№ 545
гр. София, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА
МАРИНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20231110207158 по описа за 2023
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Ж. С. П. от гр. София е обжалвал електронен фиш, серия К, №6657395 на СДВР,
с искане за отмяната му като незаконосъобразен. Сочи, че не е управлявал МПС, което
е визирано в ел. фиш и не е той негов собственик, както и не познава собственика,
поради което твърди, че не е извършил нарушението, за което е наказан.
В съдебно заседание, жалбоподателят - лично и адв. Б. поддържат жалбата и на
основание на изложените съображения в същата, молят ел. фиш да бъде отменен.
Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Б. по ЗА, тъй
като безплатно е осъществяват правна помощ на П..
Въззиваемата страна не се представлява. Депозирани са писмени бележки от
юрк. Д. с вх.№294135/20.10.2023г., в които са изложени съображения за
законосъобразното издаване на фиша, при спазване на процесуалните изисквания на
чл.189, ал.4 от ЗДвП за форма и съдържание. Намира, че от приложените към АНП
доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил нарушението,
за което е наказан. Превишената скорост е установена с АТСС, което е от одобрен тип
и преминало успешно периодичен технически контрол. Наложено е предвиденото в
санкционната норма наказание глоба. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и в случай, че жалбоподателят претендира адвокатски хонорар, прави
възражение за прекомерност, ако надвишава минималните размери.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С електронния фиш, Ж. С. П. е наказан с глоба, в размер на 50 лева, за това, че
на 10.09.2021г. в 20:26ч. в гр. София по бул. „България“ №106, посока от ул. “Пирин“
към Околовръстен път, при ограничение на скоростта от 70 км/ч. за населено място,
въведено с пътен знак В-26 е установено и заснето с АТСС ARH CAM S1, №11743f0
нарушение на скоростта, извършено с лек автомобил „Санг Йонг Чеърмен 600Л” с рег.
№********, движещо се с превишена скорост от 12 км/ч., установена на 82км/ч. -
нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Електронния фиш е издаден въз основа на снимка №11743F0/018339, справка от
ЦБД за собственост на заснетото МПС и декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
обжалвания ел. фиш и изпратен от СО-ДУАТ с писмо вх.№168735/14.06.2023г. проект
за организация на движението в процесния участък.
Разпитани по делото са свидетелите П. Е. Т. и Т. К. К., според които първата
като собственик на процесния автомобил го предоставяла периодично на втория, за да
го ползва. Той пък понякога използвал услугите на жалбоподателя като шофьор, с
когото били дългогодишни приятели, но сам също го управлявал. К. си спомня, че
когато Т. му съобщила, че е получила пореден фиш за превишена скорост и му казала
датата, той се сетил, че на същата дата, която вече по време на разпита не помни, тъй
като е изминало много време, именно П. е управлявал МПС. Затова отишъл до блока
на жалбоподателя, казал му, че има наложена глоба, когато е управлявал МПС с К. и
затова глобата трябва да се плати от него. По този повод изискал СУМПС, на което
направил ксерокопие. Така със СУМПС двамата в Т. отишли в ОПП-СДВР и тя по
данни на К. за лицето, което е управлявало автомобила й на датата на нарушението
попълнила декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която трите имена и адреса на П.
вписала от СУМПС, копие на което приложила. За да попълни данните изцяло се
доверила на казаното от К., че на процесната датата именно П. е управлявал
автомобила, макар да не си водил бележки и дори към датата на съставяне на
декларацията да не си спомнял часовия диапазон и маршрута, по който са се движили.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като липсват
доказателства за датата на връчване на фиша на П., макар да е отразена датата
13.04.2023г. за дата на връчване в електронната система на МВР, без разписка не може
категорично да се възприеме, на какво основание е вписана тази дата. Разгледана по
2
същество, жалбата е основателна.
Съдът намира, че електронният фиш е издаден при спазване на изискванията на
чл.189, ал.4 от ЗДвП относно използването на преносими автоматизирани технически
средства и системи /АТСС/ за установяване на нарушенията на ограниченията на
скоростта.
Процесната система за контрол на скоростта - ARH CAM S1 отговаря на
изискването на §6, т.65 от ДР на ЗДвП - АТСС - уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.
В случая става въпрос за преносима - мобилна система за контрол, установяваща
нарушението на скоростта в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. Участието на контролния орган се свежда до позициониране,
включване, задаване на ограничението на скоростта на движение и изключване на
системата, която е автоматизирана и не позволява човешка намеса при установяването
и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Това е онагледено и от снимката на
работещата система за контрол на скоростта на процесната дата.
Процесният фиш отговаря на легалното определение по §6, т.63 от ДР на ЗДвП-
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, от одобрен
образец е със Заповед №8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи,
както е със задължителното съдържание по чл.189, ал.4 от ЗДвП - посочена е
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Видно от удостоверение №17.09.5126, преносимата система за видеоконтрол
тип ARH CAM S1 е от одобрените за използване типове средства за измерване до
07.09.2027г., като според протокол №10-С-ИСИС/08.03.2021г. е преминала успешно
периодичен контрол, със срок на валидност една година. Това означа, че към датата на
заснемане на нарушението и засичане на скоростта на движение – 10.09.2021г. е
3
технически изправна да засича и заснема скоростта на движение на МПС.
Според протокол за използване на АТСС от 10.09.2021г., системата е
позиционирана в гр. София по бул. „България“ №106, посока от ул. “Пирин“ към
Околовръстен път на 10.09.2021г., с въведено ограничение от 70 км/ч. с пътен знак В-
26, с посока на действие - приближаващи, стационарен режим на работа, двупосочно, с
начало на работа 19:00 часа и край в 21:00 часа. Това се вижда и от снимковия
материал, приложен към АНП на АТСС.
Видно от изпратения от СО-ДУАТ проект за организация на движението в
процесния участък е поставен пътен знак В-26 с ограничение на скоростта от 70 км/ч.,
което означава, че при засечена скорост на лекия автомобил „Санг Йонг Чеърмен
600Л” с рег.№******** от 85 км/ч., а след приспадане на 3% толеранс – наказуема от
82 км/ч. автомобилът се е движил с превишена скорост, над разрешената с пътния знак
от 12 км/ч., което реализира състав на административно нарушение на чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП.
В съответствие с изискванията на чл.188, ал.1 от ЗДвП първоначално е издаден
ел. фиш на собственика на МПС – свид. Т., която в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП е
предоставила писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие
на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, именно
жалбоподателят П., което е дало основание с процесния ел. фиш именно той да е
санкциониран за нарушението на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Съдът не приема
показанията на свид. К. за достоверни, а заинтересовани в частта, че на датата посочена
за дата на нарушението – 10.09.2021г. П. е управлявал МПС. Разпитан в съдебно
заседание, К. каза, че не си спомня кой е управлявал МПС на датата на нарушението,
но когато Т. му казала, че има пореден фиш с глоба, той се сетил, че на датата по фиша
именно жалбоподателят е управлявал автомобила. Същевременно К. каза, че не си
води бележки по дати когато П. е шофирал, нито пък си спомня часовия диапазон или
маршрута. Каза обаче, че уведомил жалбоподателя да си предостави СУМПС, за да
ксерокопира и да се прехвърли глоба на него, а действителната идея била свид. К. да
плати, както платил за СУМПС на П. и глобите му, но възникнали финансови
затруднения и не стори това. Поради тази липса на еднопосочност в показанията на К.,
вътрешна обърканост, съдът намира, че П. е използван от К. за лице, на името, на което
да се прехвърли наложената глоба, защото необедително разказа как се е сетил за
точната дата, на която жалбоподателят е управлявал автомобила, а преди това каза, че
използва два автомобила на Т., че не си води записки кога П. управлява някой от тези
автомобили, както и самият К. управлява превозните средства – лично. Затова за
авторството на деянието не се намериха категорични доказателства, от което ел. фиш
следва да бъде отменен като издаден незаконосъобразно.
При тези изводи на съда, ненужно е да се обсъжда наложеното наказание.
4
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на адв. Б. следва
да се присъди адвокатско възнаграждение, който го претендира на осн. чл.38, ал.1, т.2
от ЗА, тъй като жалбоподателят е материално затруднено лице и адвокатско
възнаграждение не е заплатено от него. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, в такива случаи, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, което съдът
определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда
другата страна да го заплати. Става въпрос за Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Предвид разпоредбата на чл.18, ал.2 от тази
наредба, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка
наложена санкция, т.е. в конкретния случай глобата е в размер на 50 лева и според чл.7,
ал.2, т.1 от същата наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес до 1000 лева възнаграждението е 400 лева. Така в полза на
адв. Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което
СДВР да бъде осъдена страна да му го заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА електронен фиш, серия К, №6657395 на СДВР, тъй като е
издаден незаконосъобразно.
ОСЪЖДА въззиваемата страна - СДВР да заплати на адв. Б. адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5