№ 325
гр. П., 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20235300900042 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 от КЗ, обективно
съединен с акцесорен иск за присъждане на законна лихва по чл. 409 от КЗ
във вр. чл. 86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от М. С. Е., ЕГН **********, с адрес:
**********, против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет. 5, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди, причинени вследствие на смъртта на Г.М.С., в размер
на 250 000 лв. - частичен иск от 400 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на уведомяване на ответника – 26.04.2019 г. до окончателното
изплащане.
Ищцата твърди, че на 14.04.2019 г. по вина на А.З.Б. – водач на лек
автомобил Рено Сценик с рег. № *******, застрахован при ответника, при
нарушаване правилата за движение по пътищата, било реализирано ПТП,
вследствие на което загинал Г.М.С. – водач на мотоциклет Хонда СЦ 50 с рег.
№ ********. По случая било образувано досъдебно производство № 223/2019
г. по описа на РУ на МВР – гр. Карлово, но предвид настъпилата смърт на
виновния водач в хода на производството, същото било прекратено. Ищцата
предявила претенция пред застрахователя по повод настъпилото
застрахователно събитие за изплащане на застрахователно обезщетение в
размер на 400 000 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяването,
но поради отказ от страна на застрахователя да изплати обезщетение, ищцата
инициирала настоящото производство.
Посочва, че съжителствала с Г.М.С. на семейни начала в продължение на
11 години, имали дълбока и трайно изградена емоционална връзка и бъдещи
1
семейни планове, поради което загубата му предизвикала силна душевна
болка и страдания у нея. Предвид изложеното претендира неимуществени
вреди, изразяващи се в разрушаване на семейната им връзка.
В срока за отговор ответникът взима становище по исковете, като счита
същите за допустими, но неоснователни по основание и размер. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение между него и водача на лекия
автомобил А.З.Б., както и факта на настъпило ПТП с участие на Г.М.С..
Оспорва причинно-следствената връзка между осъщественото ПТП и смъртта
на С.. Оспорва материално правната легитимация на ищцата, като твърди, че
тя и починалият не били в особено близка връзка. Оспорва твърденията на
ищцата, че са живеели на семейни начала, тъй като имали различни
постоянни и настоящи адреси, не са имали общо домакинство, имущество и
деца. В условията на евентуалност оспорва искът по размер като явно
несправедлив и завишен.
В срок не е постъпила допълнителна искова молба.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.
380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно
сезиран, но по застрахователната претенция и образуваната въз основа на нея
застрахователна щета не е определено и изплатено обезщетение. Напротив –
постановен е изричен отказ. При това положение процедурата за доброволно
уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищеца резултат,
което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „ГО“.
Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните
материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно
правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.
Изрично като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са
отделени обстоятелствата относно наличието на валидно застрахователно
2
правоотношение между ответника и деликвента към датата на ПТП, както и
обстоятелството за настъпило ПТП с участие на Г.М.С..
Оспорена е от ответника причинно – следствената връзка между ПТП и
смъртта на пострадалия, която обаче категорично се установява от
неоспореното и възприето от съда като професионално и обективно изготвено
заключение на СМЕ.
Следователно основният спорен въпрос е относно материалноправната
легитимация на ищцата да получи обезщетение за нейните болки и страдания
от смъртта на лицето, с което твърди да е живяла на съпружески начала до
неговата смърт.
С ТР 1/2016 на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. С Постановление № 5 от
24.XI.1969 г. на Пленума на ВС е определено, че има право на обезщетение за
неимуществени вреди лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това
съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на
морала.
Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че при наведено
твърдение за фактическо съпружеско съжителство на доказване подлежат
фактите на осъществяване на трайна връзка, заключаваща се в общо
домакинство, независимо от местоживеенето на лицето, поддържане на
общност на отношения от материален и нематериален характер,
съвместна грижа на лицата едно за друго, когато нямат деца. При
доказване на фактическо съжителство лицето, което се позовава на такава
връзка с пострадалия, следва да установи, че освен емоционални и духовни
отношения с починалия, е имал и общо домакинство, общи
икономически отношения, свързани с полагане на общи усилия за
задоволяване нуждите на семейството и осигуряване на неговото
благополучие, т.е. съвместен общ стремеж на двамата съпрузи за
осигуряване на средства за семейството, взаимност и обща грижа един за
друг. На доказване подлежи общността между лицата, общото управление
на домакинството, общи планове и осъществяването им, общо
съпреживяване на различни събития.
Следователно, само установяването на връзка, която има траен, интимен
характер, не е достатъчно да обуслови извод за определяне на ищцата като
лице, което фактически съжителства с пострадалия и има право на
3
справедливо обезщетение за причинените й неимуществени вреди.
В случая по делото няма спор, като това се установява безпротиворечиво
и от събраната доказателствена съвкупност, че към датата на ПТП –
14.04.2019г, ищцата, родена на ******, още не е била навършила **, а
пострадалият, роден на ******, е бил на ** Т.е. твърдяното 11 - годишно
фактическо съжителство на съпружески начала е започнало, когато ищцата е
била на ** г, още непълнолетна, а пострадалият – **. Не се установява
двамата да са имали общ постоянен или настоящ адрес, тъкмо обратното -
видно от постъпилите официални справки адресната регистрация на
починалия е била в с. Д. /и постоянен, и настоящ адрес/, докато ищцата е с
постоянен адрес в гр. С. и настоящ в гр. П..
Св. Е. /майка на ищцата/ споделя, че първоначално двамата живеели в
тях: „за да не излизат навън, за да са пред очите ми; любовта им беше пред
мен“. След постъпването й в университета, ищцата се изнесла на квартира,
като пострадалият отишъл при нея. „Тъй като тя не работеше, учеше, той
беше този, който я издържаше и естествено като всички млади хора и тя
реши да тръгне и да работи, за да имат повече средства. Имаше един
инцидент с една тяхна първа квартира и затова се преместиха по - близо до
университета и пак живяха заедно там. След като завърши и малката ми
дъщеря, и тя беше при тях заедно – тримата“. Събирали се с родителите по
големите семейни празници. Ищцата присъствала на погребението, сега
притежава семейната им кола: „БМВ – то го създадоха от нулата . Те като
семейство споделяха за бъдещето, че искат дъщеря ми да приключи с
висшето си образование, правеха опити за деца, моята дъщеря постоянно
ми казваше: „Мамо, не става“, казвах й: „Спокойно, всичко ще стане и ще е
наред“. На една Коледа, тъй като и малката ми дъщеря си имаше приятел и
всички казваха: „аз ще имам момиче “, „аз ще имам момче“ и М. каза: „Аз
ще имам момиче и ще е М.“ , на моята майка искаше да я кръсти. Искаше да
кръсти бъдещото си дете от Г. на моята майка М.. Тъй като Г. е идвал на
село, ние сме от едно село близо до С., Б. се казва, там имаме 7-8 декара
лозя, винаги е помагал, винаги в такива кампании по резитба, когато е
брането, винаги е бил с нас, както и М. беше, защото е по-близо П. – Д., тя
беше там, така и Г. идваше при нас“. Смъртта на Г. й се отразила много зле.
Понастоящем е по-добре, тъй като има „приятели до нея, приятелки, защото
понякога децата не слушат родителите си“.
В началото на разпита свидетелката заявява, че „Г. е съпругът на дъщеря
ми“, а накрая при служебно зададени от съда въпроси признава следното:
„Понастоящем е добре. Понастоящем има нов приятел, живота наистина
продължава. След година и половина - две, на втората година вече почна да
има блясък в очите. Да, има човек до нея. Да, радвам се. Живеят заедно, при
момчето живее, добри условия. Очите й блестят, не с този плам, който съм
виждала естествено, но не е и така съкрушена, както беше след инцидента,
по-добре е определено. От две години живеят заедно с новия й приятел“.
4
Св. А. /без родство/, приятелка на ищцата от 2016г, когато станала
колежка на М. в работата й, споделя следното: „Г. й беше приятел, с който
живееха отдавна заедно. Аз започнах работа 2016 г., сега сме 2023 г., от
много години ги познавам. 2016 г. те живееха заедно на квартира. Ходила
съм на гости в квартирата им много пъти, те живееха като семейство, на
семейни начала. Те се обичаха и мислеха да имат даже дете. Много пъти
сме се шегували, че ако имат момиченце, а аз момченце, ще станем рода. Те
искаха да имат детенце - момиченце и да се казва М.. Ходиха на гости на
родителите на Г., на родителите на М., ходиха заедно в клуб „Б.“ и на
всички места бяха заедно. Те продължиха да живеят съвместно до
смъртта му. Много болезнено и трудно М. преживя смъртта му, имаше
проблеми“.
На служебно зададените от съда въпроси свидетелката отговаря
следното: „Понастоящем поддържам връзка с М.. Тя сега е добре, мога да
кажа, че е добре. Има си нов приятел, но не мога да Ви кажа точно от колко
време са заедно, предполагам, че около две години. Те живеят заедно. Г.
работеше в автосервиз, а М. работеше като сервитьор в пицария.
Отношенията на М. с мъжа, с който живее, мисля, че щом живеят заедно,
са на семейни отношения. Те живеят заедно от около две години“.
Съвкупната преценка на всички данни по делото налага извода, че от
една страна ищцата и пострадалият са били на твърде млада възраст, за да
може да се приеме с нужната за това категоричност - при доказателствена
тежест за ищцата и съобразно останалите обстоятелства, че отношенията им
пълноценно покриват съдържанието на юридическата брачна връзка, при това
стартирала в ранно непълнолетие на ищцата. От фактическата им съвместност
не е родено дете, нито се твърди и доказва да е имало обективни препятствия
за реализиране на наведените планове в тази посока /напр. репродуктивни
или други проблеми/. Прави впечатление също, че свидетелите не споделиха
доброволно за новата връзка на ищцата от близо две години с пълноценен
партньор на съпружески начала, а признанието за това стана след служебно
зададени от съда въпроси, което навежда на извод за селективно изнасяне на
факти, отсявайки изгодните от неизгодните за изхода на спора. Разбира се,
съдът не отрича наличието на дълготрайна интимна връзка, прекъсната от
трагичния инцидент и преживени от това интензивни болки и страдания, но
не намира за доказано наведеното фактическо съжителство на семейни
начала, предполагащо общо домакинство, общ бюджет, разходи, планове,
взаимна грижа и др. характеризиращи обичайния семеен живот
обстоятелства. Свидетелските показания не разкриват в необходимата
дълбочина и детайлност онези факти, покриващи съдържанието на
съпружеското съжителство. Не се сочи адрес/адреси на семейното жилище -
„смяната на квартири“ също не означава само по себе си преместване на общо
домакинство от едно семейно жилище в друго. Дори да се приеме за
категорично установен по делото факт, че двамата са живели заедно на
квартира, липсват твърдения и данни за обща собственост, бит, покупки, като
5
сам по себе си фактът на споделяне на общо пространство не покрива
съдържанието на юридическата брачна връзка. Нещо повече, установява се
дори, че в определен момент са живели заедно и с по – малката сестра на
ищцата на практика като съквартиранти. Майката на ищцата заявява, че
имали обща покупка – МПС, но показанията й в тази посока са откъслечни,
изолирани и ценени при условията на чл. 172 ГПК, не могат да формират
категоричен извод за обща собственост и бит. Колкото до показанията на
другата свидетелка, те обективират факти само от последните 2,3 години от
интимната им връзка, също не са детайлни и по никакъв начин не изпълват
съдържанието на общо домакинство: „те живееха като семейство, на
семейни начала“ е декларативно заявен израз без конкретизиране на
обстоятелства, които да го дефинират – съвместното ходене на гости, в
заведения и на други места са обичайни за всяка дълготрайна интимна връзка
и не са достатъчни за квалифицирането й като „семейна“. Освен това, както
самата свидетелка заявява по повод на новото партньорство на ищцата: „щом
живеят заедно, са на семейни отношения“, то очевидно в представите й
споделянето на общо пространство и фактическото съпружеско съжителство
съвпадат по съдържание.
Изложеното налага извод за липса на материално правна легитимация на
ищцата да получи обезщетение от инцидента в качеството й на фактическа
съпруга на починалия, поради което претенцията е неоснователна и ще се
отхвърли.
При този изход на делото и претенцията за това на ответника се дължат
разноските по делото, които се установяват в размер на 24 840 лв – платен
хонорар с вкл. ДДС съобразно доказателствата за действително направен
разход в този размер /л.39 и 40/ и списък на разноските на л. 38.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. Е., ЕГН **********, с адрес:
**********, против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет. 5, иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие смъртта на
Г.М.С. в качеството й на негова фактическа съпруга, при ПТП, настъпило на
на 14.04.2019 г. по вина на А.З.Б. – водач на лек автомобил Рено Сценик с рег.
№ *******, застрахован при ответника, в размер на 250 000 лв. - частично от
общо 400 000 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на
ответника – 26.04.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М. С. Е., ЕГН **********, с адрес: ********** да заплати на
ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет. 5 сумата от 24 840 лв – разноски по
6
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7