Р Е Ш Е Н И Е :
№ 853 / 01.11.2019 година, гр. Пещера
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав
На 15.10.2019 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
Секретар: Тодорка Даракчиева
като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по
гр.дело № 202 по
описа за 2019 година
Предявен е установителен иск по чл. 415 от ГПК
във вр. с чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „МОГО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София 1113, район
„Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. „Николай Хайтов“ № 12, ет. 2, ап. 3, представлявано
от управителя Е. В. В., чрез мл. адвокат Д.Й. – САК, против ответницата В.И.Я. ***, в която се твърди, че на 01.06.2017г., между ищеца, в
качеството му на Лизингодател и ответницата Я., в качеството й на
Лизингополучател, е сключен Договор за финансов лизинг № AG0000090 със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив, по силата на който, „Мого България“ ЕООД се задължава да
придобие и предостави за възмездно ползване на Лизингополучателя следния
лизингов актив, а именно: л.а. БМВ X 5 с идентификационен № WBAFB31060LG96611 с двигател
50062384. От своя страна, Лизингополучателят се задължавал да заплаща
дължимите суми по договора за лизинг и да използва вещта в съответствие с
Общите условия към договори за финансов лизинг, сключвани от „Мого България“
ЕООД с физически лица-потребители и приложенията към тях и с условията, изрично
уговорени в сключения договор за лизинг. В съответствие с договора ищецът е
придобил и предоставил на В.Я. за използване гореописания лек автомобил, като
последният му е предаден заедно със сключването на договора, за което бил
съставен Приемо-предавателен протокол от 01.06.2017г.Вследствие на неизпълнение
на договора от страна на
ответницата на основание чл.13.5 във вр.
с чл.13.6 от Общите условия
лизингодателят изпратил до
лизингополучателя Уведомление за
прекратяване на договора за лизинг,което
е било получено лично от последния на
23.04.2018 година.Съгласно същото
уведомление ответницата е била длъжна
доброволно да предаде лизинговия
актив по договора,заедно с всички
принадлежности и придружаващите го
документи и да заплати дължимите към датата на прекратяване на договора задължения.Сочи още ,че след датата
на прекратяване ищцовото дружество е
получило обратно държането на лизинговия актив,който е бил предоставен за временно ползване на лизнигополучателя,но не е получил изпълнение
на останалите задължения по договора за
лизинг,а именно:сумата от 310 лева ,представляваща неизплатена част от
лизингова вноска № 9 с падеж-25.02.2018
година ,за която е издадена фактура №
0-7094 от 25.02.2018 година ;сума в размер на 341.90 лева ,представляваща
лизингова вноска № 10 с падеж-25.03.2018 година ,за която е издадена
фактура № 0-8844 от 25.03.2018 година;
сума в размер на 337.68 лева ,представляваща
неизплатена част от лизингова вноска № 11,за периода от 26.03.2018
година до прекратяване на договора
23.04.2018 година.Твърди се още ,че съгласно клаузите на договора ответницата
дължала и неустойка за просрочие в
размер на 1030.42 лева . Твърди се още,
че ,за да си възстанови държането
върху лизинговия актив ищцовото
дружество е направило разходи в размер
на 740.37 лева ,за което е издадена фактура
№ ********** от 03.05.2018 година
,която сума до момента не е възстановена
от ответницата.С оглед на всичко изложено към настоящия момент ответницата
дължала на ищцовото дружество сумата от
2760.37 лева ,която не е погасена
до момента. Депозирали заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист за дължимите от
ответницата Я. суми по процесния Договор. По подаденото заявление било
образувано ч. гр. д. № 1231/2018 г. на Районен съд - Пещера, по което била
издадена Заповед за изпълнение за претендираните от ищеца суми. Заповедта била
връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК,което мотивирало правният
им интерес да установят вземането си.
Молят да
се постанови решение, с което да се
признае за установено по отношение на
ответницата В.Я., че същата дължи на ищцовото
дружество следните сумите по
Договор за финансов лизинг № AG0000090 със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив от 01.06.2017г., както следва: сумата от
989.58 лева - неплатени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг № AG0000090 със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от
01.06.2017г., сумата от 4.72 лева- неустойка за забава на плащане на лизингови
вноски, сумата от 1 025.70 лева - неустойка за прекратяване на договора по вина
на лизингополучателя, сумата от 740.37 лева - разходи за възстановяване на
лизинговия актив, или общо сумата в размер на 2 760.37 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 17.09.2018г., до окончателното й изплащане. Претендират
присъждане на разноските в двете производства. Ангажират доказателства.
В указания от съда срок
ответницата не е депозирала писмен отговор и не е ангажирала доказателства.От
назначения й особен представител адв.Р.
не е постъпил писмен отговор и не
са ангажирани доказателства по делото.
Въз основа
на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност
във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено
следното :
От събраните по делото писмени доказателства :договор за финансов лизинг AG0000090 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 01.06.2017 година
;погасителен план; общи условия;приемо-предавателен протокол; талон; фактури; уведомление
се установява ,че на 01.06. 2017 година между
„МОГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.София в качеството му на
лизингодател и ответницата В. И.Я. *** е
сключен договор за финансов
лизинг със задължение за
придобиване на собствеността върху лизинговия актив ,по силата на който ищцовото
дружество се задължило да предостави
на ответника лизингов актив : МПС BMW X 5 с идентификационен № WBAFB31060LG96611 с двигател
50062384 .Била
договорена цена на лизинговата вещ от 8500 лева и срок на лизинга от 34 месеца при договорен лихвен процент от
36%.Неразделна част от договора е погасителен план за лизингови вноски и ОУ.Във връзка със сключения договор на 01.06.2017 година ищцовото дружество е предало на ответницата
по делото описания лизингов актив ,за
което е съставен и приемо-предавателен
протокол.Установява се още ,че на 12.04.2018 година до ответницата е било
изпратено писмено уведомление за прекратяване на договора за лизинг ,което е получено от нея
лично срещу подпис на 23.04.2018 година .Със същото уведомление ответницата е поканена да върне лизинговата вещ и да заплати на
лизингодателя сума в размер на 2376.96
лева ,в това число: лизингови вноски в размер на 680.58 лева; неустойка за
забава в размер на 10.68 лева и неустойка
по чл.15.5 от ОУ на договора в размер на
1025.70 лева ,както и разходи за
възстановяване на лизинговия актив в размер на 660 лева.
По делото е приложено ч. гр. дело №1231/2018 година по описа на Пещерския районен съд , от което се установява ,че същото е
образувано по заявление на „МОГО
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.София за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу В.И.Я. с ЕГН-**********
*** за следните суми: сумата от 989.58
лева –неизплатени лизингови вноски по
договор за финансов лизинг от 01.06.2017 година ;сумата от 7.72 лева-неустойка за забава
на плащания на лизингови вноски;
сумата от 1025.70 лева –неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя;сумата от 740.37 лева
–разходи за възстановяване на лизинговия актив. Претендирани
са законна лихва върху главницата и разноски по делото.Въз основа на
заявлението е издадена заповед № 431 от
17.09.2018година ,с която е разпоредено длъжникът В. И.Я. *** да заплати
на „Мого България „ЕООД гр.София сумата от: сумата от 989.58 лева
–неизплатени лизингови вноски по договор
за финансов лизинг от 01.06.2017 година ;сумата от 7.72 лева-неустойка за забава
на плащания на лизингови вноски;
сумата от 1025.70 лева –неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя;сумата от 740.37 лева
–разходи за възстановяване на лизинговия актив,ведно със законната
лихва върху главницата ,считано от
15.09.2018 година до окончателното
изплащане на вземането ,както и разноски
в размер на 535.21лева.Заявлението е връчено на длъжника при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК ,поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя за правото му да
предяви иск за установяване на вземането си ,което е връчено на последния на 07.01.2019
година.Видно от доказателствата по делото настоящата искова молба е входирана в
РС-Пещера на 07.02.2019 година,като е изпратена чрез куриерска фирма на
06.02.2019 година.
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и
изслушана съдебно икономическа експертиза като вещото лице Цв.К. в заключението си сочи ,че при
извършената от експерта проверка в счетоводството на ищцовото дружество и
представените по делото писмени доказателства е установила ,че по фактура №
0-7094 от 25.02.2018 година издадена по договор за финансов лизинг на стойност 341.90 лева е осчетоводена от ищеца сумата от 9.34 лева
,с която се покривала дължимата лихва по
вноската ,като тази сума била останала от предишна вноска по договора за
лизинг.Остатъкът от вноска под № 9 съгласно уговорения от страните погасителен
план в размер на 332.56 лева не е осчетоводена от ищцовото дружество, поради липса на плащане от страна на
ответницата и тази сума е
дължима.Издадено е било кредитно известие
№ ********** от 23.04.2018 година.По фактура № 0-8844 от 25.03.2018
година на стойност 341.90 лева касаеща вноска № 10 също не е осчетоводена от
ищцовото дружество ,поради липса на плащане от страна на ответницата и тази
сума е дължима.Издадено е било кредитно известие № ********** от 23.04.2018 година.За да
възстанови лизинговия си актив ищцовото дружество е направило разходи в размер на 734.40 лева ,за което е била
издадена фактура от дружество „Ем Би Кей Груп“ЕООД с основание „Възстановяване на владението на
лизингова вещ“-заплатени от ищцовото дружество
на 03.05.2018 година и съответно осчетоводени от него.Тези разходи не са
били възстановени от ответницата Я..След прекратяване на договора за лизинг
ищцовото дружество е начислило санкция за прекратяване в размер на 1025.70
лева и натрупана неустойка в размер на
7.80 лева.Към момента се дължала от ответницата: главница по договора в размер на 479.17 лева ; лихва в размер на 515.13 лева ;неустойка за
предсрочно прекратяване в размер на 1025.70 лева;санкция за закъснели плащания
в размер на 7.80 лева; разходи за
възстановяване на владението на актив в размер на 734.40 лева .
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
Касае
се за иск по чл.415 от ГПК за уважаването на който следва да бъде установено безспорно
,че искът е допустим и, че
претендираното от ищеца вземане съществува
в размера ,който е посочен в
исковата молба.
Безспорно се установява по делото ,че са налице
положителните процесуални
предпоставки за предявяване на иска
–издадена заповед за изпълнение; писмено
възражение срещу нея/връчване при
условията на чл.47,ал.5 от ГПКТ/ и
спазване на едномесечния
преклузивен срок, в рамките на който
следва да бъде предявен установителния
иск.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи ,че страните
по делото са били обвързани от валидни облигационни отношения по правилата
на договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив.Установи се ,че ищецът е
изпълни поетите по договора задължения
,а именно да предостави на ответника
точно описания в договора лизингов актив.Установи се ,че ответницата в
качеството й на лизингополучател не е
заплатила лизинговите вноски ,като е
последвало и предсрочно прекратяване на договора ,за което е била начислена
уговорената неустойка.
С оглед
на изложеното съдът счита ,че предявеният иск е основателен и като такъв следва
да бъде уважен като се постанови решение
,с което се приема за установено по отношение на ответницата ,че ищецът има
валидно и изискуемо вземане срещу нея в
размер на главница от 989.58 лева –неизплатени лизингови вноски по договор за финансов лизинг от 01.06.2017 година ;сумата от 7.80 лева-неустойка за забава
на плащания на лизингови вноски;
сумата от 1025.70 лева –неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя; сумата от 734.40 лева
–разходи за възстановяване на лизинговия актив,ведно със законната
лихва върху главницата ,считано от 15.09.2018
година до окончателното изплащане
на вземането съобразно заключението на
вещото лице и претендираното в исковата молба.
В
тежест на ответника следва да се възложат и направените в настоящото производство
разноски в размер на 745 лева.
Водим от горните съображения,
Пещерският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.Я. с ЕГН-********** ***, че „МОГО БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ул.“Н.Хайтов“ № 12,ет.2,ап.3, представлявано
от Е. В., чрез мл.адв.Й. има валидно и изискуемо вземане срещу нея в
размер на: сумата от 989.58 лева –неизплатени лизингови вноски по договор за финансов лизинг от 01.06.2017 година
;сумата от 7.72 лева-неустойка за забава
на плащания на лизингови вноски;
сумата от 1025.70 лева –неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя; сумата
от 734.40 лева – разходи за възстановяване
на лизинговия актив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2018
година до окончателното изплащане
на вземането ,както и разноски в размер
на 535.21лева по ч.гр.дело № 1231/2018 година по
описа на ПщРС
ОСЪЖДА В.И.Я. да заплати на „МОГО БЪЛГАРИЯ „ЕООД гр. София разноски по делото в размер на 745 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: