СГС
7-ми брачен състав
гр.д. 756/08 г.
Р Е
Ш Е Н
И Е
СОФИЯ, 01.05.09 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, седми брачен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети април, две хиляди и девета година в състав: председател: М. А. Г., при участието на прокурор С. и секретаря Т. В., като разгледа материалите по гр.д. 756/08 г. по описа на СГС, докладвано от съдия Г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с иск, с правно основание чл. 64, ал. 1 т. 3 СК.
В исковата молба ищцата П. С. – 19 годишна, заявява, че ответничката П.Т. била съпруга на биологичния баща на ищцата. Когато ищцата била в ранна детска възраст, ответничката я осиновила при условията на пълно осиновяване. Въпреки допуснатото осиновяване, между страните не се установили родниноподобни отношения – липсвала обич и взаимна привързаност; напротив – отношенията се развивали в условията на конфликти и скандали. От 2000-та година биологичният баща на ищцата и ответничката преустановили отношенията си, като първоначално се разделили, а след това - се развели. От двехилядната година до предявяване на исковата молба, когато ищцата е била в трудната преходна юношеска възраст, ответничката била далеч от нея и не й давала необходимата й майчинска подкрепа. Поради това ищцата моли съдът да допусне прекратяване на осиновяването поради наличието на обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между страните в осиновителното правоотношение.
Ищцата поддържа предявения иск и моли съдът да го уважи като основателен и доказан.
Ответничката оспорва иска. Тя твърди, че е водила изпълнителни дела за изпълнение на определените лични отношения с осиновената й дъщеря. Заявява, че е изпращала издръжка, която ищцата и баща й не са приемали и са връщали. Твърди, че тя е майка на ищцата и без значение на това дали е биологична майка или осиновителка, тя има качеството майка, а една майка никога не се отказва от детето си. Поради това утвърждава, че ако някой желае да се откаже от нея, има свободата да го направи, но тя не се отказва от детето си, което счита, че въпреки пълнолетието му, е под чуждо (на бащата) въздействие и не изразява зряла воля.
Представителят на прокуратурата пледира за уважаване на иска.
Въз основа
събраните по делото доказателства, обсъдени съобразно изискването на чл. 235 ГПК, съдът приема за установено
следното:
Видно от
решение по гр.д. № 420/96 г. по описа на СРС, на основание чл. 61 СК, П. И.Т. е
осиновила детето на съпруга си П. Ц.С. На 10.07.96 г. бил съставен нов акт за
раждане, в който осиновителката била вписана като майка на детето П.С.
Като доказателства в подкрепа тезата на ответничката е събрано копие от материалите, съдържащи се в кориците на изп.д. 4412/01 г., образуване по молба на ответничката в настоящия процес с искане за принудително изпълнение на определения от съда (при развода) режим на лични отношения с детето П. С. С цел спиране на изпълнението, в рамките на изпълнителното дело, е представено удостоверение за заведено съдебно производство за прекратяване на осиновяването по искане на детето, действащо лично и със съгласието на баща му (според твърденията на ответничката това дело било прекртено). Представени са също така копия от записи с обратни разписки за суми, изпращани от ответничката на бащата на детето П.
В проведеното на 23.04.09 г. открито съдебно заседание страните са изслушани поотделно в присъствие на противната страна. Ищцата, гледайки ответничката, заявява, че няма спомен за майка, различна от ответничката, която обаче, никога не почувствала като същинска майка. Твърди, че още страда от обстоятелството, че няма майка, но счита, че баща й е бил достатъчен родител за нея. С ответничката няма близост и двете не знаели нищо една за друга.
Ответничката мисли, че не е вярно обстоятелството, че изобщо не е създадена връзка и близост. Твърди, че е имало прекрасна връзка, която била разрушена от бащата на ищцата и негови близки. Ответничката напуснала съвместния дом, когато детето било на 9-10 годишна възраст. След това регулярният контакт се прекъснал, защото бил препятстван от бащата.
След изслушването си двете страни в процеса се отказват от допуснатите им свидетели и молят съдът да се произнесе на база чутото.
Съответно на установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Отношенията между осиновител и осиновен са лични отношения, имащи за задача да наподобят напълно и да заместят родителските отношения по произход. В този случай съдът приема, че изразеното от ответничката становище, че тя е просто майка, без значение на това по какъв начин е придобила това качество, а майката следва да стои до детето си неизменно, съвпада с целите на института на осиновяването, придадени му от законодателя. В същото време нормотворецът е предвидил възможност, несъществуваща при биологичния произход – а именно – възможност за прекратяване на осиновяването, ако важни обстоятелства дълбоко разстройват отношенията между осиновител и осиновен. В този случай не се изисква вина на някоя от страните. На изследване подлежи обстоятелството дали осиновителната връзка (с оглед нейното предназначение) е изпълнена със съдържание и отговаря ли конкретното създадено на основание на закона положение на придадените му социални функции.
Настоящият състав приема, че запазването на осиновяването в конкретния случай е безсмислено. Страните са разделени и детето изпитва студенина и прикрита враждебност към осиновителката. Без значение е обстоятелството, че това отношение е възможно да не е формирано в резултат на свободно протекли лични взаимоотношения, а е следствие от намесата и внушението на възрастни хора спрямо още неукрепналата юношеска психика на ищцата. Последната се намира във възраст, в която сама е способна да обезпечи задоволяване на материалните и духовните си нужди. Нейният негативизъм не предполага оказване от нейна страна на помощ на осиновилата я, а евентуалното наследствено правоотношение (без значение коя от страните би имала качество на наследодател и коя на наследник) не отговаря на моралните критерии за наследяване. Поради това съдът приема, че искът следва да се уважи.
Поради обстоятелството, че не се доказа предизвикване от страна на ответничката на обстоятелствата, довели до срив в отношенията, съдът приема, че същата не следва да бъде товарена с разноските по делото, направени от ищцата и всяка от страните следва да понесе разноските по начина, по който те са направени (това следва и от обстоятелството, че в пледоариите си никоя от страните не е поискала присъждане в нейна полза на направените разноски по делото).
След влизане в сила на решението копие от същото следва да се изпрати на Органа по гражданско състояние по местоживеене на ищцата за отразяване в акта й за раждане на прекратеното осиновително правоотношение.
Въз основа на гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 СК осиновяването, допуснато от съда по гр.д. № 420/96 г. по описа на СРС, по чиято сила съдът допуснал осиновяването на основание чл. 61 СК на П.Ц. С., ЕГН ********** *** чрез адв. З. от П. И. Т., ЕГН **********,***.
След влизане на решението в сила, копие от същото следва да се изпрати в Общинския съвет по местоживеене на ищцата за отразяване на прекратеното осиновяване в акта за раждане на П. С.
Съдия: