Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 13.01.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при
секретаря …………… Л.Д. .......……. и в присъствието на прокурора …….…………………..………..
като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 860
по описа за 2016год. и на основание данните по делото и Закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1419/29.09.2016г. по гр.д. №
3801/2016г. на РС гр. Плевен /ПлРС/ съдът е отхвърлил предявения от Е.П.Д. ***,
ЕГН **********, против „***********”ООД гр.Плевен, представлявано от управителя
Д. В. П., иск по чл.200 от КТ за заплащане на сумата
от 60 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат на настъпилата на 30.11.2014 год. трудова злополука, ведно със
законната лихва, считано от датата на злополуката, като неоснователен.
Осъдил Е.П.Д. ***, ЕГН **********, да заплати
на „***********”ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.*******, представлявано от управителя Д. В. П., направените
деловодни разноски в размер на 3 000лв.
Недоволен
от решението е останал ищецът, който го обжалва в законния срок, като необосновано
и незаконосъобразно. Твърди, че ПлРС неправилно се е обосновал с Регламент /ЕС/
№ 349/2011год. на Комисията от 11.04.2011год. за прилагане на Регламент /ЕО/№
1338/2008год. на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на
Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни
условия на труд по отношение на статистическите данни за трудовите злополуки,
защото той е издаден само за статистиката на Общността в областта на
общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд. За случая
твърди, че единствено приложим е чл.55 КСО, който съдържа легално определение
на трудова злополука и в този смисъл е и съдебната практика на ВАС на РБ,
защото разпореждането на длъжностното лице при ТП на НОИ гр.Плевен е подлежало
на обжалване по реда на чл.208 и сл. АПК вр. чл.119 КСО пред АС гр.Плевен, а
неговото решение пред ВАС на РБ – с Решение № 11772/07.10.2014г. по адм. дело №
5947/2014г. на ВАС на РБ, т.е. след приемане на Регламента от 2011г., съдът е
приел за трудова злополука дори настъпило ПТП по време на обичайния път при
отиване от основното място на живеене до работното място през предходен ден
преди деня за явяване на работа.
Представя писмени бележки в подкрепа на доводите
си и моли въззивния съд да отмени съдебния акт на ПлРС, и да постанови ново
решение, с което да уважи предявения иск изцяло, като му присъди направените
разноски по делото, които е поискал с ИМ.
Ответникът
по въззивната жалба и ответник по делото пред ПлРС „***********”ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.„*******” **, **, **,
представлявано от Управителя Д. В. П. изразяват становище, че жалбата е
неоснователна, решението да се потвърди и да им се присъдят разноски за ПлОС.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е ОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори между
страните и се установява от Справка от Търговския регистър от 18.11.2016г. – л.12
от делото на ПлОС, че в ТР е вписано „***********”ООД гр.Плевен, ЕИК ********, представлявано от
Управителя Д. В. П..
Не се спори и се установява от Трудов договор № 505/31.01.2012 год. – л.48
от делото на ПлРС и Заповед № 025/02.01.2014г. на Управителя на ООД – л.49 от
делото на ПлРС, че между Е.П.Д. и „***********”ООД е възникнало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е бил назначен на длъжността „Пазач
невъоръжена охрана” на обект - склад за търговия на едро в гр.Плевен, ул.„********”
№ *** при възнаграждение от 01. 01.2014г. в размер на 340лв.
По делото е безспорно и се установява от приложеното дело,
че с Решение № 911/18.11.2015год. по нах дело № 2865/2015г. на Плевенския районен съд, влязло в законна сила на 03.12.2015год.,
водачът В. С. М. от гр.Плевен е бил признат за виновен за това, че на 30.11.2014год.
около 18.00 часа на третокласен път 3004 - 11км. + 00, свързващ
гр.Тръстеник и гр.Долна Митрополия, при управление на МПС – лек автомобил Пежо
модел „Партнер“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата,
като при движение с несъобразена скорост и при ограничена видимост по
непредпазливост причинил на ищеца по настоящото дело средна телесна повреда,
изразяваща се в мозъчна контузия и кръвоизлив под
мозъчните обвивки, довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, до трайно затрудняване на речта и нарушение на двигателната функция на
левите долен и горен крайници – трайно затрудняване на движението им, счупване
на основата на черепа, довело до проникващо нараняване в черепната кухина и счупване
на четири леви ребра, довело до трайно затрудняване движението на снагата, с
което осъществил състава на престъпление по чл.343 ал.1, 6."б"
във вр. с чл.342 ал.1 от НК и на основание чл.78а ал.1 от НК освободил виновния
водач от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в
размер на 1 000лв., а на основание чл.343г във вр. с чл.37 ал.1, т.7 от НК лишил
В. С. М. от право да управлява МПС за срок от три месеца считано от отнемане на
свидетелството за правоуправление.
Не се спори и се установява от представената по делото Декларация за
трудова злополука вх. № 76 от 04.12.2014
год., подадена от Управителя на „***********”ООД гр.Плевен – л.9 и л.10 от
делото на ПлРС, че ответникът като Осигурител е декларирал процесната злополука
пред Териториалното поделение на НОИ в гр.Плевен, т.е. към датата на ПТП ищецът е бил в ТПО с ООД и е бил осигурен.
Безспорно е също така и се установява от Протокол № 19 от 08. 12.2014год. на
ТП на НОИ гр.Плевен за резултатите от извършено разследване на злополуката,
станала на 30.11.2014год. с Е.П.Д. – л.11 и л.12 от делото на ПлРС, че съгласно
утвърдения график за дежурствата на охранителите за м.ноември 2014г. работното
време на ищеца за 30.11.2014г. е било от 19 часа до 06 часа на 01.12.2014г.,
според обясненията на негови двама колеги той е пътувал за работа с велосипед
когато времето позволява, на 30.11.2014г. пострадалият ищец се е придвижвал с
велосипед към работното си място в „***********”ООД гр.Плевен, като е бил ранен
– Тежка черепно мозъчна травма. Кома - при настъпилото ПТП по вина на другия
участник.
Не се спори и се установява от представеното Разпореждане № 76 от
09.12.2014год. – л.13 от делото на ПлРС - на Длъжностното лице при ТП на НОИ гр.Плевен,
че злополуката с ищеца от 30.11.2014год. е приета за трудова съгласно чл.55
ал.2 от КСО – налице е внезапно увреждане на здравето, настъпило по време на
обичайния път при отиване до работното място, като след ПТП пострадалият
осигурен е с диагноза Тежка черепно мозъчна травма. Кома. Разпореждането е
могло да се обжалва пред Директора на ТП на НОИ гр.Плевен по реда на чл.117 КСО, но страните не спорят, че същото е влязло в сила като необжалвано.
Предвид
твърденията по ИМ, Отговора на ИМ, оплакванията по въззивната жалба и становището
на въззиваемото ООД пред ПлОС, спорни по делото са въпросите налице ли са
комулативно предвидените от чл.200 КТ общи предпоставки за ангажиране на
имуществената отговорност на Работодателя при увреждане на здравето на
работника, а именно: вреда /увреждане здравето на работника/, неблагоприятен
резултат /настъпила неработоспособност, при това през време и във връзка или по
повод на извършваната работа/ и причинна връзка между вредата и резултата /той
трябва да е пряка последица от внезапното увреждане на здравето на работника/, както
и в какъв размер възлиза дължимото обезщетение за претендираните неимуществени
вреди от работника ако се отговори утвърдително на първата група въпроси.
За
да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази писмените
доказателства, представени пред ПлРС, показанията на свидетелката Д. Я. Д. и
заключението по назначената СМЕ на в.л. д-р С.Д.К., както и приложените дела.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат конкретните
оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решението е валидно и
допустимо.
Отношенията между
страните следва да се уредят по правилата на чл.48 ал.5 и чл.51 КРБ, чл.55 КСО
и чл.200 от КТ.
За да отхвърли предявения иск ПлРС е приел, че случилото се с ищеца Е.П.Д. на
30.11.2014год. няма характера на трудова злополука. Позовал се е на Регламент
/ЕС/ № 349/2011год. на Комисията от 11.04.2011год. за прилагане на Регламент
/ЕО/№ 1338/2008год. на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността в областта на общественото здраве и
здравословните и безопасни условия на труд по отношение на статистическите
данни за трудовите злополуки. Намерил, че в чл.1 б.а от този Регламент е
дадено определението за трудова злополука: „трудова злополука” означава
краткотрайно събитие в процеса на работа, което води до физически или
психически увреждания. Изразът „в процеса на работа” означава при извършване на
трудовата дейност или през времето, прекарвано на работното място. Това включва
настъпилите по време на работа пътнотранспортни произшествия, но не включва
пътнотранспортните произшествия, настъпили при отиване или при връщане от
работното място, т.е. пътнотранспортните произшествия, настъпили при пътуването
от дома до работното място или обратно”. Приел, че визираното по-горе
определение за трудова злополука не съответства на дефиницията за трудова
злополука, дадена в чл.55 от КСО. Като си поставил въпроса коя е приложимата
норма за случая, приел че отговорът дава правната теория и съдебната практика в
областта на правото на ЕС, както и актуалното българско законодателство. За
целта изяснил правната същност на регламента като част от производното
/вторично/ законодателство на ЕС. Регламентът
намерил, че е акт с общо приложение, той е задължителен в своята цялост и е
директно приложим във всички държави-членки /чл.288 параграф 2 от ДФЕС
/Договора за функциониране на ЕС/, който преповтаря предишния чл.249 ал.2 от
ДЕО /Договора за Европейската общност/. Приел, че принципът на върховенството
/примата/ на европейското право е въведен изрично и в българското законодателство.
Съгласно чл.15 ал.2 от Закона за нормативните актове, когато нормативен акт
противоречи на регламент на ЕС, се прилага регламентът, т.е. общностното право.
Оплакването, че ПлРС е приложил неправилно материалния Закон е основателно.
Горното би било вярно, ако европейската норма /Регламента/ и националната
/местната/ норма уреждат едни и същи обществени отношения. В случая това не е
така. И двата Регламента се отнасят за статистиката на Общността в областта на
общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд по отношение
на статистическите данни за трудовите злополуки. При внимателното запознаване с
Преамбюла на Регламент /ЕС/ № 349/2011г. от 11.04.2011г., с чиито чл.1 б.А от
трудовите злополуки са изключени ПТП, настъпили при отиване на или връщане от
работното място, е несъмнено, че тази уредба се отнася САМО за статистиката на
Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни
условия на труд – за статистическите данни за трудовите злополуки, но не и до
легално определение на трудова злополука в смисъл, че настъпилите ПТП при
отиване на или връщане от работното място не са трудови злополуки.
Съгласно чл.48 ал.5 КРБ работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със Закон. Според чл.
51 ал.1 и ал.2 КРБ гражданите имат право на обществено осигуряване и социално
подпомагане, а лицата, останали временно
без работа, се осигуряват социално при условия и по ред, определени със Закон -
КСО.
Така легално определение на трудовата
злополука, приложимо за настоящото дело дава чл.55 КСО, озаглавен трудова
злополука и предписващ, че Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт.
Трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал.1 и чл. 4а КСО по време на обичайния път при
отиване или при връщане от работното място и не е налице трудова злополука,
когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Наред с това тези
разпоредби на КСО са в съответствие с Конвенциите на Международната организация
на труда в областта на трудовите злополуки, които при внимателното запознаване със
същите не съдържат легално определение на трудова злополука, т.е. на ниво
Общностно право няма такова, защото обществените отношения, свързани със
социалните и осигурителни права са предмет на националното законодателство.
Съгласно чл.5 ал.4 КРБ Международните договори, ратифицирани по конституционен ред,
обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право
на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство,
които им противоречат. Обаче ДФЕС или ДЕС не е международен договор по смисъла
на горното определение – съгласно този Договор по силата на принципа на
предоставената компетентност, ЕС действа само в границите на компетентност и
правомощия, предоставени му от държавите – членки с Договорите. Системата на
социалното осигуряване е в правомощията на държавите – членки. Съгласно чл.153
пар.4 ДЕС /предишен чл.137 ДЕО/ приетите от ЕС разпоредби в съответствие с този
член не трябва да засягат правото на държавите- членки да определят основните
принципи на техните системи за социална сигурност.
След като за случая е приложимо
националното законодателство, а не сочения Регламент, отнасящ се за нуждите на
статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните и
безопасни условия на труд, остава да се отговори налице ли са общите
предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на Работодателя при
увреждане на здравето на работника съгласно чл.200 КТ, съгласно който за вреди
от трудова злополука, които са причинили трайно намалена работоспособност над
50 на сто на работника, Работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването
им. Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда -
неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване. Дължимото обезщетение по-горе се
намалява с размера на получените суми по сключените Договори за застраховане на
работниците и служителите.
Неоснователни са възраженията в
подадения Отговор на ИМ – л.54 – л.57 от делото на ПлРС, че е спорен
трудовоправния характер на полученото от ищеца увреждане на 30.11.2014г.
Признаването на злополуката за трудова по правилата на чл.55 КСО е станало с
Разпореждането на длъжностното лице при ТП на НОИ гр.Плевен и при несъгласие
със същото ООД – Работодател и Осигурител – е следвало да обжалват това
Разпореждане по правилата на КСО и АПК. Твърденията, че поради наличие на
автобуси, пътуващи от гр.Тръстеник пред гр.Долна Митрополия до гр.Плевен,
ищецът е избрал неподходящо средство за придвижване с велосипед и от там липсва
причинна връзка между травматичното му увреждане и трудовата му дейност е
неоснователно не само поради влязлото в сила Разпореждане, с което настъпилото
ПТП с ищеца по обичайния му път до работното място е признато за трудова
злополука, но и защото изключване на отговорността по чл.200 на Работодателя е
възможно само ако пострадалия е причинил увреждането умишлено, непредпазливото
причиняване на травматичното увреждане не изключва отговорността по чл.200 КТ.
Към това следва да се добави и задължителната сила на Решението на ПлРС по
приложеното дел, произтичаща от чл.413 НПК досежно въпросите извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е същото, а видно от същото за
станалото на 30.11.2014г. ПТП виновен е водачът на МПС, но не и пострадалия.
Възражението в Отговора, че ищецът не
е доказал, че единствената причина да не може да реализира доходи е увреждането
на здравето му, т.е. пряката причинна връзка на увреждането и настъпилата
неработоспособност, също е неоснователно. Видно от неоспореното от ООД ЕРТЕЛК
от 29.06.2015г. – л.33 от делото, на Е.П.Д. е призната 98% ТНР с чужда помощ за
срок от една година – до 01.06.2016г. Както и да се преценяват данните за
предходна трудова злополука и предшестващи заболявания, несъмнено е от
заключението на в.л. д-р С. К., че при ПТП, довело до травматичното увреждане
на здравето на ищеца, признато за трудова злополука, ищецът е получил съчетана механична травма, изразяваща
се в генерализирана контузия /натъртване/ на главата и тялото; ЧМТ – охлузване
и кръвонасядане /тип хематом/ теменно в ляв; счупване на черепната основа;
проникване на въздух в черепната кухина /пневмоцефалия/; излив на кръв под
твърдата мозъчна обвивка челно в дясно /остър субдурален хематом/ излив на кръв
между меките мозъчни обвивки; контузия на големия мозък и счупване на четири
леви ребра. Подробно е описано протичането на ЧМТ в острия период и до какво е
довела съчетаната механична травма в острия период. Описано е какво е било
лечението, както и последиците на ЧМТ – Посттравматична енцефалопатия,
включваща двигателни нарушения, сетивни нарушения, психоорганен синдром, като е
довела до трайно затрудняване на
движението на левите крайници, на речта и до постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Според вещото лице получените при ПТП увреждания
предполагат болки и страдания в острия етап на травмата и в по-късен етап. При
освидетелстването на ищеца от ТЕЛК му е призната 98% ТНР, от които 95% ТНР са за увреждането, получено при ПТП. Към края на
2015г. ищецът е в състояние да се придвижва самостоятелно на къси разстояния,
но продължават обслужване на легло, двигателна рехабилитация и медикаментозно
лечение. Не е възможно да се конкретизира състоянието на здравето на ищеца сега
нито в бъдеще – възможно е както подобряване, така и влошаване на клиничните
прояви на травматичната енцефалопатия. Не
може да се очаква възстановяване на състоянието на ищеца до това от преди
травмата от ПТП.
Оспорването на иска по размер от ООД
в Отговора също е неоснователно. Видно от показанията на св.Д. Д. – снаха на ищеца,
преценявани по реда на чл.172 ГПК предвид възможната тяхна заинтересованост,
към 09.09.2016г. ищецът е в Хоспис ******* в гр.Левски, където е подложен на
специализирани грижи – приема лекарства и е на памперси. Нуждае се от лекарска
помощ. Преди катастрофата е бил здрав и работоспособен, работил е за ответното ООД
четири или пет години. Съдът кредитира с доверие тези свидетелски показания,
защото са житейски правдиви, в синхрон с останалите доказателства и не се
опровергават от ответното ООД, нито от данните по делото.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
съобрази с чл.52 от ЗЗД, възприемащ критерия за справедливост. Справедливостта
не е абстрактно понятие. Тя е свързана с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи факти, които трябва да се имат предвид при определяне на
обезщетението. В тази насока е Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС.
В настоящия случай ищецът е
претърпял моралните вреди, изброени по-горе. Съдът отчита, че той е бил обвинен
в тежко престъпление три години, два месеца и петнадесет дни, както и тежестта
на обвинението по чл.210 ал.1, т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК, като по същото време
срещу него са се водили три други дела с по-леки обвинения, по които ищецът е
осъден с условно наказание ЛОС и глоба, а по едно от тях е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.
Като съобрази изложеното до тук и
предвид чл.212 КТ, препращащ към гражданския Закон, то на основание чл.52 от ЗЗД по справедливост ПлОС следва да определи на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в загуба на работоспособността, травми,
болки и страдания от претърпяното ПТП, признато за трудова злополука.
Обезщетението към 30.11.2014г. в размер на 60 000лв. е съответно на
състоянието на здравето на ищеца и доказателствата по делото в тази връзка. В
този размер предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи, като
поради несъвпадане на изводите на ПлРС с тези на настоящата инстанция,
решението да се отмени и се постанови ново в горния смисъл. Върху сумата се
дължи законна лихва от датата на злополуката - 30.11.2014г. до окончателното й
изплащане, а възражението в Отговора за неприлагане на чл.84 ал.3 ЗЗД за случая
е неоснователно. Видно от чл.200 КТ касае се за обезщетяване на причинени вреди
– следователно по силата на чл.212 КТ вр. чл.84 ал.3 ЗЗД при задължение от
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Видно от ИМ законната лихва
се претендира от датата на ПТП, т.е. датата на трудовата злополука, защото
самото то е признато за такава, а грешно посочената дата с цифри „16.12.2014г.“
не променя ясната вола на ищеца за началния момент на претенцията за законната
лихва – датата на трудовата злополука.
Предвид изхода на спора, на ищеца се дължат
разноски, каквито е претендирал с ИМ,
но не установява да е направил такива – л.8 от делото на ПлРС. На ответното ООД
не се дължат разноски – арг. за противното от чл.78 ал.3 ГПК.
На осн. чл.71 ГПК ответното Дружество следва да бъде осъдено да заплати по
Бюджета на съдебната власт – по сметка на ПлРС сумата от 300лв. – разноски за
вещо лице, както и д.т. върху уважения иск в размер на 4% от 60 000лв. или
2 400лв.
Поради това и на основание чл.271 ал.1 ГПК Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1419/29.09.2016г., постановено по гр.д. № 3801/2016г. на
РС гр.Плевен – първи граждански състав, изцяло като незаконосъобразно и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.200 КТ „***********”ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.*******, представлявано от
управителя Д. В. П. да заплати на Е.П.Д. ***, ЕГН ********** сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на настъпила на 30.11.2014г. трудова злополука, ведно
със законната лихва от датата на злополуката – 30.11.2014г. - до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл.71 ГПК ***********”ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.*******, представлявано от управителя Д. В. П. да заплати по Бюджета на съдебната власт – по
сметка на ПлРС сумата от 300лв. – разноски за вещо лице, както и д.т. върху
уважения иск в размер 2 400лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на
чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.