Решение по дело №668/2018 на Районен съд - Чирпан

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 май 2019 г. (в сила от 20 ноември 2019 г.)
Съдия: Тихомир Колев Колев
Дело: 20185540100668
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 33

09. 05. 2019 год. гр. Чирпан

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд  Чирпан, втори състав

На 22. 04. 2019 год.

В публично заседание в състав:

                                         Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ

Секретар:  МАРИЯ ХАЛАЧЕВА

 Сложи за разглеждане докладваното от  Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ

 Гр. дело номер 668 по описа за 2018 година

 и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.

Ищцовата страна чрез процесуалния си представител ю.к. П.П. твърди в исковата молба, че на 21.08.2015г. бил сключен Договор за потребителски кредит № **********, между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и Н.Т.Л. като длъжник. Договорът е сключен при следните параметри: Сума на кредита: 2000 лв.;Срок на кредита: 24 месеца;Размер на вноската: 123.64 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %; Лихвен процент на ден: 0.11%; Общо задължение по кредита: 2967.36 лв.

По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:

Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1999.92 лв.; Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 83.33 лв.; Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:Общо задължение: 4967.28 л в.;Общ размер на вноска: 206.97 лв.; Дата на погасяване: 15-ми ден от месеца.

Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които били предадени при подписване на договора и с които длъжника внимателно се запознал преди подписване на договора, приел ги и нямал забележки към тях и се задължавал да ги спазва, за което полагал подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.

Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставяло безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценял доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлагало дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписвал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнявало точно и в срок задълженията си по договора, като на 21.08.2015 г. превело парична сума в размер на 2000.00 лв. по посочена от длъжника Н.Т.Л. банкова сметка (***еренция: 270РМWР152330075 от дата 21.08.2015г.)

Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения и  направил само 1 пълна погасителна вноска и една непълна погасителна вноска, съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: ,,....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.". На 26.01.2016 г. договорът бил прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и била обявена неговата предсрочна изискуемост. На 06.07.2017г. на длъжника било изпратено уведомително писмо, с което той бил информиран, че договора е едностранно прекратен и задължението е обявено за предсрочно изискуемо.

Към настоящия момент размерът на погасеното задължение по ДПК № ********** било в общ размер на 208.9 лв./двеста и осем лева и 0.90 ст. /. С плащанията си длъжникът бил погасил част от номинала по заема в размер на 207.00 лв./двеста и седем лева. /. Сумата от 1.90 лв. / един лев и 0.90 ст./  отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т. 12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.".

Неизплатената част от номинала  по договора била в  размер на 5441.02 лв. /пет хиляди четиристотин четиридесет и един лева и 0.02 ст./.

Ищецът заявява в ИМ, че в настоящето производство „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на 15.27 лв. /петнадесет лева и 0.27 ст.. /, поради липса на материален интерес. Претендирали само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

 Считат, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представял на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ и СД били длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД били длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако били изпълнени всички изброени условия Кредиторът се задължавал да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.

Излагат още в ИМ, че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не сторил това, а усвоил предоставената в заем сума, направил плащания по заема, което считал за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.

Ответникът се съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.

Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд - гр. Чирпан. По заявлението било образувано ч.гр.дело № 371/2018 г. След като длъжникът не бил намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството било дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 02.08.2018г.

 Моли съда, да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу длъжника Н.Т.Л., в размер на 5441.02 лв. /пет хиляди четиристотин четиридесет и един лева и 0.2 ст./.неизплатено парично задължение, от които 4760.28 номинал и 680.74 лв. неустойка, по ДПК №**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.

Моли, да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител е подал отговор в законоустановения срок, с който заявява, че исковата претенция е допустима, но по същество е неоснователно, като излага мотиви за това.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,  съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 371/ 2018 г. по описа на Районен съд Чирпан, съдът е издал в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу Н.Т.Л. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 5456,29 лв. / пет хиляди четиристотин петдесет и шест лева и 29 ст./ лева. размер и валута: 5441,02 лв. / пет хиляди четиристотин четиридесет и един лева и 02 ст./ лева – включващо главница в размер на 4760,28лева, неустойка в размер на 680,74лв., законна лихва за забава 15,27лева от 16.10.2015г. до датата на изпадане на длъжника в забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 10. 05. 2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 109,13 / сто и девет лева и 13ст./лева – ДТ и 150.00 / сто и петдесет /лева – юрисконсултско възнаграждение. 

 В законоустановения срок длъжникът по заповедното производство Н.Л. *** възражение, поради което заповедният съд с нарочно определение от 20.07.2018г. указал на заявителя ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, че може да предяви иск за вземането си. В дадения едномесечен срок заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта, от което се установява съответно пасивната и активна легитимация на страните, както и наличието на правен интерес у ищцовата страна от воденето на положителен установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК.

В хода на производството е представен Договор за потребителски кредит № ********** от 21.08.2015г. по силата на който ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД е предоставило на ответника по делото Н.Т.Л. кредит в размер на 2000.00лв. с подробно описани в Глава VI от Договора параметри. В проведеното съдебно производство не се доказа твърдението на ответната страна, че не ответникът Н.Л. е сключил договора. Видно от приетите и изслушани Съдебно – графически експертизи по категоричен начин се установява, че Договора е подписан от ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

"Профи Кредит България" ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства (както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Съгласно разясненията, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, намерила израз в множество решения /Решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о., Решение № 169 от 17.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1272/2015 г., II т. о. и др. /, които намират приложение и по отношение на договорите за потребителски кредит, какъвто е процесният, когато искът по чл. 422 ГПК е за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с оглед характера на заповедното производство - едностранно до произнасянето на съда, не притежава правната характеристика на уведомление до длъжника за предсрочната изискуемост на кредита. Доколкото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора, тя също няма характер на уведомление до длъжника, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Що се касае до исковата молба по чл. 422 ГПК, то тя безспорно има характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради което с връчване на препис от същата на ответната по спора страна, предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя. Това уведомяване обаче, както е прието и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение по т. д. № 362/2015 г. II т. о., не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на предявения положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, независимо от наличието на останалите обстоятелства, тъй като не може с обратна сила да промени момента на изискуемост на задължението, а представлява единствено едно ново основание за предявяване на осъдителен иск или на ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. Поради това и предвид обусловеността на предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК от основанието и размера на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, то при позоваване от страна на заявителя на предсрочна изискуемост на кредита, тази предсрочна изискуемост трябва да е настъпила преди образуване на заповедното производство. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са осъществени преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането в заявения му размер не е изискуемо, нито е възникнало на предявеното от заявителя основание. Изрично по делото не е представено писмено или гласно доказателство, от което по категоричен начин да се доказва и установява, че уведомление за настъпила предсрочна изискуемост е било изпратено от ищцовата страна и съответно получено / т. е. стигнало до знанието на/ от ответника.

Предвид изложеното и с оглед липсата на доказателства изявлението на кредитора – ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да достигнало до длъжника Л. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то съдът намира, че същото не е породило целеното правно действие. Поради това счита, че предявения от ищеца иск за установяване съществуването на вземането на кредитора за сумата от 5441, 02 лв. е неоснователен на предявеното в исковата молба основание и като такъв искът следва да бъде отхвърлен.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов и Ирина Харалампиева Георгиева против Н.Т.Л. ЕГН **********,***, п.к. 6200, общ.Чирпан, ул. Братя Даскалови № 11 и адрес за кореспонденция: с. Ц., общ.М.,обл. Пловдив, ул. С.  № **, иск да се признае за установено по отношение на Н.Т.Л. съществуването на вземането на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД София за сумата от 5441, 02 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на  подаване на заявлението до окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с п. а. против Н.Т.Л., с п. а. заповед № 129/ 11.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 371/ 2018 г. по описа на РС Чирпан.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: