№ 2981
гр. С., 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110128051 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 415 вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК
от малолетния ПР. СТ. СТ., действащ чрез своя баща и законен представител СТ. СТ. СТ.
срещу [фирма] установителен искове с правно основание по чл. 7, § 1, б. „б“ Регламент №
261/2004 ЗЗД за сумата от 488,96 лв., представляваща обезщетение за закъснял полет,ведно
със законната лихва.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника за редовен
полет FB320 по направление Б. /Т./ – С. /Летище С./ на 13.07.2019 г., с планиран час на
кацане 12,45 ч. местно време. Твърди, че се явил навреме за полета от Б., придружаван от
своя баща, и че преминал всички контролни и регистрационни процедури. Посочва, че
поради виновно забавяне на изпълнението на договора за въздушен превоз от страна на
ответника, пристигнал с повече от 3 часа закъснение. Иска се от съда да постанови решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в
размер на левовата равностойност на 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял
полет. Претендира разноски.
В депозиран след срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът
оспорва предявения иск като неоснователен. Навежда възражение за недължимост на
вземането с конкретни съображения, че закъснението се дължало на извънредни
обстоятелства по смисъла на чл. 5, параграф 3 Регламент № 261/2004 на Европейския съвет
и Парламента, а именно – натрупани закъснения от предходни полети и ограничения в
потока на въздушното движение. Оспорва твърдението на ищеца, че се е явил навреме пред
1
гише за регистрация за полета.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г.
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за
претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на
въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително определени в
договора параметри. Регламентът определя твърд размер на дължимото обезщетение в
зависимост от разстоянието на неосъществения полет (250 евро при полети с разстояние до
1500км., какъвто е настоящият случай – арг. чл. 7, т. 1, б. „а“ Регламент (ЕО) № 261/2004 г.),
като съгласно задължителната тълкувателна практика на съда на Европейския съюз,
обективирана в решение от 19.11.2009 г. по дело № С-402/07, право на обезщетение по чл. 7
от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. имат и пътниците на закъснели полети, когато поради
закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с
други думи – когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след
предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.
Като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са
отделени следните обстоятелства – между страните е налице валидно сключен договор за
въздушен превоз на пътници за полет FB320 по направление Б. /Т./ – С. /Летище С./ на
13.07.2019 г., с планиран час на кацане 12,45 ч. местно време, че полетът е изпълнен със
закъснение с продължителност повече от три часа, както и че разстоянието между двете
летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг е до 15 000 км.
Спорът между страните е концентриран само около възраженията на ответника за
наличието на извънредни обстоятелства и за недоказаност на твърденията на ищеца, че се е
явил навреме за полета.
Твърдените причини за закъснението -натрупани закъснения от други полети и
ограничения в управлението на потока на въздушното движение, не са извънредни
обстоятелства по смисъла на Регламента, а са свързани с организацията и натовареността на
съответното летище. Същите имат значение в отношенията между въздушния превозвач и
летището, но не могат да се противопоставят на пътника и да изключат отговорността на
превозвача по отношение на него за закъснение на полета му.
Неоснователно е и другото релевирано от ответника възражение - за недоказано от
ищеца явяване на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за
излитане, съгласно изискването на чл. 3, пар. 2, б. "а" от Регламент /ЕО/ 261/2004.
Представената по делото бордната карта, издадена на името на ищеца на основание
2
притежаван от него електронен самолетен билет за процесния полет, е документ, отговарящ
на легалната дефиниция, закрепена в чл. 2, б. "ж" от Регламент /ЕО/ 261/2004, поради е
доказателство за факта, че резервацията на ищeца е потвърдена от ответника, както и че
ищецът се е явил на гишето за регистрация своевременно, съгласно изискванията на чл. 3,
пар. 2, б. "а" от Регламента, доколкото бордната карта съдържа баркод, в който след
разчитането му от ответника при регистрацията на ищеца на гишето, е включена и
информация относно точния час на явяване на ищеца. В тази връзка следва да се посочи, че
от ответника не са ангажирани доказателства, относно съхраняваната в неговата система
информация, които да установяват възражението му, че ищецът се е явил за регистрация на
гишето след указания в бордната карта част.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора разноски се следват единствено на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в двете производства в размер на 25 лв. за платена държавна такса в заповедното
производство, и 300 лв. за възнаграждение за един адвокат в заповедното производство,
както и в размер на 25 лв. за платена държавна такса в исковото производство, и 300 лв. за
възнаграждение за един адвокат в исковото производство.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че [ФИРМА] с адрес гр. С., [АДРЕС]. дължи на
ПР. СТ. СТ. с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител СТ. СТ. СТ.
с ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 51, вх. 6, ет. 7, ап. 135 сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 892/2021 г. на СРС,
113 състав, а именно: 488, 96 лв., представляваща обезщетение за закъснение на полет
FB320 от Б. за С. на 13.07.2019 г. с повече от 3 часа, ведно със законна лихва за периода от
07.01.2021 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [АДРЕС],
да заплати на ПР. СТ. СТ. с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен
представител СТ. СТ. СТ. с ЕГН ********** с адрес гр. [АДРЕС] сумите на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 325 лв., разноските в заповедното производство и сумата от 325 лв.
за разноските в исковото производство
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
3
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4