Присъда по дело №56/2012 на Районен съд - Бяла Слатина

М  О  Т  И  В  И

 

 

                 Подсъдимите И.Е.В., Ц.С.М. и

           С.Т.М.,***, са предадени на съд по обвинение по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и за тримата подсъдими, а за подс.Ц.М. и вр. чл.63 ал.1 т.4 НК, за това, че през месец март 2011г. в местността „Лозята”, в землището на с.Н., обл.В., в съучастие помежду си като съизвършители, противозаконно са унищожили два броя стълбове от по 7,50метра, от неработеща ел.мрежа, собственост на Община Б., с което са нанесли вреди на Общината в размер на 365,30лв., а подсъдимият Ц.С.М., макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си.

                  Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие по искане на защитника на подсъдимите и на самите подсъдими.

            Участващият в делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт. В хода на съдебните прения поддържа, че от събраните доказателства се е установила фактическа обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, с оглед данните за личността на подсъдимите и поведението им в процеса, на тримата подсъдими да им се наложи наказание лишаване от свобода в размер около една година. Поддържа, че на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.2, вр. ал.1 от НК следва да се присъедини наложеното наказание „обществено порицание” на подсъдимия И.Е.В. по определение № 2/03.01.2012г., постановено по НОХд.№ 507/2011г. по описа на РС - Б.С. към определеното наказание по настоящата присъда.

            При предварителното изслушване, подсъдимите  признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразяват съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

             Служебният защитник на подсъдимите - адв.А.М., изразява становище, че деянието като цяло е доказано. Пледира, че при определяне на наказанието следва да се вземат предвид направените самопризнания от подсъдимите, като им бъде наложено наказание както се иска от прокурора.             

             По делото е предявен граждански иск от Община Б., представлявана от инж. Д.Т. – Кмет на Община Б., с адрес: с.Б., обл.В., ул.”И.В.” № 1, против тримата подсъдими за сумата от 285,30лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на същата, както и направените по делото разноски, който иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес. Община Б. е конституирана като гражданска ищца в процеса. В хода на съдебните прения представителят на общината моли съдът да уважи гражданския иск за целия предявен размер.

             С оглед на направеното самопризнание от подсъдимите и съобразно императивната разпоредба на чл.373, ал.3 от НПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

             Подсъдимият И.Е.В. е роден на ***г***. Същият е българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес с.Б., обл.В., ул.”С.Ц.” № 53, с начално образование, неженен, безработен, ЕГН **********. Подсъдимият е осъждан с определение № 2/03.01.2012г., постановено по НОХд.№ 507/2011г. по описа на РС - Б.С., с наложено наказание „обществено порицание”, за извършено престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК. Определението е влязло в законна сила на 03.01.12г. Наказанието е изпълнено на 12.01.12г.

            Подсъдимият Ц.С.М. е роден на ***г***. Същият е българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес с.Б., обл.В., ул.”А.” № 10, с начално образование, неженен, безработен, ЕГН **********. Подсъдимият е осъждан както следва:

          1. С присъда по НОХд.№ 14/10г.  на РС Б.С., в законна сила от 23.03.2010г., за извършено престъпление за времето от 10.12.08г. до 06.02.09г. по чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК – с наложено наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 6 месеца, с периодичност 3 пъти седмично, - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца и - включване в програма за обществено въздействие за срок от 6 месеца.

          Наказанието е изтърпяно на 13.10.2010г.

          2. С определение по НОХД № 584/10г. на РС – Б.С., в сила от 26.11.2010г., с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, за извършено деяние на 13/14.04.10г. по чл.195 ал.1 т.3 и т.7, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК – с наложено наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 12 месеца, с периодичност 4 пъти седмично, - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 12 месеца и - включване в програма за обществено въздействие за срок от 10 месеца.

            Наказанието е изтърпяно на 08.12.2011г.

Подсъдимият С.Т.М. е роден на ***г*** С.. Същият е българин, български гражданин, с постоянен адрес: с.Б., обл.В., ул.”Ч. в.” № 6, и настоящ адрес: с.Б., обл.В., ул.”М.” № 12, с начално образование, неженен,  безработен, не е осъждан, с ЕГН **********.

  Подсъдимите И.Е.В., Ц.С.М. и С.Т.М. *** и са приятели. Община Б. притежава язовир „Д.", находящ се в землището на с.Н., обл.В., който е актуван с АОС №594/1998 г. Там имало построена сграда - трафопост, за захранването на язовира с електричество. Била прокарана ел.мрежа за захранване на трафопоста, като същата захранвала и лозя в землището на село Н.. Стълбовете за изграждане на ел.мрежата, построени от цимент и арматурно желязо, били закупени със средства самооблагане на Община Б.. Същите били общинска собственост. Но преди години част от проводниците по тази мрежа били откраднати и цялата ел.мрежа не е функционираща към 2010г. През есента на 2010 год. тримата подсъдими минавали през местността „Л.", находяща се в землището на село Н., където забелязали тези стълбове. През месец март 2011 година, тримата подсъдими решили да отидат в същата местност, за да натрошат стълбовете и да извадят от тях арматурното желязо, което да продадат, тъй като нямали пари. За целта тримата отишли с каруца и кон като носели със себе си чукове и варии, с които да начупят стълбовете. След като пристигнали на мястото, тримата с чуковете и вариите натрошили циментовата чат на два от стълбовете и извадили от тях арматурното желязо. Желязото натоварили в каруцата и откарали в пункт за изкупуване на метални отпадъци „Х.Х. -Цвети 2008"ЕТ , находящ се в село Б., на улица „О." №22, стопанисван от Х.С.Х. ***. Свидетелката К. - живуща на семейни начала със собственика на пункта Х., премерила на кантар желязото, което излязло 140 килограма. Свидетелката записала данните на единия от предаващите - И.Е.В.. Същият ден св.Х.Х. заплатил на подсъдимите за предаденото желязо сумата от 60 лева. За това изготвил и покупко - разплащателна сметка №48, която подсъдимият И.Е.В. лично подписал. Парите, получени от предаденото желязо, тримата подсъдими си разделили - по 20 лева. По-късно, с протокол за доброволно предаване, свидетелят Х.С.Х. предал на служителите на РУП-Б.С. изкупеното от него желязо. С разписка желязото е предадено на кмета на село Н.-св. М.Г..

В хода на ДП била назначена СОЕ, от заключението към която е видно, че стойността на унищожените вещи-два стоманобетонни стълба, с дължина от по 7,50 метра, е била 365,30 лева, при МРЗ за страната 240 лева. С разписка подс. Ц.С.М. е възстановил част от щетите, нанесени от него и останалите подсъдими, в размер на 80 лева. С приходна квитанция сумата е приета от служителите на Община Б.. Невъзстановени са останали 285,30 лева.            

             Видно от представеното удостоверение за раждане, подс. Ц.М. към момента на деянието е бил непълнолетен – роден на ***г., както и към настоящия момент.

            От изготвен по делото соц. доклад относно непълнолетния Ц.М. се установява, че същият се нуждае от подкрепяща го семейна среда, но семейството му не би могло да я осигури. Родителите са разделени, всеки от тях има ново семейство и не се интересува от възпитанието му. Дядото полага усилия за възпитанието на детето, но обкръжаващата го среда оказва негативно влияние върху изграждането му като личност.

             Горните фактически положения се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал, а именно -  направените от подсъдимите признания по реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК на всички факти така, както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящите ги гласни и писмени доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, а именно – показанията на свидетелите и приложените писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. Събраните по делото доказателствени материали са непротиворечиви. По отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, които са от значение за правилното решаване на делото, същите са категорични, непосредствени и обективни.

            От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:

            Подсъдимите И.Е.В., Ц.С.М. и С.Т.М. са извършили престъпление против собствеността – противозаконно унищожаване на чужда движима вещ по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2  от НК, като през месец март 2011г. в местността „Л.”, в землището на с.Н., обл.В., в съучастие помежду си като съизвършители, противозаконно са унищожили два броя стълбове от по 7,50метра, от неработеща ел.мрежа, собственост на Община Б., с което са нанесли вреди на Общината в размер на 365,30лв., а подсъдимият Ц.С.М., макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си.

             От обективна страна деянието е извършено от тримата подсъдими с факта на противозаконно унищожаване на чужда движима вещ, предмет на престъплението, обстоятелство, доказано по несъмнен начин както от гласните и писмени  доказателства, така и от обясненията на подсъдимите.

            От субективна страна деянието е извършено умишлено, с пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието и са желаели настъпване на противоправните последици. Този умисъл е доказан по несъмнен начин от разпитаните в досъдебното производство свидетели, както и от самопризнанията на подсъдимите.

При горните съображения съдът с присъдата си призна подсъдимите за виновни в извършване на престъпление против собствеността – противозаконно унищожаване на чужда движима вещ по чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и за тримата подсъдими, а за подс.Ц.М. и вр. чл.63 ал.1 т.4 НК.

            При определяне вида и размера на наказанията, които наложи на подсъдимите, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 НК, относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението по чл.216, ал.1 от НК, а за подс. Ц.М. и вр. чл.63, ал.1, т.4 НК, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, според която в случаите по чл.371, т.2 от НПК, какъвто е настоящият, при постановяване на осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Съдът взе предвид смекчаващите вината им обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимите И.В. и С.М. към датата на деянието, тежкото материално положение – безработни, младата им възраст, като подс. Ц.М. е непълнолетен, както и че част от причинените вреди са възстановени. Не на последно място съдът отчете и процесуалното поведение на подсъдимите, както по време на досъдебното производство, така и на съдебното производство, критично отношение към деянието, мотивите да извършат престъплението. А като отегчаващи вината - степента на обществена опасност на деянието, а за непълнолетния подс. Ц.М. и обстоятелството, че е осъждан два пъти, които осъждания не влияят на квалификацията на деянието. Всички тези обстоятелства са многобройни смекчаващи вината им, поради което съдът прие, че и най-лекото, предвидено в чл.216, ал.1 НК наказание, е несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимите. Поради това, съдът определи наказанието им в хипотезата на чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК, както следва:

            Подс. И.Е.В. на ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО,

- задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и

            - полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 /сто/ часа за срок от ЕДНА КАЛЕНДАРНА ГОДИНА на територията на общината по регистрация.

            На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.2, вр. ал.1 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА наложеното наказание „обществено порицание” на подсъдимия И.Е.В. по определение № 2/03.01.2012г., постановено по НОХд.№ 507/2011г. по описа на РС - Б.С. към определеното наказание по настоящата присъда, тъй като подсъдимият е извършил престъплението преди да е влязло в сила определението  от 03.01.2012г., влязло в законна сила на същата дата, то двете деяния се явяват извършени в условията на съвкупност.

             Подс. Ц.С.М. на ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО,

- задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от ЕДНА ГОДИНА и

            - включване в програма за обществено въздействие за срок от ЕДНА ГОДИНА.

            Подс. С.Т.М. на ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО,

- задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и

            - полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 /сто/ часа за срок от ЕДНА КАЛЕНДАРНА ГОДИНА на територията на общината по регистрация.

           С така определеното наказание съдът приема, че ще бъдат осъществени целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.

           По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от Община Б., представлявана от инж. Д.Т. – Кмет на Община Б., с адрес: с.Б., обл.В., ул.”И.В.” № 1, против подс. И.Е.В., Ц.С.М. и С.Т.М. за сумата 285,30лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на същата, както и направените по делото разноски.

            При този изход на процеса съдът намира, че искът за имуществени вреди се явява доказан по своето основание – чл.45 и сл. ЗЗД. Безспорно е, че стойността на унищожените вещи към инкриминирания период е в размер на 365,30лв., съгласно заключението на съдебно-ценовата експертиза. Установи се също, че от тази сума на Община Б. е възстановена сумата от 80лв. С оглед на това, съдът прие, че искът е доказан и по своя размер, поради което осъди подс. И.Е.В., Ц.С.М. и С.Т.М. солидарно да заплатят на гражданския ищец Община Б. сумата 285,30лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 31.03.2011г. до окончателното изплащане на същата, както и направените по делото разноски в размер на  150,00лева/сто и петдесет лева/ за адвокатско възнаграждение.

           Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като осъди тримата подсъдими да заплати сумата в общ размер 30,00лв., или всеки от тях следва да заплати по 10,00лв./десет лева/, а в полза на РС Б.С. държавна такса върху така присъденото обезщетение в размер на 50,00 лв., или всеки от тях следва да заплати по 16,67лв.

 

               Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                  

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :