Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София, 14.07.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на петнадесети юни
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при секретаря Надежда Масова, като
разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 2763 по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №20256566 от 20.11.2020г., постановено по гр. дело №61067/2019г.
по описа на Софийският районен съд, 150-ти състав е признато за установено по
реда на чл.422 ГПК, по предявения от „С.в.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, ********срещу Н.М.С. с
ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че Н.М.С. дължи на „С.в.“ АД сума в размер на 187,16 лева, представляваща стойност на потребени ВиК услуги през
периода 28.10.2015г. до 18.10.2018г. в имот, находящ се в гр.София, ж.к. „********ап.
57, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 10.01.2019г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен
искът за разликата над уважения размер от 187,16лева до пълния предявен размер
от 1225,58 лева, и за периода от 22.04.2012г. до 27.10.2015г, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 1270/2019г„ по описа на СРС, 150-ти състав. Признато е за установено по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С.в.“ АД срещу Н.М.С. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
че Н.М.С. дължи на „С.в.'‘ АД сума в размер на 16,34лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 17.01.2016г. до 18.10.2018г. върху стойността на потребени ВиК
услуги, като е отхвърлен иска за
разликата над уважения размер от 16,34 лева до пълния предявен размер от 100,62
лева и за периода от 22.04.2012г. до 16.01.2016г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1270/2019г., по описа на СРС, 150 състав. С решението е осъден Н.М.С. да
заплати на „С.в.“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 80,36 лева -
разноски в исковото производство пред Софийски районен съд и сумата от 11,74
лева - разноски в заповедното производство. Осъдена е „С.в.“ АД да заплати заплати на Адвокатско сдружение „Б.Л.”,
БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление ***, партер, на основание чл.
38 ЗА сумата от 273.29 лева - разноски в исковото производство пред Софийски
районен съд.
Срещу постановеното решение в уважените части
е подадена въззивна жалба от Н.М.С. – ответник в
първоинстанционното производство, подадена чрез адв. Д., негов пълномощник, в
която се излагат съображения за неправилност на постановения съдебен акт,
поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва, че неправилен и
необоснован е изводът на първоинстанционният съд, че е налице облигационна
връзка между страните с оглед на приложените доказателства по делото, както и
реално доставената услуга на вода. Излага подробно становище относно това, че
неправилно е прието, че ответникът е потребител след като не се установявало да
е собственик. Посочва, че не се установява ответникът да е обвързан от ОУ,
каквито не са представени по делото, както и не се установява фактът на реална
доставка на вода за процесния имот и при отчитането на водомерите да е спазен
предвидения за това ред. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да
се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира
разноски, включително и възнаграждение по чл.38 ЗАдв. Представя писмено
становище по делото.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба от въззиваемата страна ищец „С.в.“АД.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна в процеса,
поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Настоящият въззивен състав счита, че същото е правилно, а въззивната
жалба срещу него – неоснователна, поради следните съображения:
Ищецът „С.в.“ АД е
сезирал първоинстанционния съд с искова молба срещу Н.М.С., и в
която се твърди, че между ищеца и
ответника е налице облигационно правоотношение по
предоставяне на ВиК услуги, въз основа на неформален договор, сключен при
публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Твърди се, че за периода от 22.03.2012
г. до 18.10.2018г. ищецът е предоставил на ответника ВиК услуги на стойност от 1225,58лв.-главница,
за което издал фактури, но ответникът не е заплатил сумите по същите в
предвидения в чл. 31, ал. 2 ОУ срок – 30 дни от датата на фактуриране, поради
което на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се претендира
заплащането им, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 100,62лв.
за периода от 22.04.2012г. до 18.10.2018г. Претендира се и за присъждане на
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК от 10.01.2019год. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноските за производството и след като в заповедното производство по гр.дело
№1270/2018год. на СРС, 150-ти състав ответникът е подал възражение срещу
издадената срещу него за посочените вземания заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 30.01.2019год.
В срока по чл.131 ГПК не
е постъпил отговор на исковата молба от ответника. В заповедното производство е подадено възражение по чл. 414 ГПК, в което ответникът е направил възражение за
изтекла погасителна давност относно вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. В първото по
делото открито съдебно заседание се представя становище по делото от името на
ответника, чрез упълномощения адвокат Л., в което предявените искове се
оспорват изцяло по основание и размер, като се оспорва изрично и наличието на
облигационна връзка между страните.
Първоинстанционният съд,
за да уважи частично предявените искове е приел, че с оглед на приложените по делото извлечение от
справка от Службата по вписвания София за осъществени
вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида на името на Н.М.С.
и от която е видно, че ответникът е придобил право на собственост върху 1/2
ид.ч именно от процесния апартамент № 57, находящ се в
гр.София, ж.к. „******, въз основа на осъществено дарение на недвижим имот с
дарител Г.М.С., с отбелязването на нотариалния акт на 23.10.2014г., както и, че
не се спори между страните, а се потвърждава и от изявлението на вещото лице,
че адресът в ж.к. „*********“ е идентичен с адреса „ж.к. „Гео Милев“, както и
наличието на вписване на посочения нот. акт за дарение, което има характера на
официално удостоверяване за съществуването на посочения нот. акт, в който е
обективиран договор за дарение по силата на който ответникът на 23.10.2014год.
е придобил право на собственост върху ½ ид.ч. от процесното жилище,
изявлението на ответника в становището му, че не е отказал достъп до имота за
отчитане на водомера, обсъдени заедно и в съвкупност с неоспорените карнети по
делото с извършеното отчитане на
водомерите с положен подпис от името на ответника, които не са оспорени, ответникът се явява потребител на ВИК
услугите за процесния период. Като във връзка с
правата на ответника само за ½ ид.ч. от процесния имот и за
периода след 23.10.2014год. –датата на посочения нот. акт е приел, че ответникът е легитимиран да отговаря стойността на доставените ВиК услуги, но не и
за периода преди тази дата. С оглед на приетите и неоспорени СТЕ и ССЕ и въз
основа на приложените карнети за отчети по партидата на ответника се установява,
че за периода 01.02.2012год. до
06.06.2012год. е имало отчети на водомери в имота с посочени номера, за
следващия период до м.10.2015год. е изчислявано потребление на база, а след
като на 28.10.2015год. са монтирани четири броя водомери с посочени номера,
метрологично годни е отчитано
количеството вода, поради което и първоинстанционният съд е приел с оглед направеното възражение на ответника за
погасяване по давност на вземанията, направено във възражението му в заповедта
непогасени по давност и дължими се явяват задълженията за периода от
28.10.2015год./в предвид това че фактурата за периода от 28.10.2015год. до
03.12.2015год. е издадена на 17.12.2015год. и от когато тече срока-30 дни за
заплащане на задължението/ до 18.10.2018год. и за който период има реален отчет
на водомерите в имота с оглед на това, че ответникът е лигитимиран да отговаря
за половината от задълженията с оглед на притежаваните права е приел, че
задължението му е за сумата от 187,16лв./1/2 от 374,32лв./, а в останалата част
претенцията до пълния претендиран размер и период е отхвърлена. Уважен е искът
за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.01.2016г.
до 18.10.2018г. върху главницата, за стойността на потребени ВиК услуги от
187,16лв.
Срещу постановеното
отхвърлително решение не е постъпила въззивна жалба от ищеца, поради което в
тази част решението е влязло в сила и не е предмет на въззивното производство.
При така изложената
фактическа обстановка, въззивният съд намира следното от правна страна:
По предявените искове в
тежест на ищеца – въззиваема страна е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че между него и ответника съществуват договорни отношения за
доставка и отвеждане на вода за процесния недвижим имот, обема на реално
доставената и отведена вода за имота и нейната стойност, както и че паричното
задължение е възникнало и е изискуемо.
Съгласно законовата
дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2, буква
"а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, аналогична с тази на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г., потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, респ.
задължено лице за заплащане цената на доставени такива във връзка с чл. 203 от
ЗВ, е всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на имоти,
за които се предоставят В и К услуги. Получаването на услугата се извършва при
публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощено
от него лице и от съответния регулаторен орган. В и К операторите задължително
публикуват одобрените от комисията Общи условия на електронната си страница и
най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп до тях,
като последните влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник - арг. чл. 8, ал. 1 - ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. С оглед изложеното, за да се приеме, че между страните по делото е налице
валидна облигационна връзка, е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е
собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което са
предоставени В и К услугите.
Правилно
първоинстанционният съд при съвкупната преценка на доказателствата е приел, че
е установено, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот,
до който водоснабдителното дружество е доставило В и К услуги през процесния
период. По делото е представена справка за лицето Н.М.С., с посочен ЕГН, от
Служба по вписванията – София за периода 01.01.1992 г. – 09.10.2019 г. относно
вписванията, отбелязванията и заличаванията по персонална партида № 411029, от
която се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху 1/ 2
ид.ч. от процесния недвижим имот, намиращ се в гр. София, ЖК „*********“/сега *********,
на 23.10.2014г., по дарение с дарител Г.М.С., като няма последващи вписвания в
регистъра за прехвърляне на правото на собственост или учредяване на право на
ползване в полза на друго лице, а само вписване на възбрана върху процесния
недвижим имот на 24.10.2018год. За същия имот е приложен също така карнет за
отчет на водомерите с показания и подпис за потребител Н.М.С. от
03.12.2015год., който не е оспорен. С оглед на което при съвкупната преценка на
удостоверените от справката вписвания на посочените актове за имота и на името
на надарения ответник, както и на отчетния документ за водомерите в имота с
подпис на същия посочен като потребител, правилно първоинстанционният съд е
приел, че по делото е установено
обстоятелството, че ответникът считано от 23.10.2014год. е
собственик на ½ ид.ч. на водоснабдения имот, съответно същият има
качеството на потребител на ВиК услуги. В тази връзка ответникът не е направил
конкретни оспорвания на вписаните в справката обстоятелства и не е представил
доказателства за оборването им, с оглед на което съдът намира, че е
неоснователно възражението във въззивната жалба, че по делото не е установено,
че ответникът е собственик с оглед на приложената справка от АВ, съответно
потребител на ВиК услуги за същия. Също така следва да се има в предвид, че съгласно
чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на
имотния регистър, последният е система от данни за недвижимите имоти на
територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците,
носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в
закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на
посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да
се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и
вписаните актове.
От изслушаното и прието
по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от
страните, което въззивният съд кредитира като обосновано и компетентно дадено,
се установява, че количеството питейна вода, доставено в процесния имот през
процесния период е от общо 601.382куб.м.,
същото е измервано за периода от 28.10.2015год. до 08.09.2018год. въз основа на
монтираните четири броя водомери с посочени фабрични номера и метрологично годни. Вещите лица и по СТЕ и по
ССЕ са посочили, че изчисленията са правени при съобразяване на цените на ДКЕВР
към процесния период стойността на отчетеното количество вода за исковия период,
при съвпадане на показанията на водомерите и съответствие на показанията старо
и ново при отчитането на консумирана вода, дадени в табличен вид и в двете
експертизи и съвпадащи и в отразеното в карнетите и електронната справка за
отчет между които няма несъответствия и разминавания.
При преценката на
посочените доказателства в тяхната съвкупност
и взаимовръзка, настоящият въззивен състав приема, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, респ. ответникът притежава
качеството потребител на В и К услуги, като от кредитираното заключение на
изслушаната съдебно-техническа, се установява, че в процесното жилище реално са
били предоставяни от ищцовото дружество В и К услуги, като количеството
доставена питейна вода в имота за периода 28.10.2015год. до 18.10.2018год.
възлиза на 374,32лв., а съответно задължението на ответника, съобразно
притежаваните права в имота на 187,16лв. и при разглеждане и на възражението на
ответника за погасяване по давност.
Съобразно чл. 31, ал. 2
от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор „С.в.“ АД падежът на всяко от задълженията за плащане на потребените В
и К услуги е в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Съгласно чл.42 от Общите условия от 2006 г., които са
публикувани във в. Стандарт на 30.07.2006год. и във в. Куриер на 28.07.2006год.
и което е общоизвестен и служебно известен на съда факт при неизпълнение в срок
на задължението за плащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К
оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след
настъпване на падежа. Следователно след изтичане на 30-дневния срок и считано
от следващия ден длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се
начисляват лихви. Задължението е срочно, така че за да изпадне в забава
длъжникът, не е необходима покана от кредитора. Поради изложеното претенцията
за мораторна лихва върху дължимата главница се явява установена в своето основание за
посочения период от 17.01.2016год. до
18.10.2018год. и в размер на 16,34лв., като в тази част няма и
оплаквания във въззивната жалба.
Поради изложените
съображения и поради съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни
инстанции, решението на първоинстанционният съд в обжалваните уважени части
следва да се потвърди.
При този изход на спора не се дължат разноски на въззивника ответник,
а на въззиваемата страна ищец, която не е направила искане за присъждане на
разноски за въззивното производство.
Воден от гореизложеното,
Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20256566 от 20.11.2020г.,
на СРС, 150-ти състав, постановено по
гр.дело №61067/2019г., в обжалваната част.
Решението в
отхвърлителните части не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.