Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
гр. Русе, 10 май 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 21 април 2021 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ………. Мария Станчева………и в присъствието на прокурора ………
Дилян Михайлов като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №54…… по описа на съда за
2021 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е след постъпила жалба от Х.И.С. ***, чрез
адв. И. Д.,*** против решение №260003/11.01.2021год.
на Районен съд гр. Бяла, постановено по а.н.д. №273/2020г. по описа на съда. С решението
е изменено наказателно постановление (НП) № 38-0001273 от 11.09.2020г., издадено
от директора на РД „Автомобилна администрация“ Русе към Изпълнителна Агенция
„Автомобилна администрация”(ИА „АА”) гр. София, с което на Х. И., в качеството
му на водач на ППС била наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3
000 лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр. 2 от Закон за движени по
пътищата, вр. с чл.6, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като размерът на глобата е намален на 1500 лева.
В жалбата са изложени оплаквания, свързани с искането за отмяна решението на въззивния съд, като постановено в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения,
касационни основания, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Касаторът оспорва
и факта на извършеното нарушение, вменено му в качеството на водач на ППС, като
счита, че този вид нарушения се доказват след извършени специални измервания с
техническо средство, както повелява разпоредбата на чл.35, ал.3 от Наредбата.
Иска се отмяна на оспореното
решение и съответно отмяна на наказателното постановление. Претендират се
направените разноски.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Представителят на прокуратурата предлага да се остави в сила оспорения
съдебен акт.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството
е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решението си, постановено по №273/2020г. Районен съд гр. Бяла е изменил наказателно
постановление № № 38-0001273 от 11.09.2020г., издадено от директора на РД
„Автомобилна администрация“ Русе. Със санкционния акт на Х.С., в качеството му
на водач на ППС била наложено административно наказание „глоба“ в размер - 3 000
лева, а Районен съд Бяла го намалил на 1500 лева.
Х.С., в качеството си на водач на ППС с 5 оси,
при неговото управление на 06.08.2020г., по главен път Е-85 / в участъка от Русе до Хасково той съвпада с
главен път I-5 /, в участъка на пътя, намиращ се в гр. Бяла, бил спрян за
проверка от служители на РД АА гр. Русе. След преглед на
представената от водача товарителница и кантарна бележка, проверяващите констатирани
че ППС-то е с надвишения на нормите на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, с маса, надвишаваща с
16 180 кг допустимата такава, разписана в чл.6, ал.1, т.3, б. „а“ от
Наредбата, а именно до 40 т., при записани в кантарната бележка 56 180 кг.
Този тонаж квалифицирал ППС като извънгабаритно.
В такива случаи, за да е допустимо движението на ППС по републиканската
пътна мрежа, е необходимо издаването на специално разрешение по реда и
условията, посочени в ЗП/ЗДвП и Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Липсата на разрешение
представлява административно нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, според
която норма движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат „с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението“. Поради това на водача на ППС бил съставен и АУАН, бланков №276729 от 06.08.2020г.
Въз основа на този акт, подписан без възражения от приетото за нарушител лице,
е издадено и процесното НП.
При така установената фактическа
обстановка, след обстоен анализ
на събраните по делото писмени и гласни доказателства и на приложимите в случая
правни норми, Беленският районен
съд е стигнал до извода, че НП е правилно и законосъобразно, но не и по отношение
размера на наказанието. Развил е мотиви, че АНО е наложил глоба в максималния
размер - 3 000 лева, без да изложи съображения за това, нито пък бил събрал
сведения относно имотното състояние на нарушителя, както и за наличието на
други нарушения по ЗДвП. С такива мотиви е изменил размера на административно
наказание „глоба“ от 3 000 лева на 1 500 лева.
С касационната жалба се оспорва факта на извършеното нарушение, досежно начина
на установяване от страна на длъжностните лица на тонажа на ППС-то, управлявано
от касатора. Твърди се, че в НП не било посочено по недвусмислен начин мястото
на извършване на административното нарушение, а това нарушавало чл.57, ал.1, т.
5 от ЗАНН.
Касационна инстанция изцяло споделя мотивите,
изложени в проверяваното решение досежно факта на извършеното нарушение,
личността на нарушителя, и необходимостта от наказание за това поведение на
водача.
АС - Русе, на основание нормата на чл.221,
ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава на изложените във въззивното решение мотиви
на Беленския районен съд относно доказаността на деянието на Х.С., управляващ
ППС, извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 3.07.2001 г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, и
представляващо административно нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП,
наказуемо по реда на чл.177, ал.3, т.1 от с.з.
По отношение на оплакванията в касационната
жалба:
Водачът С. осъществява движение на тежко ППС,
без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя - АПИ. Това всъщност
е и фактическия състав на нарушението, което визира разпоредбата на чл.139,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Аналогична норма има и в чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закон
за пътищата. Деянието на водача на ППС, който се е движел по пътищата, отворени
за ползване, управлявайки ППС с натоварване надвишаващо с 16 180 кг допустимата
такава, безспорно нарушава разпоредбата на ЗДвП. При такова натоварване е било
необходимо движението да се извършва след издадено разрешително.
Напълно ясно става от описанието на нарушението
в НП, че става въпрос за движение на ППС-то по Европейски път Е-85, който съвпада
с част от главен път I-5. Лично известно на съдебния състав е този път, който в
посока гр. Русе и обратно преминава през гр. Бяла, т.е. в този участък
движението по пътя реално е и движение в
населено място. Затова и АНО е посочил, че деянието е констатирано в гр. Бяла. Няма
неяснота в описанието в НП, която да бъде квалифирана като нарушение на чл.57,
ал.1, т. 5 от ЗАНН. Ето защо оплакването в тази насока е неоснователно.
По отношение на възражението за начина на
установяване от страна на длъжностните лица от РД АА – Русе на тонажа на
ППС-то, управлявано от Х.С.:
Писмените документи, въз основа на които контролният орган е приел, че
пътното превозно средство е с тегло от 56 180 кг са частни, изходящи от трети
лица и при извършване на проверката нарушителят не е оспорил верността им и не
е поискал претегляне на пътното превозно средство. Освен това Кантарната
бележка № 0061478/06.08.2020г., в който е посочено кантарно тегло 56 180, тара 15,
680 и нето 40, 500, съдържа подписа на
наказаното лице, поради което следва това доказателство да се цени като
признание за негативния факт на претоварването на управляваното от оспорващия
ППС. Липсва задължително изискване да се установи теглото на ППС с измервателно
средство, особено при проверки по ЗДвП.
В случая е налице неприложимост на разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
Затова и възражението за нарушение на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. също остава неоснователно.
Едно административно нарушение, извършено от
физическо лице, за да е наказуемо, е необходимо да нарушава установения ред на
държавното управление, да е извършено виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Всичко казано дотук води към единствения и
категоричен извод, че нарушението е безспорно установено, доказано и за него
правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на водача на
ППС-то.
Правилно е и решението на Беленския районен
съд, с което е изменено наказателно постановление № 38-0001273 от 11.09.2020г.,
като размерът на наложеното на касатора административно наказание „глоба“ в
размер на 3 000 лева е определен на 1500 лева. Съдебният акт не страда от
сочените от касатора пороци и следва да бъде оставен в сила.
Предвид на всичко изложено, Административен
съд Русе намира атакуваното решение за допустимо, валидно и постановено в
съответствие със закона, а подадената жалба срещу него-за неоснователна
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№260003/11.01.2021год. на Районен съд гр. Бяла, постановено по а.н.д.
№273/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: