РЕШЕНИЕ
№ 391
гр.Плевен, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на осми септември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Снежина И.
при секретаря Десислава Добрева, като
разгледа докладваното от съдия И.
административно дело № 537 по описа за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл.
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Административното дело е образувано по жалба на С.В.И.-Д.,***
срещу ревизионен акт № Р-04001521006728-091-001/28.03.2022г. на началник сектор „Ревизии“ и инспектор по приходите в частта относно определени
задължения за ДДС за данъчен период от 09.02.2021 г. – 28.02.2021 г. в размер
на 8 803,68 лева и лихви в размер на 926,91 лева.
В жалбата се посочва, че ревизионния акт
е незаконосъобразен и неправилен, като се оспорват установените факти. Счита,
че неправилно е приложен чл. 102, ал. 4 от ЗДДС , съгласно изречение
второ на който се посочва, че лицето дължи данък и за облагаемата доставка, с
която надхвърля оборота.." . Намира, че от органа не е съобразено, че в
чл.102 ал. 4 от ЗДДС изречение първо изрично е посочено, че прилагането е
допустимо само, ако са налице „облагаеми доставки", като системното
тълкуване налага изречение второ от чл.102 , ал. 4 ЗДДС да се тълкува във
връзка с първото изречение, а от там следва, че приложимостта на този законов
текст е обусловена от наличието на повече от една облагаема доставка и целта на
новата редакция на чл.102, ал. 4 ЗДДС е да се обхванат случаите, при които
данъчният субект извършва множество облагаеми доставки в размерите на кратък
времеви период. В случая е налице превод
на сума, през февруари 2021 г. , с която се достига праг за облагане с ДДС, но
не е налице хипотезата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, тъй като липсват други облагаеми доставки,
предшестващи постъпването на сумата от 52 882.08 лв. на 09.02.21 год., като в
случая сделката, с която се достига и преминава прага на задължителната данъчна
регистрация от 50 000 лв. не може да бъде облагаема, а такава следва да бъде
всяка следваща сделка след 09.02.21 год., каквито в настоящия казус не се твърди,
че са настъпили. Моли за отмяна на ревизионния акт в обжалваната част.
В съдебно заседание жалбоподателката- С.В.И.-Д.,***, не се явява, не се
представлява. Представя писмена защита, в която се посочва вече изложеното в жалбата –
няма спор относно установените факти, но е налице неправилно прилагане на
закона – чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, тъй като не е налице облагаема доставка, а
тази , с която се достига праг за облагане с ДДС, не се счита за облагаема
доставка. Моли да отмяна на ревизионния акт в обжалваната част и разноски по делото - 1000
лева адвокатски хонорар и 600 лева разноски за административното производство –
превод на документи.
В съдебно заседание ответникът - Директор на Дирекция
“ОДОП” – Велико Търново, се представлява от юрк. М., която намира жалбата за
неоснователна, като споделя изложеното в решението като мотиви. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 911, 14 лева съобразно
материалния интерес. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е
разгледано само в едно съдебно заседание.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед за възлагане на
ревизия № Р- 04001521006728-020-001/30.11.2021 г., връчена по електронен път на
01.12.2021 г., е възложена ревизия за определяне задълженията на ревизираното
лице по ЗДДС за данъчните периоди от 09.02.2021 г. до 17.03.2021 г. (до датата
на регистрация на лицето по ЗДДС).
Изготвен е ревизионен доклад Ревизионен
доклад (РД) № Р-04001521006728-092-001/11.03.2022 г.. Установено е, че С.В.И.- Д.
е упражнявала свободна професия лекар и извършва клинични изследвания и е
получила възнаграждения, съгласно сключен договор с „КОМАК МЕДИКАЛ“ ООД, с ЕИК
*********. През ревизирания период жалбоподателката е работила и по трудов
договор в МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ гр. Плевен, и в МБАЛ „Д-р ГЕОРГИ СТРАНСКИ“,
гр. Плевен. Жалбоподателката е сключила като главен изследовател договор №АТх201-207/002/11.10.2019
г., с „КОМАК МЕДИКАЛ“ ООД, и е получила по този договор плащания общо в размер на 86 867,22 лв., в
това число: на 04.06.2020 г. в размер на 12 951,51 лв., на 21.08.2020 г. в
размер на 21 093,63 лв. и на 09.02.2021 г. в размер на 52 822,08 лв. Прието е,
че с превода от 09.02.2021 г. e надхвърлила
облагаем оборот и следва да се регистрира по ЗДДС до 16.02.2021 г., но поради
липса на подадено заявление И.-Д. е
регистрирано по ЗДДС лице, считано от 18.03.2021 г. с Акт за регистрация по
ЗДДС № 150422101088059/18.03.2021 г.. За периода 09.02.2021 г. – 28.02.2021 г.
е установено задължение по ЗДДС в размер на 8 803, 68 лева.
Срещу РД е подадено
възражение, в което се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 102, ал.
4 от ЗДДС.
Ревизионното
производство е приключило с издаването на обжалвания ревизионен акт №
Р-04001521006728-091-001 /28.03.2022 г. от Илия Христов Кунчев на длъжност Началник на сектор,
възложил ревизията и Лъчезар Драганов Радев на длъжност главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията. Установено е, че за данъчен период
09.02.2021 г. – 28.02.2021г. Д. дължи за внасяне ДДС в размер на 8803,68 лева и
лихва от 926,91 лева, тъй като на 09.022021 г. по банков път е получена сумата
от 52 822.08 лв. по Договор за главен изследовател № АТх201-207/002/11 10
2019г. сключен между нея и „Комак медикъл ООД с ЕИК ********* и с тази сума
достига облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, тъй като облагаемия оборот за
регистрация се формира от договореното възнаграждение за услугата като брутна
сума, преди приспадане на необходимо -присъщи разходи и осигуровки за сметка на
лицето и получената сума 52 822 08 лв. на 09.02.2021 г. от С.И.-Д. формира
облагаем оборот за регистрация по ЗДДС. Излагат се мотиви, че е налице основание за задължителна регистрация по
чл.96, ал 1 от ЗДДС, но в случая е приложима
разпоредбата на чл. 102, ал.4 от ЗДДС за определяне на данъчните
задължения на лицето в случаите - по чл. 96, ал 1, изречение второ, а именно, когато
лицето е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се
приема, че то дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия
оборот, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до
датата на която са отпаднали основанията за задължителна регистрация.
Срещу РА , в частта
относно определен за внасяне ДДС за периода
09.02.2021 г. 28.02.2021 г. -
8803,68 лева и лихва от 926,91 лева, е подадена в срок жалба и е постановено
решение по жалба срещу ревизионен акт №60/13.06.2022 г. от директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно- осигурителна практика” Велико Търново при Централно
управление на Националната агенция за приходите, с което се потвърждава РА в
обжалваната част.
В решението се
приема, че правилно е определен данък за внасяне и лихва, тъй като с оглед
договор между „КОМАК МЕДИКАЛ“ ООД и доц. д-р С.В.И.-Д. с главен изследовател №
АТх201-207/002/11.10.2019 г. , съгласно чл.1.1.4 от договора, дружеството
възлага на изследователя доц. д-р С.В.И.-Д. провеждането на клинични изпитвания
за оценяване на лекарствен продукт, а изследователят приема да проведе такова
клинично изпитване и това изпитване не представлява освободена от облагане
доставка и се дължи данък върху получените възнаграждения. Органът приема, че за
периода от 01.03.2020 г. до 09.02.2021 г. (включително) от С.В.И.- Д. е
реализиран оборот в размер над 50 000,00 лв., а именно в размер на 86 867,22
лв., като само на дата 09.02.2021 г. в рамките на период не по- дълъг от два
последователни месеца, включително текущия, лицето е достигнало облагаем оборот
в размер на 52 822,08 лв. и на основание
чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС, е била длъжна да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът -
09.02.2021 г., т.е. до 16.02.2021 г., а
такова е подадено на 04.03.2021 г., и следва да се приложи чл. 102, ал. 4 от ЗДДС -за определяне на данъчните
задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ от същия
закон, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се
приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля
облагаем оборот от 50 000 лева от датата на която е надвишен оборотът до
датата, на която е регистрирано от органа по приходите и за облагаемата
доставка, с която се надхвърля облагаемия
оборот се дължи данък.
Посочва се, че
дължимият данък е изчислен по реда на
чл. 53, ал. 2 от ППЗДЦС, тъй като когато при договаряне на доставката не е
изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в
договорената цена и правилно е прието от ревизиращите органи, че е налице
крайна цена с включен ДДС, поради което размерът на данъчната основа и дължимия
данък са правилно определени. Обсъдени са възраженията на лицето за
неприложимост на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, тъй като е подала сама заявление през
март 2021 г., и е прието, че са неоснователни, тъй като в случая е налице
хипотеза на чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС вр. чл. 102, ал. 4 от ЗДДС.
Прието е, че
неоснователен е довод на лицето за неправилно определяне на данъчна основа и
същата следва да е в размер на 44 018,40 лева, тъй като е налице разлика
между понятията „данъчна основа“ и „облагаем оборот“. Данъчната основа по
смисъла на чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗД ДС е стойността, върху която се начислява
или не се начислява данък в зависимост от това, дали доставката е облагаема,
или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва
възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката
от получателя, или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по
този закон. Облагаемият оборот за регистрация се определя по реда на чл. 96,
ал. 2 от ЗДДС и включва сумата на извършените от лицето облагаеми доставки,
включително облагаемите с нулева ставка, както и финансовите и
застрахователните услуги, когато са от основна дейност. Облагаема доставка,
съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга, която е
извършена от данъчно задължено лице по смисъла на закона и е с място на
изпълнение на територията на страната, като в случая облагаемият оборот за
регистрация се формира от договореното възнаграждение за услугата като брутна
сума, преди приспадане на необходимоприсъщи разходи и осигуровки за сметка на
лицето и получената сума от 52 822,08 лв. на 09.02.2021 г. от лицето формира
облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, като тази сума е посочена от С.В.И.-Д.
в справка за облагаемия оборот за м.02.2021 г.
Представени са
доказателства за наличие на квалифициран електронен подпис за доказателствата,
подписани с такъв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в
срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът намира, че ревизията е била извършена от
компетентен орган, като в срока по чл. 117, ал.
1 от ДОПК е бил съставен РД, който е връчен на жалбоподателката и в законоустановения
срок е бил издаден РА.
Този РА в срока по чл. 152, ал.
1 от ДОПК в частта относно определяне на ДДС и лихва е бил обжалван
пред Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно–осигурителна практика"
– В.Търново, който със свое решение го е потвърдил.
Ревизионният акт РА е подписан с КЕП, който е
равнозначен и има силата на саморъчен подпис по отношение на лицата, които са
го подписали. В случая са представени доказателства за наличието на валидни
електронни подписи и РА е подписан от лицата, които са посочени с квалифициран
електронен подпис.
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК във вр. с чл. 3, ал. 2
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният
Ревизионен доклад е неразделна част от него, който е изготвен преди изготвянето
на РА и е връчен на жалбоподателката, съгласно чл. 117 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал.
2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал.
1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал.
2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното
производство доказателства.
Съдът намира, че правилно е приложен материалния закон
при определяне на задължението за ДДС и лихва.
Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС в приложимата редакция за
процесния период (Изм. - ДВ, бр. 97 от
2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от
01.01.2020 г.), всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията
на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен
срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да
подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за
период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е
длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Разпоредбата на чл. 96, ал. 2 ЗДДС дефинира понятието облагаем оборот по
смисъла на ал. 1, , като в случая с
превода на сумата от 52 822, 08
лева на 09.02.2021 г., която сама е над облагаем оборот, е достигнат облагаем оборот в размер на 86 867,22 лева, който включва
и преводи от 04.06.2020 г. в размер на
12 951,51 лева и на 21.08.2020 г. в размер на 21 093, 63 лева, тъй
като са извършени през последните 12
месеца и правилно е прието от органа, че при достигане на облагаем оборот от
50 000 лева следва в 7-дневен срок да се подаде заявление за регистрация
по ЗДДС . Не е спорно по делото, че жалбоподателката не е подала такова в срок
до 16.02.2022 г. и правилно е прието, че
е осъществена хипотезата на чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС – лицето е достигнало
облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2, т. 1 ЗДДС за период не по-дълъг от
два последователни месеца, поради което е било длъжно да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
В хипотезата на неподадено в срок заявление за
регистрация размер на данък се определя
по реда на чл. 102, ал. 4, изр. 1 и 2 ЗДДС, съгласно който се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки,
с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е
надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите,
или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата
доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Разпоредбата
на ал. 5 от посочената норма предвижда, че задълженията по ал. 3 и 4 се
определят с ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
и именно на основание чл. 102, ал. 4,
изр. 1 и 2 ЗДДС, с оспорения РА, в обжалваната част, законосъобразно е начислен ДДС в размер на 8803,68
лева за периода 09.02.2021 г. – 28.02.2021 г. и лихва в размер на 926,91 лева,
тъй като с превод на сумата от 52 822, 08 лева се надхвърля облагаем
оборот от 50 000 лева .
Правилно е определена данъчната основа за облагане с ДДС, като е съобразена разпоредбата на
чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и е прието, че данъкът е включен в цената. Неоснователен
е доводът на жалбоподателката, че не следва да се дължи данък върху сумата от
52 822,08 лева, тъй като сделките преди това – преводите не представляват
облагаеми доставки, а и след 09.02.2021 г. няма други доставки. В случая
разпоредбата на закона -чл. 102, ал. 4
от ЗДДС посочва, че за облагаемата
доставка, с която се надхвърля облагаемия оборот се дължи данък т.е. в случая
законът определя, че за сумата, преведена на 09.02.2021 г., с която се
надхвърля облагаем оборот от 50 000 лева и която само по себе си е над него, се
дължи данък и правилно е определен ДДС за внасяне, като не е необходимо да са
налице други облагаеми доставки преди или след тази дата. Правилно е определено
и задължението за лихва.
С оглед горепосоченото съдът намира жалбата на Д. срещу
процесния ревизионен акт в обжалваната частта, за еносователно.
С оглед изхода по делото, искането на пълномощник на
ответника за присъждане на разноски по делото и на основание чл. 161, ал.
1 от ДОПК. вр. чл. 8, ал. 1,
т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва С.В.И.-Д.,*** да заплати на дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ В.Търново разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 911,14 лева.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2 , предл. последно от АПК,
Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ :
Отхвърля жалба на С.В.И.-Д.,*** срещу ревизионен акт №
Р-04001521006728-091-001/28.03.2022г. на
началник сектор „Ревизии“ и инспектор по
приходите в частта относно определени задължения за ДДС за данъчен период от
09.02.2021 г. – 28.02.2021 г. в размер на 8 803,68 лева и лихви в размер
на 926,91 лева.
Осъжда С.В.И.-Д.,*** да заплати на дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ В.Търново разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 911,14 лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/