Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.***, 10.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***ският районен съд - ХІІ наказателен състав, в публично заседание на десети
август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
при участието на прокурора Весела Иванова -
Атанасова и съдебния секретар Иглика Василева, като разгледа докладваното от
съдията ДАСКАЛОВ ЧНД № 1376 по описа за
ПРОИЗВОДСТВО
ПО РЕДА НА ЧЛ.157 ВЪВ ВР. ЧЛ.155 ОТ ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО
РАЙОНЕН СЪД - *** е сезиран с предложение от страна на РП - *** да бъде
постановено задължително настаняване и лечение спрямо Д.Ж.К. ЕГН: **********
В съдебно заседание, представителят на РП - *** поддържа внесеното искане за задължително настаняване
и лечение спрямо Д.Ж.К. ЕГН: ********** и изразява мнение, че с оглед заболяването,
от което страда, липсата на критично отношение към болестта си и опасността да
увреди собственото си здраве или това на околните, следва да бъде лекуван по
реда на Глава Пета, Раздел Втори от Закона за здравето.
Предложеният за задължително лечение – Д.Ж.К. ЕГН: ********** се явява
лично и с назначен служебен защитник. Не взима отношение по съществото на
делото. Защитникът изтъква, че искането на РП-*** е основателно и следва да
бъде постановено задължително настаняване и лечение спрямо Д.К. по начина,
предложен от страна на вещото лице психиатър.
След задълбочено запознаване и обсъждане на събраните доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за
установено следното:
Д.Ж.К. е роден на *** г., в гр. ***, настоящ адрес: ***, ***, български
гражданин, със средно-специално образование, разведен, не работи-пенсионер,
неосъждан, ЕГН: **********.
Д.К. живее на горепосочения адрес заедно с бившата си *** Г.К.. Страда от F10.2
ПСИХИЧНИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА, ДЪЛЖАЩИ СЕ НА УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ,
СИНДРОМ НА ЗАВИСИМОСТ, F07.0 ОРГАНИЧНО РАЗСТРОЙСТВО НА ЛИЧНОСТТА; последното е
резултат от мъзъчно заболяване – епилепсия. С. има *** – св.С.Ж.К.,***. С.К.
редовно обръщал внимание на Д.К. за вредите от алкохолната злоупотреба, но
въпреки това последният, през годините, все пак злоупотребявал с алкохол, като
многократно бил настаняван и на задължително лечение по ЗЗ.
В последно време, състоянието на Д.К. отново претърпяло влошаване. Същият подновил
алкохолната злоупотреба, в резултат на което имало случаи, при които се
привеждал в напълно безпомощно състояние и бил намиран на улицата. Към времето
на разглеждането на настоящото ЧНД, Д.К. е постъпил на доброволно лечение в ПЪРВА
ПСИХИАТРИЧНА КЛИНИКА при УМБАЛ „***“ ЕАД – *** и в обясненията си заявява
формално, че желае да продължи лечението си, тъй като му се отразява добре.
От заключението по изготвената съдебно-психиатрична експертиза се
установява, че Д.Ж.К. ЕГН: ********** страда от F10.2 ПСИХИЧНИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ
РАЗСТРОЙСТВА, ДЪЛЖАЩИ СЕ НА УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ, СИНДРОМ НА ЗАВИСИМОСТ, F07.0
ОРГАНИЧНО РАЗСТРОЙСТВО НА ЛИЧНОСТТА. Касае се за психично заболяване по смисъла
на чл. 146 ал.1 т.1 33. Вещото лице счита, че при С. е налице умерен риск от агресия и
автоагресия, както и че на този етап е в състояние да изразява имформирано
съгласие относно лечението си, но не осъзнава в достатъчна степен последиците
от самоувреждащото го поведение, а това на свой ред – влияе и върху мотивацията
му да се лекува по доброволен ред. Експертът предлага провеждането на
задължително стационарно лечение за срок от три месеца, в ДПБ – ***.
Съдът приема като обективно и безпристрастно коментираното експертно
заключение, но не приема същото в частта относно способността на Д.К. да дава
информирано съгласие. Съобразно §1 т.15 от ДР на ЗЗ, "Информирано съгласие" е съгласие,
предоставено доброволно след запознаване с определена информация.“. Изхождайки
от тази легална дефиниция е видно, че информираното съгласие предполага
запознаване с определена информация, т.е. един минимум на възприемане на
съответната информация, който би позволил нейното осмисляне, щото да бъде
дадено съгласие при условията на доброволност. Очевидно, при Д.К. случаят не е
такъв, тъй като, както отбелязва експертът, същият въпреки наличието на
сериозно мозъчно заболяване – епилепсия и въпреки формалното съзнание за
психична болест, е с устойчиво снижена способност за изпълнение на целенасочена
дейност, не е в състояние да поема отговорност, както и трудно се справя с
ежедневни задължения. Поради това Съдът приема, че Д.К. не е в състояние да
дава съгласие доброволно, при запознаване с определена информация и преценява,
че същият не е годен да дава информирано съгласие за лечението си. С изключение
на така коментирания аспект от експертното заключение, Съдът намира останалата
негова част за обоснована и правилна и му отдава вяра.
В подкрепа на приетата по-горе фактическа обстановка са показанията на свидетеля
С.Ж.К. и заключението по изготвената съдебно-психиатрична експертиза. Косвено,
в подкрепа на приетите от Съда факти и обстоятелства са и обясненията на Д.К.,
доколкото същите дават ясна представа за формалното съзнание за наличието на
психична болест, както и за недостатъчното оценяване на рисковете от
алкохолната злоупотреба.
Въз основа на изложеното дотук Съдът намира, че Д.Ж.К. ЕГН: **********
страда от F10.2 ПСИХИЧНИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА, ДЪЛЖАЩИ СЕ НА УПОТРЕБА НА
АЛКОХОЛ, СИНДРОМ НА ЗАВИСИМОСТ, F07.0 ОРГАНИЧНО РАЗСТРОЙСТВО НА ЛИЧНОСТТА. Касае
се за психично заболяване по смисъла на чл. 146 ал.1 т.1 33 От събраните гласни
доказателствени средства, както и от приетото експертно заключение следва
извода, че към настоящия момент,
вследствие на заболяването, предложеното за задължително настаняване и лечение
лице е в състояние да извърши престъпление, което представлява опасност за
самия него или за околните, като особено отчетлива е опасността за живота и
здравето на самия Д.К.. Ето защо Съдът приема, че в настоящия случай са налице
предпоставките по чл.155 ЗЗ и внесеното искане от страна на Районна прокуратура
– *** по реда на чл. 155 и сл. от ЗЗ е основателно. Д.Ж.К. следва да бъде задължително настанен и
лекуван по реда на ЗЗ. По отношение на формата, срока на лечение и лечебното
заведение, Съдът счита, че следва да бъде взето предвид становището на вещото
лице, а именно: задължително стационарно лечение за срок от три месеца, в ДПБ –
***. Така определените срок и форма са уместни по своето естество, за да имат
положителен ефект върху състоянието на Д.К..
Относно необходимостта от назначаване на лице, което да изразява
информирано съгласие за лечението на лицето, Съдът взе предвид, че в хода на
съдебното дирене се събраха данни за наличието на близки лица, на които може да
се възложи функцията да изразяват информирано съгласие за лечението на лицето –
С.Ж.К. – негов ***. Въпреки това, с цел да се избегне конфликт на интереси и
съмнения относно реда на провеждане на лечение, неговата продължителност и
евентуални други въпроси от лично и семейно естество, а не на последно място
- и с оглед постигане целите на
производството по чл. 162 ЗЗ, функциите на лице, което да изразява информирано
съгласие за лечението на Д.Ж.К. ЕГН: ********** следва да бъдат възложени на
длъжностно лице, определено от *** НА ОБЩИНА ***, тъй като на територията на
същата община попада споменатото лечебно заведение.
Водим от горното и на основание чл. 162 ал. 1 от Закона за здравето, съдът
Р Е Ш И:
НАСТАНЯВА Д.Ж.К. ЕГН: ********** на задължително стационарно лечение за
срок от ТРИ МЕСЕЦА в ДПБ - ***.
НАЗНАЧАВА определено от *** НА ОБЩИНА *** длъжностно лице да изразява информирано съгласие за лечението
на Д.Ж.К. ЕГН: **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7 - дневен срок от днес пред ***ски
окръжен съд, като обжалването не спира изпълнението му.
Препис от решението да се изпрати незабавно на ДПБ - *** и на *** на ОБЩИНА
***, за изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: