№ 1285
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги И.
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000501323 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 72 от 10.02.2022 г. по гр.д. 465/2021 г. по описа на Благоевградския
окръжен съд (БлОС), „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК: ********* е осъден да заплати на Л. К.
Б., ЕГН: ********** сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лв. на основание чл. 432, ал. 1
КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП
на 25.06.2020 г. в гр. Благоевград ведно със законната лихва върху сумата, считано от
27.11.2020 г. до окончателното й изплащане. Искът е отхвърлен за разликата над 25 000 лв.
до 40 000 лв. Съдът се е разпоредил и с отговорността за такси и разноски по реда на чл. 78
ГПК.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ответника „ОЗК-Застраховане”
АД. Оплакванията са свързани с твърдяна порочност на съдебния акт поради неспазване на
материалния закон – чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД. В жалбата на застрахователя се изразяват
опкавания от завишения размер на обезщетението за неимуществени вреди (но само за
разликата над 15 000 лв. до 25 000 лв.), така и от това, че възражението за съпричиняване не
било уважено от БлОС и е отхвърлено неоснователно. Изразява се още и оплакване за
началния момент на начисляване на мораторната лихва върху главницата за обезщетението
за неимуществени вреди, като също се счита, че е нарушен материалния закон, като не
следвало да се начислява лихва от датата на деликта. В съответствие с това,
застрахователната компания желае отмяна на решението на БлОС за сумата над 15 000 лв.
1
до 25 000 лв., а именно – за сумата от 10 000 лв.
Л. Б. (чрез процесуален представител) оспорва жалбата като неоснователна и моли
за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Пред апелативния съд са допуснати като нови доказателства и без възражения от
страните, копия от банкови документи за плащания на парични суми от застрахователя към
въззиваемото лице по процесната щета. Същите са представени от адв. С. – процесуален
представител на въззиваемия Л. Б. и не се спори между страните по осъществените
разплащания съобразно отразеното в тях.
Частичното обжалване на първоинстанционното решение от „ОЗК-Застраховане”
АД следва да се тълкува в смисъл, че от страна на това дружество, се признава, че то трябва
да носи отговорност по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ за неимуществените вреди, причинени от
застрахован при въззивника водач на МПС, причинил с автомобил телесни увреждания на
ищеца Л. Б. на 25.06.2020 г. в гр. Благоевград. Спорът между страните пред настоящата
инстанция се концентрира върху: а) размер на обезщетението за неимуществени вреди; б)
дали е налице или не съпричиняване; в) началният момент за начисляване на мораторната
лихва върху главницата по обезщетението за неимуществени вреди, тъй като обжалваното
решение на БлОС е валидно и допустимо (чл. 269 ГПК). Поради това, САС следва да се
произнесе само по оплакванията, наведени във въззивната жалба.
При процесната катастрофа, Б. е получил следните увреждания, установени
посредством заключение на вещо лице-лекар пред БлОС: счупване на външния кондил на
лявата подбедрица, довело до трайно затруднение на движенията на левия крайник и
представляващо средна телесна повреда. Счупването не е било тежко, но е довело до
необходимост от направа на оперативна интервенция и поставяне на метална плака за
подпомагане процесите на оздравяване на крака. Затрудненията в движението на крака са
продължили около 3 месеца, през което време е следвало да се използват помощни средства
за придвижване. Тъй като обаче възстановяването на подобни счупвания при възрастните
хора е по-бавно, вещото лице е определило периода на възстановяване движенията на
крайника около 3-4 месеца, като е следвало да се провежда и рехабилитация за
раздвижването на крака.
За интензитета на болките и страданията на пострадалия, в първата инстанция са
изслушани и показанията на св. К. Б. – съпруга на въззиваемия, подробно анализирани от
първостепенния съд, поради което не се налага повторното им възпроизвеждане.
По въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД, като спорен въпрос пред въззивния
съд:
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС 4/1968 г. на Върховния съд, както
и казуалната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение 184/08.11.2011 г. по
т.д. 217/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение 83/06.07.2009 г. по т.д. 795/2008 г. на ВКС, ТК,
II т.о. и други, е категорична, че „справедливостта” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а
се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на обезщетението за
2
неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към случая, при
съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове
връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответния
размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Такива факти и обстоятелства са, например: а) характерът и вида на
уврежданията; б) последиците им върху здравето на увредения/увредената, вкл. и в
дългосрочен план; в) интензитетът на болките и страданията, конкретно установими по
всяко дело; г) отражението на вредите върху ежедневието на ищеца/ищцата; д) социално-
икономическата обстановка в страната към датата на причиняване на деликта – като една
отправна точка за присъждане на справедливо обезщетение и в обществен смисъл с оглед
общата икономическа ситуация с държавата; е) възрастта на пострадалия/пострадалата и т.
н.
Затова значение имат: датата на процесното застрахователно събитие
/25.06.2020 г./, както и действащите към този момент лимити на отговорност на
застрахователите по КЗ; б) възрастта на ищцата към датата на застрахователното събитие –
73 г.; в) икономическата обстановка и конюнктура в страната през 2020 г.; г) брой, степен и
характер на увредите, както и отразяването им върху бита на пострадалата, включително и в
дългосрочен аспект; д) общият лечебен и възстановителен период след ПТП и т. н.
Обсъдените факти и обстоятелства дават основание на настоящия състав на САС да
приеме, че обезщетението за неимущестевени вреди е определено от първостепения съд в,
поначало, справедлив размер. Сумата от 25 000 лева е в състояние да компенсира
неимуществените вреди на въззиваемия и е в съответствие с чл. 52 ЗЗД. Това е така, тъй
като възстановяването на счупената част от подбедрицата е станало по-бавно поради
възрастта на пострадалия, търпял е значителни битови и хигиенни неудобства, обусловени и
от това, че е живеел на 4 етаж в кооперация без асансьор, бил е зависим от чужди грижи,
приемал е болкоуспокояващи. Трябва обаче да се посочи следното относно извършените от
застрахователя плащания по банковата сметка на пострадалия съгласно приетите от
въззивната инстанция документи, представени от въззиваемия.
На 13.05.2021 г. е извършено доброволно плащане от „ОЗК-Застраховане” АД в
размер на 8000 лв. Същото не е достатъчно да погаси задълженията на застрахователя от
общо 25 000 лв., но това плащане не е взето предвид, нито от ищеца (той е подал исковата
си молба също на 13.05.2021 г., т.е. преди още да е разбрал за извършеното частично
плащане на този ден и не е повдигал този въпрос пред първата инстанция), нито от
решаващия делото съд. Разбира се, обстоятелството, че този въпрос не е повдиган и
разглеждан пред първата инстанция, не пречи на въззивния съд да го вземе предвид, тъй
като, както бе посочено, БлОС не е бил уведомен за извършеното частично плащане. Няма
никакво съмнение обаче, че то следва да бъде приспаднато от крайния размер на
обезвредата от 25 000 лв., още повече, че и ищцовата страна в нито един момент в
производството, не е заявявала, че общата й претенция за обезщетение от 40 000 лв. не
включва посочените 8000 лв. Поради това, тези осем хиляди лева следва да се приспаднат от
3
присъдените общо 25 000 лв., тъй като са платени доброволно от въззивника /чл. 235, ал. 3
ГПК/.
Нужно е да се посочи, че на 27.04.2022 г., „ОЗК-Застраховане” АД е изплатил
допълнително сумата от 17 085.50 лв. по банковата сметка на Б. – факт, по който страните не
спорят. Според собствените признания на въззивника, посочени в писмената му защита с вх.
№ 22364/24.10.2022 г., тази сума представлява плащане на сумата от 15 000 лв. главница по
обезщетението за морални болки и страдания, която не е оспорена от въззивника (за нея
решението на окръжния съд е влязло в законна сила), а разликата над 15 000 лв. до 17 085.50
лв., представлявала мораторната лихва върху главницата от 27.11.2020 г. до 11.04.2022 г.
(съгласно постановеното в съдебното решение).
Ето защо, САС в настоящия си състав, счита, че от обжалваемия материален
интерес от 10 000 лв. следва да се приспадне сумата от 8000 лв, платена доброволно на
13.05.2021 г. от въззивника. Тя не е взета предвид от Благоевградския окръжен съд, но това
е разбираемо с оглед на това, че този факт не е посочван от страните в първата инстанция и
не е свеждан до знанието на БлОС. Апелативният съд следва да го вземе предвид, тъй като
страните не спорят по плащането, а игнорирането би довело до евентуално влошаване
положението на обжалващия (понеже липсва въззивна жалба от Л. Б.), а това е запретено от
чл. 271, ал. 1, изр. второ ГПК.
Следователно, от обжалваемия материален интерес от 10 000 лв., жалбата е
основателна за 8000 лв. (искът за тази сума е неоснователен поради извършено частично
плащане) и е неоснователна за 2000 лв.
По отношение приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – втори спорен
въпрос пред САС:
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената в по-ново време практика (решение № 45/ 15.04.2009 г.
по т. д. № 525/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009
г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на
вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на
пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
4
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като
паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да
обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото
лице.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения -
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но
всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. В случая не е налице противоправно поведение
на Б. като пешеходец при процесното ПТП. Той е пресичал на пешеходна пътека, при зелен
сигнал на светофарната уредба (според изслушаната в първата инстанция САТЕ), като не са
нарушени правила на ЗДвП или ППЗДвП от страна на пешеходеца. Това правилно е
констатирано от БлОС, поради което САС счита, че и нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
приложена правилно от първоинстанционния съд.
Третото оплакване е за началния момент, от който следва да се начислява
мораторната лихва за забава върху главницата по застрахователното обезщетение. „ОЗК-
Застраховане” АД е заплатил на 27.04.2022 г. на Б. по банков път сумата от 17 085.50 лв.,
като разликата над 15 000 лв. до 17 085.50 лв., представлявала мораторната лихва върху
главницата от 27.11.2020 г. до 11.04.2022 г. (съгласно съдебното решение на БлОС). По
принцип, това представлява извънсъдебно признание и съгласие с постановеното от
окръжния съд относно лихвата за забава, тъй като от страна на застрахователя, не са
съгласни, че мораторната лихва следва да се начислява от 27.11.2020 г., то те не е следвало
да заплащат лихви от тази дата. Отделно от това, оплакването във въззивната жалба, че
лихвата не следвало да се присъжда от датата на деликта е направено съвсел
произволно, то е nonsense, тъй като първоинстанционният съд не е присъдли законната
лихва от датата на деликта /макар и така да е поискано в исковата молба/, а е направил
анализ на разменената кореспонденция между страните и е посочил, че лихвата следва да се
начислява от 27.11.2020 г. Дори и при разглеждане по същество на оплакването за лихвите,
то е неоснователно, тъй като ОС-Благоевград е изложил пространни мотиви, защо законната
лихва върху главницата по застрахователното обезщетение следва да се начислява от
27.11.2020 г. Към съображенията на контролирания съд, САС се присъединява изцяло и за
да не ги повтаря, то препраща към същите на основание чл. 272 ГПК.
В заключение, първоинстанционното решение следва да се отмени в обжалваната
част за сумата от 8000 лв. и в тази част, исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователна, поради плащането й от длъжника на 13.05.2021 г., а за разликата от
обжалваемия материален интерес /2000 лв./, жалбата на застрахователя се явява
неоснователна. В останалата част /уважена и отхвърлена част на исковете/, решението на
5
БлОС е необжалвано и е влязло в законна сила.
Разноски:
При изводите на САС, разноските за първите две инстанции следва да се изчислят
повторно. За първата инстанция, те възлизат на 998.75 лв. в полза на Л. Б. /т.е. с 469.25 лв.
по-малко от присъдените от БлОС/ и 2 208 лв. в полза на „ОЗК-Застраховане” АД /или 768
лв. повече от присъдените в първата инстанция/. Страните не са възразили по списъците си
по чл. 80 ГПК, при което съдът изчислява разноските съобразно тези списъци. Освен това,
застрахователната компания дължи държавна такса от 680 лв., а не 1000 лв. /т.е. 320 лв. по-
малко/.
Относно втората инстанция, процесуалните представители на въззивника и
въззиваемия са направили взаимни възражения за прекомерност на заплатените адвокатски
възнаграждения /чл. 78, ал. 5 ГПК/. Предвид обстоятелството, че работата на процесуалните
представители пред САС е била минимална, а обжалваемия материален интерес – 10 000 лв.,
то настоящият състав на съда намира, че е справедливо и двата адвокатски хонорара да се
намалят до минимума им от 830 лв. /без ДДС/ съгласно Наредбата за размерите на
минималните адвокатски възнаграждения. Към сумата от 830 лв. хонорар за представителя
на застрахователя следва да се добави дължимия ДДС и тя става 996 лв. При направата на
съответните изчисления, разноските са 956.80 лв. в полза на „ОЗК-Застраховане” АД и 166
лв. в полза на Л. Б.. Удачно би било да се направи за улеснение съдебна компенсация между
двете суми, при което въззиваемото лице дължи за втората инстанция на застрахователното
дружество сумата от 790.80 лв. съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 72 от 10.02.2022 г. по гр.д. 465/2021 г. по описа на Благоевградския
окръжен съд в частта, в която в полза на Л. К. Б. е присъдена сумата от 8000 /осем хиляди/
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва от
27.11.2020 г., причинени му при ПТП в гр. Благоевград на 25.06.2020 г. по иск по чл. 432,
ал. 1 КЗ против „ОЗК-Застраховане” АД, в частта, в която в полза на Л. К. Б. са присъдени
съдебно-деловодни разноски в размер на 469.25 лв. /разликата между 1468 лв. и
действително дължимите 998.75 лв./ и в частта, в която „ОЗК-Застраховане” АД е осъден да
заплати в полза на Благоевградския окръжен съд сумата от 320 лв. държавна такса
/разликата между 1000 лв. и дължимите 680 лв./ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция, предявена от Л. К. Б. с ЕГН: ********** против
„ОЗК-Застраховане” АД с ЕИК: ********* за заплащане на сумата 8000 /осем хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва от
27.11.2020 г., причинени му при ПТП в гр. Благоевград на 25.06.2020 г. по реда на чл. 432,
ал. 1 КЗ като погасена чрез доброволно плащане от застрахователя, направено по банков път
6
на 13.05.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 72 от 10.02.2022 г. по гр.д. 465/2021 г. по описа на
Благоевградския окръжен съд в останалата му обжалвана част. В частите, в които исковата
претенция е уважена за сумата от 15 000 лв. и е отхвърлена за сумата от 15 000 /разликата
над 25 000 лв. до 40 000 лв./, решението на окръжния съд е влязло в законна сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА Л. К. Б. с ЕГН: ********** да заплати на „ОЗК-Застраховане” АД с ЕИК:
********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1558.80 лв. съдебно-деловодни разноски
/представляваща сбор от 790.80 лв. дължими за втората инстанция и 768 лв. допълнително
дължими разноски за първата инстанция/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7