РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Пловдив, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Радослав П. Радев
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300502991 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 2580 от 11.07.2022 г. постановено по гр.д.№ 1430 по описа за 2022
г. на Районен съд - Пловдив, XX гр.с., се ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за заплащане
на такса за експресно разглеждане в размер на 61.52 лв., обективирана по договор за
кредит № ***г., сключен между М. Ж. М., ЕГН ********** от *** и „Вивус.БГ“ ЕООД
/с предишно наименование „4финанс“ ЕООД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, със законен представител З. Р.. ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД /с
предишно наименование „4финанс“ ЕООД/, да заплати на М. Ж. М., сумата от 200 лв.
направени по делото разноски. ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД /с предишно
наименование „4финанс“ ЕООД/, да заплати на адв. Е. И., АК-***, на основание чл.38
ЗА сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът “ВИВУС.БГ“ ЕООД,
ЕИК:***, който чрез пълномощника юрисконсулт Д. е подал въззивната жалба. Излагат
се оплаквания, че решението е неправилно и необосновано. Поддържа се, че
процесната такса „експресно разглеждане“ не е свързана с усвояване и управление на
кредита, не е недействителна и договорена в противоречие с разпоредбата на чл.10а,
ал.2 от ЗПК. Излагат се доводи, че по същество таксата за експресно разглеждане
представлява възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, предоставена от
дружеството на клиентите при сключване на договора и която услуга няма връзка с
условията и параметрите на договора за кредит. Посочва се, че услугата експресно
1
разглеждане се предоставя по изрично искане на лицето преди сключване на договора
и използването на услугата не е в причинна връзка с усвояване на кредита. Поддържа
се, че таксата „експресно разглеждане“ не представлява пряк разход по кредита, поради
което не се включва при формиране на ГПР. Посочва се, че процесната такса няма
задължителен характер за разлика от общите разходи по кредита. Излагат се
съображения, че районния съд не е отчел, че срещу изрично заявената от ищеца услуга
срещу сумата от 61, 52 лева е налице насрещна престация, както и в Стандартния
европейски формуляр цялата изискуема информация по ЗПК е била предоставена.
Поддържа се, че решението е в противоречие с одобрени от КЗП Общи условия,
представени от дружеството по реда на чл.148, ал.3 от ЗЗП. Искането към въззивния
съд е да отмени обжалваното решение, както и да присъди разноските за
първоинстанционното и въззивното производство.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Ж. М.,
ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Е. И., с който оспорва същата като
неоснователна. Взема становище по оплакванията в жалбата и излага доводи за
правилността и законосъобразността на решението като се позовава на съдебна
практика. Развива съображения за сключване на договора за кредит в нарушение на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и намира, че в него липсва част от задължителните реквизити в
посочената норма като обосновава доводи за неговата недействителност. Искането към
въззивния съд е да потвърди обжалваното решение. Моли за присъждането на
разноски.
С Определение № 11192/18.10.2022 г. по гр.д.№ 1430 /2022 г. ПРС, XX гр.с. в
производство по реда на чл.248 ГПК, след връщане на делото с Определение № 2327 от
07.10.2022 г. по в.гр.д.№ 2622/2022 г. на ПОС, VI гр.с., е оставено без уважение искане
във въззивна жалба от „ВИВУС.БГ“ ЕООД за изменение на първоинстанционното
решение в частта за присъдените разноски от 200 лева на ищеца и 300 лева -
адвокатско възнаграждение на адв.Е. И. на осн.чл.38 от ЗАдв, което не е обжалвано.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на М. Ж. М.
против „4финанс“ ЕООД / понастоящем „ВИВУС.БГ“ ЕООД/, с която е предявен иск
за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата от сключения
между тях договор за кредит № ***г., установяваща задължение за заплащане на такса
за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, е нищожна като
противоречаща на принципа на добрите нрави, неравноправна по смисъла на ЗЗП и
заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
От фактическа страна по делото се установява и не се спори относно
сключването на договор за потребителски кредит № ***г. между „4финанс“ ЕООД
като кредитодател и М. Ж. М. като кредитополучател.По силата на процесния договор
ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 240 лв. със задължение да я
върне в срок от 30 дни при лихвен процент - 40,96 %, ГПР – 49,6 %. В договора е
уговорена и такса за експресно разглеждане в размер на 61,52 лв., като общата
2
дължима сума по кредита е в размер на 309,60 лв. Към договора за потребителски
кредит са представени Общи условия на договора за кредит. Приложено е и преводно
нареждане от дата 10.08.2016г. с наредител „4финанс“ ЕОД и получател М. Ж. М., за
сумата от 240 лв. От неоспореното заключение на ССчЕ се установява, че в размера на
ГПР не е включен разходът на потребителя за таксата за експресно разглеждане.
Вещото лице е заключило, че с включване на последната е налице оскъпяване на
договора с 12, 80 %.
С обжалваното решение районният съд е приел, че таксата за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредита, представлява установено задължение
на кредитополучателя, свързано с усвояване на кредита, пряк разход по кредита и е
следвало да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите ( чл.
11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ). Посочил е, че при включването на вземането за
такса в ГПР по договора се превишава лимита, императивно заложен в чл. 19, ал. 4
ЗПК, за което се е позовал на приетата по делото ССчЕ. РС е заключил, че предявеният
иск за установяване недействителността на клаузата за таксата за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредита е основателен и следва да бъде
уважен.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо, поради което съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи,
като въззивната инстанция се произнесе правния спор между страните.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по същество на
спора, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред
първоинстанционния съд. След преценка им, въззивният съд изцяло възприема
фактическата обстановка установена от районният съд, която се подкрепя от събраните
по делото писмени доказателства. Споделят се и изводите на районният съд за начина,
по който следва да се ценят събраните по делото доказателства, както и правните
изводи, които те обосновават, поради което същите не следва повторно да бъдат
анализирани, а на основание чл.272 ГПК да се препрати към мотивите на
първоинстанционния акт.
По направените оплаквания във въззивната жалба и доводи в отговора на
въззивната жалба, въззивният съд намира следното:
Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява договор за потребителски кредит, по отношение на който
намират приложение разпоредбите на ЗПК. Предвид неравнопоставеното положение
между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила
рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава
Шеста на ЗПК. Правата на потребителя по сключения потребителски кредит имат
нужда от засилена закрила, поради което всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна
- чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Целта на таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
3
предоставяне на кредит. Според разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, доколкото те са част от дейността му по предоставяне на
кредита. От приложените по делото общи условия по договора се установява, че
процесната такса се дължи за експресно разглеждане на искането за отпускане на
кредит и получаване на отговор по него в срок до 15 минути от изпращането му или за
приоритетно разглеждане на искането и ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа
от началото на следващия работен ден, в случай че искането е постъпило извън
работното време на кредитора, в неработен ден или официален празник. Таксата се
дължи еднократно, но заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като
сумата се начислява към вноските по кредита. Въззивният съд намира, че макар таксата
да е уредена като дължима за т.нар. допълнителна, незадължителна услуга за бързото
разглеждане на искането на потребителя за отпускане на креди, предвид естеството на
посоченото действие на кредитора, същото представлява част от основната му дейност
по предоставяне на кредита. По отношение на изисканата такса не намира приложение
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, която дава възможност за получаване на такси и
комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги, тъй като същите
нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора за
кредит, а в случая се касае за услуга, включена в основната дейност на кредитора по
предоставяне на паричната сума. След като ищецът е подал заявление за предоставяне
на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на
паричната сума, то ответникът не е следвало да изисква заплащане на такса за
разглеждането на документите, без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за
кредитиране. Изложеното налага извод, че клаузата за заплащане на такса за експресно
разглеждане е договорена в нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Изискваната от ответника такса за експресно разглеждане на искането на ищеца,
с оглед начина на уговарянето й и начина на заплащането й се явяват пряк разход по
кредита и скрита печалба - допълнително възнаграждение за кредитора в размер на
61,52 лева и е следвало да бъде включена при формирането на ГПР ( чл. 11, ал. 1, т. 10,
вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ). Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит. В случая се установява от заключението на ССчЕ, че таксата за експресно
разглеждане не е била включена при формирането на ГПР, със същата кредита се
оскъпява с 12, 80 %. Следователно действителният прилаган ГПР по договора е 62, 40
%, поради което с договарянето на процесната клауза се заобикаля разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК и се превишава възприетия с нея законов максимум на ГПР,
обосноваващо нищожността на клаузата. Извод за обратното не може да се обоснове от
твърденията в жалбата, че е налице насрещна престация, доколкото се констатира
изначалната недействителност на клаузата за заплащане на оспорената такса.
Неоснователно е и позоваването на Стандартния европейски формуляр, доколкото
такъв не е представено по делото. Също така неоснователно се възразява за
4
противоречие на първоинстанционното решение с общите условия на договора за
кредит, тъй като районният съд се е произнесъл при съвкупната преценка на
доказателствата и приложимите разпоредби на ЗПК, поради което правилно е
заключил за нищожността на оспорената клауза.
Ето защо, предявеният иска се явява основателен и следва да бъде уважен.
Районният съд е достигнал до същия извод, поради което е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение.
При този изход на делото основателно е искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски за производството. Процесуалният представител на
въззиваемата страна е оказал безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от
Закона за адвокатурата, съгласно представения договор за правна защита и съдействие
пред въззивна инстанция. С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на адв. Е. Г. И.
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
за безплатна защита пред въззивния съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2580 от 11.07.2022 г. постановено по гр.д.№ 1430
по описа за 2022 г. на Районен съд - Пловдив, XX гр.с.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК: ***, да заплати на адвокат Е. И., АК-***,
личен № **********, със служебен адрес – ***, сумата от 400 лв. – адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5