Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Казанлък, 14.07.2020г.
Казанлъшкият
районен съд,наказателно отделение,четвърти състав, в публично заседание на двадесет
и пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
председател:Михаил Михайлов,
при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов АН дело №429/ 2020 год. по описа на същия съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №К-0048338/ 27.03. 2020г., издадено
от Директора на Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите за
областите Пловдив, Смолян, Хасково, Кърджали и Стара Загора. „А.7.“ООД, недоволно от наложеното му
административно наказание, моли съда да отмени горното наказателно
постановление. В жалбата се твърди, че дружеството не е извършило вмененото му
нарушение и че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. От името на въззивника е депозирано писмено становище от
процесуалния му представител- адв. М. П. от АК-Стара Загора, в което се сочат
аргументи в подкрепа на жалбата на дружеството-жалбоподател.
Въззиваемата страна не изпраща
представител в с.з. и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като
служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 30.01.2020г. служители
на КЗП извършили проверка в хотел „А.“***, при която било установено следното:
„По време на проверката обектът е в работен
режим.
Предмет на проверката е спазване изискванията на
Закона за туризма и Наредбата за изискванията към местата за настаняване и
заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория,
отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, приета
с ПМС №217/17.08.2015г., обн. ДВ бр.65/ 25.08.2015г.,
в сила от 28.02.2016г./НИМНЗХРРОКОПСДПК/.
Туристическият обект е с издадено Удостоверение
за утвърдена категория „две звезди“ №00007/06.08.2019г. На видно място има
поставена категорийна символика, включваща табела с
вида и категорията на обекта. Удостоверението е издадено от кмета на община
Павел баня за хотел, с адрес на обекта гр.П. б., ул.„С. п.“№*: дата на
издаване: 06.08.2019г., валидно до 06.08.2024г.; собственик: „А.7.“ООД ЕИК *****;
капацитет: 8 стаи (4 апартамента) 24 легла; лице, извършващо дейност: „А.7.“ООД
ЕИК ****.
При проверката за съответствие на предоставяните
туристически услуги с определената категория на обекта е установено, че
туристическият обект- хотел „А.“ категория „две звезди“ не съответства на
следните изисквания за хотели с категория „две звезди“, определени в
НИМНЗХРРОКОПСДПК, Приложение №I към чл.17,ал.1,т.1 от Наредбата за изискванията
към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за
определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и
прекратяване на категорията, приета на основание чл.121,ал.5 от Закона за
туризма, предвид установеното, че
XI. т.3 Приемен блок-
тоалетна с преддверие за хотелски гости - 1 клетка за 75 легла и 1 оборудвана
тоалетна клетка за хора с намалена подвижност- установено е, че липсва
оборудваната тоалетна клетка за хора с намалена подвижност;
XII. Инсталации т.2
Телефонна инсталация с единен вътрешен телефонен номер 9 за връзка с рецепция-
констатирано е, че липсва телефонна инсталация с единен вътрешен телефонен
номер 9 за връзка с рецепция;
По раздел II 2.
Изисквания към обзавеждането и оборудването на хотели „две звезди“
II Приемен блок:
1.1 автомат за
почистване на обувки- липсва; 1.3 фотьойли и салонни масички- липсват;
1.5 количка за багаж- липсва;
1.6 универсална инвалидна количка- липсва; 2.
Рецепция с плот за обслужване:
2.1 места за обслужване
на хора с намалена подвижност- липсва; 2.3 телефони за вътрешна връзка- липсва;
2.7 телефон- липсва;
V. Апартамент:
2.5 телефон- липсва;
Проверката за
съответствие на предоставяните услуги в хотел „А.“ с определената му категория
„две звезди“ е извършена в общите части на обекта и апартаменти с № 1А, № 1В,
стаи № 101, № 102 и № 103, апартаменти с № 2А и № 2В и стаи № 201, № 202 и №
203.
Установено е, че по
отношение на т.7 от Забележки по Приложение №1 към чл.17,ал.1,т.1 от Наредбата,
в хотела няма обособена нито една хотелска стая, снабдена с функционално
хотелско санитарно оборудване, уреди и приспособление за максимално
преодоляване на архитектурно-социалните бариери при обслужване на хора с намалена
подвижност при спазване на изискванията на чл.65, ал.З от Наредба № 4/2009г.
Видно от гореизложеното
е, че лицето, извършващо дейност „хотелиерство“ в хотел „А.“ предоставя
туристически услуги в хотел „А.“, който не отговаря на посочените по-горе
изисквания за определената му категория, съгласно изискванията на Наредба за
изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения
и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието
и прекратяване на категорията, обн. ДВ бр.65/2015г.
С това търговецът е
нарушил чл.114, т.2 от Закона за туризма, обн. ДВ
бр.30 от 26.03.2013г. в сила от 26.03.2013г., изм. ДВ бр. 1772019г., ДВ бр.60/
2019г.
Нарушението е установено
на 30.01.2020г. с КП №К-2674653 и е съставен Акт №К-0048338 от 11.02.2020г.“
Въз основа на АУАН Директорът
на Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите за областите
Пловдив, Смолян, Хасково, Кърджали и Стара Загора е издал обжалваното
наказателно постановление №К-0048338/ 27.03.2020г., с което за нарушение на
чл.114,т.2 от ЗТ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лева, на основание чл.208 от ЗТ.
Представени са заповеди №392
ЛС/ 22.04.2015г. и №676/ 21.08.2019г. на Председателя на КЗП относно
компетентността на актосъставителя и наказващия орган, съответно да съставя
актове и да издава наказателни постановления.
Въз основа на така
възприетата фактическа обстановка, настоящият състав прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, тъй
като е подадена в срока по чл.59 и следващите от ЗАНН срещу наказателно
постановление, което подлежи на обжалване. Същата е основателна по следните съображения:
Актът е съставен от
оправомощено лице, съгласно нормата на чл.231,ал.1 от ЗТ. АУАН е подписан е и е
надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл.44 от ЗАНН.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно
разпоредбата на чл.232,ал.2 от ЗТ.
В последното е прието,че
обекта не отговаря на изискванията на Наредба за изискванията към местата за
настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на
категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на
категорията. Този извод не се оспорва от жалбоподателя и напълно
се споделя от настоящия състав и поради това, разглеждайки правния спор по
същество, съдът намира, че следва да потвърди обжалваното наказателно
постановление.
Констатацията на
проверяващите касае състоянието на хотела, което явно не е в съответствие с
установеното с чл.114,т.2 от ЗТ задължение за лицата, които го стопанисват, да
предоставят услуги в обект, който отговаря на изискванията за определената му
категория, съгласно наредбата.
Това нарушение е
санкционирано по чл.208 от закона/ЗТ/, който гласи: „Хотелиер или ресторантьор, който в категоризиран туристически обект
предоставя туристически услуги, които не съответстват на изискванията за
определената категория, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на
едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер
от 1000 до 3000 лв.“.
Видно е, че между двете
разпоредби не съществува някаква общност или връзка. Всяка от тях има
самостоятелно действие, като липсва зависимост или допълване. Същите ярко се
различават по предметен обхват и съдържание.
Първата определя
изискванията относно обекта, където могат да се предоставят услугите.
Неизпълнението на някое от тях, каквито са фактическите констатации на
контролните органи, представлява нарушение на същата. Следва да се уточни, че
нормата не съдържа санкционна част, включително липсва и препращане към
конкретна санкционна разпоредба.
Втората, по своя
характер типична административно-наказателна норма, съдържа конкретно посочен
субект, деяние и санкция, като не е предвидено последната да се налага и за
други нарушения на закона. Изпълнителното деяние е действие- предоставяне на
услуги, които не съответстват на изискванията за определената категория.
Санкцията е за нарушение, свързано с оборудването на обекта.
При тези особености на
двете норми, категорично се налага изводът, че нарушенията по чл.114,т.2 от Закона
за туризма не подлежат на санкциониране по чл.208 от ЗТ. Като не е съобразил
това АНО е приложил закона неправилно.
От предоставения и
приложен по делото снимков материал е видно, че нередовностите, установени от служители
на Комисията за защита на потребителите, са били отстранени от
дружеството-нарушител в най-кратки срокове. По настоящото дело бе приложено,
издадено на 07.05.2020г., удостоверение за утвърдена категория „Три звезди“ на
хотел „А.“***. От същото става ясно,че дружеството- жалбоподател не само е
отстранило констатираните нередности, но и е направило подобрения, след като категоризацията
на обекта е била променена от „две звезди“ на „три звезди“. Като не е отчел тези
обстоятелства Директорът на Регионална дирекция на Комисията за защита на
потребителите за областите Пловдив, Смолян, Хасково, Кърджали и Стара Загора не
е изпълнил задължението си по член 53 ал.1 от ЗАНН, а именно- когато установи,
че нарушителя е извършил деянието виновно, само ако няма основание за прилагане
на чл.28 от ЗАНН, да издаде НП. Съгласно ТР №1 от 12.12.2007
година на ВКС, при извършване на преценка относно наличие на предпоставки за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно
закона, като отграничи маловажните случаи на
административни нарушения от тези, обхванати от чл.6 от ЗАНН. В настоящия казус
такава преценка изобщо не е направена. В конкретния случай за въззивния съд не
съществува предмет за проверка, във връзка с разглежданата разпоредба, при
което единствената възможност е наказателното постановление да бъде отменено.
Това е така, предвид обстоятелството, че преценката за маловажност на случая
подлежи на съдебен контрол. В този обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по член 28 от ЗАНН, която в процесния случай
липсва, като съдът не може да я замести със своя такава. Следва да се има
предвид, че „преценката“ относно наличието на основания за прилагане
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като задължителен елемент от съдържанието на
наказателното постановление, кореспондира с правото на защита. Нарушителят,
освен за какво е наказан, има законното право да узнае, както фактите, така и
критериите, по които е определена степента на неговото нарушение, съответно
защо деянието не е квалифицирано като маловажен случай. Липсата на такава
преценка означава липса на мотиви в тази част на наказателното постановление,
което пряко засяга правото на защита и води до неговата отмяна.
В изпълнение на
задължението да следи служебно за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство съдът
констатира, че актосъставителя и АНО са изготвили административни актове в
нарушение на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.21,ал.2 от НПК,
срещу дружество, чийто управител е чужд гражданин, за когото няма никакви
доказателства да владее говоримо и писмено български език.Съгласно посочените
правни норми актосъставителят и АНО е следвало да осигурят присъствието на
преводач.
В тежест на административният орган е да осигури
преводач и да се убеди, че нарушителя е разбрал съдържанието на предявения му
акт. Процесът по установяване на административно нарушение и налагане на
съответното наказание следва да се осъществява от компетентните органи в
съответствие със законодателството на РБългария. Наличието на затруднения в
администрацията, независимо от причините, не може да се преценява във вреда на
санкционирания. В чл.1 от Закона за административните нарушения и наказания се
определят общите правила за административните нарушения и наказания, реда за
установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата
и законните интереси на гражданите и организациите. В чл.84 от ЗАНН е посочено, че доколкото в
този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и
съобщения, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения
за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
Съгласно чл.21 от НПК, намиращ субсидиарно приложение
по силата на чл.84 от ЗАНН, наказателното производство се води на български
език. Съгласно ал.2 на чл.21 от НПК: „Лицата, които не владеят български език,
могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава
преводач.“.
Предявяването на акта е, за да се запознае
нарушителя с него. Запознаването със съдържанието му е предпоставка за
упражняване на правото за защита. Нарушителят следва да разбере за какво е
привлечен да отговаря. Неспособността на нарушителя да разбере за какво е
привлечен да отговаря засяга правото му на защита, поради което допуснатото
процесуално нарушение е съществено. Същото е от категорията на неотстранимите
такива, опорочава административно-наказателна процедура в нейната цялост и е
основание за отмяна на наказателното постановление. Следва да се има предвид,
че съдът приема за недопустимо превода да се извърши от случайно лице с
непроверена компетентност, както и от лице, което участва в производството в
друго качество в производството- актосъставител, връчител,
свидетел, административно-наказващ орган.
Предвид гореизложеното, с оглед осигуряване
прилагането на принципа за обективност в производството и осигуряване правото
на защита на лицата, при връчване на АУАН на чужденец, невладеещ български
език, към момента на връчване на акта, контролният орган е следвало да назначи
с нарочен акт заклет преводач на родния език или на друг език, разбираем за
лицето, срещу което е издаден АУАН. В акта лицето е следвало да запише, че е
бил осъществен превод и че е разбрало в какво нарушение е обвинено, след което
да положи подписа си.
По същия начин, с превод, осигурен от заклет
преводач, назначен от наказващия орган, следва да се връчи и наказателното
постановление, като лицето отново преди подписа си следва да запише, че му е
осигурен превод и е разбрало за извършването на какво нарушение се наказва. Тъй
като законът не съдържа изискване относно формата на превода- устна или
писмена, следва да се приеме, че вместо да се осигури присъствие на заклет
преводач, извършващ превода при връчването на АУАН, съответно на НП, би могло
на лицето да се връчи ведно с АУАН, съответно с НП, съставени на български език
и превод на същите на съответния разбираем за нарушителя език. Писменият превод
също следва да бъде извършен от заклет преводач: за АУАН- назначен от
контролните органи, а за НП- назначен от наказващия орган. Обстоятелството дали
лицето владее български език следва да се установи от контролните органи при
личния контакт с нарушителя. При връчването на лицето следва изрично да се
задават въпроси, от които да се установи владее ли български език и разбира ли
в какво нарушение е обвинено, респективно за какво нарушение е наказано. Ако
лицето заяви, че владее български и контролния орган се убеди в това, следва да
запише тази констатация в АУАН.
Тъй като посочените действия не са били
осъществени нито от контролния орган- актосъставителя, нито от АНО, съдът
намира, че бездействайки същите не са осигурили реалното упражняване правото на
защита на нарушителят.
Посочените допуснати процесуални нарушения са
особено съществени. Същите са неотстраними в съдебната фаза на
административно-наказателния процес и сами по себе си представляват абсолютно
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция
намира жалбата за основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а
атакуваното наказателното постановление- отменено, като неправилно и
незаконосъобразно, поради което и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №К-0048338/ 27.03.
2020г., издадено от Директора на Регионална дирекция на Комисията за защита на
потребителите за областите Пловдив, Смолян, Хасково, Кърджали и Стара Загора,
с което на „А.7.“ООД ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя А.А., разрешение за
постоянно пребиваване №**** ЛНЧ **********, е наложена имуществена санкция в
размер на 1000/хиляда/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението, че самото то
и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: