НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 15.01.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1680
по описа за 2019 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК ******* гр.
София, чрез пълномощника си, адв. В. Г., САК, срещу А.М.А., ЕГН ********** ***,
за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по
чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него – с предишно
наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и ответника, са били сключени индивидуални договора
за мобилни услуги и договори за продажба мобилни устройства на изплащане,
въведени в системата на оператора по общ индивидуален потребителски номер, като
са издавани общи фактури.
Издадени са месечни фактури
за периода 23.10.2014 – 22.05.2015 год., които не са заплатени. Договорите са
прекратени предсрочно по вина на абоната и е начислена неустойка.
За това ищецът подал
заявление по чл. 410 издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена
на длъжника, който е подал възражение срещу нея.
Иска
се: да бъде признато от
съда за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца, в размер на 885,72
лв., от които:
- 559,31 лв. главница,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за
далекосъобщителни услуги № М4288869/11.11.2014 год., съгласно фактура №
*********, с падеж на плащане 27.11.2014 год., за отчетен период 23.10.2014 –
22.11.2014 год., фактура № ********* с
падеж 28.12.2014 год., за отчетен период 23.11.2014 – 22.12.2014 год.
- 182,75 лв. – неустойка за
предсрочно погасяване на договор за далекосъобщителни услуги, дължима по
договори за далекосъобщителни услуги № М4288869/11.11.2014 год., съгл. Фактура
№ ********* с падеж 26.05.2015 год., за отчетен период 23.04.2015 – 22.05.2015
год.,
- 143,66 лв. – мораторна
лихва за забава, изчислена върху фактура № *********/28.12.2014 год.
Претендират се и направените
разноски по водене на заповедното и исковото производство.
Писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното му поведение, съдът
е приел, че между страните са няма
спорни фактически твърдения.
Приложено е ч.гр.д. № 2046/2017
год. по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на ищеца и в негова
полза е издадена Заповед от 15.08.2018 год., за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за сумата от 885,72 лв., от които: - 559,31 лв.
главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за
далекосъобщителни услуги № М4288869/11.11.2014 год., съгласно фактура №
*********, с падеж на плащане 27.11.2014 год., за отчетен период 23.10.2014 –
22.11.2014 год., фактура № ********* с
падеж 28.12.2014 год., за отчетен период 23.11.2014 – 22.12.2014 год. - 182,75
лв. – неустойка за предсрочно погасяване на договор за далекосъобщителни
услуги, дължима по договори за далекосъобщителни услуги № М4288869/11.11.2014
год., съгл. Фактура № ********* с падеж 26.05.2015 год., за отчетен период
23.04.2015 – 22.05.2015 год., - 143,66 лв. – мораторна лихва за забава,
изчислена върху фактура № *********/28.12.2014 год.
Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ГПК и съдът с Разпореждане от 12.08.2019 г. е
указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ
ищец на 05.09.2019г.
Искът
по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).
Предявеният иск е допустим.
Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу
надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът
не се представлява. В писмено становище поддържа предявения иск.
Моли да бъде постановено
неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от негова
страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира да им
бъдат присъдени направените в исковото и заповедното производство разноски.
Ответникът,
редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че с връчените
на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 30.09.2019 год., с оглед
упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са
получени от него на 11.11.2019 год. по месторабота, чрез служител на
работодателя и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/,
ведно с Определение от 08.10.2020 г. по чл. 140 ГПК, връчено на 20.11.2020 год.
при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК, на страната са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
С оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният
иск се явява вероятно основателен.
На основание горното, съдът
намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал.
1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено
решение, като главният иск да бъде уважен в предявения размер.
Предвид уважаването на
главния иск, не се дължи произнасяне по евентуалния.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази инстанция. Списък по чл. 80 ГПК се представя. От него и доказателствата по
делото се установява, че разноските, сторени от ищеца са в общ размер на 460
лв., от които 255,00 лв. по исковото и 205,00 лв. по заповедното производство.
Мотивиран от горните
съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М.А.,
ЕГН ********** *** БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК ******* гр. София, СУМАТА от 885,72 лв. /семстотин осемдесет и пет лв., 72
ст./, от които:
- 559,31 лв. главница,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за
далекосъобщителни услуги № М4288869/11.11.2014 год., съгласно фактура №
*********, с падеж на плащане 27.11.2014 год., за отчетен период 23.10.2014 –
22.11.2014 год., фактура № ********* с
падеж 28.12.2014 год., за отчетен период 23.11.2014 – 22.12.2014 год.
- 182,75 лв. – неустойка за
предсрочно погасяване на договор за далекосъобщителни услуги, дължима по
договори за далекосъобщителни услуги № М4288869/11.11.2014 год., съгл. Фактура
№ ********* с падеж 26.05.2015 год., за отчетен период 23.04.2015 – 22.05.2015
год.,
- 143,66 лв. – мораторна
лихва за забава, изчислена върху фактура № *********/28.12.2014 год.
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 10.08.2017 год., до окончателното изплащане, за които суми е
издадена Заповед от
15.08.2018 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 2046/2017 год. на РС Лом.
ОСЪЖДА
А.М.А., ЕГН ********** ***, да заплати на А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК ******* гр. София,
деловодни разноски в размер
на 460,00 лв. /четиристотин и шестдесет
лв., 00 ст./.
Решението
не подлежи на обжалване.
Районен съдия: