Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 02.02.2024г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:
Христинка Димитрова
Членове: Маргарита
Стергиовска
Бистра Бойн
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор П. Вълчев при ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 197 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на С.М.Е.,***, депозирана против Решение №
360/16.11.2023г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1343/2023г. по
описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш за налагане
на глоба , серия „К” № 7171894 на ОДМВР - Шумен, с който на С.М.Е. на основание
чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 800 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП в условията на повторност.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи по
отношение мястото, на което е било разположено техническото средство, съответно
на което е осъществено административното нарушение, изразявайки несъгласие с
решаващите мотиви на съда. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт
и на потвърдения с него ЕФ. В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира
присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Производството пред
Районен съд - Шумен се е развило по жалба на С.Е. срещу Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматично техническо средство
серия К № 7171894 на ОД на МВР – Шумен, с който на основание чл. 189, ал. 4,
във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал.
1, т. 4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800
лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В електронния фиш е
посочено, че на 09.08.2022г. в 21.18 часа в област Шумен, с. Радко Димитриево,
ул. „Бургаско шосе“ до № 5, при ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен
толеранс от -3км, е установено извършване на нарушение при управление на МПС –
автобус, „..........“ с рег. № ......., с установена скорост на движение от 90
км/ч, при превишена стойност на скоростта 40 км/ч. Извършеното нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо АRH САМ S1“ снимка №
11743С3/0446941. Нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5083729, влязъл в сила на
11.11.2021г.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът е приел, че при издаване на оспорения електронен фиш
не са допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по
издаването на ЕФ, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като същата е
приложена правилно при наличието на предпоставките за това. ЕФ е съставен
съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдебният
състав посочил, че нарушението, за което е санкциониран С.Е. е установено по
несъмнен начин чрез допустимо от закона изправно техническо средство. Според
мотивите на съдебния акт правилно е определен субектът на нарушението, както и
че санкционираната деятелност е съставомерна по приложения административно
наказателен състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, предвид безспорните доказателства, че нарушението е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш К/5083729, влязъл в сила
на 11.11.2021г., като двата ЕФ касаят нарушения на скоростния режим, установен
в чл. 21 от ЗДвП. По тези съображения съдът потвърдил атакувания пред него фиш.
Касационната инстанция
намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с
материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в
пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е
изведен правният извод за съставомерност и доказаност на вмененото на касатора
деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата
инстанция. В този смисъл касационната инстанция, по аргумент от разпоредбата на
чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК напълно споделя изложените от въззивния съд
мотиви и препраща към тях, за да обоснове решението си.
От приобщените по делото
доказателства се установява, че са изпълнение предпоставките за ангажиране на
отговорността на дееца. Противно на неговите твърдения, мястото на извършване
на деянието, съответно мястото, на което е било разположено техническото
средство, е безспорно установено и това е с. Радко Димитриево, доколкото е
доказано по несъмнен начин техническото средство е било разположено на 270
метра преди пътен знак Д12 – край на село Радко Димитриево, насочено към гр.
Бургас. Със сигурност е фиксирано и разположението и посоката на движение на
управлявания от жалбоподателя автомобил, а именно на 143 метра от апарата.
Твърденията на касатора в противен смисъл остават напълно недоказани, поради
което не може да се възприеме становището му, че нарушението е установено извън
рамките на населеното място.
Налице са и
предпоставките за ангажиране на отговорността на водача в условията на
повторност. От приложения към делото Електронен фиш серия К №5083729, посочен в
процесния ЕФ като обосноваващ повторността, се установява, че с него на
основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП касаторът е
наказан за превишаване на въведената с пътен знак В-26 скорост на движение в
извън населено място – нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Както правилно е приел и въззивният съд, касае е за едно и също по вид
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, свързано с нарушение на скоростния режим.
Нарушението е същото по вид, независимо от това, че в първия случай е извършено
извън населено място, а в процесния – в рамките на населено място. И в двата
случая нарушената материалноправна разпоредба е тази на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
въвеждаща забрана за превишаване скоростта на движение. Установява се също, че Електронен
фиш серия К №5083729 е влязъл в сила на 11.11.2021г.
Процесният ЕФ напълно
съответства на утвърдения образец и съдържа изброените в разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП данни. В ЕФ е налице точно и ясно описание на нарушението по
начин, позволяващ да се разбере ясно и недвусмислено вмененото нарушение. Всяко
деяние представлява съвкупност от елементи, които очертават конкретен състав на
предвидено в закона административно нарушение. Съставът на посочената като
нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП изисква установяване и посочване
на вида на пътното превозно средство, конкретния размер на ограничението в
пътния участък, установената скорост на движение на автомобила и мястото
(населено, извън населено, автомагистрала), където е установено. Видът на
превозното средство изрично е описан в издадения ЕФ, като са посочени марката,
модела и регистрационния номер, нарушението е извършено в населено място при
въведено със закона ограничение на скоростта до 50 км/ч. От друга страна,
превишението на скоростта представлява зависимост между въведеното конкретно
ограничение на скоростта и констатираната скорост на движение. Всички тези
елементи са посочени в издадения електронен фиш и са достатъчни, за да се
счете, че е налице съставомерно деяние, при което за водача не е съществувала
неяснота за това какво нарушение му се вменява. Налице е и съответствие между
отразеното в описателната част на ЕФ относно конкретната скорост на движение на
МПС и отразеното в приложения снимков материал. Именно при отчитане на
конкретно установеното превишение и при съобразяване на правилото на визираната
в ЕФ разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е определен и двойният размер на наложената глоба. До аналогичен краен
извод е достигнал и районният съд.
Горните изводи мотивират
настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение е постановено
при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в
съответствие с материалния закон, поради което същото се явява валидно,
правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора,
на ответника на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред
Административен съд – гр. Шумен в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 360/16.11.2023г. на
Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1343/2023г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
„С.М.Е.,***, ЕГН **********, да
заплати на ОД на МВР – Шумен разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................