Р Е
Ш Е Н
И Е № 260333
гр. Хасково, 06.07.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на седми
юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д.№ 3026 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 108 от ЗС и е направено искане с правно основание чл.537,
ал.2 от ГПК от С. Р.С. против
Е.В.М., Н.Е.В., А.Е.М. и А.М.Е.,***.
Първоначално в исковата молба
ищецът твърди, че възоснова на давностно владение е станал собственик на
недвижим имот, а именно Поземлен имот с идентификатор 77195.738.343 по КК и КР
на гр.Хасково, с площ от 750 кв.м. и предназначение на имота ниско застрояване
до 10 м. Твърди, че е владял имота необезпокоявано за себе си, считано от 2001
год., което владение е противопоставимо на предишния собственик, в т.ч. и на
ответниците. През 2014 год. ищецът установил, че имотът е заграден с ограда и
няма достъп до него. По-късно узнал още, че ответниците са се сдобили с
нотариален акт за собственост на същия имот на основание наследяване и
давностно владение при квоти: 5/8 ид.ч. за ответника Е.В.М. и по 1/8 ид.ч. за останалите трима ответници, видно от
нот.акт № 093/28.07.2014 год. на нотариус К. Г. № 353 по регистъра на НК на РБ,
с район на действие - района на РС-Хасково. В тази връзка намира, че за него е
налице правен интерес да оспори собствеността на ответниците върху описания
имот, тъй като от 2001 год. до
ограждането на имота той обработвал земята, поддържал насажденията и
непрекъснато ползвал имота. Ответниците от своя страна никога не били ползвали
имота, нито демонстрирали владение или своене по отношение на него, поради
което моли за решение, с което да бъде признат за собственик на целия имот и да
бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху него.
По късно ищецът направи изменение
на искането си /петитума/ при същите
фактически твърдения, като с молба вх.№ 12317/04.08.2020 год. моли съда да
приеме за установено по отношение на ответниците, че е собственик на 27/28
ид.ч. от посочения по-горе недвижим имот и да бъдат осъдени ответниците да му
предадат владението върху посочените идеални части от имота, както и на
основание чл. 537, ал.2 от ГПК да бъде отменен Констативен нот.акт № 093,том 4,
рег.№ 5499, дело 420/28.04.2014 год. до
размер на 27/28 ид.ч, за които ответниците са били признати за собственици.
Претендира разноски.
Ответниците оспорват иска като неоснователен. Претендират
разноски.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства във връзка с твърденията на страните приема за установено
от фактическа страна следното:
От приетото по надлежния
ред като доказателство гр.д.№ 2985/2017г.
по описа на РС-Хасково се установи по несъмнен начин, че между същите страни се
е развил гражданскоправен спор относно част от същия имот, предмет и на
настоящия иск, с правно основание чл.108 от ЗС. От постановеното решение №
370/29.06.2018г., влязло в законна сила на
26.07.2019г. съдът установи, че ищецът по делото, ищец и в настоящия
процес, е признат по отношение на ответниците
Е.В.М., Н.Е.В., А.Е.М. и А.М. Е.,
ответниците и в настоящия процес, че е собственик на 1/28 ид. ч. от ПИ с
идентификатор 77195.738.343 по КККР на гр.Хасково, като ответниците са били
осъдени да му предадат владението върху описаната идеална част. На основание
чл.537, ал.2 от ГПК е бил отменен нотариален акт № 093/20.07.2014 год. на
нотариус К. Г. до размера на признатата за собствена на ищеца част, а именно
1/28 ид.ч.
По делото страните не спорят, че
ищецът е наследник на С. К. Е., починал на **.**.****г., който е дядо на ищеца
/предишно име С. К. Е./. В тази насока е приетото Удостоверение за смъртта и
наследниците на С. К. Е. от **.**.****г. на Община Хасково. Няма спор, че
именно, позовавайки се на наследствените права, произтичащи от смъртта на дядо
му С., ищецът е претендирал право на собственост върху процесния имот в размер
на 1/28 ид.ч., за което е приключилото гражданско дело, цитирано по-горе.
От своя страна ответниците в
подкрепа на своите възражения, че са собственици на спорните 27/28 ид.ч. представят
първоначален договор за покупко-продажба на същия имот. Видно от него е, че на
28.10.1969г. Ф. А. М. е продала на ответника Е. В. М. ½ ид.ч. от нива с
площ от 1.5 дка в м. „Хисаря”, землището на гр.Хасково, като към момента на
сключването на договора е било предадено и владението върху имота. От своя
страна продавачката М. по този договор се е легитимирала като собственик на
имота, предмет на сделката, с договор за продажба от 28.02.1955г.
В подкрепа на твърденията си всяка
от страните ангажира гласни доказателства, от които съдът установи следното:
Свид. С. Р. – съсед на страните, заявява, че познава добре имота.
Знае, че винаги е бил владян от дядото на ищеца, същият имал кошери, имало
стари сгради. Според свидетеля
ответникът Е.В. се появил едва през 2014 год., като заявил, че е купил
мястото и започнал да строи ограда. До тогава не бил предявявал претенции.
Същевременно твърди, че това било едно общо място. Самият Е.В. ***, на около
100-200 метра от спорното място. Категоричен е, че Е. никога не бил живял в
този имот и той си го знае като такъв на С., а преди това на дядо му и баща му,
който починал преди дядото.
Свид. Р. М. също твърди, че познава
имота и го знае като собствен на ищеца, който е неин зет /съпруг на дъщеря й/.
Също потвърждава, че проблемите около собствеността започнали през 2014 година,
когато ответникът Е.В. се снабдил с нотариален акт за имота и поискал да бъде разрушен построения
на границата гараж. Оттогава на практика започнали споровете им.
Свид. Х. С. дава показания в
насока, че ответникът Е.В. е закупил имота някъде около 1970 година от жена на
име Ф.. Същата притежавала по-голям имот /нива/, но Е. купил около
600-700 кв.м. Веднага след като го закупил, Е. построил една стаичка, къща, но
строежът бил незаконен и бил принуден от Общината да развали построеното.
Мястото останало празно, но Е. го оградил
с малки бетонни колчета, засадил орехи и сливи. Било каменисто място и не
ставало за отглеждане на зеленчуци. Свидетелят заявява още, че живее на около
100 метра от процесното място и че в квартала всички знаят, че това място е на Е..
След време той направил нова ограда, тъй като старата била изгнила.
В същата насока са показанията и на
свид. Ф. Р.. Същият свидетел добавя още, че спорове нямало да има, ако ищецът
не бил построил гаража си на границата с имота на ответниците, без да спази
необходимото по закон отстояние. Именно от там започнали споровете, като докато
бил жив дядо С. и бащата на ищеца - Р., тези хора никога не са имали претенции
помежду си.
Свид.Х. Х. също дава показания в горната
насока.
По
делото като писмено доказателство бе приет Констативен акт № 9/19.04.2016г. на
Община Хасково до ищеца за премахване на гараж, находящ се в имот с
идентификатор 77195.738.342.
По делото се представи Акт за
непълноти и грешки в ПИ с идентификатор 77195.738.65 на АГКК-гр.Хасково. От
това писмено доказателство съдът установи, че Актът е съставен след извършен
оглед на място и извършени геодезически измервания, при които са засегнати няколко имота и се изменя конфигурацията на
имот 65. Посочено е, че, за да се въведе съответствие между съществуващите
обекти на място и тяхното изображение в КК именно се правят съответните
корекции на непълнотите и грешките. Видно е от цитирания Акт, че е бил подписан без възражения от всички
засегнати собственици на имотите, в т.ч. и от самия ищец. Приложени са и
придружаващите административната процедура писмени документи -скица, заповед от
22.04.2014г. и др.
Предвид изложеното до тук съдът
намира предявения иск за недоказан, а оттам и за неоснователен, поради което ще
следва да се отхвърли. Съгласно чл.154, ал.1
от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. Това означава, че страната, която носи
доказателствената тежест за установяване на съответните факти по делото, от
които извлича изгодни за себе си правни последици, следва да проведе главно и
пълно доказване на тези факти. За да бъде успешно проведено доказването на иска
по чл.108 от ЗС, следваше ищецът да докаже по несъмнен начин своето право на
собственост, както и да установи, че ответниците владеят имота без правно
основание. Той обаче не стори това. Ответниците позовават своето право на
собственост на основание покупка и давностно владение, като според всички събрани по делото доказателства, се
установява, че ответниците са придобили правото на собственост върху 27/28
ид.ч. на основание давностно владение,
продължило над 10 години, което право противостои на исковата претенция. По
несъмнен начин съдът намира, че ответниците доказаха, че владеят имота на годно
правно основание. От своя страна ищецът
е оспорил тяхното право на собственост още през 2017 година, но видно,
както от твърденията му в исковата молба по образуваното гр.д. № 2985/2017г. по
описа на Районен съд-Хасково е претендирал само право на собственост в размер
на 1/28 ид.ч., като иска му е бил уважен до този размер. Или според съда се
налага извода, че той се е считал собственик именно на посочената идеална част
и не е имал претенция за останалите 27/28 ид.ч., поради което не може в
настоящия процес тепърва да се позовава на придобивна давност върху целия имот.
Поради изложеното предявения иск следва да се отхвърли,
като на ответника Е.В.М. се присъдят разноски в размер на 1000 лева,
представляващи възнаграждение за адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.Р.С., ЕГН **********,*** против Е.В.М., ЕГН **********, Н.Е.В., ЕГН **********,
А.Е.М., ЕГН ********** и А.М.Е., ЕГН **********,***, иск с правно основание
чл.108 от ЗС да бъде признато за установено по отношение на Е.В.М., Н.Е.В., А.Е.М.
и А.М.Е., че С.Р.С. е собственик на 27/28 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 77195.738.343 по КККР на гр.Хасково, с площ от 750 кв.м. и да
бъдат осъдени да му предадат владението върху 27/28 ид.ч. от имота, като – неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ направеното от С.Р.С., ЕГН **********,***,
искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, да бъде отменен Констативен
нотариален акт № 093, том 4, рег. № 5499, дело № 420 от 28.04.2014г. до размер
на 27/28 ид.ч.
ОСЪЖДА С.Р.С., ЕГН **********,***, да заплати на Е.В.М.,
ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 1000 лева, представляващи
възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.