№ 23658
гр. София, 07.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110133064 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 389 ГПК.
Образувано е по искане на В. С. З., направено с подадената от нея искова молба,
за допускане на обезпечение на предявени срещу Д. С. Б. в условия на евентуално
обективно съединяване осъдителни искове, съответно иск с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 5000 лв. – подлежаща на връщане по договор за заем от
14.12.2022г., и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата
като получена от ответника без основание, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба – 6.06.2024г. до окончателното плащане, чрез
налагане на обезпечителна мярка запор върху вземанията на ответника по банковите
му сметки.
Съдът, след като прецени искането на ищеца и обсъди представените с
исковата молба писмени доказателства, намира следното:
Допускането на обезпечение на предявен иск по реда на чл. 389 ГПК се
предпоставя от кумулативната даденост на предвидените в чл. 391, ал. 1 ГПК условия,
както следва: 1) искът да е допустим при изложените в исковата молба твърдения, като
молбата следва да отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК; 2)
искът да е вероятно основателен с оглед подкрепянето му с убедителни писмени
доказателства или от ищеца да бъде представена гаранция по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД в
определен от съда размер; 3) да е налице обезпечителна нужда, обуславяща правния
интерес от обезпечаването, т.е. ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се
затрудни осъществяването на правата му по съдебното решение; и 4) обезпечителната
мярка да е подходяща – съответна на обезпечителната нужда.
При преценка на изложените от ищеца обстоятелства, формиращи основанието
на съдебно предявеното вземане, съдът намира, че исковете, чието обезпечение се
1
претендира, са процесуално допустими, както и предявени с редовна искова молба. За
ищеца съществува и обезпечителна нужда, която с оглед предмета на предявените
искове – парични вземания, се предполага от интереса му определени имуществени
права на ответника да бъдат поставени извън неговата разпоредителна власт, за да се
обезпечи наличността на същите в правната му сфера като обект на изпълнение в
случай на евентуално осъдително съдебно решение. Конкретно заявената в случая
обезпечителна мярка – запор върху вземания на ответника по банковите му сметки, е
подходяща и адекватна на обезпечителната нужда.
Съдът отчита обстоятелството, че действителните отношения между страните по
повод правния спор подлежат на установяване в хода на инициираното исково
производство, поради което намира, че обезпечението следва да бъде допуснато при
условията на чл. 391, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК – срещу представяне на гаранция, която
да обезпечи евентуални вреди за ответника от наложените ограничения върху
действията му на разпореждане със запорираните вземания. При съобразяване цената
на исковете и размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът би
претърпял при евентуалното им отхвърляне, съдът намира, че подходящ размер на
гаранцията е сума в размер от 500 лв.
По изложените съображения искането за допускане на обезпечение е
основателно и следва да се уважи.
Така мотивиран и на основание чл. 389 вр. чл. 397, ал. 1, т. 2 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на основание чл. 389 ГПК на предявените от В.
С. З., ЕГН **********, срещу Д. С. Б., ЕГН **********, в условия на евентуално
обективно съединяване осъдителни искове, съответно иск с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 5000 лв. – подлежаща на връщане по договор за заем от
14.12.2022г., и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата
като получена от ответника без основание, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба – 6.06.2024г. до окончателното плащане, чрез
налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР върху вземанията на Д. С. Б., ЕГН
**********, по банковите му сметки, последователно в посочената поредност в
следните търговски банки: „Банка ДСК“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Юробанк
България“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД, „Тексим Банк“ АД, „Първа
Инвестиционна Банка“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Централна Кооперативна Банка“ АД,
„Алианц Банк България“ АД, „Българо-Американска кредитна банка“ АД, „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД,
„Търговска Банка Д“ АД, „Българска банка за развитие“ ЕАД, „Токуда Банк“ АД и
„Общинска Банка“ АД, до достигане размера на обезпечените искове – 5000 лв., при
2
условие, че ищецът внесе по депозитната сметка на СРС парична гаранция в размер на
500 лв.
Да се издаде обезпечителна заповед на ищеца след представяне на доказателства
за внасяне на определената гаранция.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок, който за ищеца тече от датата на връчването му, а за ответната
страна – от деня на връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3