№ 87
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110106680 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. Х. Ц., с
която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване на установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните
суми: 308, 92 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 05.2020 г. до м. 08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, 52, 06 лв. – мораторна лихва върху
главницата за неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 24.10.2023 г. и 5, 21
лв. – мораторна лихва върху платената главница за дялово разпределение за периода от м
09.2020 г. до м.04.2022 г. за периода от 15.11.2020 г. до 24.10.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот с
абонатен номер **** – апартамент № 116, находящ се в *********************. Сочи, че в
случая действащи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от
2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33 , ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат
плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при
неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат
1
обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето
решение дяловото разпределение да се извършва от „Топлофикация София“ ЕАД, което
дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово
разпределение. С последващи уточняващи молба от 12.03.2024 г. и 26.09.2024 г. ищецът е
заявил, че ответникът е заплатил добороволно сумата от 1 488, 21 лв. на 12.01.2024 г.,
поради което част от задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е погасено и към настоящия момент непогасени са единствено задълженията, за които
предявява процесните установителни искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П. Х. Ц., подаден
чрез адв. Н. И.. Искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Сочи, че действително е
заплатил на ищеца сумата от 1 488, 21 лв., която обаче е заплатил с конкретно основание, а
именно – 1 229, 15 лв. главница, 207, 21 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, 21, 83 лв. – дялово разпределение и 30, 09 лв. – законна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 08.11.2023 г. до 12.01.2024 г. Оспорва твърдението на ищеца,
че ответникът притежава качеството потребител на топлинна енергия, сочи, че липсва
облигационно отношение между страните предвид липсата и на писмен договор. Прави
възражение за погасяване по давност на претендираната сума. Моли за прекратяване на
производството в една част и отхвърляне на иска. Претендира разноски по реда на чл. 38
ЗАдв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 61450/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 28.11.2023
г., които не са оспорени от длъжника с нарочното възражение, подадено от него в срок.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.
415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
2
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото – договор за продажба на държавен недвижим имот,
съгласно Наредбата за държавните имоти, удостоверения за наследници и нотариален акт за
дарение на недвижим имот, се установява, че ответникът П. Х. Ц. е собственик на процения
топлоснабден имот, находящ се в *********************, ап. 116. Освен че от събраните
писмени доказателства се установява, че ответникът е получил по наследство ½ ид.ч. от
процесния имот, а останалата ½ ид.ч. му е дарена от сестра му, следва да бъдат взети
предвид и фактите, настъпили по време на делото и поведението на страната. Самият
ответник е заплатил част от претендираните в заповедното производство вземания и
изрично е заявил, че не оспорва дължимостта им. С оглед на изложеното, съдът приема, че
посоченото лице се явява страна по облигационното правоотношение с топлофикационното
дружество във връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно задължение е да
заплаща цената на същата, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово
разпределение, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо,
поради което и възражението му в този смисъл е неоснователно.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По
3
делото нито се твърди, нито се доказва ответникът П. Х. Ц. да е възразил срещу прилаганите
от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с
него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия
период същият е бил собственик на процесния недвижим имот съдът прави извод, че между
него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
При този извод на съда следва да се даде отговор и на въпроса каква част ответникът
дължи да заплати, като бъде разгледано своевременно релевирано от него възражение за
изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните, разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях
се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира течението на давността,
като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 26.04.2022 г., а за времето от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и деиствията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост е настъпила не след и на 08.11.2020 г., а след и на 01.09.2020 г. - арг. чл.
114, ал. 1 ЗЗД.
От страна на ищеца се претендират вземания за периода от 01.05.2020 г. до 30.08.2020
г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на
ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за които
се отнасят. Следователно, деиствително са погасени по давност вземанията за периода от
01.05.2020 г. до 30.06.2020 г., тъи като наи-късното месечно задължение – това за м. юни
2020 г. е станало изискуемо на 14.08.2020 г., т. е. преди 01.09.2020 г., поради което то, както
и предхождащите го такива, включени в рамките на исковия период – м.05.2018 г. и
м.06.2018 г. са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че
обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми
за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, позоваваики се
на обща фактура, издадена едва на 31.07.2021 г., и чрез включването им в тази фактура е
незаконосъобразно, доколкото с това деиствие се цели избягване на евентуални възражения
за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не
са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
4
страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стоиността на деиствително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стоиността на
деиствително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не
променя срока, в които месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
които започва да тече погасителната давност за тях.
По делото не се спори относно количеството доставена топлинна енергия,
претеднирано от ищеца и размера на фактурираната му цена. Видно от приетата като
доказателство по делото обща фактура № 10139888128 от 31.07.2021 г. дължимата за
отчетния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. сума е в размер на 624, 49 лв., като по
издадени фактури в рамките на отчетния период е платена сумата от 46, 43 лв. Доколкото по
делото не се изяснява кои помесечни задължения са погасени с платената сума, то по
аргумент от чл. 76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД съдът приема, че със сумата са погасени най-старите
задължения на потребителя. В издадената обща фактура са посочени отделните помесечни
фактури за отчетния период, издадени от топлопреносното предпиятие за плащане от
потребителя, както следва за м. 05.2020 г. – 54, 61 лв., за м. 06.2020 г. - 46, 43 лв., за м. 07.
2020 г. – 51, 04 лв., за м. 08.2020 г. – 31, 54 лв. Размерът на общата сума за отчетния период
по изравнителна сметка е 624, 49 лв., а размерът на сбора от помесечните фактури е 632, 02
лв., т.е. фактурирантият размер е по-малък от действително доставената топлинна енергия с
коефициент 0.99. При това положение и при приложение на чл. 162 ГПК, доколкото няма
други събрани доказателства, а гражданският процес е диспозитивен и съдът не събира
служебно доказателства, освен в законоустановени случаи, следва да се приеме, че размерът
на всяко помесечно вземане следва да бъде коригиран, както следва: за м. 05.2020 г. – 54, 06
лв., за м. 06.2020 г. – 45, 96 лв., за м. 07. 2020 г. – 50, 53 лв., за м. 08.2020 г. – 31, 22 лв.
Доколкото се прие, че вземанията за м. 05.2020 г. и за м. 06.2020 г. са погасени по давност, то
и иска за заплащане на топлинна енергия следва да бъде уважен за сумите за м. 07.2020 г. и
м. 08.2020 г. или общо за сумата от 81, 75 лв.
Върху посочената по-горе сума следва да се присъди законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.11.2023 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
5
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г., за които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето
на покана или предприемането на други деиствия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът
счита, че размерът на лихвата за забава върху главното задължение за цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г., попадащ в обхвата на общите условия от
2016 г., се равнява на сумата от 18, 89 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2021
г. до 24.10.2023 г., до които размер предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 52, 06 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 24.10.2023 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 5, 21 лв., начислена за
периода от 15.11.2020 г. до 24.10.2023 г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014
г. по тълк. дело No 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 61450/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 4, 64 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и на 38, 31 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство. Съдът определи в минимален размер
юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни производства на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като съобрази вида и обема на
извършената деиност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
правна сложност на делото. Освен това съобрази каква част от вземанията предмет на
заповедното производство са били предмет на исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за
6
адвокатурата за предоставена безплатна адвокатска помощ в заповедното и исковотото
производство. Съдът намира, че дължимото адвокатско възнаграждение за адв. Любомиров
за заповедното производство е в размер на 200 лв. за подаване на възражение, а
справедливия размер на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна
сложност на делото, направеното възражение от страна на ищеца за прекомерност, както и
предвид решение по дело С-438/22 на СЕС следва да бъде определено в размер на 300 лв. с
оглед размера на уважения иск в полза на адв. И. следва да определено възнаграждение в
размер на 219 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********* срещу П. Х. Ц., ЕГН
**********, с адрес: *************, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П.
Х. Ц. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 81, 75 лв., представляваща цена на
топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес:
*********************, ап. 116, за периода от 01.07.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
08.11.2023 г. до окончателното заплащане, както и сумата от 18, 89 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г.
до 24.10.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 61450/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.11.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 81, 75 лв. до пълния предявен
размер от 308, 92 лв., и за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г., иска за лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 24.10.2023 г.
за разликата над уважения размер от 18, 89 лв. до пълния предявен размер от 52, 06 лв.,
както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 5, 21 лв. за периода от 15.11.2020 г. до 24.10.2023 г.
ОСЪЖДА П. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес: ************* да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 4, 64 лв., представляваща разноски в
производството по ч. гр. дело № 61450/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, както и сумата от
38, 31 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ********* да заплати на адв. М. Л. Л. от САК с ЕГН ********** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗА, сумата от 200 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение в заповедното производство.
7
ОСЪЖДА Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ********* да заплати на адв. Н. И. И. от САК с ЕГН ********** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗА, сумата от 219 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8