РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Плевен , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Весела Люб. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Красимир Ив. Петракиев
като разгледа докладваното от Красимир Ив. Петракиев Въззивно гражданско
дело № 20214400500413 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 230/07.04.2021г., Плевенски районен съд по гр. дело №
4484/2020г. по описа на същия съд е признава на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от
ГПК по отношение на ответника СТ. АНДР. СТ., ЕГН **********, че дължи
на "ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН" ЕАД гр. Плевен, , следните суми: 256,78
лева за главница за периода 01.11.2017 г. – 31.01.2020 г. и лихва върху
главницата в размер на 29, 53 лева за периода 03.01.2018 г. до 04.03.2020 г. и
законната лихва върху главницата от 11.03.2020 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед № 816/12.03.2020 г. по ч. гр. д. № 1380/2018
г. на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата до предявените
513, 55 лв. главница и до 59, 06 лв. лихва, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
Осъдил на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.А. С., ЕГН **********, да
1
заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН" ЕАД гр. Плевен, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона" № 128, ЕИК
***, сумата общо 312,50лв., направени деловодни разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете.
Осъдил на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.А. С., ЕГН **********, да
заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН" ЕАД гр. Плевен, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, Източна индустриална зона" № 128, ЕИК
***, сумата общо от 37,50 лв. - разноски по ч. гр. д. № 1380/2020 г. по описа
на ПлРС, съобразно предявените и уважени претенции.
Срещу така постановеното решение на Плевенски районен съд е
депозирана въззивна жалба от Стефан Андреанов С. – ответник в
първоинстанционното производство, чрез назначения й особен представител
адв.С. М.. В жалбата се излага становище, че решението е неправилно,
недоказано и незаконосъобразно. На първо място, първоинстанционният съд
не е взел предвид направеното възражение от страна на въззивника, че не
живее и не ползва топлоенергия в жилището, и в тази връзка не е доказал, че
топлоенергията е доставена реално. Твърди, че като абонат не са му
предоставени никакви данъчни фактури, от които да се прави извода, че
именно тя като собственик на имота е потребител на топлинна енергия.
Твърди, че ищцовото дружество не е доказало твърденията си относно
показания на общ топломер, брой обекти в сградата, и индивидуалното
разпределение на потребената топлоенергия. Също така и че няма данни
въззивникът да е ползвател на имота, за съответната припадаща се идеална
част, съобразно разпределението между етажните собственици. В заключение
счита, че постановеното решение е неправилно и необосновано, постановено
без попълване на делото с необходимите доказателства, поради което моли
съда, да отмени постановения съдебен акт на първоинстанционния съд.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемото
“ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен – ищец в
първоинстанционното производство. В него се навяват доводи, че решението
е правилно и обосновано. Развити са подробни съображения за
неоснователност на жалбата. Моли се решението да бъде потдвърдено, като
се претендират разноски по делото – възнаграждение за юрисконсулт. В
2
съдебно заседание тези съображения се поддържат от процесуалния
представител.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото. Предвид заявените в жалбата
оплаквания въззивният съд следва да се произнесе само по тях.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410
от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 816/12.03.2020 г. по ч.гр.д.
№1380/2020г. на ПРС, както следва: сумата 513,55 лева за главница за
периода 01.11.2017 г. – 31.01.2020 г. и лихва върху главницата в размер на
59,06 лева за периода 03.01.2018 г. до 04.03.2020 г. и законната лихва върху
главницата от 11.03.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25лв.
за деловодни разноски и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане на съда, получено на 05.08.2020г., е указано на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, като искът е
предявен в законоустановения едномесечен срок – на 04.09.2020г.
3
Искът е за сумите по заповедта, поради което е процесуално допустим.
Не се спори и е видно от представения н.а. 150, т. V, д. 429/2012г. на
плевенски нотариус, че въззивникът е получил по дарение ½ ид. част от
недвижимия имот, в който се твърди, че е доставяна топлоенергията в ***.
Спорни са въпросите дължи ли заплащането на претендираните с иска
суми за топлинна енергия.
Видно от представените писмени доказателства, че на СТ. АНДР. СТ. е
открита партида с аб. № 28776 по подадено от него заявление от 05.12.2012г.
Имотът, описан по-горе в нотариални акт е топлофициран и
дружеството, което извършвало дяловото разпределение е Техем Сървисис
ЕООД, соето се установява от представените фактури и извлечение от
партидата на абоната.
Видно от представеното и неоспорено своевременно извлечение от
счетоводна сметка по партидата с аб. № 22851, както и от представените от
ищеца месечни отчетни фактури за потребление на топлинна енергия в имота,
се установява, че през периода от 01.11.2017 г. – 30.04.2020г. е била
начислена сума в общ размер на 513.55 лв., която е за отопление без ИРУ, от
сградна инсталация и за дялово разпределение. Тези счетоводни документи не
са оспорени от ответницата с отговора на исковата молба/т.е. в срок/ и са
годно доказателствено средство.
Поради непралащане на сумите по тези фактури в срок дружеството е
начислило и лихва на основание чл.40 от Общите условия.
Основните възражения са, че не е доказано въззивникът да ползва имота
и доставената в него топлинна енергия, както и че тази за сградната
инсталация е правилно разпределена между отделните съсобственици.
Тези възражения са неоснователни. Изцяло правилни и обосновани са
изводите на първоинстанционния съд, че въззивникът е собственик на ½ ид.ч.
от имота. Няма данни за исковия период, нито към момента на разглеждане
на делото същият да е починала, поради което и той се явява, по силата на
чл.153 ал.1 от ЗЕ клиент на ТЕ, длъжен е да монтира средства за дялово
разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
4
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплаща цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съгласно чл.145 от ЗЕ,
ползвателя на ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи
плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя
между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
Постановките на закона за енергетиката са изцяло приложими в случая.
За съда е налице задължително тълкуване на разпоредбите на ЗЕ и ЗЗП
дадено с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2016 г., ОСГК, докладчик съдията Б.И.. Независимо кога е настъпило
присъединяването на сградата етажна собственост към централно
топлоснабдяване, дали преди действието на ЗЕЕЕ /отм./ или по времето, по
което същият е бил в сила, разрешението на основния въпрос за дължимост на
плащане на доставена топлоенергия в сграда етажна собственост е разрешен
от ВКС еднозначно и за двата случая. Приложението на чл.153 от ЗЕ е
задължително, тъй като не е в противоречие с чл.62 от ЗЗП и §1 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Изрично в това решение е посочено, че
„Разрешението важи и за заварените от ЗЕЕЕ (отм.) сгради, които са
топлоснабдени преди влизане в сила както на този закон, така и на ЗЗП.
Възприет е нов принцип за разпределение на постъпващото в сградата общо
количество енергия (чл. 139 и сл. ЗЕ), а прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2
ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).“
„Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й по реда
на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1
ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие и не
може да става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП.“
При така даденото задължително тълкуване на правните норми съдът е
5
длъжен да приеме, че чл.153 от ЗЕ е приложим в случая и по отношение на
съсобственика на имота С.С.. Независимо, дали той живее в него, очевидно е,
че топлоподаването в сградата етажна собственост не е прекратено и той носи
отговорност за заплащането на постъпилата топлинна енергия отдадена от
сградната инсталация в индивидуалния обект и в общите части.
За потребената топлинна енергия дружеството доставчик и извършвало
своевременен отчет, издавало е фактури и подавало информация за
забавените плащания. Самите суми по фактурите не са оспорени.
Представените доказателства може и да изхождат от възззиваемата страна, но
при положение, че не са оспорени или оспорването не е проведено успешно
са годно доказателствено средство наред с всички други писмени
доказателства по делото.
От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза е видно, че сумите формиращи общия размер на иска за
съответния период са точно изчислени и посочени и напълно съответстват на
тези в исковата молба.
Районният съд е уважил иска частично, като е приел, че С. следва да
заплати само частта от сумата дължима за имота за топлоенергия,
съответстваща на притежаваните от него идеални части. Тъй като в тази
отхвърлителна за иска част няма жалба съдът не следва да се произнася.
С оглед на всичко гореизложено Окръжният съд приема, че
обжалваното решение на Плевенски районен съд е валидно, допустимо,
обосновано на доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на
Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и поради това
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 от
ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането на
юрисконсултско възнаграждение, което според чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, адвокатското възнаграждение за защита по
дела с определен материален е от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо
въззвникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемато дружество
разноски за юрисконсулт за настоящата инстанция в минималния размер от
100,00 лева., както и 300лв. за внесения депозит за особен представител.
6
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.272 от ГПК Решение № 230/07.04.2021г.,
постановено от Плевенски районен съд по гр. дело № 4484/2020г. по описа на
същия съд, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 от ГПК Стефан
Андреанов С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН" ЕАД гр. Плевен, със седалище и адрес на управление гр. Плевен,
***, ЕИК ***, разноски за настоящата инстанция – възнаграждение за
юрисконсулт в минималния размер от 100,00 лева, както и 300лв. за внесения
депозит за особен представител.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.280 ал.3
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7