Решение по дело №418/2020 на Районен съд - Самоков

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.Б.К. ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 20-0338-000795/10.09.2020 г. на Началник ГРУПА към ОДМВР С., РУ С., с което са му наложени:1/. административно наказание "глоба" в размер на 3000 /три хиляди лева/ и 2/ административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и необосновано, а също, че е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила. Оспорва се извършеното нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В жалбата се съдържа искане за отмяна на НП като незаконосъобразно и необосновано и постановено при съществени и многобройни нарушения на административно-производствените правила. В тази връзка в жалбата се съдържа оплакване, че на жалбоподателя не е връчен надлежно акта за установяване на нарушението.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител -адв. М. от САК, който поддържа жалбата и взема становище за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – физическото лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М.Б.К. бил правоспособен водач на МПС за категория "АМ" и "В",.

На 06.09.2020 г. около 21:50 часа М.Б.К. *** МПС лек автомобил „BMW“ 530 Д с рег. № СО **** СК. Излизайки с автомобила си от паркинга на Тмаркет на бул. И. започнал да използва този отворен за обществено ползване път за други цели, като дрифтирал   при завиване на ляво по бул. И., управляваният от М.Б.К. лек автомобил "БМВ" бил изведен принудително извън контрол чрез рязко натискане педала на газта, като по този начин се стигнало до загуба на сцеплението на гумите с пътната настилка, автомобилът започнал да криволичи, да кръшка по пътното платно и макар, че не навлязъл в платното за насрещно движение била създадена поради това криволичене непосредствена опасност за здравето и живота на останалите участници в движението. Това дрифтиране бил възприет от свидетелите полицаи Б.Г.К. младши автоконтрольор и Х.Д.А., които спряли жалбоподателя М.К. за проверка по повод на това поведение.   При извършената проверка било установено, че посоченият по-горе лек автомобил БМВ, собственост на Надежка Георгиева Стоилова бил управляван от жалбоподателя М.Б.К.  ЕГН **********.

Свидетелят младши автоконтрольор Б.Г.К., който непосредствено възприел така описания дрифт на жалбоподателя М.Б.К.  неговия колега свид. Г. Д. И., който бил извикан за съдействие приел, че е налице извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и съставил в присъствие на жалбоподателя АУАН, който бил връчен и предявен на жалбоподателя срещу подпис. Въз основа на акта, било издадено и процесното НП.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник на ГРУПА към  ОДМВР С., РУ С., съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган - младши автоконтрольор ектор при РУ С., оправомощен съгласно същата заповед /т. 1.3/

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства - свидетелските показания на актосъставителя Б.Г.К., на свид. Х.Д.А. както и от констатациите в АУАН, който има доказателствена сила, при положение че друго не се установява от събраните по делото доказателства.  Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели полицаи К. и А., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и взаимно-подкрепящи се, като не на последно място са относими към предмета на доказване по делото.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката Ива Георгиева Борисова в частта им в която същата твърди, че при завоя наляво при навлизане по бул. И. гумите на автомобила не загубили сцепление с асфалта. Същата свидетелка се е возила на предната седалка на автомобила. Тя е възприела по-силният шум, а по въпроса дали гумите на автомобила са изгубили сцепление с асфалта, съдът кредитира показанията на свидетелите полицаи, на които това им е работата и които непосредствено възприели не само загубата на сцепление между гумите и асфалта, а и причината за това, също така и криволиченето „кръшкането“ по пътното платно. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Борисова и защото това криволичене по пътното платно е доказано, а свидетелката мълчи по този въпрос, не описва в показанията си как автомобилът управляван от жалбоподателя се занасял на едната и другата страна, криволичел по пътя. Така съдът приема осъществения от жалбоподателя „дрифт“ за доказан от фактическа страна и то при форма на вина умисъл, с оглед възприетото от полицаите рязко и шумно подаване на газ в завоя наляво, занасянето на автомобила и криволиченето му по пътното платно, силно опасно за движението, дори без да се вземе предвид загубата на сцепление на гумите с асфалта, което също е доказано.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е използвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Ясно и недвусмислено е посочено и защо АНО е приел, че въззивникът е осъществил състава на нарушенията на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Терминът "дрифт", макар да няма легална дефиниция в законодателството ни е използван от АНО единствено като общоизвестно понятие, но в текстовата част – във фактическото обвинение на АУАН и НП коректно е описано възприето от свидетелите поведение и то в достатъчно степен конкретизира направомерната деятелност на дееца. Това описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено дава възможност на подведения под административна отговорност да се защитава срещу предявените му факти не срещу легални дефиниции и терминологии. Приложената санкционна разпоредба е напълно относима към посочената нарушена такава. С нищо не е препятствано правото на защита на въззивника, тъй като както от фактическото, така и от юридическото обвинение е ясна волята на АНО защо налага санкция на конкретния водач- затова, че ползва за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, път отворен за обществено ползване, а така също и в какво се изразяват поведението с което е обективирано това нарушение.

Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че не били налице достатъчно доказателства за наличието на вмененото му административно нарушение, тъй като при внимателния анализ на приложения доказателствен материал по делото, настоящият съдебен състав намери, че на описаната по - горе дата е било извършено административно нарушение, предмет на разглеждане по настоящето дело.

От така изложената фактическа обстановка, се налага изводът, че жалбоподателят М.Б.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП за което е наказан по административен ред.

От обективна страна на 06. 09. 2020 г. на бул. „И." в гр. С., при управлението на л.а. "БМВ" 530 Д с рег. № СО **** СК при завиване наляво на изхода от паркинга на Т МАРКЕТ към бул. И., този управляван от жалбоподателя автомобил бил изведен принудително извън контрол, довеждайки до загуба на сцеплението на задните гуми на автомобила с пътната настилка, което е нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, дори без да се вземе предвид че това поднасяне и последвалото го криволичене „кръшкане“ по пътното платно е създало и непосредствена опасност за движението. Така съдът приема за доказано, че жалбоподателят е използвал отворен за обществено ползване път на бул. И. в гр. С. за други цели различни от предназначението на пътя да служи за превоз на хора и товари.

От субективна страна нарушението и деянието на жалбоподателя, описани по-горе са извършени виновно при форма на вина умисъл. Жалбоподателят е обиктивирал поведение, при което съдът приема за доказано, че при този начин на управление е знаел, че след завоя при така подадената газ в завоя гумите ще загубят сцепление с асфалта, което небходимо води и до последвалото криволичене по пътното платно. Жалбоподателят не е могъл да не знае, че завивайки по този начин, именно това ще предизвика и щом го е сторил умисъла му е доказан, включително и че използва пътя не по предназначение.

В конкретния случай съдът счита, че нарушената правна норма е правилно определена и отнесена към санкционните разпоредба на чл. 175а ал. 1 от ЗДвП, тъй като санкциите за неправомерното поведение на жалбоподателя, описано в обстоятелствената част на наказателното постановление попадат именно в посочената хипотеза на закона. Наложените наказания са определени правилно от АНО, тъй като размерът на същите е точно определен, поради и което съдът не намира за възможно, нито е нужно да променя техния размер.

Тежката предвидена от закона санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде толерирана, а да бъде санкционирано. Точно такава е била и целта на законодателя въвеждайки нормата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017 година (откогато съществува този текст), обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна, при които собственици на автомобили, в това число и от марката "БМВ" умишлено "дрифтят" по оживените улици в населените места и по този начин застрашават здравето и живота както на останалите участници в движението по пътищата, така и на случайно преминаващи пешеходци. От това обстоятелство, съобразено от законодателя е продиктувана и тежката санкция в твърд размер за подобно нарушение.

Предвид изложеното по- горе съдът намира, че нарушенията са правилно установени и не са допуснати нарушения на процесуалните правила, както при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, така и при съставяне на наказателното постановление- издадено е от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазването на законоустановения ред и срокове, поради което последното се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушенията в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Нарушението за което е ангажирана отговорността на въззивника крие сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата, като само по себе си представлява нарушение с висока степен на обществена опасност, поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена.

Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само така, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство, като зачита правата и на другите участници в движението и не допуска за в бъдеще такива нарушения застрашаващи живота и здравето на хората.

Предвид горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, С.ският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление № 20-0338-000795/10.09.2020 г. на Началник ГРУПА към ОДМВР С., РУ С., с което на основание чл. 175а, ал. 1, предлож. трето от ЗДвП на М.Б.К. са наложени административните наказания "глоба" в размер на 3000лв. и "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд С. област, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Районен съдия: