ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца
17.07.2019 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Врачанският
окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на
седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН
МАРИНОВ
при
участието на секретаря Веселка Николова и прокурора Николай Лалов, като
разгледа докладваното от съдия Маринов ЧНД № 285 по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от Х.К.И.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване
от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства
– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на осъдения.
Осъденият
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Стефан М. –
инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника на Затвора гр. Враца изразява становище за
неоснователност на молбата с доводи, че осъденият няма положителни прояви,
неосъзнава тежестта на извършеното деяние, не е склонен да спазва нормите и
правилата в общество.
Участващият в
съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност
на молбата и прави искане за оставяне на молбата на осъдения без уважение.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна
по следните съображения:
С Присъда № 11/27.03.2018г.,
постановена по НОХД № 576/17г. на РС – ***, л.св.И. е осъден на 1 година и 4 месеца
лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. “б“ НК.
С Определение
№ 75/17.05.2018г., постановено по ЧНД № 207/18г., , на осн.чл.70, ал.7 НК, състав
на РС *** е постановил И. да изтърпи отделно наказание лишаване от свобода за
срок от 3 месеца и 24 дни, при първоначален „строг“ режим, представляващо неизтърпяната
част от общо наказание определено му по ЧНД № 408/16г. на РС – Враца.
Осъденият е
започнал да търпи наказанието на 20.04.18г., като до 04.08.18г. е търпял
наказанието по ЧНД № 207/18г. на РС ***, а след тази дата е започнал да търпи и
наказанието, наложено му по НОХД № 576/17г. на РС – ***.
До момента е
изтърпял фактически 11 месеца и 13 дни. От работа му се зачитат 2 месеца и 21
дни или общо 1 година 2 месеца и 4 дни.
Неизтърпяната
част от определеното му наказание е в размер на 1 месец и 26 дни.
При това
положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му общо
наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 НК.
Приложените
към делото доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди и индивидуален план
за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се
поправя и превъзпитава.
При първоначално
изготвената оценка е бил регистриран висок риск от рецидив – 91 точки. Като
дефицитни зони са били посочени:
- Криминална
история – осъждан е многократно за извършени умишлени престъпления; търпял е
присъда за отклонение от охраняема среда;
- Отношение
към правонарушението – не е критичен към криминалното си поведение, липсва
мотивация за позитивна промяна;
- Взаимоотношения
– формален родителски контрол и грижи, настаняван е в пансион за деца;
- Управление
на финансите и доходите – недостатъчно средства, следствие от липса на
професионална квалификация и епизодична трудова заетост, разчитана на нелегални
доходи от користни престъпления;
- Начин на
живот и обкръжение – трайно интегриран в криминалните среди, лесно податлив на
негативно влияние, склонен е към прояви на рисково поведение;
- Злоупотреба
с алкохол – подценява проблема, който има с алкохола и в определена степен
приема факта, че той е основен детерминиращ фактор за извършване на правонарушения;
- Междуличностно
поведение – има слаб самоконтрол и изразява явни дискриминационни нагласи
спрямо наркомани и хомосексуалисти;
- Умения за
мислене – не разпознава проблемите си и липсват умения за адекватното им
решаване. Повтаря допуснати грешки.
Рискът от
вреди по време на изтърпяване на наказанието за служителите и останалите лишени
от свобода е бил определен като среден. Имало е вероятност да прояви вербална и
физическа агресия спрямо посочените категории лишени от свобода при решаване на
проблемите си. Декларирал е враждебни нагласи спрямо на наркомани и
хомосексуалисти. Отчетен е риск от извършване на бягство, тъй като е осъждан за
престъпление по чл.297 от НК.
Рискът от
вреди за обществото е бил със средни стойности и се е обуславял от криминалното
му минало, в което присъстват престъпления с користено-насилствен характер.
Злоупотребата с алкохол е детерминиращ
фактор за извършване на нови престъпления и ескалирането им по сериозност.
Заложени цели
в първоначалния план на присъдата:
- Осъзнаване
на причините, довели до правонарушението; да поеме отговорността за собственото
си поведение;
- Приучване
към социално приемливи порядки и начин на живот в и извън затвора; Преценка на
минало поведение; Повишаване на мотивацията за откъсване от миналото и
съхраняване на позитивните социални контакти;
- Разпознаване
на проблемите; Формиране на ясни и реалистични цели в живота;
При направена
последваща преоценка на риска от рецидив при И. са отчетени положителни
промени. Оценката е понижена с 10 пункта – с 91 точки на 81 точки, но рискът
остава висок. Рискът от вреди за обществото след освобождаването му се запазва
среден.
Положителни
промени са отчетени в зоните „Отношение към правонарушението“; „Образование и
обучение“; „Междуличностни проблеми“ и „Умения за мислене“.
И. е декларирал
желание да преосмисли криминалното си поведение, като е насочил вниманието си
към избягването на възможните негативни последици от действията си. Стреми се
да ограничи негативното влияние на криминалното обкръжение.
Лишеният от
свобода е в затвора за пореден път и условията, реда и правилата са му познати.
Настроен е да избягва контакти с лишени от свобода с деструктивно поведение.
Заема позиция на средно ниво в затворническата общност.
Към плана на
присъдата И. е показал положително отношение. Изпълнявал е заложените в него
цели и задачи. За осмисляне на свободното време е посещавал курса за религиозна
подкрепа „Християнски ценности“. Вземал е участие в организираните
общопенитенциарни мероприятия. Декларирал е желание за работа и включване във
всички възможни форми за осмисляне на свободното време. Поради липса на възможност
от страна на администрацията да му предостави възможност да работи по чл.80 от ЗИНЗС, л.св. е подал заявление за включване в образователен процес. Записан е
за ученик в Х клас през учебната 2018г./2019г. Редовно посещава учебните
занятия и недопуска безпричинни отсъствия. Съгласно Протокол №9/11.02.2019г. от
Педагогическия съвет на СУ „***“ е награден с „Писмена похвала“ за сериозно
отношение към учебния процес, постигнати много добри резултати и активно
участие в извънкласните форми и и дейности през първия учебен срок. По данни от
класния ръководители и директора на
училището показаните резултати през втория срок също са много добри и ще бъде
предложено на педагогическия съвет да бъде награден. В групата, също се
проявява като дисциплиниран и толерантен към останалите лишени от свобода. Изпълнява
разпорежданията на надзорно охранителния състав. Няма дисциплинарни нарушения.
Включен е в специализирана програма „Справяне с житейски проблеми чрез промяна
начина на мислене“ за периода от 10.04.2019г. до 19.04.2019г., която успешно
завършва.
По време на
престоя си в затвора л.св.И. е съхранил социалните си контакти. Получава
финансова подкрепа от близките си. Споделя, че след освобождаването си ще
работи в строителството, тъй като има натрупан опит в тази област и разчита на
подкрепа от приятел за подсигуряване на работа. Решил е да се установи в ***,
за да избегне негативното криминално влияние в с.***.
Според ИСДВР
обаче въпреки положителната промяна в оценката, риска от рецидив остава висок.
Този факт, както и обстоятелството, че преди настоящото наказание, л.св. Х.К.И.
е изтърпял остатък от нарушено
условно-предсрочно освобождаване е причина да се поставя под въпрос успешната му
ресоциализация.
Изготвената и
приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у лишения от свобода, но все още има дефицитни зони,
които са включени в плана на присъдата, като все още не са изпълнени.
Законът в нормата
на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат като
критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто поведение,
участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на затворника по
време на изтърпяване на наказанието.
В тази
връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е
правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо
обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е
институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от
наказанието. Доброто поведение в затвора и липсата на нарушения на реда
трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо
задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен това, доброто
поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да
цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са
налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е
видно, че не се е поправил напълно.
Приложените
мерки за корекция не са дали обнадеждаващи резултати за ефективна промяна на мисленето
и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена
в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни
усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно
поведение. Методите и средствата на използваната спрямо осъденото лице
наказателна репресия до момента не са дали нужния поправителен и
превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно
освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода. Видно е,
че риска от рецидив е запазил високите
си стойности и то в условията на контролирана среда.
При това
положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете
законови предпоставки за УПО, а именно, че И. е изтърпял фактически повече от
2/3 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне. Необходимо е продължаване на поправителното въздействие
спрямо молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание,
дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на
молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част
от наложеното му наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди
изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните
съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Х.К.И., роден на *** ***, понастоящем в Затвора гр.
Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода, определено му с Присъда № 11/27.03.2018г.,
постановена по НОХД № 576/17г. на РС – ***, с остатък от 1 месец и 26 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от
определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: