№ 150
гр. Пловдив , 12.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на дванадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия Ат. Брусева
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Р. Арнаучкова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Тодор Стефанов Деянов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно
частно наказателно дело № 20215000600426 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 7 и 8 от НПК, образувано по
частна жалба на адв. Б. Н. – защитник на обвиняемия Д. Б. КР., против
определение № 213 от 06.08.2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд,
постановено по ЧНД № 490/21г., с което е оставено без уважение искането за
изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
На основание Заповед № РД 96 от 08.06.2021 г. на Председателя на
Пловдивския апелативен съд, относно разглеждане на наказателни дела със
задържани лица, с оглед въведените противоепидемични мерки за
предпазване и ограничаване разпространението на заразата от коронавирус
COVID-19, а така също и Правилата и мерките за работата на съдилищата в
условията на пандемия, приети с решение на СК на ВСС (протокол № 21 от
01.06.2021 г.) и установеното наличие на техническа възможност за
осъществяване на видеоконферетна връзка чрез Skype на Началника на ареста
в гр. Пазарджик е разпоредено да осъществи такава и обвиняемият да не бъде
конвоиран, а да бъде осигурен в съответно помещение за видеоконферетна
връзка.
Осъществена е видеоконферетна връзка с Ареста в гр. Пазарджик с
добър звук и картина с помощта на системен администратор на съда – в. Н.,
която присъства в съдебната зала.
1
На именното повикване в 11:00 часа на линията се намира
обвиняемият Д. Б. КР..
За него в качеството на защитник в залата се явява адв. Б. Н., редовно
упълномощен на досъдебното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Д.К.: Да се гледа делото днес с помощта на
видеоконференцията.
Чувам ви и ви виждам добре.
Съдът намира, че са налице условията за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. Н.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към състава
и такива за други доказателства по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
Обвиняемият Д.К.: Не възразявам този състав да разгледа делото по
мярката ми за неотклонение.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Да се даде ход на съдебните прения.
С оглед становищата на страните, че нямат искания по този ред,
съдът
О П Р Е Д Е Л И
2
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Н.: В жалбата, която съм депозирал пред настоящия състав,
атакувайки определението на Пазарджишкия окръжен съд, съм посочил
това, че ние не сочим нови доказателства, няма да сочим нещо, което се е
случило в рамките на последните дни.
Жалбата ни изцяло стъпва на това, че според нас неправилно и
необосновано се тълкува законът. В крайна сметка аз няма да атакувам
това, че Окръжният съд на Пазарджик приема, че е налице обосновано
предположение. Може би има такова, няколко състава вече го приеха, както
приеха, че има някаква (хипотетична) възможност доверителят ми да се
отклони от съд и следствие или да извърши ново престъпление. Посочил
съм, че такава възможност има за всеки един нормален човек. Факт е обаче,
че трайната практика на съдилищата и на Върховия съд сочи, че трябва да
има нещо конкретно, нещо индивидуално, нещо, което да е относимо към
човека, спрямо когото се прилага тази мярка за неотклонение.
В крайна сметка аз апелирам пред вас днес съвсем професионално и
човешки да разгледате конкретния индивидуален случай, за да установите,
че на първо място няма никакво основание да се вярва и допуска, че моят
подзащитен ще се отклони от следствие и съд.
Посочил съм в жалбата, че след 2 месеца изтича законоустановения
срок за задържане. Какво може да се случи за тези 2 месеца? Ако има
някакво основание да бяга или да се укрива, той може да го направи и след
2 месеца. Не е това същественото. Съществен е фактът, че той е млад човек.
Дали е виновен или не е, това не е предмет за разглеждане днес. Това ще го
реши друг съд, разглеждайки всички доказателства. Няма и не искам да се
спирам на това какви доказателства са събрани за това има или няма такова
обосновано предположение за извършено престъпление, за да не губим
време
Аз ще наблегна на факта, че няма никакви данни, събрани в
продължение на половин година, че подзащитният ми може да се укрива
или да избяга. Дори напротив – виждате, че родителите му отговарят
изцяло за него, застават зад него изцяло. Той е едно образовано момче.
3
Какво се е случил, тепърва ще се разбира. Единственото, което искам от
настоящия съд, е да прояви професионализъм и човещина, за да продължи
нормалния си живот до момента, в който съдът ще постанови дали е
виновен или не и дали трябва да изтърпява някакво наказание или не, ако е
извършил престъпление. Това прилагане на най-тежката мярка за
неотклонение, защото има и други такива, които ще осигурят във всеки
случай явяването на моя подзащитен пред съда, се налага като някакво
алтернативно, предварително наказание – видите ли, обвинението е тежко,
нека да стои!
Последното, на което ще се спра е, че тежко обвинение може да се
повдигне на всеки човек в Република България. За съжаление, в този
момент дали е тежко или леко обвинението не подлежи въобще на съдебен
контрол. То е изцяло в правомощията на прокуратурата и ако тя реши,
може да обвини в тежко престъпление всеки един гражданин. Това у нас е
констатирано многократно, вкл. от Международния съд по правата на
човека – нещо, което е законодателен проблем.
Няма да губя повече времето ви и пак апелирам да измените мярката
за неотклонение на подзащитния ми в по-лека, тъй като за мен лично тук не
се налага прилагането на тази най-тежка мярка.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият Д. Б. КР.: Съгласен съм с това, което каза адвокатът ми.
Няма какво да допълня. Зачетете доводите на адвоката ми, към които няма
какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Жалбата е процесуално допустима, но по същество я
намирам за неоснователна и недоказана.
Основните доводи в жалбата в крайна сметка се свеждат до едва ли
не необоснована наказателна репресия спрямо обвиняемия. Считам, че
същите не почиват на факти и обстоятелства, които са установени по
делото.
По отношение на обоснованото предположение по смисъла на чл. 63
от НПК, безспорно е, че то е налице, но не смятам да навлизам по същество
4
и да правя анализ на доказателствения материал, което не е предмет на
настоящето производство.
По отношение на другите две предпоставки, солидарен съм с
доводите, изложени от Окръжен съд Пазарджик. Считам, че са налице и че
съществува реална опасност, ако се промени мярката за неотклонение на
обвиняемия К., той да извърши друго престъпление или да се укрие. И по
двете линии са изложени подробни съображения от Пазарджишкия
окръжен съд, които не смятам за необходимо да преповтарям и да излагам
съображения в тази насока.
Вярно е, че максималният срок на задържане по това обвинение,
което е повдигнато срещу обвиняемия К., е 8 месеца, а досега са изтекли 6
месеца приблизително, но смисълът и целта на задържането му в
следствения ареста не е по този начин да се осигури безпрепятствено
протичане на наказателното производство в досъдебната му фаза, а да му се
попречи да се укрие или да извърши друго престъпление, а в случая тези
опасности са съвсем реални, а не хипотетични. В този смисъл моля да
потвърдите определението на Пазарджишкия окръжен съд като правилно и
законосъобразно.
Съдът даде последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият Д. Б. КР. : Бих желал съдът да смени мярката ми за
неотклонение с по-лека.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Заседанието продължава в 11.22ч. в същия съдебен състав,
секретар и страни.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е
основателно.
Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че наличната
доказателствена маса, състояща се от изброените гласни, писмени и
5
веществени доказателствени материали, и експертизите обосновават
предположение за причастност на жалбоподателя към инкриминираните
наказуеми с лишаване от свобода престъпления по чл. 354а и 354в НК. Тези
доказателствени материали са и съпоставени и подложени на обективен и
добросъвестен анализ, който ПАС напълно споделя и не вижда какво може да
добави към развитата аргументация. Изразеното във въззивната жалба
становище на защитата за липса на сигурни доказателства в споменатия
смисъл не държи сметка, че обоснованото предположение се изследва в
производство, което се развива по реда на чл. 65 НПК, т.е. не е редно да се
приравнява на по-високия стандарт, който съдът прилага при решаване на
въпросите за вината и отговорността по реда на чл. 303, ал. 2 НПК – за
доказаност на обвинението по несъмнен начин при постановяване на
осъдителна присъда. Все пак въззивният съд държи да обърне внимание, че
опитът на обвиняемия да отклони вниманието на полицаите (които
пристигнали по повод сигнал за пожар) от втория етаж на къщата, вкл.
лъжата, че няма такъв, и демонстрираното притеснение при откриването на
скрита врата за нагоре, възпроизведени с показанията на разузнавача от КП –
Пазарджик св. П. П., правят несъстоятелна тезата, че не е имал знание каква
дейност се развива в обекта.
Коректно е и становището на проверяваната инстанция за останалите
предпоставки за продължаване действието на атакуваната мярка за
неотклонение.
И според ПАС е налице опасност К. да извърши престъпление или да се
укрие, ако не се задържа под стража. Инкриминираните посегателства, които
са три на брой, се отличават със сложна и прецизна предварителна подготовка
– имитирана е дейност с криптовалута и е регистрирано дружество на името
на обвиняемия (на несъществуващ адрес); вложени са значителни средства за
ремонт на помещенията, оборудване на нарко-лаборатория, съхраняване и
пакетиране на готовата продукция; деянията са съучастнически; увлечени са
наказателно неотговорни лица (Р. Б. и И. И.); престъпният период е бил
продължителен, а престъпните предмети са на значителна стойност и от
различно естество. Всичко това демонстрира необходими качества и кураж за
продължаване на престъпната дейност. Още повече, че съучастникът му е на
свобода (неиздирен).
Заедно с това е налице съвсем отчетлива опасност обвиняемият да се
отклони от наказателно преследване за тези, подлежащи на безсъмнено тежко
санкциониране, крупни престъпления. Заслужава да се спомене и липсата на
териториална и социална обвързаност на обвиняемия с определено населено
място, която засилва опасността от укриване. Очевидно е, че г-н К. има
възможност и склонност да организира живота си в различни градове и села,
без официално да оповестява местопребиваването си. Очевидно е, че така
може да стане неоткриваем за органите на правосъдието.
Срокът на задържането – шест месеца, не е неразумен, пък и
6
досъдебното разследване се провежда ритмично и без неоснователни
забавяния.
И ПАС обсъди данните за чистото съдебно минало на жалбоподателя, за
неговата млада възраст, както и подкрепата, която му оказват родителите, и
намери, че са недостатъчни да неутрализират разискваните опасности за
укриване и извършване на престъпление.
Казано накратко, към настоящия процесуален момент обвинителната
теза за извършване на инкриминираните деяния от страна на жалбоподателя
има изискуемата доказателствена обезпеченост, а опасността да извърши
престъпление или да се укрие, ако е на свобода, е действителна и сериозна.
Така че осъществяване на по-лека мярка за неотклонение, вкл. домашен
арест, не би било подходящо в случая.
В заключение – действието на обжалваната мярка „задържане под
стража“ е продължено при подходящо мотивиране на законовите
предпоставки, като са съобразени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и
следователно точно тя би била годна да обслужи целите по чл. 57 НПК.
Ето защо съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението № 213/06.08.2021 г. по ч.н.д. № 490/21
г. по описа на ОС-Пазарджик, с което е оставено без уважение искането за
изменение на взетата по отношение на обвиняемия по ДП № 312 ЗМ-53/21 г.
по описа на ОДМВР-Пазарджик Д. Б. КР. мярка за неотклонение „задържане
под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 11:29 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7