Р Е Ш Е Н И Е
№…............./02.11.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четвърти октомври през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 540 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „Е.П.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, срещу К.Д.Д., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата
от 2140,24 лв., представляваща
главница за стойността на незаплатена електроенергия за периода от 02.08.2019
г. до 01.09.2019 г. за обект на потребление с клиентски № *****и абонатен № *****,
находящ се в гр. *****, за която сума е издадена фактура № ***от 20.09.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 22.06.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 126,03 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 10.10.2019 до 05.06.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № ***/2020
г. по описа на Районен съд - Варна.
По твърдения в исковата молба, ответникът
К.Д. е клиент на ищцовото дружество по договор за продажба на електрическа
енергия за процесния обект на потребление. Ищецът поддържа, че отношенията на
страните са регламентирани в публично известни Общи условия, съгласно които
потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната
ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението, поради което същият изпада в
забава след настъпване на падежа на съответната фактура. Съгласно чл. 38 от
Общите условия за незаплатените в срок суми потребителят дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Поддържа, че за периода от 02.08.2019 г. до
01.09.2019 г. ответникът е потребил реално електроенергия на стойност 2140,24
лв., за която е издадена фактура от 20.09.2019 г., но същата не е заплатена в
уговорения срок. Затова и счита, че ответникът дължи още лихва за забава, която
за периода от 10.10.2019 г. до 05.06.2020 г. възлиза на 126,03 лв. Твърди, че
за посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът (настоящ ответник) е възразил.
По изложените съображения по същество моли да бъде прието за установено в
отношенията между страните съществуването на описаните вземания за главница и
мораторна лихва и претендира сторените в заповедното и в исковото производство
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния му представител юрк. П.И., поддържа исковата молба и
обективираното в нея искане и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за неоснователност на предявените искове. Оспорва да е абонат на ищцовото
дружество за процесния обект, както и реалното потребление на фактурираното
количество ел. енергия за отразения период. Оспорва също изправността на СТИ,
монтирано в обекта.
С тези аргументи моли
за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В депозираното пред заповедния съд възражение длъжникът е навел
твърдения, че на 01.09.2019 г. е подменен електромерът в имота, след което е
издадена процесната фактура, надвишаваща в пъти реалното потребление за един
месец, доколкото обектът представлява вилна сграда, която се ползва само в
периода 01.05-01.11, като в него няма отопление, нито бойлер.
В открито съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния му представител адв. Димитър Стоянов, поддържа отговора и
представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. Счита, че е налице нарушение на ЗЕ
и ОУ, доколкото електромерът се е намирал в къщата на абоната, а не на
границата на имота, което е причина да не бъде извършван редовен отчет. Отделно
намира за недължима сумата по процесната фактура, тъй като остойностената с нея
ел. енергия е преминала през СТИ в периода 2014 г. – 2019 г., а не в процесния
едномесечен период.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложената справка от Служба по вписванията – Варна
(л. 11) се установява, че на 20.01.1995 г. ответникът К.Д.Д., в качеството му
на надарен, е придобил по силата на договор за дарение, сключен с дарителите Д.К.
Д. и С.М.Д., 600 кв.м ид.ч. от поземлен имот с обща площ 918 кв.м.в м. ***, пл.
№ 40 и построената в имота сграда.
Видно от приобщеното заявление от 04.10.2019 г. (л. 80),
на посочената дата ответникът е поискал промяна на титуляря на партидата за
придобитата по дарение сграда, разкрита при ответното дружество „Е.П.“ АД с
абонатен № ***** и клиентски № ***, водена на името на праводателя му Д.К. Д.,
като се е легитимирал като собственик на обекта въз основа на нотариалния акт
за дарение от 1995 г.
От приложения констативен протокол №
***от 01.09.2019 г. (л. 67) се установява, че на 01.09.2019 г. служители на „Е.С.“ АД, в присъствието на ответника К.Д.,
са подменили СТИ с № ****, монтирано в процесния обект с абонатен № *****, поради необходимост от извършване на
метрологична проверка. В протокола е отразено, че електромерът е монтиран в
къщата, както и че показанията при демонтажа му са, както следва: нощна тарифа
– 000000, дневна тарифа – 009722. Съставеният протокол е подписан от
служителите, извършили проверката, и от ответника.
Въз основа на установените при проверката
показания на демонтирания измервателен уред „Е.П.“ АД е издало процесната
фактура № ***от 20.09.2019 г. с получател Д.К.Д. (л. 7), с която са начислени
9108 кВтч електроенергия на стойност 2140, 24 лв. за периода от 02.08.2019 г.
до 01.09.2019 г., които количества са формирани като разлика между стар (614
кВтч) и нов отчет (9722 кВтч).
Видно от ангажираното от ответника писмо от
06.12.2019 г., адресирано от „Е.С.“ АД до абоната Д. Д. (л. 42), последният е
оспорил така начислените количества ел. енергия. В отговор на подадената жалба
електроразпределителното дружество е уведомило абоната, че в периода от м.
август 2014 г. до м. септември 2019 г. не е извършван регулярен отчет на
електромера поради неосигуряван достъп на отчетника, респ. при осигурения такъв
на 01.09.2019 г. във връзка с подмяната на измервателния уред с изтичащ срок на
валидност са отчетени показания 9722 кВтч по дневна скала, които са въведени за
периода от 02.08.2019 г. до 01.09.2019 г., но включват количества ел.енергия от
предходни периоди. В писмото е застъпено становище за нарушение на задължението
на абоната по чл. 16, ал. 2 ОУ на „Е.С.“ АД за осигуряване на безпрепятствен
достъп до СТИ, намиращо се след границата на собственост, респ. липса на
основание за коригиране на начислените количества електроенергия.
От
приетите по делото справка за потреблението на ел. енергия през последните
12/24/36 месеца (л. 8) и извлечение за фактури и плащания към дата 17.12.2020
г. (л. 9) по партида с клиентски № *****и клиент Д.К. Д. се изяснява, че за периода от 02.09.2017 г. до 01.08.2019 г. не е отчетено никакво потребление в
обекта от монтирания там електромер с фабричен № ****, респ. издаваните за този
период фактури от ответното дружество са с нулеви стойности. Потребление от
този електромер е отразено единствено за периода от 02.08.2019 г. до 01.09.2019
г. – 9108 кВтч на стойност 2140,24 лв. по процесната фактура, която фигурира в
извлечението като незаплатена. За следващия отчетен период от 02.09.2019 г. до
08.10.2019 г. е отразено, че ел. енергията се измерва от друго СТИ с фабричен №
****, като са начислени 109 кВтч ел. енергия на стойност 25,61 лв.
От приетото заключение на назначената съдебно-електротехническа
експертиза (л. 69 и сл.) се установява, че електромерът с фабричен № ****е преминал
първоначална метрологична проверка през 2005 г. и повторна през 2016 г., респ.
метрологичната му годност изтича през 2022 г. и към демонтажа му на 01.09.2019
г. същият е бил в класа си на точност. Според заключението не е възможно да се
установи кога точно е преминала ел.енергията през измервателния уред, при липса
на данни за предходен отчет, като средното потребление за период от 31 дни
възлиза на 7812 кВтч, определено според допустимата мощност за битови абонати,
при условията на Наредба № 3/09.06.2004 г. за устройството на ел. уредби и ел.
проводни линии. От експертизата се установява още, че утвърдената от КЕВР цена
на ел.енергията за периода 2014 – 2019 г. варира в рамките на 0,114984
лв./1кВтч-0,199680 лв./1кВтч с вкл. ДДС, като стойността на процесните 9108
кВтч възлиза на 2329,36 лв. съгласно действащите в отчетния период 02.08.2019
г. – 01.09.2019 г. утвърдени цени, съответно направените от ищеца изчисления в
процесната фактура на стойност 2140,24 лв. са съобразени с тях. При изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание по реда на чл. 200 ГПК (л. 84) инж. Л.Б. пояснява, че начислените
количества ел. енергия са реално потребени, доколкото са снети от показанията
на метрологично годен измервателен уред, но вероятно потреблението е за много
по-дълъг период (от 2014 г. до 2019 г.), а не за посочения във фактурата едномесечен
период през м. август 2019 г.
От приетото и неоспорено от страните заключение на назначената
съдебно-счетоводна експертиза (л. 74 и сл.) се установява, че по счетоводни данни на „Е.П.“ АД сумата по процесната фактура в размер на
2140,24 лв. с ДДС не е заплатена на посочения падеж (10.10.2019 г.), като при
изчисляването й е използвана крайна цена на ел. енергията от 0,19582 лв./кВтч,
която съответства на утвърдените от КЕВР цени за съответния период. Вещото лице
К.К. определя лихвата за забава върху неизплатената сума по фактурата за заявения
период от 10.10.2019 г. до 05.06.2020 г. в размер на 142,68 лв.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства
посредством разпита на ангажирания от ищеца свидетел Ц.А. (л. 118-гръб). От
нейните показания се изяснява, че същата е служител на „Е.С.“ АД и отчетник за
процесния обект от 2017 г. до 01.07.2021 г. По нейни данни електромерът в имота
се намира вътре в къщата и тя е снемала показанията му само веднъж, при
подмяната на уреда поради изтичащ срок на годност. Тогава твърди, че със
съдействието на съсед се е свързала по телефон с абоната, който е осигурил
достъп. Преди това сочи, че не е влизала в имота, който е бил заключен при
посещенията за отчет, както и че не е правила опити да намери абоната.
Видно от материалите по приобщеното ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна, въз основа на подадено на 22.06.2020 г. заявление от „Е.П.“
АД срещу К.Д. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми за главница от 2140,24 лв. и мораторна лихва от 126,03
лв. Същите са оспорени от длъжника чрез своевременно подадено възражение по чл.
414 ГПК и в указания му едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил
положителните установителни искове, предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са
допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на
обективираните в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания за
главница за незаплатена консумирана електроенергия за отчетен период от 02.08.2019
г. до 01.09.2019 г. по издадена от „Е.П.“ АД фактура, както и начислена лихва
за забава върху просрочената главница. Следователно основателността на
исковете е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни
предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало между страните
облигационно правоотношение по повод доставка на електроенергия за процесния
обект на потребление, 2.) реално доставяне и потребление в посочения
период на начисленото с процесната фактура количество ел. енергия и неговото отчитане
по предвидения ред в Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е.П.” АД, 3.) настъпила изискуемост на задължението за
заплащане на цената на потребената ел.енергия, както и 4.) неизпълнението
му. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно
предявените вземания, и техния размер. По отношение на неизпълнението, което е
отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт,
който го изключва, а именно точното изпълнение. В случая ответникът не твърди
да е заплатил стойността на начисленото количество електроенергия, но оспорва
дължимостта на същата с възражения, че не е потребител, както и че ел.енергията
не е реално потребена в посочения едномесечен период.
Първият спорен въпрос по
делото е относно наличието на валидно възникнала облигационна връзка между
страните.
Според легалната дефиниция,
обективирана в разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, „битов клиент“
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД, одобрени с решение
ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР и приложими в процесния период през 2019 г. (ОУ),
потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа на „Е.С.” АД, което ползва електрическа
енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Е.П.“ АД.
Според чл. 6, ал. 2 от ОУ потребител може да бъде и друго лице, при условие че
собственикът или титулярят на вещно право на ползване на имота е дал пред „Е.П.“
АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен
срок. Страна в отношенията с доставчика е именно лицето, явяващо се потребител
в горепосочения смисъл, и всички фактури се издават на негово име, респективно
именно то дължи заплащане на фактурираната цена – агр. от чл. 6, ал. 4 ОУ. Следователно
законът и общите условия свързват качеството „потребител“ с носителят на вещни
права по отношение на имота или посочено от него трето лице. Затова и според
съдебната практика (напр. решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр.д. №
439/2018 г., III г.о.) при прехвърляне на правото на собственост върху електроснабден имот длъжник за цената на
електроенергията, доставена след прехвърлянето, е новият собственик.
От обсъдените писмени доказателствени средства се
доказва, че правото на собственост върху
процесния имот е придобито от ответника К.Д. през 1995 г. и няма данни
същият да е дал съгласие за вписване на друго лице като потребител, поради
което в периода на потребление след тази дата, вкл. и през процесната 2019 г., ответникът се явява потребител на ел.
енергия за битови нужди по смисъла на
чл. 4, ал. 1 ОУ на „Е.П.“ АД и
задължено за заплащане на нейната стойност лице. Този извод не се разколебава от факта, че К.Д. е вписан като титуляр на
партидата при ответното дружество едва на 04.10.2019 г., респ. че в предходния
отчетен период от 02.08.2019 г. до 01.09.2019 г. като неин титуляр е фигурирал
предишният собственик Д. Д., който е посочен и като получател на процесната
фактура, тъй като съгласно цитираната нормативна уредба и съдебната практика по
нейното приложение документалното отразяване на едно лице като потребител е
ирелевантно за окачествяването му като такъв.
При така установените по делото обстоятелства съдът приема, че между
страните е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение по повод доставката на електроенергия в електроснабдения
обект, а възраженията на ответника в
обратна насока са неоснователни.
Доказано е също и реалното доставяне
на фактурираното количество електроенергия от заключението на съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира като правилно и обосновано в тази му част.
Според същото това количество е преминало през измервателната система на
електромера и отчетено от него, като измервателният уред е бил в метрологична
годност към датата на демонтажа му на 01.09.2019 г., съвпадащ с края на исковия
период на потребление.
От всички събрани
доказателствени средства, вкл. писмени (справка за потреблението през
последните 12/24/36 м., писмо от „Е.С.“ АД от 06.12.2019 г.) и гласни
(свидетелски показания) се установява, че в имота не е извършван регулярен
месечен отчет от м. август 2014 г. до м. септември 2019 г. поради неосигурен от
абоната достъп до електромера, монтиран след границата на собственост (вътре в къщата), съответно не са начислявани никакви суми за потребена ел. енергия в
този период. Установява се още, че при демонтажа на електромера на 01.09.2019 г. са снети неговите показания към тази дата (9722
кВтч) и натрупаната разлика с наличните показания от предходен отчет (614 кВтч
през 2014 г.) е начислена като реално потребление за предхождащ демонтажа едномесечен
период (от 02.08.2019 г. до 01.09.2019
г.), за което е издадена процесната
фактура на стойност 2140,24 лв.
Спорно е дали това начисляване е извършено
коректно, съответно дали потребителят дължи стойността на фактурираната
ел.енергия при тези условия и за посочения период. Настоящият съдебен състав
намира, че следва да бъде даден отрицателен отговор на този въпрос по следните
съображения:
Според чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.С.” АД електроразпределителното
дружество е длъжно да осигури измерване и отчитане на електрическата енергия
чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване,
както и да организира ежемесечно
отчитане за всички ползватели на електрическа енергия. Периодът на отчитане
за ползватели на електрическа енергия за битови нужди може да бъде и по-дълъг
период, но не повече от 3 месеца –
арг. от чл. 40а, т. 2.
Според чл. 45, ал. 1 от същите ОУ, в случай че средството за търговско
измерване е поставено в имот на ползвателя, последният следва да осигурява
достъп на лицата, на които „Е.С.” АД е възложило дадената дейност за контрол,
отчитане и обслужване. Ал. 2 от клаузата предвижда, че ако достъпът за отчитане не бъде осигурен, ползвателят заплаща на „Е.С.”
АД стойността за количество пренесена електрическа енергия, изчислена на база на отчетените за обекта пренесени
количества електрическа енергия през предходен отчетен период, а в случай
на липсваща информация - за същия отчетен период на предходната година. При
следващо отчитане „Е.С.” АД коригира количествата до реално консумираните.
В съответствие с така регламентирания отчетен период и начин на изчисляване
на дължимите суми при липсващ регулярен отчет са и клаузите на ОУ на „Е.П.“ АД.
Така според чл. 26, ал. 1 от ОУ потребителят има ежемесечно задължение за заплащане на продавача на стойността на
консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на
тази енергия по разпределителната мрежа, а чл. 29а от ОУ предвижда правилата за
заплащане при отчитането на консумираната електрическа енергия на интервал,
по-дълъг от един месец. В последния случай потребителят
заплаща на части използваното в рамките на отчетния период количество
електрическа енергия (чл. 29а, ал. 1 от ОУ). За потребителите, за които
периодът на отчитане на използваното количество електрическа енергия е по-дълъг
от един месец, продавачът изчислява размера на дължимите суми, както следва: 1. равни месечни вноски, дължими от
потребителите, за месеците, за които няма извършено отчитане на показанията на
средството за търговско измерване, и 2. задължението, определено след
отчитането на средството за търговско измерване (чл. 29а, ал. 2 от ОУ). Размерът
на равните месечни вноски се определя като сбор от изчислени количества
електрическа енергия за валидните за потребителя тарифни зони, умножени по
утвърдената действаща цена за съответната тарифна зона, на база на използваните количества електрическа енергия през предходния
отчетен период и същия и предходния периоди на отчитане една година назад,
по определена в чл. 29а, ал. 4 формула. След отчитането на показанията на СТИ „Е.П.“
АД извършва изравняване между
стойността на действително използваното количество електрическа енергия и общата
стойност на фактурираните равни месечни вноски, като размерът на изравнителното
задължение е равен на разликата между тях (чл. 29а, ал. 5 и ал. 6 от ОУ).
От цитираните клаузи на приложимите към процесното правоотношение Общи
условия на „Е.С.” АД и „Е.П.“ АД следва, че в процесния случай на доказано
неосигурен достъп до обекта на потребление за извършване на регулярен месечен
отчет на монтирания там електромер, за
периода от м. август 2014 г. до м. септември 2019 г. ищецът е следвало да
начислява служебно равни месечни вноски в предполагаем размер, определен според регламентираната
методология въз основа на данните от предходен отчетен период, и едва след
установяването на показанията на електромера на 01.09.2019 г. да издаде
изравнителна сметка за разликата между реалното потребление и вече
начисленото, в случай че тази разлика е с положителна стойност. Вместо да стори това, ищецът
незаконосъобразно е начислил цялото количество електроенергия, отчетено от
електромера в рамките на петгодишен период, като реално потребление за един
месец (август 2019 г.) и на 20.09.2019 г. е издал процесната фактура за
цялата стойност на тази ел.енергия в размер на 2140,24 лв., претендирайки я за
заплащане в пълен размер до 10.10.2019 г.
Горното налага извод, че не е доказано реалното доставяне и потребление на
електроенергията за процесния период, който период е съществен индивидуализиращ
белег на вземането на доставчика за стойността на ел. енергията. Периодът на
потребление е определящ и за размера на вземането, доколкото цената на
ел.енергията се утвърждава от КЕВР за точно определен период, вкл. съобразно
актуалните за същия ценообразуващи фактори. Следователно предявеният главен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид недължимостта на главницата, недължимо се явява и акцесорното
вземане на мораторна лихва върху нея, респ. и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежи на отхвърляне в пълен размер.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане и
представения списък, в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените
по делото разноски в общ размер на 540 лв., от които 150 лв. за заплатен
депозит за вещо лице (л. 54) и 390 лв. за адвокатско възнаграждение,
доказателства за заплащането на което са представени – договор за правна защита
и съдействие от 25.02.2021 г., ведно с отбелязване, че уговореното
възнаграждение е изплатено изцяло в брой (л. 117).
С оглед изхода на
делото, разноски на ищеца не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Е.П.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, срещу К.Д.Д., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата
от 2140,24 лв. (две хиляди сто и
четиридесет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща главница за
стойността на незаплатена електроенергия за периода от 02.08.2019 г. до
01.09.2019 г. за обект на потребление с клиентски № *****и абонатен № *****,
находящ се в гр. *****, за която сума е издадена фактура № ***от 20.09.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 22.06.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 126,03 лв. (сто двадесет и
шест лева и три стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена за периода
от 10.10.2019 до 05.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № ***/2020 г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на К.Д.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, сумата
от 540 лв.
(петстотин и четиридесет лева) за сторените по делото разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: