39 лв., и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 24 284.70 лв.

              2. През периода 01.09.2010 г. - 14.10.2010 г., в гр. П., да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за м. 09.2010 г., в размер на 2 052.20 лв., като при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив, да е съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на "В.С." ЕООД гр. Пловдив за м. 09.2010 г., в който е отразил неполучени доставки по фактура с №**********/10.09.2010 г., с посочен издател „С.“ ЕООД, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 10 261 лв. и начислен ДДС общо 2 052.20 лв.,

а на 14.10.2010 г. да е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. N 16001594455/14.10.2010 г. за данъчен период по ЗДДС - м.09.2010 г., подадена по електронен път, като в раздел „Б“ , графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит е декларирал - 32863.99 лв., вместо действителния размер - 22 602.99 лв. и в раздел „Б“, графа 41 относно размера на начисления ДДС, с право на пълен данъчен кредит е декларирал 6 572.74 лв., вместо действителният размер - 4 520.54 лв., като по този начин е променил резултата за периода и в раздел "В", графа 50 е декларирал ДДС за внасяне в размер на 393.93 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 2 446.13 лв. и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2 052.20 лв.;

              3.През периода 01.10.2010 г. - 15.11.2010 г., в гр. П., да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за м. 10.2010 г., в размер на 9 833.33 лв., като при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив, да е съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на "В.С." ЕООД гр. Пловдив за м. 10.2010 г., в който е отразил неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 49 166.67 лв. и начислен ДДС общо 9 833.33 лв.:

-    по фактура с №**********/08.10.2010 г., с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 22 475 лв. и начислен ДДС - 4495 лв.;

-    по фактура с №**********/14.10.2010 г. с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 16 787.50 лв. и начислен ДДС - 3357.50 лв.

-    по фактура с №**********/27.10.2010г. с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 9 904.17 лв. и начислен ДДС - 1980.83 лв.,

а на 15.11.2010 г. да е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. № 16001614424/15.11.2010г. за данъчен период по ЗДДС - м. 10.2010 г., подадена по електронен път, като в раздел „Б“ , графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит е декларирал - 83784.17 лв., вместо действителния размер - 34 617.50 лв. и в раздел „Б“, графа 41 относно размера на начисления ДДС, с право на пълен данъчен кредит е декларирал 16 756.81 лв., вместо действителният размер - 6 923.48 лв., като по този начин е променил резултата за периода и в раздел "В", графа 50 е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1938.52 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 11 771.85 лв., и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 9 833.33 лв.;

              4.През периода 01.12.2010 г. - 14.01.2011 г., в гр. П., да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за м. 12.2010 г., в размер на 14 590.03 лв., като при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите -  Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив, да е съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на "В.С." ЕООД гр. Пловдив за м. 12.2010 г., в който е отразил неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 72 950.17 лв. и начислен ДДС общо 14 590.03 лв.:

-    по фактура с №**********/10.12.2010 г. с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 9904.17 лв. и с начислен ДДС в размер на 1 980.83 лв.,

-    по фактура с №**********/15.12.2010 г. с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 17 371 лв. и с начислен ДДС - 3474.20 лв.,

-    по фактура с №**********/18.12.2010 г. с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 25 625. 00 лв. и с начислен ДДС - 5 125 лв.,

-    по фактура с №**********/22.12.2010г. с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 20 050 лв. и с начислен ДДС - 4010 лв.,

а на 14.01.2011 г. да е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. №16001652732/14.01.2011г. за данъчен период по ЗДДС - м.12.2010 г., подадена по електронен път, като в раздел „Б“, графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит е декларирал - 164 045.12 лв., вместо действителния размер - 91 094.95 лв. и в раздел „Б“, графа 41 относно размера на начисления ДДС, с право на пълен данъчен кредит е декларирал 32 808.99 лв., вместо действителният размер - 18218.96 лв., като по този начин е променил резултата за периода и в раздел "В", графа 50 е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1385, 04 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 15 975. 07 лв., и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 14 590.03 лв.;

              5.През периода 01.01.2011 г. - 14.02.2011 г., в гр. П., да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за м. 01.2011 г., в размер на 1 637.40 лв., като при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив, да е съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на "В.С." ЕООД гр. Пловдив за м. 01.2011 г., в който е отразил неполучени доставки по фактура с №**********/04.01.2011 г. с посочен издател „С.“ ЕООД, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 8187 лв. и начислен ДДС общо 1 637.40 лв.,

а на 14.02.2012 г. да е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. №16001671770/14.02.2011г. за данъчен период по ЗДДС - м.01.2011 г., подадена по електронен път, като в раздел „Б“ , графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит е декларирал - 20421.06 лв., вместо действителния размер - 12 234.06 лв. и в раздел „Б“, графа 41 относно размера на начисления ДДС, с право на пълен данъчен кредит е декларирал 4 084.23 лв. вместо действителният размер - 2 446.83 лв., по този начин е променил резултата за периода и в раздел "В", графа 50 е декларирал ДДС за внасяне в размер на 450.11 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 2087. 51 лв. и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1 637.40 лв., поради което и на основание   чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, т. 6 и т.7, вр. чл.26 aл. 1 от НК.

На основание чл. 190 ал.1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на Държавата.

         ПРИСЪДАТА подлежи  на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Пловдив.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

 

                                                                                   2.       

 

 

 

МОТИВИ  към присъда №260006/26.01.2021 г. по НОХД №176/2020 г.  по описа на Пловдивски окръжен съд

 

                  Срещу подсъдимия В.И.П. *** е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура Пловдив за престъпление по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, aл.1 от НК – за това, че през периода 01.07.2010 г. - 14.02.2011 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и представляващ "В.С." ЕООД гр. Пловдив, ЕИК ****, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за същото дружество в особено големи размери - данък върху добавената стойност /ДДС/ общо в размер на 52 397.66 лв., като при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив, е съставил и използвал документи с невярно съдържание: отчетни регистри - дневници за покупките на "В.С." ЕООД гр. Пловдив, съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит съгласно чл.68, ал. 1 от ЗДДС, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, и е потвърдил неистина в подадени справки-декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС пред Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Пловдив, и на основание чл. 92, ал. 1 вр. с чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, е приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 52 397.66 лв., както следва:

1.                     През периода 01.07.2010 г. - 16.08.2010 г. в гр. Пловдив, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за м. 07.2010 г. в размер на 24 284.70 лв., като при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив, е съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на "В.С." ЕООД гр. Пловдив за м. 07.2010 г., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 121 423.50 лв. и начислен ДДС общо 24 284.70 лв.:

-                              по фактура с № 14320/06.07.2010 г., с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 25 657.50 лв. и начислен ДДС - 5 131.50 лв.;

-                              по фактура с № 14352/09.07.2010 г., с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 30 750 лв. и начислен ДДС - 6150.00 лв.;

-                              по фактура с №14361/12.07.2010 г., с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 17 371 лв. и начислен ДДС - 3474.20 лв.;

-                              по фактура с №14390/21.07.2010 г., с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 47 645 лв. и начислен ДДС - 9529 лв.,

а на 16.08.2010 г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. №16001558222/16.08.2010 г. за данъчен период по ЗДДС - м.07.2010 г., подадена по електронен път, като в раздел „Б“, графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит е декларирал - 410902.29 лв., вместо действителния размер - 289 478.79 лв., и в раздел „Б“, графа 41 относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит е декларирал 82180.49 лв., вместо действителния размер - 57 895.79 лв., като по този начин е променил резултата за периода и в раздел "В", графа 50, е декларирал ДДС за внасяне в размер на 7632.69 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 31 917.39 лв., и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 24 284.70 лв.

              2. През периода 01.09.2010 г. - 14.10.2010 г. в гр. П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за м. 09.2010 г. в размер на 2 052.20 лв., като при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив, е съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на "В.С." ЕООД гр. Пловдив за м. 09.2010 г., в който е отразил неполучени доставки по фактура с №**********/10.09.2010 г., с посочен издател „С.“ ЕООД, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 10261 лв. и начислен ДДС общо 2 052.20 лв., а на 14.10.2010 г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. № 16001594455/14.10.2010 г. за данъчен период по ЗДДС - м.09.2010 г., подадена по електронен път, като в раздел „Б“, графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит е декларирал - 32863.99 лв., вместо действителния размер - 22 602.99 лв., и в раздел „Б“, графа 41 относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит е декларирал 6 572.74 лв., вместо действителния размер - 4 520.54 лв., като по този начин е променил резултата за периода и в раздел "В", графа 50 е декларирал ДДС за внасяне в размер на 393.93 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 2 446.13 лв. и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2 052.20 лв.;

              3. През периода 01.10.2010 г. - 15.11.2010 г. в гр. П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за м. 10.2010 г. в размер на 9 833.33 лв., като при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив, е съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на "В.С." ЕООД гр. Пловдив за м. 10.2010 г., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 49166.67 лв. и начислен ДДС общо 9 833.33 лв.:

-                              по фактура с №**********/08.10.2010 г., с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 22 475 лв. и начислен ДДС - 4495 лв.;

-                              по фактура с №**********/14.10.2010 г. с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 16 787.50 лв. и начислен ДДС - 3357.50 лв.

-                              по фактура с №**********/27.10.2010 г. с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 9 904.17 лв. и начислен ДДС - 1980.83 лв.,

а на 15.11.2010 г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. № 16001614424/15.11.2010 г. за данъчен период по ЗДДС - м. 10.2010 г., подадена по електронен път, като в раздел „Б“, графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит е декларирал - 83784.17 лв., вместо действителния размер - 34 617.50 лв. и в раздел „Б“, графа 41, относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит е декларирал 16 756.81 лв., вместо действителния размер - 6 923.48 лв., като по този начин е променил резултата за периода и в раздел "В", графа 50 е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1938.52 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 11 771.85 лв., и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 9 833.33 лв.;

              4. През периода 01.12.2010 г. - 14.01.2011 г. в гр. П. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за м. 12.2010 г. в размер на 14 590.03 лв., като при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите -  Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив, е съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на "В.С." ЕООД гр. Пловдив за м. 12.2010 г., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 72950.17 лв. и начислен ДДС общо 14 590.03 лв.:

-                             по фактура с №**********/10.12.2010 г. с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 9904.17 лв. и с начислен ДДС в размер на 1980.83 лв.,

-                             по фактура с №**********/15.12.2010 г. с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 17 371 лв. и с начислен ДДС - 3474.20 лв.,

-                             по фактура с №**********/18.12.2010 г. с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 25 625.00 лв. и с начислен ДДС - 5 125 лв.,

-                             по фактура с №**********/22.12.2010г. с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 20 050 лв. и с начислен ДДС - 4010 лв.,

а на 14.01.2011 г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. №16001652732/14.01.2011 г. за данъчен период по ЗДДС - м.12.2010 г., подадена по електронен път, като в раздел „Б“, графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит е декларирал 164045.12 лв., вместо действителния размер - 91 094.95 лв. и в раздел „Б“, графа 41 относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит е декларирал 32808.99 лв., вместо действителния размер - 18218.96 лв., като по този начин е променил резултата за периода и в раздел "В", графа 50 е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1385.04 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 15975.07 лв., и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 14 590.03 лв.;

              5. През периода 01.01.2011 г. - 14.02.2011 г. в гр. П.е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за м. 01.2011 г. в размер на 1637.40 лв., като при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив, е съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на "В.С." ЕООД гр. Пловдив за м. 01.2011 г., в който е отразил неполучени доставки по фактура с №**********/04.01.2011 г. с посочен издател „С.“ ЕООД, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 8187 лв. и начислен ДДС общо 1 637.40 лв., а на 14.02.2012 г. е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. №16001671770/14.02.2011 г. за данъчен период по ЗДДС - м.01.2011 г., подадена по електронен път, като в раздел „Б“ , графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит е декларирал - 20421.06 лв., вместо действителния размер - 12 234.06 лв. и в раздел „Б“, графа 41 относно размера на начисления ДДС, с право на пълен данъчен кредит е декларирал 4 084.23 лв., вместо действителния размер - 2 446.83 лв., по този начин е променил резултата за периода и в раздел "В", графа 50 е декларирал ДДС за внасяне в размер на 450.11 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 2087.51 лв. и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1 637.40 лв.

                   Граждански иск не е приет за съвместно разглеждане с наказателния процес. Не е  конституиран и частен обвинител.

                   Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа изцяло повдигнатото обвинение, със същата правна квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, като счита, че е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства. Свидетелските показания установяват по какъв начин фактурите са достигали до счетоводните кантори, обслужвали „В.С.“ ЕООД. Съответните счетоводители са ги осчетоводявали, изготвяли са дневниците за покупки и дневниците за продажби, като са подавали и справките декларации по ЗДДС. Установено е, че сделки със „С.“ ЕООД не е имало, а размерът на данъчните задължения е установен от заключението на експертизата. Обясненията на подсъдимия са изолирани и се опровергават от свидетелските показания. Безспорно е установено, че е действал при условията на посредствено извършителство. Иска се подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - около минимума от три години лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи на основание чл. 66 НК за срок от четири години, да се наложи и кумулативното наказание конфискация на определена част от установеното по делото имущество, както и да му се възложат разноските.

                   Защитникът адв. З.Т. излага подробни съображения за недоказаност на обвинението. Акцентира, че част от фактурите не са приложени по делото, не се установява има ли по тях сделки и реални ли са, извършвано ли е плащане по фактурите, не е установено кое е лицето, предало фактурите в ТД НАП Пловдив. Безспорно е установено по делото, че регистрите не са съставяни от подсъдимия, той не е подавал и справки декларации. Счетоводителят е могъл да направи проверка и да установи има ли плащания по фактурите, което не е направено. Не е сигнализиран и управителя на „В.С.“ ЕООД за констатирани нередовности по фактурите. Тъй като обвинението не е доказано по несъмнен начин, моли подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.

                   Подсъдимият П. поддържа изложеното от защитника си и също моли да бъде признат за невинен и оправдан.

                   Пловдивският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразено и със становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

                   „В.С.“ ЕООД е създадено на 25.02.1994 г., когато е вписано в Търговския регистър при Окръжен съд - гр. Пловдив решение по търговско дело №1393/1994 г.

                   На 22.05.2008 г., в съответствие със Закона за търговския регистър, дружеството е пререгистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията. Седалището и адреса на управление се намирали в гр. П., район Ю., ул. М.№**. Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството бил подс. В.И.П.. Той се занимавал с цялостната организация и дейност, като еднолично го управлявал през инкриминирания период. Подсъдимият намирал контрагентите си и контактувал с тях, организирал транспортирането и доставянето на стоките. В случай на възникнала необходимост и негови служители му препоръчвали доставчици, но решенията вземал подсъдимият. Извършвал всякакви правни и фактически действия и сключвал договори във връзка с търговската дейност на дружеството.

                   По Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ дружеството е било регистрирано в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив /ТД - НАП - Пловдив/ на 16.06.1994 г. През годините на осъществяване на дейността си ЕООД е имало няколко регистрации и дерегистрации по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, като последната, касаеща инкриминирания период регистрация, е от 18.12.2003 г. Основният предмет на дейност на дружеството бил производство на алуминиева и ПВЦ дограма, строителство на сгради и строително монтажни работи.

                   С цел намаляване на дължимите данъци за отделните данъчни периоди, за които по силата на закона следвало да начислява и внася всеки месец данък добавена стойност /ДДС/, през периода 01.07.2010 г. - 14.02.2011 г., подс. П. се снабдил от неустановени по делото лица с фактури, в които били отразени доставки на различни строителни материали и други изделия, свързани с предмета на дейност на дружеството му, по които обаче реално не получавал стоки, и в които било отразено, че са издадени от името „С.“ ЕООД, с ЕИК *********. Тези фактури П. предоставял за осчетоводяване и отразяване в дневниците за покупки и справки декларации по ЗДДС, като така намалявал резултата на дружеството за периода, минимизирайки дължимия ДДС за внасяне или излизайки на възстановяване на ДДС. По този начин си спестявал дължимия ДДС за внасяне, формиран от реалните продажби на „В.С.“ ЕООД, които коректно отразявал в дневниците за продажбите.

                   През периода от 2003 г. до края на 2010 г. подс. П. възложил счетоводното обслужване на собственото си дружество на „Д.“ ЕООД гр. П.със собственик и управител св. Ц.А., която обработвала и въвеждала първичните счетоводни документи и съставяла изискуемите се вторични такива, изготвяла проекти на счетоводни и данъчни документи, включително и справки-декларации по ЗДДС и дневници за покупките и продажбите по ЗДДС. Справките декларации и дневниците за покупки и продажби били подавани по електронен път чрез електронния подпис на „В.С.“ ЕООД, предоставен на св. Ц.А. от подс. П.. Дейността си свидетелката осъществявала след предоставяне в кантората ѝ на документите на „В.С.“ ЕООД от подс. П. лично или чрез някого от служителите му. Съдържанието на регистрите било предопределяно единствено от подс. П., който се снабдявал с процесните покупни фактури от неустановени по делото лица и ги предоставял за осчетоводяване в кантората - лично или чрез негови служители.

                   Счетоводителката - св. Ц.А. - от своя страна редовно и в срок подавала пред ТД на НАП - Пловдив справки декларации /СД/, ведно с дневниците за покупки и продажби, в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба.

                   През месец януари 2011 г. „Д.“ ЕООД преустановила счетоводното обслужване на „В.С.“ ЕООД. С приемо-предавателни протоколи от 19.01.2011 г. и 01.02.2011 г. св. Ц.А. предала на представител на „В.С.“ ЕООД наличната в кантората ѝ счетоводна документация на дружеството, а също и електронния подпис.

                   След 01.02.2011 г. счетоводното обслужване на „В.С.“ ЕООД било възложено от подсъдимия на „Л.“ ООД, гр. П.с управител към онзи момент Д.Б.К.(починал през 2013 г.). Оперативното счетоводство се осъществявало от счетоводител в дружеството (с неустановена самоличност), който обработвал и въвеждал първичните счетоводни документи в изискуемите се вторични такива, съставял проекти на счетоводни и данъчни документи, включително и дневници за покупките и продажбите и справки декларации по ЗДДС. Справките декларации и дневниците за покупки и продажби били подавани по електронен път чрез електронния подпис на „В.С.“ ЕООД, предоставен на „Л.“ ООД от подс. П..

                   Във връзка с осъществяваната дейност от името на „В.С.“ ЕООД, подс. П., лично или чрез свой служител, предавал първичните счетоводни документи на счетоводител в счетоводната кантора „Л.“ ООД, който имал задължението технически да ги опише в дневниците за покупки и продажби, като съдържанието им било предопределяно единствено от подсъдимия, който се снабдявал с процесните покупни фактури от неустановени по делото лица и ги предоставял за осчетоводяване в кантората.

                   След смъртта на Д.К., „Л.“ ООД, гр. Пловдив било прекратено, а клиентите му, вкл. „В.С.“ ЕООД, били поети за счетоводно обслужване от „Л.Б“ ООД гр. Пловдив, с управител св. Б.А..

                   Съгласно чл.125 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157. Според чл. 116, ал.1 от ППЗДДС, регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка - декларация по чл. 125, ал.1 от закона по образец.

                   Подс. П., в качеството му на управител и представляващ „В.С.“ ЕООД, гр. Пловдив, което се явявало регистрирано по ЗДДС лице, е следвало да води счетоводството на търговеца съгласно изискванията на Закона за счетоводството, а именно: чл. 3. (1) Текущото счетоводно отчитане се организира по реда на този закон и се извършва по способа на двустранното счетоводно записване. (2) Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред. (3) Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. Чл. 4. (1) Счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър. (2) Първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. (3) Вторичният документ е носител на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни документи. (4) Регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи. (5) Счетоводен документ по ал.1 може да е електронен документ, който съдържа информацията, изисквана по този закон, издаден и получен в какъвто и да е електронен формат при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис.

                   Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 от ППЗДДС, регистрираните лица по този закон водят задължително регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или правилника.

                   Лицата, осъществявали счетоводното обслужване на „В.С.“ ЕООД гр. Пловдив през различните процесни данъчни периоди в обхвата на инкриминирания период, формирали окончателните задължения на „В.С.“ ЕООД гр. Пловдив с подаване на справки декларации по ЗДДС, основани на регистри - дневници за покупки и дневници за продажби. Съдържанието на дневниците за покупки, в които били включени безстокови фактури, било предопределяно само от подс. П., който предоставял на лицата, осъществяващи счетоводното обслужване за целия инкриминиран период, данъчни фактури от името „С.“ ЕООД, с ЕИК *********, въз основа на които съответните счетоводители технически изготвяли регистрите и справките декларации, които от името на задълженото лице били подавани в ТД - НАП - Пловдив.

                   Седалището и адреса на управление на „С.“ ЕООД към 2010 г. били в гр. С., ул. К.№**, а след това и до момента - град П., ул. И.№**. От 2015 г. дружеството има и клон в Ц.. Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е св. Д.И.. Единствено тя и дъщеря ѝ издавали фактури от името на дружеството ѝ. „В.С.“ ЕООД и „С.“ ЕООД никога не са имали търговски отношения, а подс. П. и св. Д.И. не се познават. Инкриминираните фактури не са издадени от „С.“ ЕООД и не са включени в дневниците за продажбите на дружеството. Подписите в наличните по делото фактури не са положени от И.. Първите три фактури, предявени на свидетелката, визуално се различават от издаваните от нея. Стоките са некоректно описани в тях, като свидетелката не е в състояние да определи за какъв вид стока се отнася „продажбата“. Фискалните бонове не са издадени от нея. Цените на материалите, посочени във фактурите, приложени по делото, не съответстват на реалните цени – както към инкриминирания период, така и понастоящем. Освен това стоките по фактурите не са индивидуализирани, като свидетелката И. е категорична, че не се водят по такъв начин при нея. Такива големи суми, като посочените във фактурите, не е получавала в брой. Категорична е, че сделки като описаните в приложените фактури, не е осъществявала. Фактури с номера **********/14.10.2010 г., **********/08.10.2010 г. и **********/27.10.2010 г. /л.300, 302 и 304, т.1 ДП/ визуално приличат на издаваните от дружеството ѝ, но все пак съществува разлика. Посочените цени на стоките са нереални. С някои от тях /блиндирани врати/ не е търгувала. Подписът и печатът не са нейни. Трите фискални бона към тези фактури съществено се различават от издаваните от ползвания от нея касов апарат, но първите три /приложени към фактурите, намиращи се на л.295, 297 и 299 от същия том/ наподобяват нейните. Категорична е, че сделки за такива суми, като посочените във фактурите, не е имала.

                   За инкриминирания период справки декларации /СД/ по ЗДДС, дневници за покупки и продажби били подавани в срок в ТД- НАП - Пловдив. В дневниците за продажби и в подаваните декларации винаги били отразявани реални продажби на „В.С.“ ЕООД. Съответно върху тези облагаеми продажби като регистрирано по ЗДДС дружеството начислявало и събирало косвен данък - ДДС. За да минимизира обаче данъчния резултат в подаваните справки декларации - редуциране на дължимия косвен данък, подсъдимият започнал да предава за осчетоводяване /лично или чрез свои служители/ „безстокови” /фиктивни/ данъчни фактури, по които реално „В.С.“ ЕООД не е получавало доставки и по които не е извършвано плащане. С това подс. П. е целял промяна /намаляване/ на данъчния резултат – намаляване на дължимия ДДС, който следвало да се внесе, каквато била и крайната му цел.

                   Съгласно чл. 88 от ЗДДС: ал.1. Резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. ал.2. Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне. ал.3. Когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода - данък за възстановяване. ал.4. Регистрираното лице само определя резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване от републиканския бюджет.

                   Подсъдимият П. бил наясно, че регистрираното лице „В.С.“ ЕООД само определя резултата за всеки данъчен период, както и, че с така включените „безстокови” фактури за данъчните периоди ще постигне желания резултат. Това било правено, за да се увеличи размера на внесения ДДС по доставките към дружеството и така завишената сума да се извади от начисления ДДС по продажбите, под формата на приспадане на данъчен кредит. Подсъдимият знаел и, че, за да се приспадне пълен данъчен кредит, необходимо условие съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС е да е получена от регистрираното лице стоката или услугата по облагаема доставка.

                   Независимо от това, с цел да намали резултатите за данъчните периоди, в които е осъществявал дейност с „В.С.“ ЕООД, подс. П. предавал в счетоводна кантора „Д.“ ЕООД гр. Пловдив за обработване от счетоводителя св. Ц.А., а след 01.02.2011 г. - на счетоводител в счетоводна кантора „Л.“ ООД гр. Пловдив, фиктивни фактури, за които знаел, че няма получени доставки, да бъдат отразявани в дневниците за покупки, а като резултат - в подаваните по електронен път справки декларации.

                   През периода 01.07.2010 г. - 16.08.2010 г., подс. П. се снабдил по неустановен начин с данъчни фактури с посочен получател „В.С.“ ЕООД и доставчик „С.“ ЕООД и с номера, както следва:

-                              фактура №14320/06.07.2010 г. с данъчна основа - 25 657.50 лв. и начислен ДДС - 5 131.50 лв.;

-                              фактура №14352/09.07.2010 г. с данъчна основа - 30 750 лв. и начислен ДДС - 6150.00 лв.;

-                              фактура №14361/12.07.2010 г. с данъчна основа - 17 371 лв. и начислен ДДС - 3474.20 лв.;

-                              фактура №14390/21.07.2010 г. с данъчна основа - 47 645 лв. и начислен ДДС - 9529 лв.,

като всички фактури са на обща стойност както следва: данъчна основа 121423.50 лв. и ДДС – 24284.70 лв.

                   Три от фактурите са приложени по делото /л.297, 295 и 299, т.1 ДП/, но фактура №14352/09.07.2010 г. не е налична.

                   Подсъдимият предал посочените фактури в счетоводна кантора „Д.“ ЕООД гр. Пловдив, за да бъдат включени в дневника за покупки и да бъдат отразени в СД по ЗДДС за данъчен период месец юли 2010 г., без да обясни, че фактурите не отразяват реални стопански операции. Подс. П. не е имал търговски отношения със св. Д. И. - управител на „С.“ ЕООД и инкриминираните фактури не са издадени от дружеството, не са включени в дневниците за продажбите, не е извършено и плащане, още по – малко – в брой. В счетоводната кантора счетоводителката Ц.А. изготвила дневника за покупки, както и дневника за продажби, подготвила и справката декларация за този данъчен период, като включила в дневника за покупки описаните четири фактури по неполучени доставки, без да знае, че същите не документират реална стопанска операция. В справката декларация включила данъчната основа и ДДС по посочените фактури, отново без да знае или да предполага, че по фактурите не е налице реална доставка.

                   Така, в съответствие с фактурите, които ѝ били предадени, св. Ц.А., след като изготвила дневника за покупки, изготвила и справка декларация, като в раздел „Б“, графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит е посочила 410902.29 лв., вместо действителния размер - 289 478.79 лв., и в раздел „Б“, графа 41, относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит е вписала 82180.49 лв., вместо действителния размер - 57 895.79 лв. По този начин е променен резултата за периода и в раздел "В", графа 50, е вписан ДДС за внасяне в размер на 7632.69 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 31 917.39 лв.

                   Съобразно установения в счетоводната кантора механизъм, изготвените СД по ЗДДС и дневникът да покупки за този данъчен период били подадени по електронен път от св. А. с електронния подпис на „В.С.“ ЕООД, след одобряване от подс. П., като това е станало на 16.08.2010 г. СД по ЗДДС получила вх. №16001558222/16.08.2010 г. за данъчен период по ЗДДС - м.07.2010 г. Подсъдимият предопределил невярното съдържание на документите за този данъчен период, като постигнал и целта си - приспаднал е неследващ се данъчен кредит в размер на 24 284.70 лв.

                   П. е знаел, че по включените в дневника за покупки данъчни фактури не е получавал стоки от доставчика „С.“ ЕООД, не е извършил плащане нито на данъчната основа, нито на начисления ДДС, целял е да редуцира данъчния резултат за периода, което и сторил с подадената на 16.08.2010 г. СД по ЗДДС. По този начин през периода 01.07.2010 г. - 16.08.2010 г., посредством счетоводителя - св. Ц.А., която технически е изготвила документите, подс. П., при водене на счетоводството на дружеството, е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „В.С.“ ЕООД гр. Пловдив за м. 07.2010 г., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 121 423.50 лв. и начислен ДДС общо 24 284.70 лв.

                   На 16.08.2010 г. счетоводителката Ц.А. подала попълнената справка-декларация /СД/, ведно с дневника за покупките за месец юли 2010 г., по електронен път - чрез електронния подпис на „В.С.“ ЕООД и от името на подс. П. ***, като същата е с вх. №16001558222/16.08.2010 г. за данъчен период по ЗДДС - м.07.2010 г., в която подсъдимият е потвърдил неистина в раздел „Б“, графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като е декларирал 410 902.29 лв., вместо действителния размер - 289 478.79 лв., формиран от реално получени стоки и услуги, и в раздел „Б“, графа 41 относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит е декларирал 82180.49 лв., вместо действителния размер - 57 895.79 лв. По този начин П. е променил резултата за периода и в раздел "В", графа 50, е декларирал ДДС за внасяне в размер на 7632.69 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 31 917.39 лв. и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 24 284.70 лв.

                   Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС по неистинските доставки от „С.“ ЕООД, подс. П. е целил да редуцира /намали/ дължимия ДДС, начислен от доставките, по които „В.С.“ ЕООД се явявало продавач, което е довело до намаляване на данъчния резултат за периода. С това подс. П. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „В.С.“ ЕООД в особено големи размери от 24284.70 лв.

                   През периода 01.09.2010 г. - 14.10.2010 г. подс. П. се снабдил по неустановен начин с данъчна фактура с посочен получател „В.С.“ ЕООД, доставчик „С.“ ЕООД, №********** от 10.09.2010 г., с данъчна основа в размер общо на 10261 лв. и начислен ДДС 2 052.20 лв. /не е приложена по делото/. П. предал фактурата в счетоводна кантора „Д.“ЕООД гр. Пловдив, за да бъде включена в дневника за покупки, респективно - да бъде отразена в СД по ЗДДС за данъчен период месец септември 2010 г., без да обясни, че в нея не е отразена реална стопанска операция. Свидетелката Д.И. е категорична, че е имала клиенти от П., но във връзка с обекти на Черноморието, като не е извършвала доставки в П..

                   В счетоводната кантора счетоводителката Ц.А. изготвила необходимите документи за този данъчен период, като включила в дневника за покупки посочената фактура по неполучена доставка, без да знае, че не документира реална стопанска операция. В справката декларация включила данъчната основа и ДДС по същата фактура, отново без да знае или да предполага, че по нея не е налице реална доставка.

                   Така свидетелката в изготвената от нея СД, в раздел „Б“, графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит вписала 32863.99 лв., вместо действителния размер - 22602.99 лв. и в раздел „Б“, графа 41, относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит е вписала 6572.74 лв., вместо действителния размер - 4 520.54 лв., формиран от реално получени стоки и услуги. По този начин подсъдимият, чрез св. Ц.А., е променил резултата за периода и в раздел "В", графа 50, е декларирал ДДС за внасяне в размер на 393.93 лв., при действителен в размер на 2446.13 лв., и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2052.20 лв. Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС по неистинската доставка от „С.“ ЕООД, подс. П. е целил да редуцира /намали/ дължимия ДДС, начислен от доставките, по които „В.С.“ ЕООД се явявало продавач, което е довело до намаляване на данъчния резултат за периода. С това подсъдимият е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „В.С.“ ЕООД за м.09.2010 г. в размер на 2 052.20 лв. Липсват обаче лични действия на П., като престъпление е извършено от св. Ц.А., която не е знаела за извършеното престъпление.

                   Изготвените СД по ЗДДС и дневникът за покупки за този данъчен период били подадени по електронен път от св. А. с електронния подпис на „В.С.“ ЕООД, като преди това били одобрени от подс. П.. Той предопределил невярното съдържание на документите за този данъчен период, знаейки, че по включената данъчна фактури в дневника за покупки не е получавал стоки с посочения предмет на доставките от доставчика „С.“ ЕООД, не е извършил плащане нито на данъчната основа, нито на начисления ДДС, като е целял да редуцира данъчния резултат за периода, което и сторил след това с подадената на 14.10.2010 г. СД по ЗДДС.

                   По този начин през периода 01.09.2010 г. - 14.10.2010 г., посредством счетоводителя - св. Ц.А., която технически е изготвила документите, подс. П., при водене на счетоводството на дружеството чрез посредствения извършител, е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „В.С.“ ЕООД, гр. Пловдив за м. 09.2010 г., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер на 10 261 лв. и начислен ДДС 2 052.20 лв.

                   На 14.10.2010 г. счетоводителката Ц.А. подала изготвената справка декларация /СД/, ведно с дневника за покупките за м. септември 2010 г., по електронен път - чрез електронния подпис на „В.С.“ ЕООД, и от името на подс. П. ***, като СД получила вх. №16001594455/14.10.2010 г. за данъчен период по ЗДДС - м. 09.2010 г.

      С оглед размера на неплатеното данъчно задължение е налице несъответствие с разпоредбата на чл.93, т.14 от НК, но в съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 7.05.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСНК, Обективната даденост на единното продължавано престъпление по чл. 255 от НК (чл. 255 - 257 от НК, редакция ДВ, бр. 62/1997 година) не се нарушава, когато някои или всички от отделните данъчни задължения са под установените в чл. 93, т. 14 от НК размери.

                   През периода 01.10.2010 г. - 15.11.2010 г., подс. П. се снабдил по неустановен начин с данъчни фактури с посочен получател „В.С.“ ЕООД, доставчик „С.“ ЕООД и с номера, както следва:

-                              фактура №**********/08.10.2010 г., с данъчна основа - 22 475 лв. и начислен ДДС - 4495 лв.;

-                              фактура №**********/14.10.2010 г., с данъчна основа - 16787.50 лв. и начислен ДДС - 3357.50 лв.

-                              фактура №**********/27.10.2010 г., с данъчна основа - 9904.17 лв. и начислен ДДС - 1980.83 лв., или по трите фактури общо 49 166.67 лв. и начислен ДДС общо 9833.33 лв. И трите фактури са приложено на л.300, 302 и 304, т.1 ДП.

                   Подсъдимият предал фактурите в счетоводна кантора „Д.“ ЕООД гр. Пловдив, за да бъдат включени в дневника за покупки и да бъдат отразени в СД по ЗДДС за данъчен период месец октомври 2010 г., без да обясни, че фактурите не отразяват реални стопански операции. Подсъдимият П. не е имал търговски отношения със св. Д.И. - управител на „С.“ ЕООД, инкриминираните фактури не били издадени от дружеството, посочено за доставчик, не са били включени в дневниците му за продажби. Визуално фактурите се различават от издаваните от дружеството, посочено за издател, като и печата е различен от този на дружеството, а и подписът не е на свидетелката И.. Различни са и касовите бонове, приложени към фактурите, от издаваните от „С.“ ЕООД.

                   В счетоводната кантора счетоводителката Ц.А. изготвила необходимите документи за този данъчен период, като включила в дневника за покупки трите фактури по неполучени доставки, без да знае, че същите не документират реална стопанска операция. В справката декларация посочила и данъчната основа и ДДС по посочените фактури, отново без да знае или да предполага, че по фактурите не е налице реална доставка.

                   Изготвените СД по ЗДДС и дневникът да покупки за този данъчен период били одобрени от подс. П.. Той сам предопределил невярното съдържание на документите за данъчния период, знаейки, че по включените данъчни фактури в дневника за покупки не е получавал стоки с посочения предмет на доставките от доставчика „С.“ ЕООД, не е извършил плащане нито на данъчната основа, нито на начисления ДДС, като е целял да редуцира данъчния резултат за периода, което и сторил след това с подадената на 15.11.2010 г. СД по ЗДДС.

                   По този начин през периода 01.10.2010 г. - 15.11.2010 г., посредством счетоводителя - св. Ц.А., която технически изготвила документите, подс. П., при водене на счетоводството на дружеството, е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „В.С.“ ЕООД гр. Пловдив за м. 10.2010 г., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 49 166.67 лв. и начислен ДДС общо 9833.33 лв.

                   На 15.11.2010 г. счетоводителката Ц.А. подала изготвената справка-декларация /СД/, ведно с дневника за покупките за месец октомври 2010 г. по електронен път - чрез електронния подпис на „В.С.“ ЕООД и от името на подс. П. ***, като СД получила вх. №16001614424/15.11.2010 г. По този начин за данъчен период по ЗДДС - м.10.2010 г. - подс. П., чрез посредствения извършител Ц.А., е потвърдил неистина относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като е декларирал 83784.17 лв., вместо действителния размер - 34617.50 лв., формиран от реално получени стоки и услуги, и в раздел „Б“, графа 41, относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит е декларирал 16756.81 лв., вместо действителния размер - 6 923.48 лв. По този начин подсъдимият е променил резултата за периода и в раздел "В", графа 50, е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1938.52 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 11 771.85 лв., и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 9 833.33 лв. По този начин подс. П. е целил да редуцира /намали/ дължимия ДДС, начислен от доставките, по които „В.С.“ ЕООД се явявало продавач, което е довело до намаляване на данъчния резултат за периода. С това е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „В.С.“ ЕООД в големи размери от 9 833.33 лв.

                   През периода 01.12.2010 г. - 14.01.2011 г. подс. П. отново се снабдил по неустановен начин с данъчни фактури с посочен получател „В.С.“ ЕООД, доставчик „С.“ ЕООД и с номера, както следва:

-                             фактура №**********/10.12.2010 г., с данъчна основа - 9904.17 лв. и с начислен ДДС в размер на 1980.83 лв.,

-                             фактура №**********/15.12.2010 г., с данъчна основа - 17 371 лв. и с начислен ДДС - 3474.20 лв.,

-                             фактура №**********/18.12.2010 г., с данъчна основа - 25 625 лв. и с начислен ДДС - 5 125 лв.,

-                             фактура №**********/22.12.2010 г., с данъчна основа - 20 050 лв. и с начислен ДДС - 4010 лв., или по четирите фактури в размер общо на 72950.17 лв. и начислен ДДС общо 14 590.03 лв. Четирите фактури не са приложени по делото.

                   Подсъдимият предал посочените фактури в счетоводна кантора „Д.“ ЕООД гр. Пловдив, за да бъдат включени в дневника за покупки и да бъдат отразени в СД по ЗДДС за данъчен период месец декември 2010 г., без да обясни, че не отразяват реални стопански операции, тъй като, както вече се посочи, П. не е имал търговски отношения със св. Д. И. - управител на „С.“ ЕООД, инкриминираните фактури не са издадени от дружеството, не са включени в дневниците му за продажби, дружеството не е извършвало доставки в Пловдив.

                   В счетоводната кантора счетоводителката Ц.А. изготвила необходимите документи за този данъчен период, като включила в дневника за покупки четирите фактури по неполучени доставки, без да знае, че не документират реални стопански операции. В справката декларация включила данъчната основа и ДДС по четирите фактури, отново без да знае или да предполага, че по тях не е налице реална доставка. Така, без да знае, свидетелката посочила неистина в раздел „Б“, графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като е вписала 164 045.12 лв., вместо действителния размер - 91 094.95 лв., формиран от реално получени стоки и услуги, и в раздел „Б“, графа 41, относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит е отбелязала 32808.99 лв., вместо действителния размер - 18 218.96 лв. По този начин, чрез действията на свидетелката, подсъдимият е променил резултата за периода и в раздел "В", графа 50, е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1385.04 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 15 975.07 лв., и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 14 590.03 лв.

                   Изготвените СД по ЗДДС и дневникът да покупки за този данъчен период били подадени по електронен път от св. А. с електронния подпис на „В.С.“ ЕООД, като преди това били одобрени от подс. П.. Той предопределил невярното съдържание на документите за този данъчен период, знаейки, че по включените данъчни фактури в дневника за покупки не е получавал стоки с посочения предмет на доставките от доставчика „С.“ ЕООД, не е извършил плащане нито на данъчната основа, нито на начисления ДДС, като е целял да редуцира данъчния резултат за периода, което и сторил с подадената на 14.01.2011 г. СД по ЗДДС от свидетелката.

                   По този начин през периода 01.12.2010 г. - 14.01.2011 г., посредством счетоводителя - св. Ц.А., която технически изготвила документите, подс. П., при водене на счетоводството на дружеството, е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „В.С.“ ЕООД гр. Пловдив за м. 12.2010 г., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 72 950.17 лв. и начислен ДДС общо 14590.03 лв. На 14.01.2011 г. счетоводителката Ц.А. подала така попълнената справка-декларация /СД/, ведно с дневника за покупките за месец декември 2010 г. по електронен път - чрез електронния подпис на „В.С.“ ЕООД и от името на подс. П. ***, като СД получила вх. №16001652732/14.01.2011 г. за данъчен период по ЗДДС м. 12.2010 г.

                   Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС по неосъществените доставки от „С.“ ЕООД, подс. П. е целил да редуцира /намали/ дължимия ДДС, начислен от доставките, по които „В.С.“ ЕООД се явявало продавач, което е довело до намаляване на данъчния резултат за периода. С това подсъдимият, чрез действията на свидетелката, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „В.С.“ ЕООД в особено големи размери - 14 590.03 лв.

                   След 01.02.2011 г. подсъдимият преустановил взаимоотношенията си по счетоводно обслужване със св. Ц.А. *** и възложил същото на „Л.“ ООД гр. Пловдив.

                   През периода 01.01.2011 г. - 14.02.2011 г. подс. П. се снабдил по неустановен начин с данъчна фактура с посочени получател „В.С.“ ЕООД, доставчик - „С.“ ЕООД, №**********/04.01.2011 г., с данъчна основа в размер на 8187 лв. и начислен ДДС 1 637.40 лв. Подсъдимият предал посочената фактура на счетоводител с неустановена самоличност в „Л.“ ООД, за да бъде включена в дневника за покупки и да бъде отразена в СД по ЗДДС за данъчен период месец януари 2011 г., без да обясни, че в нея не е отразена реална стопанска операция. Подс. П. не е имал търговски отношения със св. Д. И. - управител на „С.“ ЕООД, инкриминираната фактура не била издадена от дружеството и не е била включена в дневниците му за продажби. Свидетелката не е имала доставки от представляваното от нея дружество в Пловдив, не е извършено и плащане.

                   Счетоводител с неустановена самоличност от „Л.“ ООД изготвил необходимите документи за този данъчен период, като включил в дневника за покупки посочената фактура по неполучена доставка, без да знае, че същата не документира реална стопанска операция. В справката декларация включил данъчната основа и ДДС по същата фактура, отново без да знае или да предполага, че по нея не е налице реална доставка.

                   Съобразно установения в счетоводната кантора механизъм, изготвените СД по ЗДДС и дневникът да покупки за този данъчен период били подадени по електронен път от счетоводител с неустановена самоличност от „Л.“ ООД, с електронния подпис на „В.С.“ ЕООД, като преди това били одобрени от подс. П.. Той сам предопределил невярно съдържание на документите за този данъчен период, знаейки, че по така включената данъчна фактури в дневника за покупки не е получавал стоки от доставчика „С.“ ЕООД, не е извършил плащане нито на данъчната основа, нито на начисления ДДС, като е целял да редуцира данъчния резултат за периода, което и сторил с подадената на 14.02.2011 г. СД по ЗДДС.

                   По този начин през периода 01.01.2011 г. - 14.02.2011 г., посредством счетоводител с неустановена самоличност от „Л.“ ООД, който технически е изготвил документите, подс. П., при водене на счетоводството на дружеството, е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „В.С.“ ЕООД гр. Пловдив за м. 01.2011 г., в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер на 8187 лв. и начислен ДДС 1 637.40 лв.

                   На 14.02.2011 г. счетоводител с неустановена самоличност от „Л.“ ООД подал изготвената справка декларация, ведно с дневника за покупките за месец 01.2011 г. по електронен път чрез електронния подпис на „В.С.“ ЕООД и от името на подс. П. ***, като СД получила вх. №16001671770/14.02.2011 г. за данъчен период по ЗДДС - м.01.2011 г. В нея подс. П., чрез посредствен извършител – неустановен по делото счетоводител от „Л.“ ООД, който не е знаел, че извършва престъпление, е потвърдил неистина в раздел „Б“, графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като е декларирал 20421.06 лв., вместо действителния размер - 12 234.06 лв. и в раздел „Б“, графа 41, относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит е декларирал 4 084.23 лв., вместо действителния размер - 2 446.83 лв., формиран от реално получени стоки и услуги. По този начин П. е променил резултата за периода, и в раздел „В“, графа 50, е декларирал ДДС за внасяне в размер на 450.11 лв., при действителен в размер на 2087.51 лв. и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1637.40 лв. Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС по недействителните доставки от „С.“ ЕООД, подс. П. е целил да редуцира /намали/ дължимия ДДС, начислен от доставките, по които „В.С.“ ЕООД се явявало продавач, което е довело до намаляване на данъчния резултат за периода. С това е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „В.С.“ ЕООД за м.01.2011 г. в размер на 1637.40 лв.

      С оглед размера на неплатеното данъчно задължение е налице несъответствие с разпоредбата на чл.93, т.14 от НК, но в съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 7.05.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСНК, Обективната даденост на единното продължавано престъпление по чл. 255 от НК (чл. 255 - 257 от НК, редакция ДВ, бр. 62/1997 година) не се нарушава, когато някои или всички от отделните данъчни задължения са под установените в чл. 93, т. 14 от НК размери.

                   В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, в дневниците за покупки на „В.С.” ЕООД през инкриминирания период са отразени 13 бр. фактури, издадени от „С.” ЕООД, по които е ползван данъчен кредит от дружеството. При анализ на приложените дневници за продажби по ЗДДС на „С.” ЕООД за периода м. юли 2010 г. - м. януари 2011 г. /включително/, експертизата констатирала, че инкриминираните 13 броя фактури с доставчик „С.” ЕООД и получател „В.С.” ЕООД не са отразени в дневниците за продажби по ЗДДС на „С.” ЕООД. В хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени по делото транспортни документи, нареждания за спедиция или други документи, отразяващи превоза на стоките и предаването им на купувача, както и приемно-предавателни протоколи.

                   Експертизата е приела, че по посочените 13 броя фактури, издадени от „С.” ЕООД, не са налице реално извършени доставки на стоки съгласно разпоредбите на чл. 6 от ЗДДС, като „В.С.” ЕООД е ползвало данъчен кредит по тях в общ размер на 52397.66 лв., при данъчната основа в общ размер на 261 988.34 лв.

                   Във връзка с извършваща се ревизия на „В.С.“ ЕООД, на 20.01.2012 г. от дружеството са предоставени в ТД на НАП -Пловдив фактури с № **********/12.07.2010 г.; **********/06.07.2010 г.; *********/21.07.2010 г.; **********/08.10.2010 г.; ********** от 14.10.2010 г.; **********/27.10.2010 г., приложени по ДП.

                   Изготвената графическа експертиза дава заключение, че подписите за „съставил“ в шестте изследвани фактури са несравними с подписите на св. Д. И. и не може да се установи дали те са изпълнени или не от нея. Отпечатъците от печат, положени в тези фактури, не са идентични с представения сравнителен материал от печата на дружеството.

                   През 2013 г., в хода на извършена ревизия на „С.“ ЕООД, ЕИК: *********, е направена съпоставка между дневниците за продажби на дружеството и дневниците за покупки на контрагентите му, при което се установило, че част от фактурите за продажби на „С.“ ЕООД, вкл. инкриминираните 13 броя фактури по настоящото дело, не са издадени от дружеството. В тази връзка било възложено извършването на насрещни проверки на всички фирми контрагенти на „С.“ ЕООД, между които и на фирма “В.С.“ ЕООД.

                   През м. май 2013 г. на св. В.М. - инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, Дирекция Контрол, Отдел „Проверки“, било възложено да извърши насрещна проверка на „В.С.“ ЕООД по постъпило искане от органи по приходите, извършващи ревизия на „С.“ ЕООД в ТД на НАП гр. Бургас. В посоченото искане било възложено да бъдат събрани копия на първични документи на „В.С.“ ЕООД и данни за тяхното осчетоводяване. Изготвено било искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, било извършено и посещение на декларирания от дружеството адрес за кореспонденция, съвпадащ с адреса по реда на чл.8 от ДОПК. На посочения адрес не било открито дружеството или друго упълномощено лице, на което да бъде връчено изготвеното искане.

                   Впоследствие в ТД на НАП Пловдив лично се явил управителят - подс. В.П. и му било връчено изготвеното искане, като бил указан 14-дневен срок за представяне на фактури, издадени от „С.“ ЕООД за доставки към „В.С.“ ЕООД. След изтичане на указания срок, с протокол била извършена проверка в деловодството на ТД на НАП Пловдив в програмен продукт Архимед за входирани документи, като проверката установила, че задълженото лице не е представило съответните документи.

                   Така описаната фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимия, изцяло от показанията на разпитаните свидетели Ц.А., Б.А., В.М., Т.Л., Д. И. и Р.Д., от заключенията на графическата и счетоводната експертизи, от писмените доказателства и доказателствени средства – част от инкриминираните фактури – в оригинал и копия, справки декларации, дневници за покупки и продажби, справка за съдимост, характеристична справка, УАС, писма и справки от ТД НАП Пловдив, приложени в хода на досъдебното и съдебното производство, справка за актуалното състояние на всички действащи трудови договори за периода от 01.07.2010 г. до 28.02.2011 г., както и към 24.01.2021 г.; искания за насрещна проверка, удоставерения, учредителен акт, приемо – предавателен протокол за счетоводинте документи, съгласия за разкриване на осигурителна и данъчна тайна, на банкови тайни, дневници за продажбите на „С.“ ЕООД за периода от юли 2010 г. до януари 2011 г., акт за прихващане или възстановяване, годишна данъчна декларация, ревизионен акт, документи от насрещна проверка, справки от банки, от АВ за имущество и актове, от ТР.

                   Подсъдимият упражни правото си и даде подробни обяснения по обвинението. Съдът дава вяра на обясненията му, че е собственик на капитала и управител на „В.С.“ ЕООД към инкриминирания период, за предмета на дейност на дружеството, че същото е имало значителни обороти, занимавало се е със строителство и е имало назначени работници, имало е създадена организация на работа, но към инкриминирания период обема ѝ не е бил в такъв голям размер, както се твърди от П.. Твърденията му за обороти в размер на милиони левове и стотици фактури месечно се опровергават от отразеното в приложените към ДП дневници за покупки и дневници за продажби, а за „поне двеста човека …назначени във фирмата“ – от приложената справка за трудови договори към инкриминирания период /справка, постъпила в хода на съдебното следствие/. 

                   Съдът се довери на твърденията на подсъдимия, че документи са предавани в счетоводството на дружеството, където е имало назначен касиер – счетоводител – св. Д., а от там са занасяни от служители на дружеството в „Д.“ ЕООД или св. Ц.А. ги е вземала. Самият подсъдим и сина му обаче също са носили документите – всяко лице, което отива към счетоводната кантора, е носило документите. Обясненията в тази част се разминават  с показанията на св. Д., като се дава вяра на изложеното от нея, тъй като не е заинтересована по какъвто и да е начин от изхода на делото. Същевременно не се установяват влошени отношения с П. или стремеж да му се навреди или необективност в изнесеното от свидетелката. От друга страна съдът отчита, че обясненията на подсъдимия са както доказателствено средство, така и средства за защита. За разлика от свидетелката не носи наказателна отговорност за твърдените от него факти. Ето защо в случая се даде вяра на изнесеното от свидетелката.

                   Не се даде вяра на твърдения непрофесионализъм на св. Ц.А.. Същата е обслужвала счетоводно дружеството в продължение на няколко години, като в началото на пространните си обяснения подсъдимият твърди, че е имало изградено доверие, а впоследствие – че причина за раздялата е финансовата криза и искането на свидетелката за увеличаване на възнаграждението ѝ по договора. Обясненията в тази им част /за непрофесионализма/ според настоящия състав са израз на защитната позиция – стремеж да омаловажи собствените си действия, като прехвърли отговорността на свидетелката. Това обаче не обяснява наличието на фактури, предмет на обвинението, и при следващия обслужвал го счетоводител, отразени в дневниците за покупките, респективно – в справка – декларация по ЗДДС. Нещо повече – новият счетоводител е нелогично още първия месец от сключения договор за обслужване да се ползва с пълното доверие на подсъдимия и да не се обсъди начина на работа, респективно – да се провери какви са резултатите от дейността за съответния данъчен период.

                   Колкото до твърдението, че „грубо“ е проверявал, както и, че от сметките на дружеството са могли да липсват около 50000 лв., без това да се разбере – с оглед отразеното отново в дневниците за покупки и дневниците за продажби не се дава вяра. Касае се действително за оборот, но същия не е в такъв размер, че да не се установяват липси в сочения размер. В дневника за покупки за месец юли 2010 г. /л.330, т.1 ДП/ са отбелязани 100 фактури, но съвсем малък брой от тях са с по - висока посочена сума. Нещо повече – за месеца „С.“ ЕООД се явяват най – големия доставчик. В дневника за покупки за месец септември 2010 г. /л.338 и сл., т.1 ДП/ фактурите са повече – 120, сумата по фактурата, издадена от „С.“ ЕООД обаче е с най – висок размер. За месец октомври 2010 г. в дневника за покупки /л.344, т.1/ са отбелязани 98 фактури, които определено не са за милиони, като отново за месеца като общ размер основен доставчик отново се явява „С.“ ЕООД. Идентично е и отразяването за месец декември 2010 г. в дневника за потупки /л.351, т.1 ДП/ - поотделно всяка от фактурите, издадени от „С.“ ЕООД, се откроява като сума, като отново се явява основане „доставчик“ за месеца. За месец януари 2011 г. в дневника за покупки /л.354, т.1 ДП/ са отбелязани 29 фактури, като само три от тях са на стойност над 1000 лв., а тази, „издадена“ от „С.“ ЕООД, е на най – висока стойност.

                   Съдът се довери, че суми в брой като посочените в инкриминираните фактури няма как да излязат от дружеството, без това да се забележи, тъй като кореспондира и с показанията на св. Д..

                   Не се даде вяра за твърдяната значителна наличност на средства в касата, тъй като противоречи на показанията на посочената свидетелка.

                   Не се доверихме и на твърдението, че не е правена каквато и да е проверка на отразеното в дневниците за покупки – като доставчици и суми. Видно от отразеното в предявените документи, „С.“ ЕООД за инкриминирания период в някои от месеците са основния доставчик. Подсъдимият твърди, че не е имал сделки – не знае какво е доставяно. Същевременно се твърди упражняван контрол. Елементарен преглед установява значителни суми на доставките. Както заяви в обясненията си, решенията са се вземали от него, макар и да е изслушвал мнението на служителите си.

                   Настоящият състав се довери изцяло на показанията на свидетелите, разпитани по делото.

                   От показанията на св. Д.И. – собственик и управител на „С.“ ЕООД, се установи, че основната дейност на дружеството е заготовка и монтаж на арматура, търговия със строителни материали и хотелиерство. Не е имала доставки в Пловдив, но има клиенти от Пловдив, които имат хотели на морето. Теракота, фаянс и гранитогрес продава от 2015 г., преди това е продавала малки количества по заявки на клиента. Фактури се издават само от нея и от дъщеря ѝ. Категорична е, че приложените към делото фактури не са издавани от нея, визуално не приличат на нейните /първите три/ или има разлика с тях /вторите три/. Съществува и разлика в приложените фискални бонове. Свидетелката е незаинтересована от изхода на делото, показанията ѝ са логични и непротиворечиви, отговорите относно описаните във фактурите стоки и материали са компетентни, обосновава отговорите си, като съдът ѝ се довери напълно.

                   Свидетелката Ц.А. е собственик и управител на „Д.“ ЕООД, обслужвала счетоводно „В.С.“ ЕООД през по- голяма част от инкриминираните периоди. Показанията на свидетелката обаче са логични, последователни и непротиворечиви. Констатираха се някои несъответствия, уклончивост и липса на спомени за част от фактите. Това обаче не се дължи на недобросъвестност, а на изминалия период от време – около десет години от инкриминирания период. Ето защо съдът се довери на показанията ѝ. Свидетелката е категорична, че именно тя е изготвяла справки декларации по ЗДДС, представяла е резултатите на подсъдимия и е подавала необходимите документи в ТД НАП Пловдив по електронен път – с електронен подпис, макар и да не е категорична дали е бил на собственото ѝ дружество или на обслужваното. Сигурна е, че документите на „В.С.“ ЕООД са предадени по опис на служител на дружеството в началото на 2011 г. Макар и да твърди липса на спомени за обработваните ежемесечно фактури, е категорична, че не са били около десет, но не са били и стотици, факт, който се потвърждава от отразеното в дневниците за покупки и дневниците за продажби, приложени към делото. Относно разплащанията по фактури в брой е сигурна, че ако е констатирала несъответствие със закона е предупредила. Възможно е в една фактура да са отразени няколко доставки, като в този случай се представят и други документи – складови разписки.

                   Св. Б.А. е съсобственик и управител на „Л.Б“ ООД от 2013 г. От 2006 г. е работила в счетоводната кантора на баща ѝ – „Л.“ ЕООД, като до 2010 г. е навлизала в работата, но не е подписвала документи. После е излязла в отпуск за раждане и отглеждане на дете до 2012 г. Към онзи момент в дружеството са работили четирима счетоводители. Един се е занимавал с ТРЗ на обслужваните дружества, а останалите са имали определен брой фирми, които са обслужвали. Главният счетоводител е проверявал работата на всички. „В.С.“ е обслужвано от 2011 г. от дружеството на баща ѝ, но тя лично не е обработвала документи. До пето – шесто число на месеца в счетоводната кантора се доставят от фирмите първичната информация – фактури и банкови извлечения. Изготвят се дневници за покупките и продажбите и СД и се подават по електронен път – с електронен подпис на счетоводната кантора – в ТД НАП Пловдив. Не са работили с електронен подпис на клиенти. Свидетелката на практика не допринася за изясняване на правнорелевантни факти.

                   Св. М. е участвала при извършване на насрещна проверка на „В.С.“ ЕООД, като установява, че не са предадени документи от представляващия данъчно задълженото лице, въпреки че му е връчено искането. И в този случай е налице липса на спомени, която се дължи на изминалия период от време. Като цяло тази свидетелка също не изяснява правнорелевантни факти.

                   Св. Л. е извършвала данъчна ревизия на „С.“ ЕООД, като при направена съпоставка на дневниците за продажби на дружеството с дневниците за покупки на над двеста техни „клиенти“ е установено несъответствие – включени са фактури, които не са издадени от „С.“ ЕООД. Дружеството не е имало потенциал или ресурс, за да има такива разнообразни стоки, каквито са описани във фактурите. От дружеството са категорични, че такива фактури не са издавани. Тази свидетелка няма впечатления от дейността на „В.С.“ ЕООД и не допринася за изясняване на правнорелевантни факти.

                   Настоящият състав се довери изцяло и на показанията на св. Д., че предявените ѝ фактури не са заплащани от нея, не е имало и такава наличност при нея в касата.

                   Съдът възприе заключението на съдебно техническата експертиза, изготвена от вещото лице С. като изготвено с необходимите познания в съответната област, обективно, безпристрастно, като същевременно не е оспорено от страните.

Относно заключението на съдебно – счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Н.А. – действително, част от инкриминираните фактури не са приложени. Експертът обаче е посочил, че приема, че съществуват, тъй като са вписани в дневниците за покупки. Изводът му е обоснован. Данъчните задължения по ЗДДС се установяват въз основа на декларираните от данъчно задължените лица данни, удостоверени в представените от тях по закон отчетни счетоводни регистри и изискуеми по закон декларации. Касае се за декларирани от данъчно задълженото лице данни, предопределящи съставянето на дневниците за покупки и справки декларации, като настоящият състав също приема, че такива документи е имало. Възражението на защитника в тази насока е неоснователно. Впрочем, вписването на несъществуващи документи също би довело до промяна във финансовия резултат, респективно – също би довело до водене на нередовно счетоводство – в нарушение на принципа за обоснованост на стопанските операции. Вещото лице е обосновало отговорите си, заключението според настоящия състав е обективно, безпристрастно, изготвено с необходимите познания в съответната област, поради което и съдът го възприе изцяло.

                   Не се възприемат и доводите на защитата, че част от инкриминираните фактури не са приложени по делото. Единственият, който може да ги представи, е именно подсъдимият, но не го е направил. Вече се разясни защо се приема, че фактурите съществуват – вписани са в дневниците за покупки от данъчнозадълженото лице. Безспорно не е установено кой е представил инкриминираните фактури /налични по делото/ в НАП, но този факт е ирелевантен. Данните от фактурите съответстват на отразеното в дневниците за покупки.

                   Неоснователно е и възражението, че не е установено има ли сделки по инкриминираните фактури, реални ли са, извършено ли е плащане по фактурите. За това, че сделки с пловдивска фирма и доставка на стоки в Пловдив не са извършвани, говори св. И.. Предявените ѝ фактури не са издавани от нея, а и отразеното като вид на стоката, количество и цена не съответстват на действителността. Всичко това е могло при преглед да бъде установено – както от подсъдимия, така и от обслужващите го счетоводители. Св. Ц.А. посочва, че при констатирана нередовност е уведомявала съответните лица, но не заяви да е отказвала осчетоводяване на фактурата. За това, че плащане в брой на такива големи суми е било невъзможно с оглед наличността в касата, говори св. Д.. След като лицето, посочено за издател, не е изготвило фактурата, не е възможно сделката да е реална.

                   При така установените факти настоящият състав прие, че подсъдимият е бил добре запознат с работата на дружеството си, като той е вземал и решенията /дори и след изслушване на мненията на служителите си/. Нелогично е в този случай, при относително малък оборот, да не установи заплатени суми по издадените от „С.“ ЕООД фактури. Категорично се установи, че плащане в брой на сумите по фактурите не може да се осъществи със средства от касата. Нещо повече – при необходими суми освен постъпления от клиенти единственият начин за захранване на касата е предоставяне на такива от подсъдимия. Ето защо настоящият състав прие, че подсъдимият е знаел за наличните в дружеството му инкриминирани фактури.

                   Единственият, който е могъл да разпореди осчетоводяване на фактурата, както и, евентуално извършване на плащане в брой на значителни суми /каквото обаче настоящият състав не приема да е направено по инкриминираните фактури/ е подсъдимият. Ето защо се прие, че е знаел, че фактурите не отразяват истински доставки, по тях не е извършено плащане, но въпреки това са предоставени в счетоводната кантора и са осчетоводени.

От обективна страна:

Предмет на престъплението са данъчните задължения, чието неизпълнение поражда наказателна отговорност. Същите следва да са в големи или особено големи размери, какъвто е и настоящия случай.

Особен субект на това престъпление е данъчнозадълженото лице - всяко наказателноотговорно физическо лице, върху което тежи задължението за плащане на данъци, ако не заяви задължението си или подаде невярна декларация.

Безспорно по делото е установено, че подсъдимият е осъществявал търговска дейност през инкриминирания период, като е дължал и внасяне на данъци за това.

Изпълнителното деяние се изразява в потвърждаване на неистина в подадените за инкриминираните периоди справки - декларации.

По делото безспорно се установи, че не са извършвани реални сделки по описаните фактури, като подсъдимият напълно е съзнавал това, но е разпоредил осчетоводяването им. Фактурите са отразени в дневниците за покупки, а впоследствие тези данни са намерили отражение в подадените СД. Целта е била чрез тези документи, които се представят пред данъчната администрация, да се установи едно несъществуващо право - да се заплатят данъци в значително по – нисък размер от действителния.

Въз основа на всички тези неправомерни действия подсъдимият е променял счетоводния, респективно – данъчния резултат.

Всички справки – декларации са изготвени, подадени и подписани от счетоводителите - св. Ц.А. и неустановения счетоводител, с електронния подпис на дружеството. У тях обаче липсва съзнание за извършване на престъплението.

Престъплението е резултатно, тъй като съществен елемент от състава му е настъпването на резултат – избягване плащането на данъчни задължения. Размерът на избегнатите данъчни задължения по всички справки декларации съответства на критерия особено големи размери.

Деянията са извършени през кратък период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото - налице са предпоставките на чл. 26, ал.1 от НК.

                   Подсъдимият е предоставил документите на обслужващите го счетоводители, същите, без да знаят, че стоки по тях не са доставени и не е извършено плащане, са изготвили дневник за покупките за съответния данъчен период, в който са отразили фактурите, издадени от „С.“ ЕООД. По този начин, при водене на счетоводството, са съставили документи с невярно съдържание. За това обаче не може да се ангажира наказателната отговорност на св. Ц.А., както и на неустановения по делото счетоводител от „Л.“ ООД, тъй като, както вече се отбеляза, те не са знаели реални ли са сделките. В случая подсъдимият е действал при условията на посредствено извършителство – чрез използването на лице, което, макар и да е наказателно отговорно, не знае, че това, което извършва, е престъпление – деянията са несъставомерни за счетоводителите от субективна страна – липсва умисъл. За да е налице посредствено извършителство, е необходимо деецът да използва наказателно неотговорни лица /малолетни, невменяеми или заблудени – лица, участващи при изключващи вината им обстоятелства/, които действат като оръдия, без да съзнават противоправността и наказуемостта на деянията си. Такова е незнанието на лицата за фактическите обстоятелства на престъплението. За разлика от тях, съучастници могат да са само лицата, които имат общо субективно отношение спрямо общественоопасния характер на деянието и последиците от него.

                   В случаите на посредствено извършителство деецът използва чрез мотивиране или улесняване наказателно неотговорно лице за извършване на престъпление. Ако се касае за лице, чиято наказателна отговорност би могла да бъде ангажирана, за да е налице посредствено извършителство, то трябва да действа при някое от обстоятелствата, изключващи умисъла /да действа невиновно или по непредпазливост/.

                   В практиката на ВКС по данъчни престъпления се възприема, че такива могат да бъдат извършени при условията на посредствено извършителство /когато данъчнозадълженото лице използва друго лице като оръдие, за да осъществи престъплението/, като в тези случаи лицето /обикновено пълномощник на данъчнозадълженото лице/, използвано от посредствения извършител /субекта на данъчно престъпление/, не знае фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението /решение №314/2011 г. на 1 н.о., решение №25/2011 г. на 1 н.о./.

                   Обвинението обаче е за това, че подсъдимия е извършил действията лично, което противоречи както на изложеното в обвинителния акт, така и в пледоарията на представителя на държавното обвинение, а и на установените по делото факти. Не са установени обаче лични действия на подсъдимия по водене на счетоводството, респективно – за съставяне и използване на документ с невярно съдържание.

                   Безспорно е установено и това, че счетоводителите от съответната обслужваща счетоводна кантора – св. Ц.А. от „Д.“ ЕООД и неустановеното лице от „Л.“ ООД – са изготвили и справките декларации по ЗДДС, като това не е направено от подсъдимия. Именно това са и лицата, които са подали справките декларации пред ТД НАП Пловдив по електронен път. И в този случай подсъдимият е действал при условията на посредствено извършителство – чрез използването на лице, което, макар и да е наказателно отговорно, не знае, че това, което извършва, е престъпление – деянията са несъставомерни за счетоводителите от субективна страна – липсва умисъл.

                   Обвинението обаче и в този случай е за това, че подсъдимия е извършил действията лично, което противоречи както на изложеното в обвинителния акт, така и в пледоарията на представителя на държавното обвинение. Не са установени лични действия на подсъдимия по потвърждаване на неистина в СД по ЗДДС, подадена пред ТД НАП Пловдив. Достатъчно е един елемент от състава на престъплението да не е налице, за да се приеме, че липсва престъпление.

         По тези съображения съдът призна подсъдимия В.И.П. за невиновен в това, през периода 01.07.2010 г. - 14.02.2011 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и представляващ "В.С." ЕООД гр. Пловдив, ЕИК ***, да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за същото дружество в особено големи размери - данък върху добавената стойност /ДДС/ общо в размер на 52 397.66 лв., като при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив, да е съставил и използвал документи с невярно съдържание: отчетни регистри - дневници за покупките на "В.С." ЕООД гр. Пловдив, съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит съгласно чл.68, ал. 1 от ЗДДС, без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и да е потвърдил неистина в подадени справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС пред Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив и на основание чл. 92, ал. 1 вр. с чл. 88, ал. 3 от ЗДДС да е приспаднал неследващ се данъчен кредит в общ размер на 52 397.66 лв., както следва:

1.  През периода 01.07.2010 г. - 16.08.2010 г., в гр. Пловдив, да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за м. 07.2010 г. в размер на 24 284.70 лв., като при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив, да е съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на "В.С." ЕООД гр. Пловдив за м. 07.2010 г., в който да е отразил неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 121423.50 лв. и начислен ДДС общо 24 284.70 лв.:

-    по фактура с № 14320/06.07.2010 г., с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 25 657,50 лв. и начислен ДДС - 5 131.50 лв.;

-    по фактура с № 14352/09.07.2010 г., с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 30 750 лв. и начислен ДДС - 6150.00 лв.;

-    по фактура с №14361/12.07.2010 г., с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 17 371 лв. и начислен ДДС - 3474.20 лв.;

-    по фактура с №14390/21.07.2010 г., с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 47 645 лв. и начислен ДДС - 9529 лв.,

а на 16.08.2010 г. да е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. №16001558222/16.08.2010 г. за данъчен период по ЗДДС - м.07.2010 г., подадена по електронен път, като в раздел „Б“, графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит е декларирал - 410 902.29 лв., вместо действителния размер - 289 478.79 лв. и в раздел „Б“, графа 41 относно размера на начисления ДДС, с право на пълен данъчен кредит е декларирал 82180.49 лв., вместо действителния размер - 57 895.79 лв., като по този начин е променил резултата за периода и в раздел "В", графа 50 е декларирал ДДС за внасяне в размер на 7632.69 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 31 917.39 лв., и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 24 284.70 лв.

              2. През периода 01.09.2010 г. - 14.10.2010 г. в гр. Пловдив да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за м. 09.2010 г. в размер на 2 052.20 лв., като при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив, да е съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на "В.С." ЕООД гр. Пловдив за м. 09.2010 г., в който е отразил неполучени доставки по фактура с №**********/10.09.2010 г., с посочен издател „С.“ ЕООД, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 10261 лв. и начислен ДДС общо 2 052.20 лв.,

а на 14.10.2010 г. да е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. №16001594455/14.10.2010 г. за данъчен период по ЗДДС - м.09.2010 г., подадена по електронен път, като в раздел „Б“ , графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит е декларирал 32863.99 лв., вместо действителния размер - 22 602.99 лв. и в раздел „Б“, графа 41 относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит е декларирал 6 572.74 лв., вместо действителния размер - 4 520.54 лв., като по този начин е променил резултата за периода и в раздел "В", графа 50 е декларирал ДДС за внасяне в размер на 393.93 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 2446.13 лв. и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2052.20 лв.;

              3.През периода 01.10.2010 г. - 15.11.2010 г. в гр. Пловдив да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за м. 10.2010 г. в размер на 9 833.33 лв., като при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив, да е съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на "В.С." ЕООД гр. Пловдив за м. 10.2010 г., в който да е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 49166.67 лв. и начислен ДДС общо 9 833.33 лв.:

-    по фактура с №**********/08.10.2010 г., с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 22 475 лв. и начислен ДДС - 4495 лв.;

-    по фактура с №**********/14.10.2010 г. с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 16 787.50 лв. и начислен ДДС - 3357.50 лв.

-    по фактура с №**********/27.10.2010г. с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 9 904.17 лв. и начислен ДДС - 1980.83 лв.,

а на 15.11.2010 г. да е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. № 16001614424/15.11.2010 г. за данъчен период по ЗДДС - м. 10.2010 г., подадена по електронен път, като в раздел „Б“ , графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит да е декларирал 83784.17 лв., вместо действителния размер - 34 617.50 лв. и в раздел „Б“, графа 41 относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит е декларирал 16 756.81 лв., вместо действителния размер - 6 923.48 лв., като по този начин е променил резултата за периода, и в раздел "В", графа 50, е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1938.52 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 11771.85 лв., и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 9833.33 лв.;

              4.През периода 01.12.2010 г. - 14.01.2011 г. в гр. Пловдив да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за м. 12.2010 г. в размер на 14 590.03 лв., като при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите -  Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив, да е съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на "В.С." ЕООД гр. Пловдив за м. 12.2010 г., в който е отразил неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 72950.17 лв. и начислен ДДС общо 14 590.03 лв.:

-    по фактура с №**********/10.12.2010 г. с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 9904.17 лв. и с начислен ДДС в размер на 1 980.83 лв.,

-    по фактура с №**********/15.12.2010 г. с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 17 371 лв. и с начислен ДДС - 3474.20 лв.,

-    по фактура с №**********/18.12.2010 г. с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 25 625. 00 лв. и с начислен ДДС - 5 125 лв.,

-    по фактура с №**********/22.12.2010г. с посочен издател „С.“ ЕООД, с данъчна основа - 20 050 лв. и с начислен ДДС - 4010 лв.,

а на 14.01.2011 г. да е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. №16001652732/14.01.2011 г. за данъчен период по ЗДДС - м.12.2010 г., подадена по електронен път, като в раздел „Б“, графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит е декларирал 164 045.12 лв., вместо действителния размер - 91 094.95 лв. и в раздел „Б“, графа 41 относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит е декларирал 32 808.99 лв., вместо действителния размер - 18218.96 лв., като по този начин е променил резултата за периода и в раздел "В", графа 50 е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1385.04 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 15975.07 лв., и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 14 590.03 лв.;

              5.През периода 01.01.2011 г. - 14.02.2011 г. в гр. Пловдив да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност за м. 01.2011 г. в размер на 1 637.40 лв., като при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите - Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив, да е съставил и използвал документ с невярно съдържание - дневник за покупките на "В.С." ЕООД гр. Пловдив за м. 01.2011 г., в който е отразил неполучени доставки по фактура с №**********/04.01.2011 г. с посочен издател „С.“ ЕООД, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 8187 лв. и начислен ДДС общо 1 637.40 лв.,

а на 14.02.2011 г. да е потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх. №16001671770/14.02.2011 г. за данъчен период по ЗДДС - м.01.2011 г., подадена по електронен път, като в раздел „Б“, графа 31, относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит е декларирал - 20421.06 лв., вместо действителния размер - 12 234.06 лв. и в раздел „Б“, графа 41 относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит е декларирал 4 084.23 лв. вместо действителния размер - 2 446.83 лв., по този начин е променил резултата за периода и в раздел "В", графа 50 е декларирал ДДС за внасяне в размер на 450.11 лв., вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 2087.51 лв. и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1 637.40 лв., и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, т. 6 и т.7, вр. чл.26 aл. 1 от НК.

         С оглед постановената оправдателна присъда и на основание чл. 190, ал.1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата: в размер 533.36 лв., заплатени на вещите лица по назначените в хода на досъдебното производство експертизи остават за сметка на ОДМВР Пловдив, разноските,   направени пред настоящата инстанция в общ размер на 245.50 лв. – 100 лв. изплатени на двете вещи лица по експертизите, както и 145.50 лв. разноски на свидетелката И., остават за сметка на Окръжен съд Пловдив.

                   Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови  присъдата си.                               

 

 

 

                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: