№ 5733
гр. София, 31.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20211110102673 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С искова молба от 18.01.2021 г., уточнена с молба 24.03.2021 г., ищецът
Х. И. П. е предявил отрицателен установителен иск против „...“ АД за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
8 128,97 лв. по изпълнително дело № ..., образувано по изпълнителен лист от
14.12.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 56137/2010 г. по описа на СРС, 33 състав, в
която сума се включват както следва: главница в размер на 3,061.05 лв., ведно
със законовата лихва от 17.11.2010, която до 6.03.2020 г. е 2,904.78 лв.,
неолихвяема сума за договорна лихва в размер на 1,035.29 лв. ; неолихвяема
сума за остатък от наказателна лихва в размер на 20.02 лв.; неолихвяема сума
за адвокатско възнаграждение по изп. д. в размер на 300.00 лв.; неолихвяема
сума за т. 1, т. 5 и т. 10 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 66.00 лв., неолихвяема
сума за т. 31 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 15.00 лв., както и дължима сума по
т. 26 в размер на 726.83 лв.
Твърди се, че по отношение на претендираните от ответника суми по
посоченото изпълнително дело е изтекла погасителна давност към 8.02.2013
г., съгласно молбата уточнение. Също така се твърди, че по отношение на
изпълнителното производство е настъпила перемпция. Сочи се, че ответникът
е образувал изпълнително производство - изп. дело № ..., като е представил
изпълнителен лист от 14.12.2010 г., издаден по гр. д. № 56137/2010 г. по
описа на СРС, 33-ти състав, на заявителя „...“ АД, София. Титуляр на
изпълнителният лист бил банка и същият е издаден на основание чл. 417 и сл.
от ГПК, тоест в право само и единствено на лице от кръга на посочените в
закона - само и единствено въз основа на документ или извлечение от
счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните
учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка,
към което е представен документът, от който произтича вземането на банката,
заедно е всички негови приложения, включително приложимите общи
1
условия. Твърди, че на 8.02.2011 г. е датата на образуване на първото
изпълнително производство, въз основа на Заповед за изпълнение от
3.12.2010 г. и изп. лист, издаден на 14.12.2010 г. по ч. гр. д. № 56137/10 г. на
СРС, 33-ти състав, по молба на взискателя ... АД. Производството било
образувано при ЧСИ .... На 17.06.2011 г. била връчена на длъжника покана за
доброволно изпълнение. На 28.09.2015 г. взискателят внесъл при ЧСИ молба
за отмяна на всички извършени до този момент изпълнителни действия.
Действието било извършено след като бил изтекъл двегодишния срок от
последното искане за извършване на принудителни действия по
производството. На 4.12.2015 г., при наличие на на перемпция, взискателят ...
АД, цедирал вземането си спрямо длъжника Х. П. на трето лице - търговско
дружество „...“. На 10.06.2016 г. без законово основание, при прекратено на
законово основание изпълнително производство, ЧСИ ... вписал ... като
взискател. На 30.11.2017 г. при ЧСИ ... било внесено обявление за цесия на
вземането на ... към „...“ АД и е поискано вписване на последното търговско
дружество като кредитор по изпълнителното производство. На 17.01.2018 г.
това било сторено и е поискано изп. производство да се изпрати на ЧСИ ...,
което било сторено на 16.05.2018 г. ЧСИ ... бил с район на действие Окръжен
съд София област, което противоречало на закона, посочващ компетентния
ЧСИ по местоживеенето на длъжника. На 13.08.2018 г. е поискано изп.
производство да се изпрати на ЧСИ ... № .... Било образувано изп. д. № ... по
описа на ЧСИ ....
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, допълнен предвид направеното от ищеца уточнение, с
който оспорва предявения иск като недопустим, евентуално – неоснователен.
Счита, че подадената искова молба е недопустима, поради наличието на
забраната на чл. 299 ГПК - непререшаемост на спора. Сочи, че на 18.11.2019
г., е била входирана искова молба в СРС, въз основа на която е било
образувано гр.дело 66256/2019г., по описа на 142 състав. Страни по делото
били настоящият ответник и ... АД. Предметът на спора и исканията до съда
били идентични с предмета на настоящия такъв, като в тази връзка прилага
препис от решение № 178915 от 18.08.2020 г. по посоченото дело. Сочи, че
вземането на първоначлания кредитор ... спрямо длъжника, ищец по
настоящото дело било цедирано, както следва: на ... ... ЕАД с договор за цесия
между ... и ... ... ЕАД от дата 04.12.2015г.; на „...“ АД, ЕИК ..., с договор за
цесия сключен с ... ... ЕАД от дата 30.11.2017г. Предвид горното, към датата
на завеждане на гр. дело № 66256/2019г., кредитор и взискател било
дружеството ... АД. В тази връзка счита, че в случая се касае за спор, по който
вече е имало заведено гражданско дело, приключило с решение със сила на
пресъдено нещо и влязло в законна сила. Излага подробни съображения
относно неоснователността на иска, като твърди, че давността е била
многократно прекъсвана от извършвани по изпълнителните дела действия от
страна на взискателите. Прави се искане да бъде отхвърлен предявеният иск.
Претендират се разноски.
По допустимостта на производството:
По повод повдигнатото от ответника и поддържано в хода на
производството възражение за недопустимост на предявения иск, съдът
намира за нужно да отбележи следното:
Установява се, че от ищеца е предявен иск по чл. 439 ГПК с предмет
установяване на недължимост на вземанията по изпълнителния лист от
2
14.12.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 56137/2010 г. по описа на СРС, 33 състав
срещу „...“ АД, по който е образувано гр.д. № 66256/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, 142 състав. Делото пред първоинстанционния съд е
приключило с решение от 18.08.2020 г., с което предявеният иск е отхвърлен.
По въззивна жалба на ищеца Х. И. П. е образувано възз. гр. д. № 344/2021 г.
по описа на Софийски градски съд, IV-Г състав. Същото е обявено за
решаване, но към датата на последното проведено по настоящото дело
открито съдебно заседание не е постановено решение (вж. л. 112 от делото).
Ответникът твърди, че по предмета на настоящия спор между страните
ще се формира сила на пресъдено нещо с влизане в сила на крайния съдебен
акт по гр.д. № 66256/2019 г. на СРС.
Изложените от него съображения не могат да бъдат споделени.
Силата на пресъдено нещо по правило има действие само между
страните по делото, като са налице изключения от този общ принцип – вж.
Решение № 60081 от 26.07.2021 г. по т. д. № 95 / 2020 г. на ВКС, I т.о.,
съгласно което разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК очертава субективните и
обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила
решение: решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и
на същото основание. Силата на пресъдено нещо обвързва срещупоставените
страни – ищецът и ответникът, като в същото положение са универсалните
правовоприемници на страните, както и частните им правоприемници, когато
частното правоприемство е настъпило след предявяване на иска /чл. 298,
ал. 1 и 2 ГПК и чл. 226, ал. 3 ГПК/.
В случая не е спорно, че ответникът не е конституиран като страна по
гр.д. № 66256/2019 г. на Софийски районен съд, което обстоятелство се
установява и от преписите от исковата молба, по което е образувано това
дело, постановеното от СРС съдебно решение, както и от писмото, изпратено
от СГС по искане на настоящия състав.
Действително по твърдения както на ищеца, така и на ответника,
последният е частен правоприемник на „...“ АД – дружество, което има
качеството ответник по гр.д. № 66256/2019 г. на СРС. От страните по
настоящото дело се твърди ответникът „...“ АД да е придобил вземанията по
процесния изпълнителен лист по силата на договор за цесия, сключен между
него и „... ...“ ЕАД, който от своя страна е придобил вземанията по силата на
договор за цесия от „...“ АД.
Следва да се наблегне на обстоятелството, че процесуалната
легитимация на страните се определя именно от техните твърдения.
По твърдения на страните, а и от представените писмени доказателства,
се установява, че договорът за цесия между „... ...“ ЕАД и „...“ АД е от дата
4.12.2015 г. (вж. л. 29 от делото), а договорът за цесия между „... ...“ ЕАД и
„...“ АД е от 30.11.2017 г. Т.е. и двете сделки, на които страните се позовават,
са сключени преди образуване на гр.д. № 66256/2019 г. на СРС, 142 състав.
Частните правоприемници на страните са обвързани от субективните
предели на силата на пресъдено нещо само в случай че придобият спорното
право, предмет на делото, след предявяване на иска – т.е. при вече висящ
процес (вж. чл. 226 ГПК и посоченото по-горе решение на ВКС). При
положение, че в настоящия случай и двете страни, конституирани в
настоящото производство като ищец и ответник, се позовават на частно
правоприемство, настъпило преди завеждане на гр.д. № 66256/2019 г. на СРС,
3
142 състав, съдът намира, че предявеният от ищеца срещу настоящия
ответник иск е допустим – ответникът няма да е обвързан от субективните
предели на силата на пресъдено нещо по гр.д. № 66256/2019 г. на СРС, 142
състав, доколкото нито е взел участие като страна по това дело, нито е
придобил спорното право в течение на това производство, съгласно чл. 226
ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
439 ГПК.
В хипотезата на чл. 439 от ГПК длъжникът в изпълнително
производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
установяване несъществуване на задължението му, основавайки се на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Основателността на иска не може да
бъде свързана със законосъобразността на действията на съдебния изпълнител
по осъществяване на принудителното изпълнение, а само с конкретни
новонастъпили факти, рефлектиращи пряко към наличието на самото
изпълняемо право.
По този иск в тежест на ответника в конкретния случай е в условията на
пълно и главно доказване да докаже следните факти: че разполага с вземания
в претендирания размер, които подлежат на принудително изпълнение, вкл.
извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу
вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Ищецът основава предявения иск единствено на твърдения за настъпила
перемпция по изпълнителното дело № .../2018 г. и изтекла погасителна
давност за вземанията.
По делото са приети преписи от изп. дело № ..../2018 г. по описа на ЧСИ
..., рег. № ... към КЧСИ, първоначално образувано под № ... по описа на ЧСИ
..., рег. № ... към КЧСИ, както и изп.д. № .../2020 г. по описа на ЧСИ ..., рег. №
... към КЧСИ. Представени са и писмени доказателства от страните, които се
съдържат и в кориците на посочените изпълнителни дела.
Въз основа на приетите по делото доказателства се установява, че
срещу ответника в полза на „...“ АД е издаден изпълнителен лист от
14.12.2010 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. № 56137/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 33 състав, за
следните суми: 3 061,05 лв., представляваща главница, съгласно извлечение
от счетоводните книги по договор за кредит от 25.02.2004 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.11.2010 г. до изплащане на
вземането, 1035,29 лв., представляваща договорна лихва за периода 7.01.2009
г . -16.11.2010 г., 148,88 лв., представляваща наказателна лихва за периода
7.01.2009 г. – 16.11.2010 г., както и сумата от 84,89 лв. – разноски по делото
за държавна такса и 320,83 лв. – адвокатско възнаграждение.
С молба от 8.02.2011 г. кредиторът „...“ АД е направил искане за
образуване на изпълнително дело. С молбата е направено искане за налагане
на запори и възбрани върху имуществото на длъжника, което да бъде
установено от частния съдебен изпълнител след извършване на съответните
4
справки. На основание подадената молба е било образувано изп. дело №
.../2011 г. по описа на ЧСИ ....
Покана за доброволно изпълнение е била надлежно връчена на
длъжника от частния съдебен изпълнител на 16.06.2011 г. Към поканата е бил
приложен препис от заповедта за незабавно изпълнение.
С призовка за принудително изпълнение, получена от длъжника на
4.03.2012 г., същият е бил уведомен от частния съдебен изпълнител, че ще
бъде извършен опис на движимите му вещи, находящи се на адрес: гр. ....
С постановление от 2.03.2012 г. (л. 40 от изп. дело № .../2011 г.) от
частния съдебен изпълнител ... е наложена възбрана на недвижим имот,
притежаван от длъжника.
В тази връзка с молба от 26.03.2012 г. длъжникът е направил искане да
бъде отменен насроченият опис, тъй като внася доброволно сумата от 1000
лв. и се задължава всеки месец да внася доброволно сумата от по 200 лв. до
изплащане на задължението. По този повод насроченият опис е бил отменен,
като длъжникът е бил уведомен за това, видно от отбелязването на молбата от
26.03.2012 г.
С молба от 13.09.2013 г. взискателят е направил искане да бъде
проучено имуществото на длъжника, като в случай че бъдат открити
недвижими имоти или идеални части от недвижими имоти или МПС,
собственост на длъжника, към същите да бъде насочено принудително
изпълнение.
С молба от 24.09.2015 г., изпратена по електронната поща и приложена
по делото, взискателят е направил искане за справки по изпълнителни дела с
негово участие (по нефигуриращ по делото списък). Моли по тези
изпълнителни дела да не бъдат предприемани изпълнителни действия, поради
предстояща цесия от страна на взискателя. Сочи, че ще подаде допълнителна
молба по всяко изпълнително дело.
С разпореждане от 30.08.2015 г. на помощник-частен съдебен
изпълнител Петя Вълкова в кантората на ЧСИ ... е наложен запор по банкова
сметка на длъжника в „...“ АД. Молба от взискателя за извършване на това
изпълнително действие няма данни да е била подавана.
С молба от 28.09.2015 г. взискателят е направил искане да не бъдат
извършвани изпълнителни действия по изп. дело № .../2011 г., а насрочените
такива да бъдат отменени, поради предстоящо прехвърляне на вземанията от
страна на взискателя към трето лице.
С молба от 19.02.2016 г. от „... ...“ ЕАД е направено искане същият да
бъде конституиран като взискател по делото, в качеството му на частен
правоприемник на „...“ АД, на основание сключен договор за цесия. С
молбата са възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ. Към молбата е приложено
потвърждение за извършена цесия.
С разпореждане от 10.03.2016 г. по изп. дело № .../2011 г. като взискател
по делото е бил конституиран „... ...“ ЕАД. Длъжникът е бил уведомен за
конституиране на новия взискател със съобщение, получено от него на
10.06.2016 г.
С разпореждане от 16.05.2016 г. (л. 92 от изп. дело № .../2011 г.) е бил
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
С молба от 21.08.2017 г. е направено искане от взискателя за проучване
5
имущественото състояние на длъжника и налагане на запори на банковите му
сметки.
С молба от 15.01.2018 г. от „...“ АД е направено искане да бъде
конституиран като взискател по изп. дело № .../2011 г. в качеството му на
частен правоприемник на „... ...“ ЕАД, придобил вземанията по
изпълнителния лист по силата на договор за цесия. Възложени са на частния
съдебен изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ. Към молбата е приложен
договор за прехвърляне на вземания от 30.11.2017 г. между „... ...“ ЕАД и „...“
АД и пълномощно, издадено от цедента в полза на цесионера за уведомяване
на длъжниците за сключения договор за цесия. Представено е и приложение
№ 1 към договора от 30.11.2017 г., в което вземанията срещу длъжника
ответник фигурират като прехвърлени в полза на „...“ АД.
С разпореждане от 26.01.2018 г. частният съдебен изпълнител е
наложил запор по банкови сметки на длъжника в „...“ АД, както и в „...“ АД.
Изпратени са запорни съобщения от 1.02.2018 г. По този повод е постъпило
писмо от „...“ АД, че сметките на длъжника в банката са блокирани до
размера на посочената от частния съдебен изпълнител сума.
С молба от 16.04.2018 г. взискателят „...“ АД е направил искане на
основание § 3 ПЗР от ЗЧСИ изпълнителното да бъде изпратено на ЧСИ ... с
рег. № ... към КЧСИ за продължаване на съдопроизводствените действия. С
разпореждане от 16.05.2018 г. ЧСИ ... е разпоредил делото да бъде изпратено
на ЧСИ Лазаров. Там същото е било заведено под № .... По това дело са
извършени справки за имущественото състояние на длъжника, след което с
молба от 13.08.2018 г. от взискателя е направено искане делото да бъде
изпратено на основание § 3 ПЗР от ЗЧСИ на ЧСИ ... за продължаване на
съдопроизводствените действия. Това е било сторено, като изпълнителното
дело при ЧСИ ... е образувано под № ..../2018 г.
Със запорни съобщения от 3.10.2018 г. са били наложени запори по
банкови сметки на длъжника в „...“ АД и „...“ АД. С писмо от 18.10.2018 г.
„...“ АД е уведомила частния съдебен изпълнител, че сметките са блокирани
до посочената от него сума.
С молба от 26.03.2019 г. от взискателя е направено искане да бъде
проучено имущественото състояние на длъжника и да бъде насочено
изпълнение срещу установеното имущество, както и да бъдат наложени
запори върху банковите му сметки.
С уведомление, връчено на представителя на длъжника адв. В. на
31.01.2020 г., на длъжника е съобщено, че по изпълнителното дело е
насрочена публична продан на описания в протокол за опис от 14.11.2019 г.
недвижим имот (л. 85 и сл. от изп. д. № .../2018 г.)
С обезпечителна заповед по гр. д. № 66256/2019 г. на Софийски районен
съд, 142 състав, е допуснато обезпечение на подадения иск с правна
квалификация чл. 439 ГПК от Х. И. П. срещу „...“ АД чрез спиране на
изпълнението по изп.д. № .... по описа на ЧСИ ....
С постановление от 4.02.2020 г. на ЧСИ ... производството по
изпълнителното дело е спряно. С постановление от 4.02.2020 г. е спряна и
публичната продан на недвижим имот по изпълнителното дело.
С молба от 18.02.2020 г. взискателят е направил искане да бъде
прекратено производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.
1, т. 2 ГПК.
6
С постановление от 18.02.2020 г. частният съдебен изпълнител на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК е прекратил изпълнителното производство
по изп. дело № ..... Изпълнителният лист е бил върнат на взискателя на
5.03.2020 г.
С молба от 5.03.2020 г. от „...“ АД до ЧСИ ... е направено искане за
образуване на ново изпълнително дело. Направени са искания за налагане на
запори върху банкови сметки на длъжника и налагане на възбрана върху
недвижимо имущество. Възложени са на частния съдебен изпълнител правата
по чл. 18 ЗЧСИ.
С разпореждане от 5.03.2020 г. е образувано изпълнително дело № ... по
описа на ЧСИ ... и е разпоредено да се наложат запори върху вземания на
длъжника.
На 6.03.2020 г. от частния съдебен изпълнител е направено искане за
вписване на възбрана върху недвижимо имущество на длъжника.
На длъжника е било изпратено съобщение за образуваното ново
изпълнително дело. Същото е получено от майка му на 1.06.2020 г.
С молба от 8.10.2020 г. взискателят е направил искане за налагане на
запор на трудови възнаграждения на длъжника, както и запор на банкови
сметки.
Със запорно съобщение от 8.10.2020 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника при работодател „...“ ЕАД. С писмо от 5.11.2020
г. работодателят е уведомил частния съдебен изпълнител, че има готовност да
внася трудовото възнаграждение при спазване на правилата на чл. 446 ГПК.
С жалба от 21.12.2020 г. е направено искане от длъжника да бъде
прекратено изпълнителното производство. С разпореждане от 21.01.2021 г.
частният съдебен изпълнител е постановил отказ да прекрати производството
по изпълнителното дело.
С обезпечителна заповед от 26.01.2021 г. по гр.д. № 2673/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, 161 състав, е допуснато обезпечение по
предявения от Х. И. П. иск по чл. 439 ГПК, предмет на разглеждане в
настоящото производство, чрез обезпечителна мярка – спиране на
изпълнението по изп. дело № ... по описа на ЧСИ ... до приключване на
настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт.
В случая давността за вземането на кредитора по изпълнителния лист е
петгодишна по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Изпълнителният лист е издаден
въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но съгласно трайната
практика на ВКС (например решение № 3 от 4.02.2022 г. по гр. д. №
1722/2021 г. на ВКС, IV г.о.), чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е
определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.
Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се налага от променената
правна рамка след влизане в сила на разпоредбата.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д”
ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Обявявано е за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума
7
на Върховния съд.
Съгласно тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
По повод твърденията на длъжника, че е настъпила перемпция по изп.
дело № .../2011 г. – действително се установява, че в периода 13.09.2013 г. до
19.02.2016 г. по делото не са били извършвани надлежни изпълнителни
действия по искане на взискателя. Не следва да се взема предвид наложения
запор от 30.08.2015 г. – взискателят не е направил искане за прилагане на този
изпълнителен способ, напротив – към този момент двукратно е указал на
частния съдебен изпълнител, че не желае по изпълнителното дело да се
предприемат изпълнителни действия, поради предстояща цесия на вземанията
по изпълнителния лист. Същевременно първоначалният взискател в нито
един момент не е възложил на частния съдебен изпълнител правата по чл. 18
ЗЧСИ. Ето защо незаконосъобразно наложения запор от 2015 г. не е от
естество да прекъсне погасителната давност за вземането.
Едва пред февруари 2016 г. по делото е постъпила молба от трето лице,
легитимиращо се като цесионер, което е възложило на частния съдебен
изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ и е било конституирано като взискател –
„... ...“ ЕАД. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че не споделя
тезата на ответника, че първоначалният взискател няма право да цедира
вземанията си по изпълнителния лист, тъй като се ползвал от облекчен ред за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, доколкото имал
качеството банка. Веднъж сдобил се по надлежния ред с изпълнително
основание и изпълнителен титул, няма пречка кредиторът банка да цедира
вземанията си по изпълнителния лист на трето лице, което става негов частен
правоприемник и придобива качеството кредитор при условията и по реда на
чл. 99 ЗЗД. В законодателството не са предвидени ограничения за
прехвърляне на вземания по издаден в полза на търговско дружество банка
изпълнителен лист на трети лица и съдът не може да прилага такива при
липса на позитивноправна уредба в този смисъл.
Предвид изложеното, „... ...“ ЕАД има качеството цесионер по договор
за цесия, сключен между него и първоначалния взискател, което
обстоятелство не се оспорва от ищеца – напротив, същият се позовава на
частното правоприемство, за да обоснове материалноправната и
процесуалноправната легитимация на ответника „...“ АД, който от своя страна
е придобил вземанията по силата на договор за цесия от „... ...“ ЕАД.
Както беше отбелязано, с молбата от 19.02.2016 г. новоконституираният
взискател е възложил на частния съдебен изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ.
Ищецът възразява, че към този момент делото е било перемирано, а от друга
страна първоначалният взискател се бил отказал от изпълнителните действия
по делото и същите били заличени със задна дата. В случая се установява, че
първоначалният взискател е поискал преустановяването на изпълнителни
действия занапред, доколкото е предстояло сключване на договор за цесия, но
липсва изявление, че се отказва от вземанията или че счита, че
изпълнителното дело следва да бъде прекратено, а извършените по него
изпълнителни действия – обезсилени.
Действително, както беше посочено и по-горе, се установява, че в
8
периода 13.09.2013 г. до 19.02.2016 г. по изпълнителното дело не са били
извършвани изпълнителни действия по искане на взискателя, следователно
настъпила е перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съдът намира за
нужно да отбележи, че му е служебно известно, че пред ВКС е образувано и
висящо тълкувателно дело № 2/2023 г. по въпроси на изпълнителния процес,
като по т. 3 е поставен въпросът „Погасителната давност прекъсва ли се от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция?“.
Настоящият състав споделя практиката на ВКС, обективирана в
решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ІV г.о.,
съгласно което перемпцията е без правно значение за давността. Общото
между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат
значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни
правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а
перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда
от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е
длъжен да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да
бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела.
Ето защо дори да се приеме, че изпълнителното дело, образувано през
2011 г., е било прекратено по право (перемирано), последващите искания на
взискателя да бъдат приложени изпълнителни способи, а в случая и
извършените от частния съдебен изпълнител действия по възлагане от
взискателя (чл. 18 ЗЧСИ) прекъсват давността за вземанията – в този смисъл
виж и решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III г.о.
С оглед установеното по-горе от фактическа страна, давността за
вземанията е била прекъсвана, както следва: на 8.02.2011 г., на 2.03.2012 г., на
26.03.2012 г., на 13.09.2013 г., на 16.05.2016 г., на 21.08.2017 г.
Установява се, че към 30.11.2017 г. вземанията по изпълнителния лист
са били прехвърлени на ответника по силата на договор за цесия. Това
обстоятелство не се оспорва от ищеца, а и се установява от представените по
делото писмени доказателства. За пълнота следва да се отбележи, че без
значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в
изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е установяване на
надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за
9
извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на
вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от
съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за
погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението
и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат
и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното
производство, длъжникът се освобождава от дълга – в този смисъл решение
№ 209 от 28.11.2018 г. по т. д. № 2530/2017 г. на ВКС, I т.о.
След конституирането на ответника като нов взискател по делото,
давността за вземането е била прекъсвана, както следва: на 26.01.2018 г., на
3.10.2018 г., на 26.03.2019 г.
Настоящият иск е предявен на 18.01.2021 г. Към момента на
предявяването му давността за вземанията по изпълнителния лист не е
изтекла. Предвид спиране на производството по изпълнителното дело №
.../2018 г., а впоследствие и на производството по изп. дело № .../2020 г. по
описа на ЧСИ ..., въз основа на издадените обезпечителни заповеди, посочени
по-горе, давността не би могла да изтече.
В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че нито цедирането
на вземанията на изпълнителния лист, нито исканията на взискателя
изпълнителното дело да бъде продължено при различни съдебни изпълнители
(същото е изпратено от ЧСИ ... на ЧСИ Лазаров по искане на взискателя, а
впоследствие – на ЧСИ ...) имат отношение към изтичане на погасителната
давност за вземането или нарушават правата на длъжника по изпълнителния
лист по начин, който да доведе до погасяване на вземането. От друга страна
основание на предявения иск по чл. 439 ГПК не може да бъде евентуалната
процесуална незаконосъобразност на действията на частния съдебен
изпълнител, срещу която законодателят е предвидил друг ред за защита – чл.
435 ГПК.
Същевременно обаче се установява, че производството по
изпълнително дело № .../2018 г. по описа на ЧСИ ... е било спряно на
основание издадена обезпечителна заповед по гр.д. № 66256/2019 г. на
Софийски районен съд, 142 състав. Въпреки това по искане на взискателя
частният съдебен изпълнител е прекратил производството по изпълнителното
дело, а впоследствие е образувал ново такова (изп. д. № .../2020 г. по описа на
ЧСИ ...), отново по искане на взискателя, по което са предприемани
изпълнителни действия. Производството по това изпълнително дело е спряно
на основание издадена по настоящото дело обезпечителна заповед. Следва да
се отбележи обаче, че подобни действия както от страна на взискателя, така и
от страна на частния съдебен изпълнител, поставят въпроса относно
заобикаляне на ефекта на издадената по гр. д. № 66256/2019 г. на СРС, 142
състав, обезпечителна заповед и наложената обезпечителна мярка „спиране на
изпълнението“. Настоящият състав не се ангажира със становище относно
възможността за ангажиране на дисциплинарната отговорност на частния
съдебен изпълнител, както и гражданската отговорност за вреди от
незаконосъобразно принудително изпълнение, която носи както частният
съдебен изпълнител, така и взискателят, доколкото подобни въпроси стоят
встрани от предмета на делото. В случая ирелевентно за основателността на
иска е образуването на новото изп. д. № .../2020 г. по описа на ЧСИ ..., както и
извършените по него действия, тъй като по предходното изпълнително дело
№ .../2018 г. давността е била прекъсвана многократно, последно на
10
26.03.2019 г. с направено от взискателя искане за налагане на запор върху
вземания на длъжника, поради което, както беше отбелязано, към момента на
предявяване на настоящия иск същата не е изтекла.
Ето защо предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Същият ,
съгласно списък по чл. 80 ГПК (л. 48 от делото), претендира такива в размер
от 1200 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита
и съдействие, съдържащ и разписка за платената в брой сума. Възражение за
прекомерност не е направено от ищеца. Ето защо сумата следва да се присъди
в пълен размер в полза на ответника.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. И. П., ЕГН **********, адрес гр. ...,
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК срещу „...“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. ..., за признаване за установено, че
ищецът Х. И. П., ЕГН **********, не дължи на ответника „...“ АД, ЕИК ...,
сумата от 8128,97 лв. – задължения по изпълнително дело № ... по описа на
ЧСИ ..., рег. № ... към КЧСИ, по което като взискател е конституиран „...“ АД,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 14.12.2010 г., издаден по
ч.гр.д. № 56137/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 33 състав, в полза
на „...“ АД, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
ОСЪЖДА Х. И. П., ЕГН **********, адрес гр. ..., да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. ..., сумата от 1200,00 лв., представляваща съдебни разноски за
производството по гр.д. № 2673/2021 г. на Софийски районен съд, 182 състав.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11