Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.София, 04.03.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VI състав, в закрито заседание на четвърти март
през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
2.СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
ч.гр.дело №11968 по описа за 2020
година, съобрази че:
Производството е по чл.435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по
жалба от длъжника по изпълнението Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД
против акт на съдебния изпълнител по изп.
дело № 20208510400757 по описа на ЧСИ М.П.с
peг. №851 с район на действие СГС (постановление изх.№ 50125/28.09.2020 г.), с
който са приети разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 380
лв. (по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г.),
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 99, 30 лв. и обикновена такса в
размер на 12 лв. (по т.4 от Тарифа ТРЗЧСИ)
Жалбоподателят поддържа, че не дължи
разноски по изпълнението в полза на взискателя за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, тъй като не са извършени такива действия от
адвоката на взискателя, извън действията по образуване на изпълнително дело.
Сочи, че с постановление на ЧСИ и решение по ч.гр.д.№ 5487/2020 г. на СГС, ГО, II –Г възз. състав са признати разноски за адвокатско възнаграждение
по чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. в размер на 200 лв. и не се дължат други
разноски за адвокатско възнаграждение. Счита, че неправилно е определен и
размера на пропорционална такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ, който съобразно
размера на задължението за адвокатско възнаграждение също следва да бъде
намален. В срока по чл.435, ал.2 от ГПК, взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбата да се остави без
уважение.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание
чл.
436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и
спазване на материално правните и процесуално-правните разпоредби при
определяне на размера на разноските по изпълнението. Изтъква се, че длъжникът
не е погасил дълга си доброволно, поради което от взискателя са поискани
изпълнителни действия.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното
производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на
обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението), поради което е допустима. Жалбата се подава против акт на съдебния изпълнител,
с който се определя размера на разноските за адвокатско възнаграждение и такси
по изпълнението, в т.ч. такса по т.26 от Тарифата и такса за изпращане на
придружително писмо.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Производството по изпълнително дело №20208510400757 е образувано на 11.05.2020г. по молба
на Х.Д.Ш., въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 578 от 2019 г.
на АПЕЛАТИВЕН СЪД ВАРНА I с-в/отд. против З. „А.“ АД за принудително събиране
на парично вземане в размер на 40 000 лв., ведно със законна лихва от
29.08.2015 г. до окончателното изплащане. На длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение на 11.05.2020 г., като на 15.05.2020г. е постъпило
възражение от същия срещу таксите и разноските по изпълнителното дело. ЧСИ е
оставил без уважение възражението и уведомил длъжника с Уведомление с изх. №
27203/19.05.2020 г. С решение по ч.гр.д.№ 5487/2020
г. на СГС, ГО, II –Г възз. Състав, подадената
от длъжника жалба от 01.06.2020 г. срещу размера на начислените такси и приети
разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело е оставена без
уважение от СГС, в частта за разноски за адвокатско
възнаграждение по чл.10, т.1 от
Наредба №1/2004 г. и уважена в останалата й част с мотиви, че ако няма
плащане в доброволния срок и се наложи принудително изпълнение, то за ЧСИ
съществува възможността да приеме още разноски „по водене на изпълнителното
дело след изтичане срока за доброволно изпълнение“. видно от книжата по
приложеното копие от изпълнително дело, длъжникът не е изпълнил задължението си
в срока за доброволно изпълнение, на 02.06.2020 г. е депозирана молба от адв. М.Д.за
налагане на запор на банковата сметка на длъжника, с оглед на която, същият е
наложен.
При
така установеното от фактическа страна, Софийският градски съд, прие следното:
Според чл.79,
ал.1 ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските
по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда
или разноските направени от взискателя са за способи, които не са
приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението.
Взискателят по образуваното изпълнително дело
е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение за образуване и
осъществяване на процесуално представителство в производството, на основание
чл.38 от ЗАдв. Спорът в настоящото производство е за това дали в конкретния
случай се дължат разноски освен по чл.10, т.1 (които са присъдени), така и по
т.2 от Наредба №1/2004 г. при твърдения за липса извършени други допълнителни
действия от процесуалния представител на взискателя. С
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело са поискани
изпълнителните действия за удовлетворяване вземането на взискателя, а в
последствие е посочен и нов изпълнителен способ. Вземането не е удовлетворено
доброволно в предвидения законов срок и е предприето принудително изпълнение
спрямо вземания на длъжника. Следва също така да се посочи, че
разноските за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително дело по
смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения поначало не представляват разноски за извършване на конкретен
изпълнителен способ, поради което и правилото на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК не
намира приложение по отношение на тези разноски.
С оглед на горното, съдът намира, че на взискателя се
дължат разноски за адвокатско възнаграждение
и по чл.10, т.2 (ДВ бр.7/2019 г.) от Наредба №/2004 г. за МРАВ, в приложимата й
редакция. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. с чл 36, ал 2
ЗАдв., вр. с чл.10, т.1 и т.2, вр. с чл. 7, ал. 2, вр. с nap. 2А от
ДР на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, имайки предвид вземането на взискателя по делото, с процесното
постановление, е определен минималният размер на адвокатското възнаграждение.
Доводите на жалбоподателя в хода на изпълнителното дело, че по дела
срещу застрахователи, законът гарантира лесна събираемост на задължението са
ирелевантни.
С оглед на изложеното, жалбата против действията на
съдебния изпълнител за определяне на разноските по изпълнителното дело, с които
на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на взискателя над минималните размери по чл.10, т.1 и т.2 от
Наредба №1/2004 г. се явява неоснователна.
В частта й относно определените разноски за
пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ жалбата е неоснователна, тъй като съгласно т.26,
б. "б" от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ за изпълнение на парично
задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума. Заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява
направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника
съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със
сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Поради
това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в изпълнителното производство, се включват, както в понятието „материален
интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума”
по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на
съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това,
действията на съдебния изпълнителя и начисляване на таксата след включване на
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в определения размер в базата
при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ са
законосъобразни, поради което жалбата и в тази й част е неоснователна. Неоснователна
е и жалбата в частта за таксата по т.4 от Тарифа за ТРЗЧСИ, тъй като тези
действия са извършени от ЧСИ.
Водим от горното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД с ЕИК ******против акт на
съдебния изпълнител по изп. дело №
20208510400757 по описа на ЧСИ М.П.с peг.
№851 с район на действие СГС (постановление изх.№ 50125/28.09.2020 г.), с който
са приети разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 380 лв. (по
чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г.),
разноски за такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 99, 30 лв. и обикновена
такса в размер на 12 лв. (по т.4 от Тарифа ТРЗЧСИ)
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.