Р Е Ш
Е Н И Е
№ 559
град Пловдив, 09.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия – Х-ти граждански
състав, в открито съдебно заседание на деветанадесети май през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря: Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от Председателя гражданско въззивно дело № 461/2020 г. по
описа на Пловдивския Окръжен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
въззивно и е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на Община Асеновград против решение №
21/09.01.2020 г., постановено по гр.д. № 1220/2019 г. по описа на Районен съд -
Асеновград, ІІ гр. състав, в частта му, с която е признато за установено по
отношение на Община Асеновград, че Х.К.Ж. е собственик по наследство и
давностно владение на земеделска земя с площ 443 кв.м., част от поземлен имот с
идентификатор № 38799.50.101 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
село Косово, Община Асеновград, област Пловдивска, която земеделска земя е очертана
в скицата – приложение № 3 към заключението на вещото лице В.Г. по цифрите
1-2-3-4-1, неразделна част от решението. С въззивната жалба се прави оплакване за неправилност
на решението, като се прави искане за неговата отмяна и за постановяване на
ново решение по същество, с което искът да се отхвърли. Претендира заплащането
на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Х.К.Ж.,
чрез процесуалния й представител адв. Д. оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли обжалваното първоинстанционно решение в посочената част да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна и е процесуално допустима.
По същество:
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай при първоинстанционното разглеждане
на делото не е налице нарушение на императивна правна норма. Ето защо,
доколкото обжалваното решение е валидно и допустимо, съдът следва да се
произнесе съобразно оплакванията за неговата неправилност, направени във
въззивната жалба.
В исковата
молба са изложени твърденията, че ищцата
Х.К.Ж. е единствен наследник на баща си К.В.П. – поч. на ***г. и на брат си И.К.П.
– поч. на *** г. Твърди се, че бащата на ищцата е бил вписан като собственик на
недвижим имот № 168, с предназначение „ливада“, находящ се в село Косово в
разписен лист към проекта за дворищна регулация, стр.125, одобрен със Заповед №
РД-725/1984 г. и отразен на Скица – извадка от рег.план, издаден от Община
Асеновград. Твърди се, че този недвижим имот никога не е бил внасян в ТКСЗ, АПК
и не е бил одържавяван. Приживе наследодателят на ищцата К.В.П. е упражнявал
владение, ползване и стопанисване на имота, като е заплащал данъци за същия, а
след смъртта му тези права се упражнявали от ищцата непрекъснато и до момента
на подаване на исковата молба. След
извършена справка в АГКК ищцата е установила, че имотът, индивидуализиран под №
38799.50.101 по КК и КР на село Косово, фигурира като „временно общински“. След
като поискала от Община Асеновград имотът да бъде отписан от актовите книга за
общинска собственост, получила отговор, че имотът е предаден на Община
Асеновград от Общинска служба „Земеделие“ Асеновград, по реда на чл.19 ал.1 от
ЗСПЗЗ с протоколно решение от 29.07.2008 г.
Ето защо ищцата моли да се постанови решение, с което да бъде признато
за установено по отношение на ответната Община Асеновград, че тя е
собственик на основание наследство и
давностно владение на процесния ПИ № 38799.50.101 по КК и КР на село Косово,
находящ се в м.“Селото“, с площ 653 кв.м., който е идентичен с имот № 168 по
рег.план на село Косово, общ.Асеновград.
С отговора на исковата молба ответникът Община Асеновград е оспорила иска с възраженията, че имотът е следвало да се възстанови
по реда на специалния закон – ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му, че процедурата по възстановяване на имотите по
реда на ЗСПЗЗ е приключила, както и че имотът
е частна общинска собственост и ищцата не е могла да го придобие по давност.
По делото е безспорно обстоятелството, че бащата на ищцата Х.Ж.
– К.В.П., поч. на *** г., е бил записан като собственик на недвижим имот № 168,
находящ се в с.Косово, с предназначение
„ливада“ и е упражнявал владение, ползване и стопанисване на имота, а след
смъртта му тези права се упражняват от ищцата и към настоящия момент. Безспорно
е и обстоятелството, че имотът е индивидуализиран под № 38799.50.101 по КК и КР на село
Косово, както и че с протоколно решение от 29.07.2008 г. е предаден на Община
Асеновград от Общинска служба „Земеделие“ Асеновград, по реда на чл.19 ал.1 от
ЗСПЗЗ, като понастоящем фигурира като „временно общински“.
С решението си районният съд е приел
за установено, че ищцата е
единствен наследник по закон на баща си К.В.П. и на брат си И.К.П..
Въз
основа на приета по делото СТЕ на вещото лице инж. В.Г. съдът е приел за установено, че имот пл.№ 168 по
кадастрално регулационния план на село Косово, общ. Асеновград, одобрен със
Заповед РД-725/1984 г. не е влизал в граници на блок на ТКЗС или ЗДС, по данни
от КРП от 1984 г., където е заснет като имот частна собственост и не е заявяван
за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ – приложение № 1. Тъй като същия е включен в
околовръстен полигон на селото и въпреки, че за него няма отреждане по
регулация, той представлява незастроено дворно място и не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. При определяне на границите на територията на
Картата на възстановената собственост са включени всички незастроени земи или
за които няма предвиден парцел в РП. За имот пл.№ 168 няма отреждане по
рег.план от 1984 г. и същият е изключен от регулационните граници на населеното
място и е включен в Картата на възстановената собственост под № 050101 с площ
651 кв.м. в м.“Селото“. В Картата на възстановената собственост имот № 050101 е
записан като временно общинска собственост, защото за него не е подавано
заявление за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. ПИ с идентификатор 38799.50.101
по КККР на с.Косово, общ.Асеновград, обл.Пловдивска, одобрени със Заповед №
300-5-68/08.11.204 г. на ИД на АГКК е идентичен с имот № 050101 по Картата на
възстановената собственост на с.Косово, м.“Селото“, обнародван в ДВ
бр.85/18.10.1994 г. и съответства на имот пл.№ 168 по КРП на с.Косово, одобрен
със Заповед № РД-725/1984 г.
Въз основа на разпитаните по делото
свидетели Т.А.Б.
и Т.А.Т. съдът е приел за установено, че
ищцата Х.Ж.
има къща и наследствени имоти в с. Косово, както и имот, който се намира на
200-300 м. от селото и е „ливада“. Този имот се е обработвал от наследодателите
на Х. /дядо и, а в последствие баща и, брат и/, а след смъртта на баща и от нея
и семейството и. Те са косяли ливадата и събирали сено, както и са обирали
плодните дръвчета – засяти в него. Местността в която е тази ливада е в
непосредствена близост до селото, казвала се е „Сибер“, „Селото“, съсед по имот
е свидетелят Б., тя граничи с пътя за
„Бяла черква“. Никои друг освен членовете на нейното семейство не са владяли и
обработвали тази ливада, имотът не е внасян в ТКЗС, нямало е спорове за собствеността.
Границата на съседните имоти и имота на Х. са били дървета или поставени камъни
като ограда.
Тези констатации не се оспорват пред
въззивната инстанция, поради което съдът ги приема за установени, като на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд.
Пред настоящата инстанция се формира
спор относно това подлежал ли е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ процесният
имот и дали същият е включен в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, като липсва спор
относно обстоятелството, че относно същия липсват реституционни претенции.
По реда на ЗСПЗЗ възстановяването на собствеността се извършва само по
отношение на посочените в чл. 10 от ЗСПЗЗ имоти, като всички изброени
хипотези касаят случаи, в които или собствеността е била отнета, или без да
бъде отнета не е упражнявана в реални граници.
По делото липсват доказателства
процесният имот да е бил отнеман от ищцата или от наследодателя на ищцата, нито
да е бил включен в ТКЗС, както правилно е приел в решението си и районният съд.
Тежестта да установи това благоприятно за него обстоятелство лежи върху
ответника – Община Асеновград.
Напротив, по делото е установено въз
основа на заключението на вещото лице инж. В.Г., дадено по назначената от РС
СТЕ, че имот пл.№ 168 по кадастрално
регулационния план на село Косово, общ. Асеновград, одобрен със Заповед
РД-725/1984 г. не е влизал в граници на блок на ТКЗС или ЗДС, и не е заявяван
за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Това обстоятелство се установява и от изпратено
писмо до ищцата Х.Ж. от ОД „Земеделие“ – Пловдив към МЗХГ, с което във връзка с
нейна молба е отговорено, че недвижим имот – УПИ № 168 по регулационния план на
с.Косово от 1984 г. никога не е влизал в чертите на блок на ТКЗС, нито е бил
отнемани включен в селскостопанска организация, поради което собствеността му
не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ.
При това положение следва да се
приеме, че процесният имот никога не е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ и поради това и не би могъл да бъде включен в приложното поле на чл.19 от
ЗСПЗЗ, поради което не е общинска собственост.
Налице е съдебна практика, съобразно
която земя, която се намира извън регулационния план, не винаги има земеделски
характер. Това е така, когато земите не са били включени в блок на ТКЗС, не са
били причислени към държавния поземлен фонд или не са били отнети от лицата, които ги владеят. Ако собствениците
на такива земи или ползващите ги лица, не са били членове на ТКЗС и земите им
не са били отнети фактически, те са запазили правата си върху тях. Такива земи не подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. А щом не подлежат на възстановяване, те не могат да
бъдат включени във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ - в него
влизат само незаявените в срок земи. За тези земи не е съществувала забраната по чл. 86 ЗС
за придобиването им по давност - в този смисъл са Решение № 218 от 29.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6670/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 427 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2008 г., II г. о., ГК, Решение № 142 от 17.12.2018г. по гр.д. №
524/2018г. на ВКС ІI г. о., ГК. Установи
се, че процесният имот представлява именно такава земя.
Ето защо следва да се приеме, че
предвид упражняването на фактическа власт върху процесния недвижим имот от
наследодателят на ищцата, а след смъртта му от неговите наследници явно,
спокойно и несмущавано много повече от 10 години, то имотът е собствен на ищцата. Предявеният иск е
основателен и следва да се уважи.
Решението на районния съд в
обжалваната част е правилно и като такова ще се потвърди.
Предвид неоснователноста на жалбата въззиваемата страна има право на присъждане
на разноски. Ето защо жалбоподателят ще бъде осъден да и заплати направените
разноски пред въззивната инстанция, които се констатираха на 700 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК,
Съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
21/09.01.2020 г., постановено по гр.д. № 1220/2019 г. по описа на Районен съд -
Асеновград, ІІ гр. състав, в частта му, с която е признато за установено по
отношение на Община Асеновград, че Х.К.Ж. е собственик по наследство и
давностно владение на земеделска земя с площ 443 кв.м., част от поземлен имот с
идентификатор № 38799.50.101 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
село Косово, Община Асеновград, област Пловдивска, която земеделска земя е
очертана в скицата – приложение № 3 към заключението на вещото лице В.Г. по
цифрите 1-2-3-4-1, неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Община Асеновград с адрес на управление гр. Асеновград, обл. Пловдивска, пл. “Академик Николай Хайтов“ № 9 да заплати на Х.К.Ж. с ЕГН ********** *** сумата от 700 /седемстотин / лв.
разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението е може да се обжалва с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: