Р Е Ш Е Н И Е
№ 2495
гр. Пловдив, 23 ноември 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на тридесети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2112 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
“Недвес” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Брегалница” №2, ет.1, ЕИК *********, представлявано от адвокат К.Т.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16001617007855-091-001 от 03.04.2018г., издаден от - началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложила ревизията; и В.И.К.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, изменен с Решение №348 от 18.06.2018г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя е начислен допълнително данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 15 500,27 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 4 808,09 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2011г. в размер от 239,47 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 146,26 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2012г. в размер от 771,24 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 392,33 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2013г. в размер от 180,71 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 73,57 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2014г. в размер от 74,29 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 22,69 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2015г. в размер от 47,80 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 9,73 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2016г. в размер от 152,49 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 15,46 лв.
Претендира се отмяна изцяло на оспорения акт поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт С. К.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в процеса, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001617007855-020-001 от 14.11.2017г. (листи 387а-388) на З.Д.В.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя относно задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2011г. – 31.12.2016г.; както и задължения за данък по ЗДДС за периода 01.12.2011г. – 30.09.2017г. За ревизиращи органи са определени В.И.К.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и К.Й.М.- главен инспектор па приходите. Заповедта е получена на 24.11.2017г. от В.Т.М.- управител на “Недвес” ООД. Ревизионният доклад (РД) с №Р-16001617007855-092-001 (листи 73-96) е изготвен на 09.03.2018г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и получен по електронна поща от жалбоподателя на 09.03.2018г., 09.01.2017г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 97). По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против изготвения РД.
Ревизионният акт (листи 39-60), предмет на настоящето производство, е издаден на 03.04.2018г. и получен по електронна поща от жалбоподателя на 03.04.2018г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 38).
По делото са приети върху оптичен диск (лист 393) файлове, удостоверяващи притежаването на валидни електронни подписи от страна на З.Д.В., В.И.К. и К.Й.М..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира ревизионното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.
Освен това, по делото е прието заверено копие на Заповед №РД-09-456 от 04.04.2016г. (листи 3-5) на териториалния директор на ТД- Пловдив на НАП, според която заповед на З.Д.В. и на заместващата я при отсъствие Х.К.Ц.-К.е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии. Посоченото делегиране на правомощия и определяне на заместващ орган съдът намира за надлежно направени, поради което процесният РА се явява издаден от компетентни за целта органи.
В тази връзка следва да се посочи, че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия, Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за Националната агенция за приходите), не е нищожен.
На първо място, предмет на спора е допълнително начислен данък по ЗДДС в общ размер от 15 500,27 лв. и начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 4 808,09 лв.
Спрямо жалбоподателя е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), резултатите от която са отразени в Протокол №П-16001617073535-073-001 от 17.10.2017г. (листи 116-119). С нарочен Протокол с №1221300 от 22.01.2018г. (листи 114-115) към ревизионната преписка са присъединени протокола от извършената ПУФО, както и събраните в рамките на проверката документи (листи 128-130, 133-284).
В рамките на ревизията е установено е, че по Договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост №18942/А_auto/ от 02.03.2011г. (листи 153-156), с лизингодател “Интерлийз Ауто” ЕАД, ЕИК *********, жалбоподателят се задължава да придобие автомобил “HYUNDAI SANTA FE 4 WD” (“Хюндай Санта Фе”), употребяван, брой места 6+1, категория М1G, с Рег.№**** (лист 359а), а по време на лизинга с Рег.№***. Цена на автомобила (без ДДС) от 16 696,52 евро (32 655,55 лв.); финансирана стойност (без ДДС) в размер от 11 687,56 евро (22 858,88 лв.). Представени са множество фактури (листи 322а-359), издадени от “Интерлийз Ауто” ЕАД към жалбоподателя, удостоверяващи направени плащания на първоначалната и последващите лизингови вноски. Общият размер на направените плащания формират данъчна основа (ДО) в общ размер от 32 701,20 лв. и ДДС в общ размер от 6 540,24 лв. Направени са разходи за лихви по лизинговия договор в общ размер от 2 902,52 лв. Автомобилът е заприходен по дебита на сметка “205/1-транспортни средства” (лист 161а) и според амортизационни планове (листи 162а-165) за периода 2011г. – 2015г. за същия е начислявана амортизация от 25% (чл.55, ал.2 от ЗКПО), като данъчните амортизации съответстват на счетоводните. Начислените амортизации по години са както следва: за 2011г. - 6 122,88 лв., за 2012г. - 8 163,84 лв., за 2013г. - 8 163,84 лв., за 2014г. – 8 163,84 лв., за 2015г. - 2 041,13 лв.
По делото е прието заверено копие на Договор за наем на автомобил от 01.05.2016г. (листи 159а-160); с наемодател “Недвес” ООД; наемател Г.И.Т., ЕГН **********; предмет на договора- автомобил с Рег.№**** (***); годишен наем в размер от 1 200,00 лв., платим не по-късно от 30-то число на последния месец на календарната година, като първата годишна наемна вноска е дължима до 30.06.2017г. Издадена е фактура с №55 от 01.05.2016г. с ДО в размер от 1 000,00 лв. и ДДС в размер от 200,00 лв., с получател Г.И.Т..
По Договор за финансов сублизинг на автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост №SI_N_01 от 13.10.2014г. (листи 139-152), със сублизингодател “Техлизинг” ЕООД, ЕИК *********, жалбоподателят се задължава да придобие автомобил “HYUNDAI SANTA FE, Grand 2.2, IRDi, 4x4” (“Хюндай Санта Фе, гранд”), брой места 6+1, категория М1, с Рег.№**** (лист 360). Цена на автомобила (без ДДС) от 37 920,81 евро (74 166,66 лв.); финансирана стойност (без ДДС) в размер от 28 440,61 евро (55 625,00лв.). Автомобилът е собственост на “Интерлийз Ауто” ЕАД. Представени са множество фактури (листи 304-322), издадени от “Техлизинг” ЕООД към жалбоподателя, удостоверяващи направени плащания на първоначалната и последващите лизингови вноски. Общият размер на направените плащания формират данъчна основа (ДО) в общ размер от 44 920,66 лв. и ДДС в общ размер от 8 984,11 лв. Направени са разходи за лихви по лизинговия договор в общ размер от 9 269,20 лв. Автомобилът е заприходен по дебита на сметка “205/2-транспортни средства” (лист 162) и според амортизационни планове (листи 162а-164) за периода 2014г. – 2016г. за същия е начислявана амортизация от 25% (чл.55, ал.2 от ЗКПО), като данъчните амортизации съответстват на счетоводните. Начислените амортизации по години са както следва: за 2014г. - 3 090,28 лв., за 2015г. - 18 541,67 лв., за 2016г. - 1 545,14 лв.
По делото е
прието заверено копие на Договор за наем от 01.06.2017г. (листи 158-159); с
наемодател “Недвес” ООД; наемател К.Д.А.-Г., ЕГН **********;
предмет на договора- автомобил с Рег.№****; срок на
договора- 1 година; месечен наем в размер от 250,00 лв. (без ДДС), платим в
края на всеки месец. За периода 30.06.2017г. – 30.11.2017г. са издадени общо 6
фактури към К.Д.А., с ДО в размер от 250,00 и ДДС в размер от 50,00 лв.
Според нарочна декларация от 29.05.2017г. (лист 136),
притежаваните от фирмата МПС (моторни превозни средства) не се ползват за цели,
различни от икономическата дейност на дружеството или за лични нужди на
собствениците. Според нарочна справка (лист 138), автомобилът с Рег.№**** (***)
се ползва от В.(Т.)М., а автомобилът с Рег.№**** се ползва от Н.(В.)У.. Представени
са пътна книжка (лист 251) и пътни листи (листи 222-250), съставени по повод
движението на автомобила с Рег.№**** (***) в периода месец 08.2011г –
04.2016г., както и пътни листи (листи 251а-269), съставени по повод движението
на автомобила с Рег.№**** (***) в периода 08.03.2011г. – 30.07.2011г. Представени
са пътна книжка (лист 284а) и пътни листи (листи 269а-284), съставени по повод
движението на автомобила с Рег.№****.
В отговор на Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с №Р-16001617007855-040-001 от
22.11.2017г. (листи 285-287), като приложение към нарочен опис с Вх.№13007 от
21.12.2017г. (лист 290а, 291а) са представени множество документи (листи
292-387), между които писмени обяснения (лист 292) и 3 броя обяснителни записки
(листи 293-294). Според писмените обяснения, МПС за ревизирания период не са
използвани за лични нужди на собствениците, на работниците и служителите.
Според писмените обяснения, представени в рамките на извършената ПУФО (лист
134), през 2014г. са направени разходи за гориво за собствените на дружеството
автомобили по 4 броя данъчни фактури, с ДО в общ размер от 338,66 лв. и ДДС в
общ размер от 67,74 лв. През 2012г. са направени разходи за ремонт на
автомобил, за което е издадена фактура с №14354 от 12.03.2012г. от “А.” ЕООД,
ЕИК *********, с ДО в размер от 1 241,50 лв., ДДС в размер от 248,30 лв. и
предмет на доставката- “смяна на масла, филтри, накладки и др.” на автомобил с
Рег.№*** (****). През 2015г. са направени разходи за ремонт на автомобил, за
което е издадена фактура с №21457 от 18.03.2015г. от “А.” ЕООД, с ДО в размер
от 619,93 лв., ДДС в размер от 123,99 лв. и предмет на доставката- “смяна на
предни и задни накладки”.
В отговор на Искане за представяне на документи, сведения и
писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ) с №Р-16001617007855-041-002 от
09.02.2018г. (листи 100-101), като приложение към писмо с Вх.№3204 от
16.03.2018г. (лист 66) от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация
(ИА”АА”) по ревизионната преписка постъпват общо 4 броя протоколи от извършен
периодичен преглед за техническа изправност на ППС (листи 67-70),
представляващи Приложение №9 към чл.43, ал.1, т.4 от наредба №Н-32 от
16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства (Наредба №Н-32), удостоверяващи обстоятелствата, че
автомобилът с Рег.№**** (***) е представен за годишен технически преглед (ГТП)
на 03.02.2015г. и километражът му е показвал изминат пробег от 135180 км. (Протокол
№7296563 от 03.02.2015г. (лист 67)); представен е за ГТП на 15.02.2016г. и
километражът му е показвал изминат пробег от 141576 км. (Протокол №9890816 от
15.02.2016г. (лист 68)); представен е за ГТП на 07.04.2017г. и километражът му
е показвал изминат пробег от 147893 км. (Протокол №13017939 от 07.04.2017г. (лист
69)). Автомобилът с Рег.№**** е представен за ГТП на 02.11.2016г. и километражът
му е показвал изминат пробег от 10900 км. (Протокол №11879651 от 02.11.29016г.
(лист 70)).
Посочените обстоятелства се потвърждават и от приетите по
делото писмени доказателства, представени от Областен отдел “автомобилна
администрация (ОО”АА”), гр. Пловдив при ИА”АА” (листи 410-418).
Извършена е съпоставка между данните в протокола за извършен
ГТП на 03.02.2015г. и пътен лист за движението на автомобила с Рег.№**** (***),
при което е прието за установено, че на посочената дата километражът е показвал
изминат пробег от 135180 км. по протокола за извършен ГТП и 134281 км. по данните
от пътния лист. Извършена е съпоставка между данните в протокола за извършен ГТП
на 15.02.2016г., пътен лист от 14.02.2016г. и пътен лист от 07.03.2016г. за
движението на автомобила с Рег.№**** (***), при което е прието за установено,
че на 14.02.2016г. и на 07.03.2016г. километражът на автомобила е показвал изминат
пробег от 141651 км. по пътните листи и 141576 км. на 15.02.2016г. според
протокола за извършен ГТП. Извършена е съпоставка между данните в протокола за
извършен ГТП на 02.11.2016г. и пътен лист за движението на автомобила с Рег.№****,
при което е прието за установено, че на посочената дата километражът е показвал
изминат пробег от 10900 км. по протокола за извършен ГТП и 12095 км. по данните
от пътния лист. Предвид посоченото, от страна на ревизорите е прието за
установено, че представените по преписката пътни книжки са съставени за целите
на ревизионното производство (всъщност за целите на ПУФО, тъй като са
представени на 14.06.2017г. или преди възлагането на ревизията (14.11.2017г.)).
В отговор на ИПДПОЗЛ с №Р-16001617007855-040-002 от
09.02.2018г. (листи 109-110), от страна на В.М.- управител на “Недвес” ООД постъпва писмо с Вх.№2339 от 19.02.2018г. (лист
112), според което писмо за двата процесни автомобила
дружеството е ползвало паркоместа, където са оставяни
автомобилите през нощта- пред “офиса” на фирмата, находящ
се в с. Мраченик, община Карлово.
Не са представени доказателства- документ за собственост
или договор за ползване под наем на недвижим имот, представляващ “офис”, с
адрес: гр. Пловдив, *****, нито пък доказателства, че за ползването на имота са
извършвани разходи, свързани с експлоатацията и поддържането му.
При така описаната фактическа обстановка, от страна на ревизорите е прието за установено, че липсват доказателства, въз основа на които да се приеме за установено, че двата процесни автомобила се ползват за целите на извършваната от дружеството дейност. Прието е за установено, че двата автомобила неправилно са заведени като дълготрайни материални активи (ДМА), тъй като същите не попадат в условията на т.3.2 от Счетоводен стандарт (СС) №16 “Дълготрайни материални активи”. Съответно, автомобилите не са ползвани за извършване на облагаеми доставки, а за лични нужди на управителите на дружеството.
Предвид приетото за установено от фактическа страна, на основание чл.9, ал.3, т.1, във връзка с чл.25, ал.5 и чл.27, ал.2 от ЗДДС, в края на всяка календарна година за периода 01.12.2011г. – 31.12.2015г., се начислява ДДС, както следва:
2011г.:
За периода
01.12.2011г. – 31.12.2011г. е начислен ДДС в размер от 1 224,58 лв. (20%)
върху ДО в размер от 6 122,88 лв., представляваща начислените амортизации
за автомобила с Рег.№**** (***).
2012г.:
За периода
01.12.2012г. – 31.12.2012г. е начислен ДДС в общ размер от 1 881,07 лв.,
върху ДО в общ размер от 9 405,34 лв., от които 8 163,84 лв.
начислени амортизации за автомобила с Рег.№**** (***)
и 1 241,50 лв. разходи за ремонт по фактура с №14354 от 12.03.2012г.,
издадена от “А.” ЕООД.
2013г.:
За периода
01.12.2013г. – 31.12.2013г. е начислен ДДС в размер от 1 632,77 лв., върху
ДО в размер от 8 163,84 лв., представляваща начислени амортизации за автомобила
с Рег.№**** (***).
2014г.:
За периода 01.12.2014г. – 31.12.2014г. е начислен ДДС в общ
размер от 2 318,56 лв., върху ДО в общ размер от 11 592,81 лв., от
които 8 163,84 лв. начислени амортизации за автомобила с Рег.№**** (***), 3 090,28 лв. начислени амортизации за
автомобила с Рег.№****, общо 338,69 лв. разходи за гориво по 4-те броя фактури,
посочени в писмените обяснения (лист 134).
2015г.:
За периода 01.12.2015г. – 31.12.2015г. е начислен ДДС в общ
размер от 4 240,55 лв., върху ДО в общ размер от 21 202,73 лв., от
които 2 041,13 лв. начислени амортизации за автомобила с Рег.№**** (***), 18 541,67 лв. начислени амортизации
за автомобила с Рег.№****, 619,93 лв. разходи за ремонт по фактура с №21457 от
18.03.2015г., издадена от “А.” ЕООД.
За периода 01.02.2016г. – 30.06.2017г.:
За всеки един от данъчните периоди (общо 17 на брой) се
начислява ДДС в размер от 247,22 лв., върху ДО в размер от 1 236,11 лв.,
представляваща 1/60 част от ДО в размер от 74 166,66 лв., върху която е
приспаднат изцяло данъчен кредит за придобиването на автомобила с Рег.№****,
явяващи се преки разходи, свързани с извършването на доставки на услуги по
предоставяне ползването на автомобила с Рег.№****, включен в стопанските активи
на дружеството, за лични нужди на собствениците.
Върху допълнително начислените задължения за ДДС са
начислени законни лихви в общ размер от 4 808,09 лв.
Според разпоредбата на чл.9, ал.3, т.1 от ЗДДС, за възмездна доставка на услуга се смята и предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
Според разпоредбите на чл.25, ал.ал.4 и 5 от ЗДДС (в редакция до 31.12.2015г.), 4) при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл.6, ал.2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.. 5) алинея 4 не се прилага при доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от една година, за които не е налице дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година. За такива доставки се счита, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.
Според
разпоредбата на чл.25, ал.3, т.7 от ЗДДС (в сила от 01.01.2016г.), данъчното събитие възниква на последния ден от месеца, през
който е предоставена услугата по чл.9, ал.3, т.1 и 2.
Според чл.27, ал.2 от ЗДДС (в редакция до 31.12.2013г.), данъчната основа на доставка на услуги по чл.9, ал.3 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й.
Според чл.27, ал.2 от ЗДДС (в редакция до 31.12.2015г.), данъчната основа на доставка на услуги по чл.9, ал.3, т.1 и 2 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й; данъчната основа на доставка на услуги по чл.9, ал.3, т.3 е сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена.
Според чл.27, ал.2 от ЗДДС (в редакция до 31.12.2016г.), данъчната основа на доставка на услуги по чл.9, ал.3, т.1 и 2 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. При определяне на сумата на направените преки разходи на използваните стоки, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО, ако се използваха в дейността на лицето, се взема предвид разход за изхабяването им като част от данъчната основа, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за период 5 години, считано от данъчния период, през който е упражнено правото на данъчния кредит включително за движими вещи, съответно за период от 20 години – за недвижимите вещи...
Според чл.27, ал.2 от ЗДДС (считано от 01.01.2017г.), данъчната основа на доставка на услуги по чл.9, ал.3, т.1 и 2 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. При определяне на сумата на направените преки разходи за използваните стоки, които са или биха били дълготрайни активи, се взема предвид разход за изхабяването им като част от стойността на данъчната основа, за начисления данък върху която е приспаднат данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за недвижимите имоти за период от 20 години, считано от началото на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, съответно от началото на данъчния период, през който е започнало фактическото използване, в случай че имотът не се ползва повече от една година след данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит, а за останалите стоки за период от 5 години, считано от началото на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчния кредит.
В
случая, обстоятелствата, че жалбоподателят е придобил двата процесни
леки автомобила и е приспаднат данъчен кредит за придобиването им, съответно
върху ДО в размер от 32 655,55 лв. за автомобила с Рег.№**** (***) и върху ДО в размер от 74 166,66 лв. за автомобила
с Рег.№*****, не са спорни между страните и се потвърждават от приетите по
делото доказателства. Обстоятелствата, че процесните
два автомобила са заприходени счетоводно от страна на
жалбоподателя е за същите са начислявани годишни амортизации, също не са спорни
между страните и се явяват установени от приетите по делото доказателства. Не е
спорно и обстоятелството, че автомобилите са ползвани, предвид промяната в
показателите на километражите им, както и че са управлявани от двамата
управители на търговското дружество- В.М. и Недялка Урумова. В тази връзка
следва да се посочи, че изпълняваните от процесните
два автомобила превози представляват изпълнение на превози “за собствена
сметка”, регулирани от нормите на Закона за автомобилните превози (ЗАвП) и нормите на Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. за условията
и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка (Наредба
№Н-8). Нито в ЗАвП, нито пък в Наредба №Н-8 има предвидено задължение при
извършването на превоз за собствена сметка да се съставят пътни листи или да се
водят пътни книжки. Съответно, представените пътни листи и пътни книжки са неотносими към предмета на спора.
Според обясненията на свидетеля С.К.Г.,
втори братовчед на В.Т.М. (лист 422а), Познавам го В.М., с него сме
втори братовчеди. Знам, че В.М. има фирма, но с точност не знам каква и не съм
сигурен как точно е името на фирмата. Адресът е **********. Преди години майка
ми живееше там, съответно и аз. Доста често си идвах в Пловдив през този
период, когато живеех в гр. София, идвах си през седмица през уикендите. Това
жилище е обитавано от г-н М.. Една от стаите беше предназначена за техен офис.
Случвало се е да засичам хора по времето, когато е бил там, в апартамента, не знам дали са
партньори, не съм присъствал на техни срещи, но се е случвало често да засичам
хора. Жилището представлява апартамент с 4 стаи. Вътре в този апартамент М. е
ползвал една стая. Този апартамент едновременно беше и като офис, и като
жилищна площ.
В обобщение мога да кажа: Познавам В.Т.М., който ми е
втори братовчед. Имам впечатление, че същият развива някакъв бизнес. Майка ми
живее в Пловдив в апартамент, който се намира на ******. Жилището е
четиристайно. Когато съм посещавал майка ми в това жилище, правело ми е впечатление,
че В.М.в е упражнявал някаква дейност в една от стаите. Стаята, която ползваше
г-н М. беше оборудвана като офис- имаше бюро, компютър, принтер, необходимите
неща за офис. Случвало се е, когато съм бил в жилището на майка ми, да
пристигат непознати за мен лица, които посещаваха стаята, която се ползваше
като офис от г-н В.М.. Тези мои впечатления са формирани за период, който продължи
4-5 години, а именно периодът 2011г. - 2016г. На вратата нямаше звънец, но
имаше табелка.
Обясненията на свидетеля настоящият състав на съда също намира за неотносими към предмета на производството, доколкото обстоятелството, дали дружеството жалбоподател е ползвало или не е ползвало за свои нужди апартамента, находящ се в гр. Пловдив, *****, не е от значение за определяне на оспорените данъчни задължения по ЗДДС.
Според обяснителна записка от 29.05.2017г. (лист 135),
основната дейност на фирмата е търговия на едро с дървен материал с код по НКИД
4673; фирмата извършва и консултантски услуги и услуги по отдаване под наем на
МПС;офисите се намират в гр. Пловдив, ул. “Брегалница” №2, ***** и в село
Мраченик, (община Карлово), ул. “1-ва” №85; фирмата не разполага с налична
търговска и складова база; закупеният дървен материал се продава веднага на
клиенти, не се поддържат стокови наличности; няма наети работници на трудови
договори.
На следващо място, настоящият състав на съда намира, че за разрешаване на спора следва да се вземе предвид даденото разрешение по тълкуването и прилагането на закона в Решение на Съда (втори състав) от 16 февруари 2012 година по дело C-118/11 (“ЕОН Асет Мениджмънт” ООД срещу Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”, гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите), чийто диспозитив гласи:
1) Член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, трябва да се тълкува в следния смисъл:
– счита се, че нает автомобил се използва за целите на облагаеми сделки на данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, като правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка,
– счита се, че автомобил, който е нает по договор за лизинг и се счита за дълготраен актив, се използва за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги.
2) Членове 168 и 176 от Директива 2006/112 допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието.
Вярно е, че въпросите, разрешени с посоченото решение на СЕС, третират ползването на автомобил, нает по договор за лизинг, но според настоящия състав на съда, разрешенията са приложими и спрямо придобит по договор за финансов лизинг автомобил.
Съответно, за да се приеме, че ползването на автомобил, макар и за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуга е нужно кумулативното установяване на предпоставките- автомобилът да е придобит и включен изцяло като актив в имуществото на предприятието на лицето и автомобилът да е използван и за икономическата дейност на лицето.
Посочи се по-горе, че двата процесни автомобила са придобити и включени изцяло в предприятието на търговското дружество, но наред с това доказателствата по делото не предпоставят извод, че автомобилите са ползвани за икономическата дейност на търговското дружество. Следователно, автомобилите са ползвани за лични нужди на управителите на търговското дружество, които действия представляват възмездна доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.3, т.1 от ЗДДС.
От своя страна, както правилно е прието от страна на ревизорите, за предоставянето на възмездна доставка на услуга по чл.9, ал.3, т.1 от закона, жалбоподателят следва да начисли ДДС, което обаче не е сторено.
Ето защо, като начисляват оспорените по делото задължения за ДДС в посочените размери и за посочените данъчни периоди, ревизорите постановяват разглежданата част от оспорения РА при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Респективно, разглежданата част от оспорения РА е законосъобразна, а жалбата в тази си част е неоснователна.
На второ място, предмет на спора е установеният корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2011г. – 31.12.2016г. в общ размер от 1 466,00 лв. и начислените законни лихви върху тази сума в общ размер от 660,04 лв.
В рамките на ревизията е установено, че за отчетната 2011г. жалбоподателят подава годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.92 от ЗКПО с Вх.№1600И0060942 от 15.02.1012г. (неприложена по делото), с общ размер на приходите от 45 371,87 лв.; общ размер на разходите от 51 989,36 лв.; счетоводен финансов резултат (СФР) отрицателен (загуба) в размер от 6 617,49 лв.; всичко увеличения на СФР – 6 122,88 лв.; всичко намаления на СФР- 6 122,88 лв.; данъчен финансов резултат (ДФР) отрицателен (загуба) в размер от 6 617,49 лв.; деклариран корпоративен данък- 0,00 лв. (10%). По делото са приети заверени копия на счетоводен баланс към 31.12.2011г. (листи 217-218) и отчет за приходите и разходите (ОПР) за 2011г. (листи 219-220).
Предвид
приетото за установено, че автомобилът с Рег.№**** (***)
не е ползван за осъществяваната от жалбоподателя дейност, ревизорите не
признават за данъчни цели начислените за автомобила амортизации за годината в
размер от 6 122,88 лв.; изплатените 1 169,95 лв. лихви по
погасителния план за придобиване на автомобила; 389,16 лв. данък върху превозните
средства (ДПС) по смисъла на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ); както и
1 330,17 лв. вноски по застрахователна полица “гражданска отговорност”.
Съответно, на основание чл.26, т.1 от ЗКПО, според която норма не се признават
за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността, ревизорите
увеличават декларирания СФР (- 6 617,49 лв.) за годината със сумата от
общо 9 012,16 лв., представляваща сбора на начислените амортизации за автомобила
(6 122,88 лв.), изплатените лихви по погасителния план (1 169,95
лв.), платеният ДПС по ЗМДТ (389,16 лв.), както и направените вноски по
застрахователна полица “гражданска отговорност” (1 330,17 лв.), за да се
получи положителен ДФР (печалба) от 2 394,67 лв. Положителният ДФР
(печалбата) представлява данъчна основа за облагане с корпоративен данък, върху
която е начислен данък в размер от 239,47 лв. (10%). Върху посочения
корпоративен данък са начислени законни лихви за периода 03.04.2012г. - 03.04.2018г.
в размер от 146,26 лв.
Посочи се по-горе, че автомобилът с Рег.№**** (***) не е
ползван за осъществяваната от жалбоподателя дейност, поради което правилно и
законосъобразно с оспорения РА е установен корпоративен данък за 2011г.
В рамките на ревизията е установено, че за отчетната 2012г. жалбоподателят подава ГДД по чл.92 от ЗКПО с Вх.№1600И0104416 от 20.02.1013г. (неприложена по делото), с общ размер на приходите от 8 005,43 лв.; общ размер на разходите от 12 876,03 лв.; СФР отрицателен (загуба) в размер от 4 870,60 лв.; всичко увеличения на СФР – 8 163,84 лв.; всичко намаления на СФР- 8 163,84 лв.; ДФР отрицателен (загуба) в размер от 4 870,60 лв.; деклариран корпоративен данък- 0,00 лв. (10%). По делото са приети заверени копия на счетоводен баланс към 31.12.2012г. (листи 213-214) и ОПР за 2012г. (листи 215-216).
Предвид
приетото за установено, че автомобилът с Рег.№**** (***)
не е ползван за осъществяваната от жалбоподателя дейност, ревизорите не
признават за данъчни цели начислените за автомобила амортизации за годината в
размер от 8 163,84 лв.; изплатените 1 115,62 лв. лихви по
погасителния план за придобиване на автомобила; 466,99 лв. ДПС по смисъла на
ЗМДТ; 1 241,50 лв. разходи за ремонт на автомобила (фактура с №14354 от
12.03.2012г., издадена от “А.” ЕООД); както и общо 1 595,00 лв. вноски по
застраховки “Каско” и “гражданска отговорност”.
Съответно, на основание чл.26, т.1 от ЗКПО, ревизорите увеличават декларирания
СФР (- 4 870,60 лв.) за годината със сумата от общо 12 582,95 лв.,
представляваща сбора на начислените амортизации за автомобила (8 163,84
лв.), изплатените лихви по погасителния план (1 115,62 лв.), платеният ДПС
по ЗМДТ (466,99 лв.), разходите за ремонт на автомобила (1 241,50 лв.), както
и направените вноски по застраховки “Каско” и “гражданска
отговорност” (1 595,00 лв.), за да се получи положителен ДФР (печалба) от 7 712,35
лв. Положителният ДФР (печалбата) представлява данъчна основа за облагане с
корпоративен данък, върху която е начислен данък в размер от 771,24 лв. (10%).
Върху посочения корпоративен данък са начислени законни лихви за периода 01.04.2013г.
– 03.04.2018г. в размер от 392,33 лв.
Посочи се по-горе, че автомобилът с Рег.№**** (***) не е
ползван за осъществяваната от жалбоподателя дейност, поради което правилно и
законосъобразно с оспорения РА е установен корпоративен данък за 2012г.
В рамките на ревизията е установено, че за отчетната 2013г. жалбоподателят подава ГДД по чл.92 от ЗКПО (неприложена по делото), с неправилно посочен номер в РА (лист 47), тъй като декларация с Вх.№1600И0104416 от 20.02.1013г. е за 2012г.
Според оспорения РА, е деклариран общ размер на приходите от 2 000,08 лв.; общ размер на разходите от 10 619,17 лв.; СФР отрицателен (загуба) в размер от 8 619,09 лв.; всичко увеличения на СФР – 8 163,84 лв.; всичко намаления на СФР- 8 163,84 лв.; ДФР отрицателен (загуба) в размер от 8 619,09 лв.; деклариран корпоративен данък- 0,00 лв. (10%). По делото са приети заверени копия на счетоводен баланс към 31.12.2013г. (листи 209-210) и ОПР за 2013г. (листи 211-212).
Предвид
приетото за установено, че автомобилът с Рег.№**** (***)
не е ползван за осъществяваната от жалбоподателя дейност, ревизорите не
признават за данъчни цели начислените за автомобила амортизации за годината в
размер от 8 163,84 лв.; изплатените 576,14 лв. лихви по погасителния план
за придобиване на автомобила; 250,17 лв. ДПС по смисъла на ЗМДТ; както и общо 1 436,08
лв. вноски по застраховки “Каско” и “гражданска
отговорност”. Съответно, на основание чл.26, т.1 от ЗКПО, ревизорите увеличават
декларирания СФР (- 8 619,09 лв.) за годината със сумата от общо 10 426,23
лв., представляваща сбора на начислените амортизации за автомобила
(8 163,84 лв.), изплатените лихви по погасителния план (576,14 лв.), платеният
ДПС по ЗМДТ (250,17 лв.), както и направените вноски по застраховки “Каско” и “гражданска отговорност” (1 436,08 лв.), за
да се получи положителен ДФР (печалба) от 1 807,14 лв. Положителният ДФР
(печалбата) представлява данъчна основа за облагане с корпоративен данък, върху
която е начислен данък в размер от 180,71 лв. (10%). Върху посочения
корпоративен данък са начислени законни лихви за периода 01.04.2014г. – 03.04.2018г.
в размер от 73,57 лв.
Посочи се по-горе, че автомобилът с Рег.№**** (***) не е
ползван за осъществяваната от жалбоподателя дейност, поради което правилно и
законосъобразно с оспорения РА е установен корпоративен данък за 2013г.
В рамките на ревизията е установено, че за отчетната 2014г. жалбоподателят подава ГДД по чл.92 от ЗКПО (неприложена по делото) с Вх.№1600И0213539 от 12.02.2015г., с общ размер на приходите от 34 063,17 лв.; общ размер на разходите от 48 185,86 лв.; СФР отрицателен (загуба) в размер от 14 122,69 лв.; всичко увеличения на СФР – 11 254,12 лв.; всичко намаления на СФР- 11 254,12 лв.; ДФР отрицателен (загуба) в размер от 14 122,69 лв.; деклариран корпоративен данък- 0,00 лв. (10%). По делото са приети заверени копия на счетоводен баланс към 31.12.2014г. (листи 205-206) и ОПР за 2013г. (листи 207-208).
Предвид приетото за установено, че автомобилът с Рег.№**** (***), както и автомобилът с Рег.№**** не са ползвани за осъществяваната от жалбоподателя дейност, ревизорите не признават за данъчни цели начислените за автомобилите амортизации за годината в общ размер от 11 254,12 лв. (8 163,84 лв. + 3 090,28 лв.); изплатените общо 351,38 лв. лихви по погасителните планове за придобиване на автомобилите (40,81 лв. + 310,57 лв.); общо 250,17 лв. ДПС по смисъла на ЗМДТ; общо 1 906,49 лв. вноски по застраховки “Каско” и “гражданска отговорност”; 1 048,41 лв. комисионна и допълнителни първоначални разходи по доставката и регистрацията на автомобила с Рег.№****. Съответно, на основание чл.26, т.1 от ЗКПО, ревизорите увеличават декларирания СФР (- 14 122,69 лв.) за годината със сумата от общо 14 865,57 лв., представляваща сбора на общо начислените амортизации за двата автомобила (11 254,12 лв.), общо изплатените лихви по погасителните планове (351,38 лв.), платеният ДПС по ЗМДТ (250,17 лв.), общо направените вноски по застраховки “Каско” и “гражданска отговорност” (1 906,49 лв.), както и общо платените комисионна и допълнителни първоначални разходи по доставката и регистрацията на автомобила с Рег.№**** (1 048,41 лв.), за да се получи положителен ДФР (печалба) от 742,88 лв. Положителният ДФР (печалбата) представлява данъчна основа за облагане с корпоративен данък, върху която е начислен данък в размер от 74,29 лв. (10%). Върху посочения корпоративен данък са начислени законни лихви за периода 01.04.2015г. – 03.04.2018г. в размер от 22,69 лв.
Посочи се по-горе, че автомобилите, съответно с Рег.№**** (***)
и с Рег.№****, не са ползвани за осъществяваната от жалбоподателя дейност,
поради което правилно и законосъобразно с оспорения РА е установен корпоративен
данък за 2014г.
В рамките на ревизията е установено, че за отчетната 2015г. жалбоподателят подава ГДД по чл.92 от ЗКПО с Вх.№1600И0325661 от 16.03.2016г. (неприложена по делото), с общ размер на приходите от 69 048,24 лв.; общ размер на разходите от 94 458,14 лв.; СФР отрицателен (загуба) в размер от 25 409,90 лв.; всичко увеличения на СФР – 20 582,80 лв.; всичко намаления на СФР- 20 582,80 лв.; ДФР отрицателен (загуба) в размер от 25 409,90 лв.; деклариран корпоративен данък- 0,00 лв. (10%). По делото са приети заверени копия на счетоводен баланс към 31.12.2015г. (листи 200-201) и ОПР за 2015г. (листи 202-203).
Предвид
приетото за установено, че двата процесни автомобила,
съответно с Рег.№**** (***) и с Рег.№****, не са ползвани за осъществяваната от
жалбоподателя дейност, ревизорите не признават за данъчни цели начислените за
автомобилите амортизации за годината в общ размер от 20 582,80 лв. (2 041,13
лв. + 18 541,67 лв.), 619,93 лв. разходи за ремонт на автомобил (фактура с №21457 от 18.03.2015г., издадена от “А.” ЕООД), изплатените
3 732,02 лв. лихви по договора за сублизинг с “Техлизинг” ЕООД, 953,19 лв. вноски по застраховка “Каско” за автомобила с Рег.№****. Съответно, на основание
чл.26, т.1 от ЗКПО, ревизорите увеличават декларирания СФР (- 25 409,90
лв.) за годината със сумата от общо 25 887,94 лв., представляваща сбора на
начислените амортизации за двата автомобила (20 582,80 лв.), разходите за
ремонт на автомобил (619,93 лв.), изплатените лихви по договора за сублизинг с “Техлизинг” ЕООД (3 732,02
лв.), както и направените вноски по застраховка “Каско”
(953,19 лв.), за да се получи положителен ДФР (печалба) от 478,04 лв.
Положителният ДФР (печалбата) представлява данъчна основа за облагане с
корпоративен данък, върху която е начислен данък в размер от 47,80 лв. (10%).
Върху посочения корпоративен данък са начислени законни лихви за периода
01.04.2016г. -03.04.2018г. в размер от 9,73 лв.
Нужно е да се посочи, че в таблицата в РА (лист 56)
неправилно е отразено, че установеният корпоративен данък за 2015г. е в размер
от 287,80 лв., а законните лихви върху тази сума са в размер от 58,61 лв.
Налице е очевидна фактическа грешка, поправена от ответника в Решение №348 от
18.06.2018г. (листи 15-22).
Посочи се по-горе, че автомобилите, съответно с Рег.№**** (***)
и с Рег.№****, не са ползвани за осъществяваната от жалбоподателя дейност,
поради което правилно и законосъобразно с оспорения РА е установен корпоративен
данък за 2015г.
В рамките на ревизията е установено, че за отчетната 2016г. жалбоподателят подава ГДД по чл.92 от ЗКПО (неприложена по делото), с неправилно посочен номер в РА (лист 53), тъй като декларация с Вх.№1600И0325661 от 16.03.2016г. е за 2015г.
Според оспорения РА, е деклариран общ размер на приходите от 2 050,20 лв.; общ размер на разходите от 5 568,62 лв.; СФР отрицателен (загуба) в размер от 3 518,42 лв.; всичко увеличения на СФР – 1 545,14 лв.; всичко намаления на СФР- 1 545,14 лв.; ДФР отрицателен (загуба) в размер от 3 518,42 лв.; деклариран корпоративен данък- 0,00 лв. (10%). По делото са приети заверени копия на счетоводен баланс към 31.12.2016г. (листи 195-196) и ОПР за 2016г. (листи 197-199).
Предвид
приетото за установено, че автомобилът с Рег.№**** не е ползван за осъществяваната
от жалбоподателя дейност, ревизорите не признават за данъчни цели начислената
за автомобила амортизация за годината в размер от 1 545,14 лв., изплатените 3 204,19 лв. лихви по договора за сублизинг с “Техлизинг” ЕООД, както
и 593,98 лв. ДПС по смисъла на ЗМДТ. Съответно,
на основание чл.26, т.1 от ЗКПО, ревизорите увеличават декларирания СФР (- 3 518,42
лв.) за годината със сумата от общо 5 043,31 лв., за да се получи
положителен ДФР (печалба) от 1 524,89 лв. Положителният ДФР (печалбата)
представлява данъчна основа за облагане с корпоративен данък, върху която е
начислен данък в размер от 152,49 лв. (10%). Върху посочения корпоративен данък
са начислени законни лихви за периода 04.04.2017г. – 03.04.2018г. в размер от 15,46
лв.
Нужно е да се посочи, че общият размер на непризнатите за
данъчни цели счетоводни разходи за годината е сумата от 5 343,31 лв.,
представляваща сбора на начислените амортизации за автомобила с Рег.№****
(1 545,14 лв.), изплатените лихви двата по договора за сублизинг
с “Техлизинг” ЕООД (3 204,19 лв.), както и платеният
ДПС по смисъла на ЗМДТ (593,08 лв.). При това положение, ДФР за годината е положителен
(печалба) в размер от 1 824,89 лв. (5 343,31 лв. – 3 518,42
лв.). Върху съдебно определената данъчна основа се следва корпоративен данък в
размер от 182,49 лв. (10%). Определена по простото тройно правило, законната
лихва върху посочения корпоративен данък за периода 04.04.2017г. – 03.04.2018г.
е в размер от 18,50 лв.
Предвид установената от нормата на чл.160, ал.5 от ДОПК
забрана да се изменя РА във вреда на жалбоподателя, то разгледаната част от РА
следва да бъде потвърдена, тъй като автомобилът с Рег.№**** не е ползван за
осъществяваната от жалбоподателя дейност през 2016г., съгласно изложените
по-горе съображения.
С оглед очерталия се изход на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата (22 434,40 лв.) в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Недвес” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Брегалница” №2, ет.1, ЕИК *********, против Ревизионен акт с №Р-16001617007855-091-001 от 03.04.2018г., издаден от З.Д.В.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, възложила ревизията; и В.И.К.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, изменен с Решение №348 от 18.06.2018г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е начислен допълнително данък по ЗДДС в общ размер от 15 500,27 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 4 808,09 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2011г. в размер от 239,47 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 146,26 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2012г. в размер от 771,24 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 392,33 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2013г. в размер от 180,71 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 73,57 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2014г. в размер от 74,29 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 22,69 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2015г. в размер от 47,80 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 9,73 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2016г. в размер от 152,49 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 15,46 лв.
ОСЪЖДА “Недвес” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Брегалница” №2, ет.1, ЕИК *********, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, сумата от 1 203,03 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:/П/.........................
/Н.Бекиров/