Решение по дело №537/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 391
Дата: 26 септември 2022 г.
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20227170700537
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 391

гр.Плевен, 26.09.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Административен съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                               Председател: Снежина И.

при секретаря Десислава Добрева, като разгледа докладваното  от съдия И. административно дело № 537  по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Административното дело е образувано по жалба на С.В.И.-Д.,*** срещу ревизионен акт № Р-04001521006728-091-001/28.03.2022г.  на началник сектор „Ревизии“ и инспектор  по приходите в частта относно определени задължения за ДДС за данъчен период от 09.02.2021 г. – 28.02.2021 г. в размер на 8 803,68 лева и лихви в размер на 926,91 лева.

В жалбата се посочва, че ревизионния акт е незаконосъобразен и неправилен, като се оспорват установените факти. Счита, че неправилно е приложен чл. 102, ал. 4 от ЗДДС , съгласно изречение второ на който се посочва, че лицето дължи данък и за облагаемата доставка, с която надхвърля оборота.." . Намира, че от органа не е съобразено, че в чл.102 ал. 4 от ЗДДС изречение първо изрично е посочено, че прилагането е допустимо само, ако са налице „облагаеми доставки", като системното тълкуване налага изречение второ от чл.102 , ал. 4 ЗДДС да се тълкува във връзка с първото изречение, а от там следва, че приложимостта на този законов текст е обусловена от наличието на повече от една облагаема доставка и целта на новата редакция на чл.102, ал. 4 ЗДДС е да се обхванат случаите, при които данъчният субект извършва множество облагаеми доставки в размерите на кратък времеви период. В случая  е налице превод на сума, през февруари 2021 г. , с която се достига праг за облагане с ДДС, но не е налице хипотезата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, тъй като  липсват други облагаеми доставки, предшестващи постъпването на сумата от 52 882.08 лв. на 09.02.21 год., като в случая сделката, с която се достига и преминава прага на задължителната данъчна регистрация от 50 000 лв. не може да бъде облагаема, а такава следва да бъде всяка следваща сделка след 09.02.21 год., каквито в настоящия казус не се твърди, че са настъпили. Моли за отмяна на ревизионния акт в обжалваната част.

В съдебно заседание жалбоподателката-  С.В.И.-Д.,***, не се явява, не се представлява. Представя писмена защита,  в която се посочва вече изложеното в жалбата – няма спор относно установените факти, но е налице неправилно прилагане на закона – чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, тъй като не е налице облагаема доставка, а тази , с която се достига праг за облагане с ДДС, не се счита за облагаема доставка. Моли да отмяна на ревизионния акт в обжалваната част  и разноски по делото   - 1000 лева адвокатски хонорар и 600 лева разноски за административното производство – превод на документи.

В съдебно заседание ответникът - Директор на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, се представлява от юрк. М., която намира жалбата за неоснователна, като споделя изложеното в решението като мотиви. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 911, 14 лева съобразно материалния интерес. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е разгледано само в едно съдебно заседание.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р- 04001521006728-020-001/30.11.2021 г., връчена по електронен път на 01.12.2021 г., е възложена ревизия за определяне задълженията на ревизираното лице по ЗДДС за данъчните периоди от 09.02.2021 г. до 17.03.2021 г. (до датата на регистрация на лицето по ЗДДС).

Изготвен е ревизионен доклад Ревизионен доклад (РД) № Р-04001521006728-092-001/11.03.2022 г.. Установено е, че С.В.И.- Д. е упражнявала свободна професия лекар и извършва клинични изследвания и е получила възнаграждения, съгласно сключен договор с „КОМАК МЕДИКАЛ“ ООД, с ЕИК *********. През ревизирания период жалбоподателката е работила и по трудов договор в МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ гр. Плевен, и в МБАЛ „Д-р ГЕОРГИ СТРАНСКИ“, гр. Плевен. Жалбоподателката е сключила като главен изследовател договор №АТх201-207/002/11.10.2019 г., с „КОМАК МЕДИКАЛ“ ООД, и е получила по този договор  плащания общо в размер на 86 867,22 лв., в това число: на 04.06.2020 г. в размер на 12 951,51 лв., на 21.08.2020 г. в размер на 21 093,63 лв. и на 09.02.2021 г. в размер на 52 822,08 лв. Прието е, че с превода от 09.02.2021 г. e  надхвърлила облагаем оборот и следва да се регистрира по ЗДДС до 16.02.2021 г., но поради липса на подадено заявление  И.-Д. е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 18.03.2021 г. с Акт за регистрация по ЗДДС № 150422101088059/18.03.2021 г.. За периода 09.02.2021 г. – 28.02.2021 г. е установено задължение по ЗДДС в размер на 8 803, 68 лева.

Срещу РД е подадено възражение, в което се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС.

Ревизионното производство е приключило с издаването на обжалвания ревизионен акт № Р-04001521006728-091-001 /28.03.2022 г.  от Илия Христов Кунчев на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Лъчезар Драганов Радев на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията. Установено е, че за данъчен период 09.02.2021 г. – 28.02.2021г. Д. дължи за внасяне ДДС в размер на 8803,68 лева и лихва от 926,91 лева, тъй като на 09.022021 г. по банков път е получена сумата от 52 822.08 лв. по Договор за главен изследовател № АТх201-207/002/11 10 2019г. сключен между нея и „Комак медикъл ООД с ЕИК ********* и с тази сума достига облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, тъй като облагаемия оборот за регистрация се формира от договореното възнаграждение за услугата като брутна сума, преди приспадане на необходимо -присъщи разходи и осигуровки за сметка на лицето и получената сума 52 822 08 лв. на 09.02.2021 г. от С.И.-Д. формира облагаем оборот за регистрация по ЗДДС. Излагат се мотиви, че е налице  основание за задължителна регистрация по чл.96, ал 1 от ЗДДС, но в случая е приложима  разпоредбата на чл. 102, ал.4 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите - по чл. 96, ал 1, изречение второ, а именно, когато лицето е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че то дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата на която са отпаднали основанията за задължителна регистрация.

Срещу РА , в частта относно определен за внасяне ДДС за периода  09.02.2021 г. 28.02.2021 г.  - 8803,68 лева и лихва от 926,91 лева, е подадена в срок жалба и е постановено решение по жалба срещу ревизионен акт №60/13.06.2022 г. от директор на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика” Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, с което се потвърждава РА в обжалваната част.

В решението се приема, че правилно е определен данък за внасяне и лихва, тъй като с оглед договор между „КОМАК МЕДИКАЛ“ ООД и доц. д-р С.В.И.-Д. с главен изследовател № АТх201-207/002/11.10.2019 г. , съгласно чл.1.1.4 от договора, дружеството възлага на изследователя доц. д-р С.В.И.-Д. провеждането на клинични изпитвания за оценяване на лекарствен продукт, а изследователят приема да проведе такова клинично изпитване и това изпитване не представлява освободена от облагане доставка и се дължи данък върху получените възнаграждения. Органът приема, че за периода от 01.03.2020 г. до 09.02.2021 г. (включително) от С.В.И.- Д. е реализиран оборот в размер над 50 000,00 лв., а именно в размер на 86 867,22 лв., като само на дата 09.02.2021 г. в рамките на период не по- дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е достигнало облагаем оборот в размер на 52 822,08 лв.  и на основание чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС, е била длъжна да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът - 09.02.2021 г., т.е. до 16.02.2021 г.,  а такова е подадено на 04.03.2021 г., и следва да се приложи чл. 102, ал. 4 от ЗДДС  -за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ от същия закон, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаем оборот от 50 000 лева от датата на която е надвишен оборотът до датата, на която е регистрирано от органа по приходите и за облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемия  оборот се дължи данък.

Посочва се, че дължимият данък е  изчислен по реда на чл. 53, ал. 2 от ППЗДЦС, тъй като когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена и правилно е прието от ревизиращите органи, че е налице крайна цена с включен ДДС, поради което размерът на данъчната основа и дължимия данък са правилно определени. Обсъдени са възраженията на лицето за неприложимост на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, тъй като е подала сама заявление през март 2021 г., и е прието, че са неоснователни, тъй като в случая е налице хипотеза на чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС вр. чл. 102, ал. 4 от ЗДДС.

Прието е, че неоснователен е довод на лицето за неправилно определяне на данъчна основа и същата следва да е в размер на 44 018,40 лева, тъй като е налице разлика между понятията „данъчна основа“ и „облагаем оборот“. Данъчната основа по смисъла на чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗД ДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данък в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката от получателя, или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Облагаемият оборот за регистрация се определя по реда на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС и включва сумата на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, както и финансовите и застрахователните услуги, когато са от основна дейност. Облагаема доставка, съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга, която е извършена от данъчно задължено лице по смисъла на закона и е с място на изпълнение на територията на страната, като в случая облагаемият оборот за регистрация се формира от договореното възнаграждение за услугата като брутна сума, преди приспадане на необходимоприсъщи разходи и осигуровки за сметка на лицето и получената сума от 52 822,08 лв. на 09.02.2021 г. от лицето формира облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, като тази сума е посочена от С.В.И.-Д. в справка за облагаемия оборот за м.02.2021 г.

Представени са доказателства за наличие на квалифициран електронен подпис за доказателствата, подписани с такъв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:  

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в срок  и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира, че ревизията е била извършена от компетентен орган, като в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е бил съставен РД, който е връчен на жалбоподателката и в законоустановения срок е бил издаден РА.

Този РА в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК в частта относно определяне на ДДС и лихва е бил обжалван пред Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно–осигурителна практика" – В.Търново, който със свое решение го е потвърдил. 

Ревизионният акт РА е подписан с КЕП, който е равнозначен и има силата на саморъчен подпис по отношение на лицата, които са го подписали. В случая са представени доказателства за наличието на валидни електронни подписи и РА е подписан от лицата, които са посочени с квалифициран електронен подпис.

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него, който е изготвен преди изготвянето на РА и е връчен на жалбоподателката, съгласно чл. 117 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства.

Съдът намира, че правилно е приложен материалния закон при определяне на задължението за ДДС и лихва.

Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС в приложимата редакция за процесния период (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.), всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Разпоредбата на чл. 96, ал. 2 ЗДДС дефинира понятието облагаем оборот по смисъла на ал. 1, , като в случая  с превода на сумата от  52 822, 08 лева на 09.02.2021 г., която сама е над облагаем оборот,  е достигнат облагаем оборот  в размер на 86 867,22 лева, който включва и преводи от 04.06.2020 г.  в размер на 12 951,51 лева и на 21.08.2020 г. в размер на 21 093, 63 лева, тъй като са извършени  през последните 12 месеца и правилно е прието от органа, че при достигане на облагаем оборот от 50 000 лева следва в 7-дневен срок да се подаде заявление за регистрация по ЗДДС . Не е спорно по делото, че жалбоподателката не е подала такова в срок до  16.02.2022 г. и правилно е прието, че е осъществена хипотезата на чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС – лицето е достигнало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2, т. 1 ЗДДС за период не по-дълъг от два последователни месеца, поради което е било длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

В хипотезата на неподадено в срок заявление за регистрация  размер на данък се определя по реда на  чл. 102, ал. 4, изр. 1 и 2 ЗДДС, съгласно който се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Разпоредбата на ал. 5 от посочената норма предвижда, че задълженията по ал. 3 и 4 се определят с ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и именно на основание  чл. 102, ал. 4, изр. 1 и 2 ЗДДС, с оспорения РА, в обжалваната част,  законосъобразно е начислен ДДС в размер на 8803,68 лева за периода 09.02.2021 г. – 28.02.2021 г. и лихва в размер на 926,91 лева, тъй като с превод на сумата от  52 822, 08 лева се надхвърля облагаем оборот от 50 000 лева .

Правилно е определена данъчната основа за облагане с ДДС, като е съобразена разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и е прието, че данъкът е включен в цената. Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че не следва да се дължи данък върху сумата от 52 822,08 лева, тъй като сделките преди това – преводите не представляват облагаеми доставки, а и след 09.02.2021 г. няма други доставки. В случая разпоредбата на закона  -чл. 102, ал. 4 от ЗДДС  посочва, че за облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемия оборот се дължи данък т.е. в случая законът определя, че за сумата, преведена на 09.02.2021 г., с която се надхвърля облагаем оборот от 50 000 лева и която само по себе си е над него, се дължи данък и правилно е определен ДДС за внасяне, като не е необходимо да са налице други облагаеми доставки преди или след тази дата. Правилно е определено и задължението за лихва.

С оглед горепосоченото съдът намира жалбата на Д. срещу процесния ревизионен акт в обжалваната частта, за еносователно.

С оглед изхода по делото, искането на пълномощник на ответника за присъждане на разноски по делото и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. вр. чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва С.В.И.-Д.,*** да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ В.Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 911,14 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172,  ал. 2 , предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

РЕШИ :

Отхвърля жалба на С.В.И.-Д.,*** срещу ревизионен акт № Р-04001521006728-091-001/28.03.2022г.  на началник сектор „Ревизии“ и инспектор  по приходите в частта относно определени задължения за ДДС за данъчен период от 09.02.2021 г. – 28.02.2021 г. в размер на 8 803,68 лева и лихви в размер на 926,91 лева.

Осъжда С.В.И.-Д.,*** да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ В.Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 911,14 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/