№ 128 / 19.2.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Я.В., като разгледа административно дело № 1202 по описа на съда за
2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова
молба, подадена от „Лес-транс-строй“ ЕООД с ЕИК *********, със съдебен адрес ***,
против Регионална дирекция на горите – Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, бул.
„Александър Стамболийски“ № 50, с искане ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното
производство по нахд № 171/2018 г. по описа на Районен съд Велинград, с което е
отменено наказателно постановление № 123 от 23.03.2018 г. на директора на
Регионална дирекция по горите – Пазарджик, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба – 31.07.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане.
Исковата молба се поддържа в писмени бележки, подадени
преди проведеното открито съдебно
заседание, от процесуалния представител на ищеца. Същият претендира и
присъждане на направените разноски в настоящото производство.
Ответникът – Регионална
дирекция на горите – Пазарджик – не изпраща представител в проведеното съдебно заседание но оспорва
изцяло исковата молба в писмени становища, подадени преди проведеното открито съдебно заседание.
Алтернативно моли да бъде отхвърлена претенцията за лихва. Възразява за
прекомерност на претенцията за адвокатско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за основателност на
предявените искове. Счита, исковата молба за доказана.
Жалбата е допустима, тъй като съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 на ВАС „при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон“.
Основният иск за присъждане на обезщение в размер на 300
лв. е основателен: Безспорно по делото се установи, че е издадено наказателно
постановление против ищеца от директора на Регионална дирекция на горите –
Пазарджик. Ищецът е
обжалвал това постановление пред Районен съд – Велинград, който с решението си, постановено нахд № 171 по описа на съда за 2018 година го е
отменил. Решението е влязло в сила тъй като не е обжалвано в законоустановения
срок. В съдебното производство пред Районен съд – Велинград ищецът е бил
представляван от адвокат Р.А., на когото видно от приложеното пълномощно
настоящият ищец е заплатил възнаграждение в размер на 300 лв.
Тази сума представлява имуществена вреда за ищеца в
резултат на необходимостта да ползва специализирани адвокатски услуги, за да се
защити в съдебното производство, което в крайна сметка е приключило с отмяна на
наказателното постановление.
Възнаграждението е в размер, който съответства на минимално
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения:
Тази наредба в своя член 18, ал. 2, във връзка с чл.
7, ал. 2, т. 1 предвижда следното:
Чл. 18. (2) Ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението.
Чл. 7. За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните:
1. при интерес до 1000 лв. – 300 лв.;
В случая, наложеното наказание е глоба в размер на 100
лв., а възнаграждението от 300 лв. е минималното такова предвидено в закона.
Следователно платеното възнаграждение от 300 лв. е справедливо и обосновано по
смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата и за него следва да
бъде присъдено обезщетение в пълния претендиран размер.
Частично основателен е акцесорният иск за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
присъжданото обезщетение в размер на 300 лв. Искът не е основателен от
претендираната дата
на завеждане на исковата молба – 31.07.2020 г., а от 08.10.2020 г., т.е. от
датата, на която ответникът е получил първата призовка по настоящото
дело.
Такова обезщетение поначало е дължимо на основание
Закона за задълженията и договорите, който е приложим съгласно § 1 от заключителните
разпоредби на ЗОДОВ, доколкото въпросът не е уреден в последния.
По отношение на момента, от който е дължимо
обезщетението за забава не е приложимо Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005
г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, тъй като същото не засяга въпроса за
обезщетението за вреди, причинени от заплащането на адвокатско възнаграждение в
съдебното производство по отмяна на незаконосъобразно наказателно
постановление.
Въпросът за датата, от която е дължимо обезщетението
за забава е уреден в ЗЗД. Съгласно член 69 от този закон ако задължението е без
срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. В случая безспорно
задължението е без срок. То е възникнало към момента на заплащането му, но
доколкото задължението представлява платени разноски за адвокатско
възнаграждение, то същото става дължимо едва от момента на поискването,
доколкото дори и в процесуалните закони, предвиждащи възстановяване на
направени съдебни разноски, съдът не ги присъжда служебно, а само по искане на
страните. Тоест макар и заплатено адвокатското възнаграждение същото не става
автоматично дължимо към момента на влизане в сила на решението на съда, с което
е отменено наказателното постановление. В настоящия случай липсват твърдения и
доказателства от страна на ищеца, чиято е тежестта да докаже настъпването на
претендираните вреди, че той извънсъдебно е поканил ответника да му заплати
разноските за платено адвокатско възнаграждение. Затова следва да се приеме, че
поканата за заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. е направена с исковата молба. Но, тъй като исковата молба е подадена до
съда то първия момент, в който ответникът е узнал за нея, следва да се приеме
за момент в който той е поканен да заплати обезщетението от 300 лв.,
представляващо разноски за платено адвокатско възнаграждение и съответно от
този момент нататък той изпада в забава и дължи съответното обезщетение. Тази
дата, видно от изпратената призовка е 08.10.2020 г. Следователно именно от тази дата
ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата, в съответствие с член 86 от ЗЗД.
По отношение на разноските, направени в настоящото
производство.
С оглед изхода на делото е основателно искането на
ищеца за присъждане на разноски в настоящото производство. Не следва да бъде
намалявано платеното адвокатско възнаграждение от 300 лв., тъй като същото е в
минималния законов размер съобразно материалния интерес. Затова следва да му
бъдат присъдени 25 лв., платена държавна
такса и 300 лв., платено адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда Регионална дирекция на горите –
Пазарджик да заплати
на „Лес-транс-строй“
ЕООД с ЕИК ********* обезщетение
за имуществени вреди в размер на 300 лв. /триста лева/, причинени на дружеството от заплащането на адвокатско възнаграждение в същия
размер по нахд № 171/2018 г. по описа на Районен съд Велинград, с решението, по
което дело е отменено наказателно постановление № 123 от 23.03.2018 г. на
директора на Регионална дирекция по горите – Пазарджик.
Осъжда Регионална дирекция на горите –
Пазарджик да заплати
на „Лес-транс-строй“
ЕООД с ЕИК ********* обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 300 лв., считано от 08.10.2020 г. до окончателното изплащане на
главницата от 300 лв.
Отхвърля искът на „Лес-транс-строй“
ЕООД с ЕИК ********* против Регионална дирекция на горите – Пазарджик за заплащане обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата от 300 лв., считано от 31.07.2020 г. до 07.10.2020 г.
Осъжда Регионална дирекция на горите –
Пазарджик да заплати
на „Лес-транс-строй“
ЕООД с ЕИК ********* разноски по
делото в размер на 325 лв. /триста двадесет и пет лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /П/