РЕШЕНИЕ
№ 546
гр. Видин, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20221320100633 по описа за 2022 година
Делото е образувано по исковата молба на Д. П. М. от
гр.****************** , ЕГН ********** против „Криси Вд-95“, със
седалище и адрес на управление:гр.Видин,***************,ЕИК
*********** , с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 128 КТ и чл. 224 ал.1 от КТ .
В исковата молба с сочи, че ищцата Д. П. М. е работила за ответното
дружество с прекъсвания няколко пъти за кратки срокове. Поредният път,
когато започнала работа било на 26.08.2020 г. Работила непрекъснато до м.
октомври 2021 г., когато била извикана от работодателя, които й казал, че
трябва да подпише нов трудов договор. Разбрала, че старият й договор е бил
прекратен от 01.07.2021 г. без да е уведомена и без да подпише заповедта за
това,като се оказало, че е работила повече от 3 месеца без трудов
договор.Сочи се обаче,че дължимото трудово възнаграждение през това
време е получавала,като затова подписала нов договор на 22.10.2021 г. и
продължила да работи до 20.01.2022 г., когато напуснала и през което време
не е ползвала полагащия й се платен годишен отпуск.
Сочи се, че при напускането не й е платено последното трудово
1
възнаграждение, както и обезщетение за неползването на платения годишен
отпуск.
Твърди се ,че след като работодателя и казал,не й дължат нищо е
подала в ДИТ жалба,като при извършената проверка от ДИТ се оказало, че
има начислено обезщетение, което тя реално не е получила.
Подържа,че за получаването му във ведомостта при работодателя има
положен подпис,който не е изготвен от нея.В тази връзка заявява , че подпис
не е полагала и обезщетения и възнаграждение при прекратяването на
договора не е получавала.
Излага се,че на ищцата не е изплащано обезщетение за неползван
платен отпуск и по предходния договор от 26.08.2020 г., прекратен без нейно
знание и съгласие на 01.07.2021 г.
С исковата молба се претендира от Съда да постанови решение ,с с
което да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми:
-едно брутно трудово възнаграждение в размер на 650 лева;
-обезщетение за неползван платен годишен отпуск по трудов договор №
55/26.08.2020 г. в размер на 920 лева за 17 работни дни;
- обезщетение за неползван платен годишен отпуск по трудов договор №
77/22.10.2021 г. в размер на 220 лева за 6 работни дни, всички дължими
обезщетения заедно със законната лихва, считано от датата на падежа до
окончателното изплащане.
Претендират се разноските по производството.
Ответната страна е представила писмен отговор,с който се оспорва
исковата претенция,като неоснователна.
Посочва се, че така претендиралата сума от 650 лв. като едно брутно
трудово възнаграждение не е уточнено, за кой период от време и месец се
отнасят и по кой договор. В случай , че се касае до трудов договор № 77 от
22.10.2021 г., ответникът смята искането за неоснователно. Представя се
разчетно-платежна ведомост на „Криси ВД-95" ЕООД за м. януари 2022 г..
както и платежно нареждане от 23.02.2022 г., от които е видно, че за м.
януари 2022 г. на ищцата са изплатени по банка трудово възнаграждение и
обезщетения в размер на 544.52 лв. след направени удръжки за полагащи се
данъци и социални осигуровки.
2
Поддържа се, че направеното искане за заплащане на обезщетение за
неползван платен годишен отпуск по трудов договор № 55/26.08.2020 г. в
размер на 920 лв. за 17 работни дни е неоснователно. Видно от приложената
справка от НАП от 07.02.2020 г. до 26.08.2020 г. ищцата е работила по две
други правоотношения с други работодатели за различен период от време. По
иска няма приложени доказателства за това дали по време на тези
правоотношения е ползван годишен отпуск и в какъв размер. Не се уточнява,
за коя година е претендираният отпуск, тъй като договор № 55/26.08.2020 г.
обхваща две календарни години: 2020/2021 г.
Претендират се и направените деловодни разноски.
В хода на производството,в съдебно заседание от 30.06.2022 г., ищеца е
оттеглил иска си за присъждане на обезщетение за неползван платен
годишен отпуск по трудов договор № 77/22.10.2021 г. в размер на 220
лева,като производството, в тази му част, е прекратено.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-икономическа експертиза,както и съдебно-графическа такава,с която
се установя,че спорният подпис в представената за изследване „Разчетно-
платежна“ ведомост на ответника за месец юни 2021 г. ,положен в реквизита
„Подпис:получил сумата“,под името на Д. П. М. и срещу сумата от 1386.23
лв.,не е изпълнен от същата . От съдебно-счетоводната експертиза е видно,че
по трудов договор № 55 полагащия се платен годишен отпуск е общо 17
дни,като начисленото обезщетение в разплащателната ведомост за м.юни
2021 г. е в размер на 907.41 лв. ,а брутното трудово възнаграждение е 610
лв..От вещото лице е посочено,че по трудов договор №77/22.10.2021 г.
обезщетението по чл.224 Кт е в размер на 176.50 ,а брутното трудово
възнаграждение -650 лв.
Заключенията на вещите лица са възприети от съда като правилни.
С оглед данните по делото, Съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Няма спор ,че между страните е възникнало трудово правоотношение
по силата на трудов договор №55/26.08.2020 г.,съгласно който ищцата е
назначена на длъжност „продавач“.
Не е спорно и обстоятелството,че в последствие страните сключват нов
3
трудов договор- №77/22.10.2021 г.,който е срочен/до 25.07.2022 г./,като
ищцата е назначена на длъжност „обслужващ магазин“.
Не спорно и че посочените договори са прекратени,видно и от
справката за актуално състояние на трудовите договори,съгласно която
трудовия договор №55/26.08.2020 г. е прекратен на 01.07.2021 г. , а трудовия
договор №77/22.10.2021 г.-на 20.01.2022 г.
От приложеното писмо на Д“ИТ“Видин от 23.02.2022 г. до ищцата се
установява,че по нейн сигнал е извършена проверка за спазване на трудово
законодателство от страна на „Криси ВД-95“ЕООД.В писмото е отразено,че
трудов договор- №77/22.10.2021 г. е прекратен със заповед №61/20.01.2022 г.
на осн.чл.325 ал.1 т.1 КТ по взаимно съгласие.Посочено е че
възнаграждението за месец януари 2022 г.,съгласно вътрешните правила за
работната заплата следва да бъде изплатено до 28.02.2022 г.,като към
момента на извършване на проверката същото,както и обезщетението за
неползван отпуск не се изискуеми.Отделно е посочено,че по отношение
трудов договор №55/26.08.2020 г.,който е действал до 01.07.2021 г. ищцата
има право на 17 работни дни платен годишен,като в Заповед №52/01.07.2021
г. за прекратяване на договор работодателя е определил изплащане на
обезщетение на осн.чл.224 ал.1 КТ.Посочено е и че съгласно проверената
разчетно-платежна ведомост за месец юни 2021 г. на ищцата са начислени
общо 1641.41 лв.,от които:650 лв.за 22 отработени дни,84 лв.-надбавки и
907.41 лв.-обезщетение за неизползван отпуск,като след приспадане на
личните осигурителни вноски чистата сума за получаване възлиза на 1386.23
лв.
По делото е приложената посочената в писмото на Д“ИТ“Видин
разчетно-платежна ведомост за месец юни 2021 г. ,от която е видно ,че
чистата сума за получаване от ищцата е 1386.23 лв.
Положения срещу името на ищцата ,в разчетно-платежна ведомост за
месец юни 2021 г., подпис е оспорен по отношение авторството,като
съгласно заключението по съдебно-графическа експертиза същия не е
изготвен от ищцата .
Видно от разчетно-платежна ведомост за месец януари 2022 г. на
ищцата са начислени трудово възнаграждение ,надбавки и обезщетения,като
след съотвените удръжки,е начислена за получаване сумата от 544.52
4
лв.,която е изплатена по банков път,видно от приложеното платежно
нареждане.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна
страна следното:-съгласно чл. 124 от КТ задължението на работодателя по
трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника или
служителя за извършената работа, а според чл. 128 от КТ той е длъжен да
прави това в установените срокове. Същото се дължи и на основание чл. 242
от КТ, според който положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден.
От изложеното в исковата молба, в първия абзац на същата , се налага
извод,че ищцата няма претенции за неплатено трудово възнаграждение по
трудов договор № 55/26.08.2020 г.,при което положение е безспорно ,че
искът по чл.128 КТ за сумата от 650 лв. касае трудовия договор
№77/22.10.2021 г.,като в случая претенцията е относно месец януари 2022
г.,което е видно и от кореспонденцията с Д“ИТ“Видин.От същата се
установява,че в сигнала си до институцията ищцата е посочила,че не е
получила трудово си възнаграждение за месец януари 2022 г.,което обаче по
мнение на Д“ИТ“,с оглед вътрешните правила за работна заплата, не е било
изискуемо към момента на проверката.
В случая обаче ,с оглед представените разчетно-платежна ведомост за
месец януари 2022 г. и платежно нареждане от 23.02.2022 г. се установя ,че
трудово възнаграждение за този месец,което бруто е в размер на 650 лв., е
начислено и изплатено, след приспаденото на дължимите се
осигуровки,данъци и удръжки, като на ищцата по банков път е преведена
чистата нетна сума от 544.52 лв.,видно и от заключението по извършената
съдебно-икономическа експертиза.
При положение,че ответника е доказал заплащането на дължимото се
трудово възнаграждение, то иска по чл.128 КТ е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Искът по чл.224 ал.1 КТ,претендиран за сумата от 920 лв, съдът намира
за частично основателен.По делото от страна на ответника не се представиха
безспорни доказателства,че начислената сума по разчетно-платежна ведомост
за месец юни 2021 г. ,във връзка с трудов договор № 55/26.02.2020 г. ,и в
която е включено обезщетението за неползван отпуск в размер на 907.41 лв.,е
5
изплатена на ищцата.
От заключението по съдебно-графическата експертиза се установява,че
спорният подпис в разчетно-платежна ведомост за месец юни 2021 г.не е
положен от ищцата.Съобразявайки този факт и при положение ,че към този
момент сумите са получавани на ръка ,в брой и срещу подпис,което е видно
от самата ведомост, се налага извод,че този частен документ не е годно
доказателство за установяване факта на изплащане на посочената сума на
ищцата .Други доказателства в тази посока не са ангажирани.
С оглед липсата на доказателства за погасяване Съдът приема за
доказан факта на неизплащане на обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск за 17 дни по трудов договор №55/26.08.2020 г
Размерът на дължимата сума се установява от заключението на вещото
лице,съгласно което обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за
17 дни възлиза на 907.41 лв..
При това положение предявения иск по чл.224 ал.1 КТ следва да се
уважи за сумата от 907.41 лв.,ведно със законната лихва,считано 01.07.2021
г./датата на прекратяване на договора/ до изплащане на вземането,като в
частта на иска до пълния размер от 920 лв.същия се отхвърли .
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски/адвокатско възнаграждение/,но съобразно уважената част на
иска,като в случая същите възлизат на сумата в размер от 375.72 лв..
На осн.чл.78 ал.3 ГПК ответника има право на заплащане на
направените от него разноски/с оглед предмета на делото,тези за адвокатско
възнагреждение/,но съобразно отхвърлената част на иск,като в случая те
възлизат на сумата от 189.89 лв..
В тази връзка и при компенсация ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 185.83 лв.
Отделно ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на
съдебната власт по сметка на ВдРС направените от бюджета разноски за
вещо лице,съобразно уважената част на иска, в размер на 92.48 лв. и
дължимата се държавна такса по уважения иск за сумата от 50 лв..
Воден от горното, Съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Криси Вд-95“, със седалище и адрес на
управление:гр.Видин,***************,ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на
Д. П. М. от гр.***************,ЕГН ********** сумата от 907.41 лв.,
представляваща неизплатено обезщетение по трудов договор №55/26.08.2020
г. за неизползван платен годишен отпуск от 17 дни, ведно със законната
лихва, считано от 01.07.2021 г. до окончателното изплащане,като отхвърля
иска в останалата му част до пълния размер от 920 лв..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. М. от гр.***************,ЕГН
********** против „Криси Вд-95“, със седалище и адрес на
управление:гр.Видин, ***************,ЕИК *********** иск за сумата от
650 лв.-неизплатено брутно трудово възнаграждение по трудов договор
№77/22.10.2021 г..
ОСЪЖДА „Криси Вд-95“, със седалище и адрес на
управление:гр.Видин,***************,ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на
Д. П. М. от гр.***************,ЕГН ********** сумата от 185.83 лв.-
направени разноски за адвокатско възнаграждение,съобразно уважената част
на иска и при компенсация.
ОСЪЖДА „Криси Вд-95“, със седалище и адрес на
управление:гр.Видин,***************,ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на съдебната власт по сметка на ВдРС държавна такса в размер на 50
лв ., сумата 92.48 лв. - възнаграждение за вещо лице. както и 5.00 лв.-разноски
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
7