7
С присъда № 7/01.02.2006 година, постановена по НОХД № 57/2005 година, Ардинският районен съд е признал Ахмед Ахмедов Солакчиев от с.Главник, общ. Ардино за виновен в това, че на 16.11.2000 година в землището на с. Главник, общ. Ардино, по непредпазливост запалил чуждо имущество със значителна стойност- гора, собственост на ДЛ Ардино, като от дянието са настъпили щети в размер на 3 800 лева, поради което и на основание чл. 331, ал.1, във вр. с чл. 330, ал.1, предл. четвърто, във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което е отложил за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила,на основание чл.66, ал.1 от НК. Въззивното производство е образувано по жалба на Ахмед Ахмедов Солакчиев от с.Главник, общ. Ардино, който обжалва присъдата като незаконосъобразна, а наложеното наказание като явно несправедливо. Касаело се за случайно деяние, което изключвало вината. По безспорен начин от събрания по делото доказателствен материал се установявало, че деецът след като пушил в собствената си ливада, нямало как да предвиди евентуалния пожар в гората, която се намирала на петдесетина метра; следвало да се има предвид възрастта на дееца - към момента на извършването на деянието бил на 74 - годишна възраст е нямало как да предвиди, че ще задреме и ще предизвика пожар; излязъл вятър, който също нямало как да бъде предвиден. Подсъдимият нямало как да предвиди абстрактната опасност от възникване на пожар в чуждата гора както с оглед неговите собствени индивидуални особености предвид възрастта му и съответно занижената възможност за преценяване на заобикалящата действителност, така и поради конкретните обективни условия - задрямване, излязъл вятър, бързо разпространяване на огъня на голям терен. Нещо повече, с оглед възрастта на дееца той е нямало как да предотврати разпространяване на огъня извън собствената му ливада въпреки усилията си – обстоятелство, доказано от свидетелските показания на пожарникаря. Т.е., в конкретния случай при преценяване какви са били обективните условия да се предотврати престъпния резултат следвало да се вземат предвид и всички тези факти. Била налице обективна невъзможност за предотвратяване на престъпния резултат, т.е. касаело се за случайно деяние, което изключвало наличието на вина. Което пък означава и липса на престъпление. На следващо място жалбодателят считал, че съдът в нарушение на процесуалните правила приел за доказано обстоятелството, свързано с причинените вреди като част от фактическия състав на престъплението. Съдът неправилно кредитирал и дал вяра на експертизата, тъй като вещото лице не притежавало специални знания, необходими, за да даде компетентно становище по поставените му въпроси. Не било ясно откъде били направени изводите на вещото лице, което признало, че не бил направил оглед на място. Присъдата освен това била и явно несправедлива - подсъдимият се ползвал с добро има сред съселяните си, имал добри характеристични данни, не бил осъждан, по всякакъв начин въпреки възрастта си се опитвал да загаси пожара като активно участвал и помагал в гасенето. Били налице многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства и съдът следвало да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, като наложи на подсъдимия наказание "глоба". Решението на съда относно уважения граждански иск било незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Липсвали доказателства, удостоверяващи правото на собственост на ДГФ върху въпросната гора, което пък поставяло под въпрос активната легитимация по иска. Не бил доказан по безспорен начин и искът по неговия размер. Съдът въобще не трябвало да кредитира представената по делото експертиза по посочените вече съображения. Моли съда да постанови решение, с което: да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да оправдае подсъдимия; да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав, ако прецени, че има допуснато съществено нарушение на процесуални правила, което не може да бъде отстранено от въззивния съд; да измени присъдата и да наложи на подсъдимия справедливо наказание, при превес на смекчаващите обстоятелства, каквито безспорно били налице; да отхвърли изцяло предявения граждански иск като неоснователен и недоказан във всяка една от посочените три хипотези. В съдебно заседание защитникът на жалбодателя поддържа жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита жалбата за неоснователна. Предлага присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Окръжният съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, на основание чл. 314 от НПК, констатира следното: Въззивната жалба е неоснователна. От събраните от първоинстанционния съд доказателства, както и от повторния разпит на вещото лице във въззивното съдебно следствие, настоящата съдебна инстанция приема за установено от фактическа и правна страна: на 16.11.2000 година подс. Солакчиев отишъл в ливадата си, намираща се в местността „Дивата върба” в землището на с.Главник, общ.Ардино, за да я почисти от треви и храсти. Работил до обяд и се изморил, като около 13.00- 13.30 часа решил да си почине. Легнал на тревата, запалил цигара, но задрямал и я изпуснал. От огъня на цигарата се подпалила изсъхналата трева и папрат. Подсъдимият се събудил от опарване и видял, че тревата около него гори. Започнал да гаси огъня, но имало вятър, който бързо го разпространявал, като възникнал пожар, който обхванал намиращата се в непосредствена близост- на 5, 10 метра гора от млади фиданки на буково дърво и бял бор. Междувременно, жители на близкото село Еньовче видели пламъка от пожара и съобщили за това на кмета, който се обадил в РСПАБ гр. Ардино. В 15.40 часа пристигнал противопожарен автомобил, като пожарникарите се включили в гасенето на пожара заедно с подсъдимия и притеклите му се на помощ от селото двама човека. Гасенето продължило два часа. От заключението на назначената в досъдебното производство пожаро-техническа експертиза и от повторния разпит на вещото лице от въззивния съд се установява, че пожарът е възникнал от неправилно боравене с огън- от огъня на фаса на цигарата, която подсъдимият пушел и задрямвайки-изпуснал на тревата. Оттам се разгорял огън с височина около 30 см, който обхванал сухите треви и храсти и оттам се пренесъл в гората от бук и бял бор. Засегнатата площ била около 20 дка. Вещото лице сочи още, че изгорели от пожара са младите дървета- фиданки и единственият начин да се възстановят е да се терасира теренът и да се засадят наново, като старите дървета били опожарени, но не са изгорели. Стойността на нанесените щети, вещото лице е оценило на 3 800 лева. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите Адамов и Али, последните прочетени на основание чл.279,ал.1, т.5 от НПК /отм./; от заключението на вещото лице по изготвената пожаро-техническа експертиза и разпита му в съдебно заседание; от писмените доказателства по делото и от обясненията на подсъдимия, който прави пълни самопризнания относно извършването на деянието. Относно извършването на престъплението и участието на подсъдимия в него, както и относно характера и размера на причинените вреди са налице безспорни, еднопосочни и несъмнени доказателства, чиято преценка води до единствения възможен извод, че подсъдимият е причинил пожара така, както е прието във фактическата обстановка по делото. По така описания начин, подс. Солакчиев е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 331, ал.1, във вр. с чл. 330, ал.1, предл. четвърто от НК, а именно: на 16.11.2000 година в землището на с. Главник, общ. Ардино, по непредпазливост запалил чуждо имущество със значителна стойност- гора от ДГФ, стопанисвана от Държавно лесничейство гр. Ардино, като от деянието е причинена вреда в размер на 3 800 лева, до какъвто правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Основното възражение във въззивната жалба е това, че деянието е случайно по смисъла на чл.15 от НК, поради което не е виновно извършено. Развиват се доводи, че деецът нямало как да предвиди абстрактната опасност от възникване на пожар в чужда гора, предвид възрастта му и съответно занижената му възможност за преценка на ситуацията. Тези доводи не се споделят от въззивния съд. Установява се от доказателствата по делото, че подсъдимият е почиствал ливадата си от сухи треви, храсти и тръни, като от протокола за оглед на местопроизшествие се установява, че местността е планинско дере, покрай което се намират обработваеми ниви и ливади. На около 100 метра от дерето местността завършва с ливадата на подсъдимия и от нея нагоре започват ниски храсти, които преминават в букова гора, т.е ливадата и гората се разделят именно от лесно запалими и горими изсъхнали в този сезон растения. По обяснения на подсъдимия, същият е легнал, запалил цигара и пушейки- заспал. Събудил се от опарване, като видял, че цигарата е паднала и от нея са се подпалили сухите треви, листа, от което възникнал пожар, който бързо се разпространил поради вятъра и обхванал намиращата се наблизо- на около 5-10 метра от ливадата гора. С оглед на тези факти следва да се прецени дали деянието е случайно, т.е. дали деецът не е бил длъжен или ако е бил длъжен, не е могъл да предвиди резултата. Така, дължимото поведение, което подсъдимият е следвало да има е да не допуска да заспи с неизгасена цигара; или преди да заспи да не пали цигара или да загаси вече запалената цигара. Това е логичното поведение с оглед безопасността с боравенето с огън, още повече, че паленето на такъв в гората е забранено /макар, че тук става въпрос за цигара, а не за открит огън, като ливадата е част от планинско дере/. Т.е. деецът се е отклонил от дължимото поведение и това, че е заспал, не прави деянието случайно. Същият е могъл да предвиди както обстоятелството, че ще спи, така и това, че преди да заспи – трябва да си загаси цигарата. От друга страна възрастта на подсъдимия, неговият значителен житейски опит, обстоятелството, че е селски човек и животът му е свързан със земята, с гората, изключват вероятността същият да не е могъл да предвиди общественоопасните последици, т.е. да не е могъл да предвиди, че от незагасената цигара може да се запали сухата трева. Налице са били всички субективни предпоставки, подсъдимият да може да предвиди запалването на пожара. Или деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост /небрежност/- не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед на конкретните условия, както и субективни предпоставки, обсъдени по-горе, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият е почиствал собствената си ливада, гората се е намирала наблизо. Обстоятелството, че няколко часа е работел на ливадата, след това е участвал в гасенето на пожара сочат, че възрастта му не му е пречила да извършва тези дейности, т.е. състоянието му не е било такова, че да не може да прецени последиците от попадането на неизгасена цигара върху суха трева. Т.е. неоснователно, във въззивната жалба се твърди, че подсъдимият не можел да предвиди абстрактната опасност от пожар. При съвкупността от обстоятелства така, както са установени, пожарът е бил закономерна и обективна последица от неправомерното поведение на подсъдимия и нарушаване на правилата с боравенето с огън, като възрастовите му и интелектуални особености, социалният му опит- същият е бил хлебопекар, изключват възможността същият да не е могъл да предвиди резултата от деянието си. Ето защо, правилно от районния съд е преценено, че формата на вината, при която е извършено деянието е несъзнавана непредпазливост или небрежност. На следващо място, по отношение на експертизата- същата е приета от първоинстанционния съд като правилна и обективно изготвена, като не се поставя под съмнение компетентността на вещото лице, включително и от настоящата въззивна инстанция. От друга страна, въпреки изразеното несъгласие от страна на защитата на подсъдимия със заключението, същият не се е възползвал от процесуалната възможност за назначаването на допълнителна или повторна експертиза. Поначало доказателствената тежест в наказателния процес е на обвинението, но при условие, че защитата на подсъдимия е изразил несъгласие със заключението на експертизата, тежестта да докаже тезата си, е негова, но в случая не е проявена необходимата процесуална активност в тази насока. От друга страна, неоснователно е твърдението, че не ставало ясно по какъв начин е изготвена експертизата, тъй като вещото лице не било извършило оглед. Следва да бъде посочено, че тъй като експертиза е назначена на досъдебното производство едва през м.октомври 2005 година, а деянието е извършено през м. ноември 2000 година, то извършването на оглед на местото на пожара би било безпредметно. Правилно в тази връзка експертизата е изготвена въз основа на писмените доказателства по делото- протокол за оглед, извършен на следващия ден след пожара; стойностна сметка и др. Ето защо не се е наложило и по почин на съда да бъде поставена допълнителна задача на вещото лице или извършването на повторна експертиза, тъй като изготвената такава е всестранна, пълна и компетентна и заключението й се възприема изцяло. Относно възражението, че в диспозитива на присъдата се съдържал размера на причинената щета. Обвинението е за това, че е запалено чуждо имущество- гора, собственост на държавата, стопанисвана от Държавно лесничейство гр. Ардино на значителна стойност, като причинената вреда е в размер на 3 800 лева. Стойността се определя като значителна с оглед на обстоятелството, че пожарът е засегнал близо 20 дка гора, в която буковите и фиданките бял бор са изгорели. Посочването на размера на причинената в диспозитива на присъдата не е процесуално нарушение, тъй като същата не е квалифицирана като значителна вреда, за което няма и съответното обвинение, което е по-тежко наказуемо. Обвинението, по което деецът се е защитавал и за което е признат за виновен и осъден е за запалването по непредпазливост на чуждо имущество на значителна стойност, като деянието е довършено със самото запалване на такова имущество, каквото в случая е налице. За извършеното непредпазливо деяние, съдът е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от три месеца условно, при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства: напредналата му възраст; пълни самопризнания и съдействие за разкриване на обективната истина; изразено съжаление и критичност; добри характеристични данни. Наложеното наказание е във възможния минимален размер на наказанието лишаване от свобода, изтърпяването му е отложено на основание чл. 66 от НК, поради което същото не е явно несправедливо. Същото съответства на степента на обществена опасност на деянието, дееца и целите на наказанието. Наложеното наказание е такова, каквото е искането, съдържащо се в петитума на въззивната жалба- същото да бъде наложено при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, като не са налице и други обстоятелства, които да налагат намаляването му. Жалбата е неоснователна и срещу гражданско-осъдителната част на присъдата. По реда на чл. 47, ал.1 от НПК /отм./ Районна прокуратура Ардино е предявила граждански иск от името на ДЛ Ардино против подсъдимия за причинените от престъплението имуществени вреди от 3800 лева, представляващи размера на причинената щета от изгорелите дървета, съобразно заключението на вещото лице. Неоснователно се твърди, че ДЛ Ардино не било доказало собствеността си. Гората се е намирала в землището на с. Еньовче, общ. Ардино, местността „Дивата върба”, отдел 276С от ДГФ на ДЛ Ардино и не е било нужно да доказва, че гората е от държавния горски фонд, тъй като никой не е оспорвал това обстоятелство. Че гората е именно от ДГФ, а не на частно лице се установява от констативен протокол от 29.11.2000 година; стойностна сметка; акт за административно нарушение. По отношение размера на причинените имуществени вреди- приетите за доказани такива неса оспорени, като не е поискано събирането на допълнителни доказателства във връзка с установяване евентуално на друг размер /оспорването им в съдебните прения или с въззивната жалба не е достатъчно, за да се приеме, че те не са такива, каквито са установени от вещото лице- безспорно е, че вреди има и размерът им може да бъде установен само с експертиза. Като е заявил, че това не е действителният размер на вредите, но не е поискал допълнителна експертиза, защитникът не е доказал тезата си, че вредите са в друг размер/. Ето защо, като е уважил гражданския иск в пълния му предявен размер, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона. Ето защо и с оглед на изложеното, съдът намира въззивната жалба за неоснователна. Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 7/01.02.2006 година, постановена по НОХД № 57/2005 година по описа на Ардинския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|