и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 216/12.04.2005 год., постановена по Н.О.Х.Дело № 218/2005 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Вели Реджеб Сали от гр.Хасково, за виновен в това, че в периода 09-10.07.2004 год. в землището на с.Петлино и с.Прилепци, общ.Кърджали, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: 9 бр. овце на обща стойност 693 лв. и 7 бр.агнета на обща стойност 693 лв., от владението на Хатидже Юсуф Али от с.Петлино; и 1 бр. овен на стойност 88 лв. и 1 бр. овца на стойност 77 лв., от владението на Руфат Али Мехмед от с.Прилепци, всички на обща стойност 1 551 лв., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196 ал.1 т.1, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1,във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” и чл. 54 от НК го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца, като на основание чл. 47 б.”б” от ЗИН е определил първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59 от НК съдът е приспаднал от така наложеното наказание времето, през което спрямо подсъдимия Сали е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 11.02.2005 год. Осъдил е подсъдимия Сали да заплати по сметка на КРС направените по делото разноски, в размер на 40 лв. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Вели Реджеб Сали от гр.Хасково, който я обжалва, като счита, че при определяне на наложеното му наказание съдът не бил взел предвид обстоятелството, че бил възстановил щетите от престъплението, пълните му самопризнания и искрено разкаяние. В съдебно заседание изразява становище, че наложеното му наказание е много високо, като моли същото да бъде намалено. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли присъдата на първоинстанционния съд, като правилна, обоснована, законосъобразна и справедлива, да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията на жалбодателя, изложени в жалбата, на основание чл. 312 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите и възможни доказателства, поради което не се налага събирането на нови такива и извършването на други процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. Въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от жалбодателя, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и съда. Така, по несъмнен и категоричен начин е установено от събраните по делото доказателства, че в периода 09 – 10.07.2004 год. подсъдимия тръгнал от гр.Кърджали към с.Резбарци. В землището на с.Петлино видял оставено на паша стадо овце, собственост на св.Хатидже Юсуф Али от с.Петлино, при които нямало овчар, и които подс.Сали решил да открадне и да продаде в с.Кьосево. Подсъдимият успял да подкара 9 бр. овце и 7 бр.агнета по черен път към с.Кьосево, като на разклона за с.Прилепци забелязал друго стадо овце, собственост на Руфат Али Мехмед от с.Прилепци, което също било оставено на паша без надзор, което подс.Сали решил да открадне. Успял да подкара само 2 бр. черни животни от стадото – един овен и една овца. След като стигнал близо до с.Кьосево, подсъдимият оставил животните да пасат и отишъл в кръчмата на селото, където изпил няколко бири, след което излязъл от селото. Надвечер се върнал и казал на Мюмюн Ферадов, че има овце за продаване. Последният съобщил на св.Шукриев за предлаганите животни, като двамата решили да ги огледат, качили се на колата на свидетеля и отишли до кантона, където се намирал подсъдимият, заедно с овцете. След като огледали стадото, Мюмюн Ферадов и св.Шукриев решили да купят овце, като подсъдимия им обяснил, че се разделили с жена му, като на нея останали кравите, а той взел овцете, които искал да продаде, тъй като му трябвали пари, за да замине в чужбина. Мюмюн Ферадов закупил от подсъдимия черния овен и едно агне, за което му заплатил 50 000 000 турски лири, а св.Шукриев решил да закупи 13 бр. животни – 9 бр. бели овце, 1 бр. черна овца и 3 бр. агнета, като се уговорили с подсъдимия да му заплати сумата от общо 300 лв.за животните. Още преди да продаде животните, подсъдимият обещал на свидетелите да заколи едно агне и да го изядат, а 2 бр.агнета се били изгубили през времето, през което подсъдимият бил в селото. Прибрали овцете и се върнали в кръчмата на селото, където било заколено едно агне, което сготвили и изяли. Подсъдимият Сали останал да пренощува в къщата на св.Шукриев, като рано на другата сутрин свидетелят му платил сумата от 300 лв. за закупените животни. Докато били там, пристигнал св.Руфат Мехмед, който междувременно бил тръгнал да търси изчезналите си животни. След като обяснил, че търсят откраднати овце, св.Шукриев му казал, че предната вечер закупил такива и предложил на св.Мехмед да отидат и да видят овцете, като поканили и подсъдимия да отиде с тях, което последния отказал да направи. След като отишли при овцете, които св.Шукриев бил закупил от подсъдимия, св.Мехмед веднага разпознал черната си овца, при което Шукриев му обяснил, че е закупил овцете от човека, който бил с тях пред кръчмата и който отказал да дойде с тях Двамата свидетели се върнали пред кръчмата, но не намерили подсъдимия, който междувременно бил избягал в близката гора, придвижил се до гр.Кърджали, откъдето хванал автобус за гр.Хасково. Св.Руфат Мехмед разпознал и закупеният от Мюмюн Ферадов черен овен, като в хода на досъдебното производство с протоколи за доброволно предаване били предадени на органите на дознанието двете животни, които били върнати на свидетеля срещу разписка. По ушните марки на животните, св.Хатидже Али, която междувременно също научила, че в с.Кьосево са били намерени откраднати овце, разпознала своите овце и агнета, като в хода на досъдебното производство св.Шукриев и Мюмюн Ферадов предали на органите на дознанието 9 бр. овце и 4 бр. агнета, които били върнати на свидетелката с разписка. В хода на досъдебното производство било проведено разпознаване на лица от св.Шукриев, който категорично разпознал подс.Сали като лицето, което му продало овцете. Също в хода на досъдебното производство била назначена съдебно-оценителна експертиза, съгласно писменото заключение по която и показанията на вещото лице Димитров в съдебно заседание, общата стойност на откраднатите от подсъдимия овце и агнета възлиза на сумата 1551 лв. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия, от показанията на разпитаните по делото свидетели, от писменото заключение и показанията на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза, както и от останалите писмени доказателства по делото – протоколи за доброволно предаване, протокол за разпознаване на лице и др., приети от съда. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Сали е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 196 ал.1 т.1, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр.с чл. 26 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” от НК. По факта на отнемането от подс.Сали на чуждите движими вещи – овце и агнета, от владението на св.Али и Мехмед, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, впрочем, не се спори между страните, като единственото оплакване на подсъдимия с жалбата му по същество е относно справедливостта на наложеното му наказание. С оглед така установената фактическа обстановка – отнемането от подсъдимия на чужди движими вещи – овце и агнета, от владението на св.Хатидже Али и Руфат Мехмед, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои /като установяването на своя трайна фактическа власт върху отнетите вещи, с намерение да ги свои, е видно от последващото поведение на подсъдимия – откарването на животните до с.Кьосево и разпореждането с тях – продаването им на св.Шукриев и на Мюмюн Ферадов, респ. заколването на едно агне/, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието от подсъдимия Сали от обективна и субективна страна - относно авторството на деянието и формата на вината, са обосновани и законосъобразни. За да направи тези изводи, първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, като е изложил убедителни съображения в тази връзка, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Правилно е прието от съда, че кражбите са осъществени от подсъдимия при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК – налице са две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което второто деяние от се явява от обективна и субективна страна продължение на предшествуващото такова.Обоснован и законосъобразен е и извода на съда относно квалифициращото деянието обстоятелства – за извършване на кражбата от подсъдимия при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.”б” НК, тъй като подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил осъждан повече от два пъти /пет пъти/, с влезли в сила присъди на наказание “лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, по четири от които изпълнението на наложените му наказания не е било отлагано по реда на чл. 66 от НК, като не е изтекъл срока по чл. 30 от НК за никое от осъжданията му. При налагане на наказанието на жалбодателя съдът е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства – степента на обществена опасност на деянието /типична за този вид престъпления/ и дееца /завишена, с оглед миналите му многобройни осъждания и лоши характеристични данни/; тежкото семейно и материално състояние на дееца – същият е вдовец, не притежава движимо и недвижимо имущество и не реализира никакви доходи за преживяване; подбудите и мотивите за осъществяване на деянието - користни; направените пълни самопризнания и съдействието му за разкриване на обективната истина; изразеното разкаяние за извършеното. Въз основа на тях и съгласно разпоредбите на чл. 54 от НК съдът обосновано е приел, че в конкретният случай на подс. Сали следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, под средния предвиден в закона размер, а именно” наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца, което да изтърпи ефективно /с оглед пречките за приложение на института на условното осъждане/ при първоначален “строг” режим, съгласно чл.47 ал.1 б.”б” от ЗИН. Настоящата инстанция намира, че с така наложеното наказание по вид и размер напълно биха били постигнати целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 ал.1 от НК, поради което наложеното на подсъдимия Сали наказание не е явно несправедливо. В тази връзка следва да се отбележи, че оплакванията на жалбодателя с въззивната жалба са неоснователни, тъй като, както бе посочено по-горе, първоинстанционният съд е съобразил при определяне на наказанието му самопризнанията му и изразеното разкаяние, а същевременно не се оправдава от фактическа страна твърдението на жалбодателя – чуе бил възстановил причинените вреди на пострадалите. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че доводите и оплакванията на жалбодателя, изложени в жалбата му, са неоснователни, както и че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като наложеното наказание на подсъдимия не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл. 332 т.6, във вр. с чл. 336 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 216/12.04.2005 год. по Н.о.х.дело № 218/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |